ПЪТЕШЕСТВИЕ №2 ИЛИ В 9 ДЪРЖАВИ ЗА 52 ДЕНА

[suzuki team]

От: ПЪТЕШЕСТВИЕ №2 ИЛИ В 9 ДЪРЖАВИ ЗА 52 ДЕНА

Явно имало начин.А снимките в подземието много сгряващи,с оглед на приближаващата зима!

А Руслан не е ли на 50-те рубли?

[peshunov]

От: ПЪТЕШЕСТВИЕ №2 ИЛИ В 9 ДЪРЖАВИ ЗА 52 ДЕНА

+1 БИРА за правилният отговор!

ДЕН 18

Отпочинали и със здрав мотор напуснахме Дубасари и Молдова. Трябваше да стигнем до Совата. Това е село в карпатите, туристическа забележителност със солени езера.
Маршрутът ни минаваше през г. Яссъ, но стигането до там ни отне малко повече време, защото малко обърках пътя. Имах карта, но нещо табелите или ги нямаше, или не ги виждах. Обстановката в Румъния беше съвсем различна от тази до момента. Със стъпването на румънска територия се почувствах като у дома. Природата същата, населението ..... Само обилното количество катаджии не беше присъщо.


Как да е, добрахме се до Яссъ, оставихме маторя на Лукойл и се отправихме на лов за банкомат, щото нямахме стотинка, а вече беше обяд и ни се хапваше. Намерихме идеалното място за обяд на 200м от мотора. Това беше Търговски център със страшна гледка.


Айде на път. пак щракахме в движение )))

Дългоочакваният от мен вход в планината и вече се катерим по нея.

Карахме повече от колкото си представях. Минахме повече от 100 км по пък като през Шипка и Пампорово взети заедно. Остри завои се редуваха със стръмни наклони, малки ручейчета и високи борове сменяха буковите горички и тревистите поляни.
Минахме първите 20-40км и стигнахме огромно идеално плато. видимостта си мисле, че беше около 10-15км, а хоризонта от всички страни беше скрит от планината. Като че ли бяхме попаднали в грамаден кратер, от който нямаше излизане. Там заредихме бензин и провизии и продължихме към крайната цел за деня. Най-после късно след обед пристигнахме. Не беше особенно трудно да намерм къмпинга, в който щяхме да преспим, но все пак беше малко не забележим.
Много красиво място. поддържано, чисто и със всички удобства.

Ето така живяхме два дена вместо един...


ДЕН 19
...беше посветен на почивка, бира и разходки. Архитектурата в Совата ни порази. Уличките тесни, но за сметка на това цветни, свежи и навсякъде имаше цветя.
С помощта на GOOGLE MAPS можете да се разходите по улиците. Много е красиво.

Много жабоци се плицикаха там и нито един не потъваше )

Скромната ни вечеря беше равиоли с манатарки, които си събрахме през деня, а запивахме с йегермайстер, който си ми беше в багажа постоянно

п.п. взе да ми писва тая работа с объркването на снимките. Аз ли съм тъп или нещо не е наред със сайта?! Тези снимки отдолу, трябва да са отгоре!!!! Само последната да е отдолу

[Purple Elephant]

От: ПЪТЕШЕСТВИЕ №2 ИЛИ В 9 ДЪРЖАВИ ЗА 52 ДЕНА

Ей това е пътуване, разказът и снимките много ме кефят

[suzuki team]

От: ПЪТЕШЕСТВИЕ №2 ИЛИ В 9 ДЪРЖАВИ ЗА 52 ДЕНА

И аз много благодаря.Поздрави!

[peshunov]

От: ПЪТЕШЕСТВИЕ №2 ИЛИ В 9 ДЪРЖАВИ ЗА 52 ДЕНА

ДЕН 20
Все по-близо по-близо до дома!
В този ден целта ни беше да минем през "трансфагарашан". този път го видях тук във форума, докато четох поредният пътепис. Това ми беше основна точка от пътуването! Бях запленен от красотата на карпатите и видеото със снимките не ми бяха достатъчни.
Напуснахме прекрасният къмпинг по обед, дез да имаме идея къде ще спим. На мен и Маша са ни проблем ранните събуждания, а и никой не ни гонеше. На испроводяк ни чакаха и местни...

В движение си щтракахме


и щтракахме

докато не решихме да хапнем, а ни понаболяваха вече Д-тата. Избрахме си полянка с хубав вид и извадихме сандвичите.

Лежерно си почиваме и не бързаме. В един момент до нас спират две BMW F650. Оказват се двама германци (Ерик и Хайди), които пътуват за Бран.
Das ist fantastisch!-казвам аз. Ние също сме натам, но ще минем по трансфагораш!
със силен немски акцент, Ерик ми казва, че е чувал за него, но не мислел да минава от там.
Бързо започнахме да си мерим картите. ерик ме би, защото имаше GPS.
1. Оказа се, че съм пропуснал 1 завой (по-пряк път)
2. ...че ще пътуваме заедно. Аз му предложих, а той не отказа ))).
Ерик си включи апарата и поведе колоната.

Отзад беше Хайди

Това е вече в град Фагараж. Докато се спускахме към града през яката на тениската ми влезе земна пчеличка. Опитвах се да я "неутрализирам" (смачкам), докато ми беше около пъпа, но след като се намъкна и в гащите, много бързо отбих и си заврях ръката в слиповете.Слязох от мотора и започнах да подскачам и да си свалям панталона. Маша само се хилеше и се чудеше какво стана. Намерих бедното насекомо почти в несвяст и го пуснах да си ходи. Успокояваше ме факта, че нямам алергия към насекомии и това, че само леко ме сърбеше корема и още нещо от ужилванията.

Заредихме бензин и потеглихме. Бяхме вече близо до целта. Пътят минава успоредно на планината, също като пътят от Хаимбоаз към Сливен. Предусещах вече, че една мечта скоро ще стане реалност...

[Purple Elephant]

От: ПЪТЕШЕСТВИЕ №2 ИЛИ В 9 ДЪРЖАВИ ЗА 52 ДЕНА

ДЕН 20
Все по-близо по-близо до дома!
В този ден целта ни беше да минем през "трансфагарашан". този път го видях тук във форума, докато четох поредният пътепис.

Винаги кълча език когато опитам да произнеса това наименование...

Лежерно си почиваме и не бързаме. В един момент до нас спират две BMW F650. Оказват се двама германци (Ерик и Хайди), които пътуват за Бран.
Das ist fantastisch!-казвам аз.

Изцяло на немски ли се разбрахте? Не знаех че чаткаш дойч

[peshunov]

От: ПЪТЕШЕСТВИЕ №2 ИЛИ В 9 ДЪРЖАВИ ЗА 52 ДЕНА

1.Година мина от първият път,когато прочетох наименованието. Първите няколко месеца търсих в гугъл как се казва пътят!
2. Говорихме на развален английски, който ни стигаше да се разбираме. Иначе от немският в училище почти нищо не остана.

[peshunov]

От: ПЪТЕШЕСТВИЕ №2 ИЛИ В 9 ДЪРЖАВИ ЗА 52 ДЕНА

Почна се......
Релефа от полско-плосък се превърна в баиро-планински. карах само на 2-3 предавка, равният асфалт позволяваше лягане по завоите, до толкова, че централната стойка се търкаше в покритието и се стряскахме. Впечатлението все още не беше пълно, защото не бяхме стигнали най-известната част от пътя. по време на изкачването минахме покрай много красив водопад
Със всеки изминат метър се приближавахме към края на света. Не се вижда от къде ще се проврем, а на всичкото отгоре и похлупакът се спускаше над нас.



От тук се виждт семпертините, по които щяхме да минем, за да стигнем върха.


Поглед назад/надолу



Не можах да се сдържа и спрях на поредното водопадче, за да вкуся кристално чистата и студена вода, която се спускаше от самото небе



Подскачах и се смях като малко дете. така не съм се радвал от малък. 100% ще мина пак от там!!!





Нямаше как да не се покатеря на този сняг, който е може би по-стар и от мен. Засилих се от пътя и се метнах на камарата, като лъв на антилопа. Да ама не! снегът се оказа повече чед, отколкото сняг и замалко да си изплюя бъбреците при приземяването









След десетина минути потеглихме към върха, който беше вече съвсем близо. Там ни посрещнаха сергии с всякакви месарлаци и кашкавали. Много ми се искаше да купя нещо, ама парите, които ни бяха останали стигнаха за едно кафе тип "негърска пот"
(първата снимка е от интернет)







Похлупакът беше вече малко над главата ми. От време на време се появяваха катерачи, които пеш се спускаха и качваха, появяваха и изчезваха, като от нищото.

[peshunov]

От: ПЪТЕШЕСТВИЕ №2 ИЛИ В 9 ДЪРЖАВИ ЗА 52 ДЕНА

Беше вече 18.00 и денят беше на изхода си. Преминахме през тунела и се озовахме от другата страна.

Наложи се да спем заради блокада на пътя! Две магарета изнудваха бедните туристи да ги гладят и угощават със всякакви вкусотии. Оказа се, че са местни звезди, след като намерих в чичо гугъл много тяхни снимки.По пътя срещнахме и стадо овце (също известни), преминаващи по пътя. Впечатление ни направи чистото им руно. Даже на пипане беше приятно. Не се носеше вонята на овцете, които съм виждал, руното беше пухкаво, чисто и въобще не мазно.
Вече бяхме гладни и уморени! Търсехме местенце за сладка почивка и се спряхме до беседка до пътя, на брега на езерото. Оказа се, че Ерик и Хайди нямат нищо за ядане, както и всичко останало прилежащо за пътешественника, тъй като те излезли на малка разходка. Основният им лагер се оказа в Брашов, където стои кемперът им. Добре, че просто така на тръгване от Совата, бяхме купили 2 консерви боб, + това и сандвичи направихме сутринта. Нагостихме германците с боб и си починахме малко. От върха до това място пътувахме 1 час, т.е. вече беше 19.00, а ние бяхме малко далеч от Бран.
В най-южната част на езерото ни чакаше друга забележителност. Платината на езерото. Топ гиър правиха предаване за Румъния и има интересен момент с тази стена. Не можах да намеря цялото видео. Виждаше се, а и Маша успя да снима как се образуват облаците. От нищото се завихряхя пари и отлитаха нагоре.
В 21,00 беше още светло и щтракахме последни снимки

Гладни и уморени, караме по тъмното и се надяваме следващото населено място да е с табеле Бран, и така няколко пъти. Нямаше табела, на 2 пъти спирах да питам дали сме далеко, хората ми казваха, че ей там зад баира. Вече свършиха силите и спряхме в мотелче да спим. Излиза хазяина и нъцки! Ни бъкел английски или друг познат нам език. Маша се опитва на италиянски, ама в тая част им е сложен диалекта и пак бием на камък. Хазяина извика свой приятел/съсед, който бил живял в англия и така както и двамата бяха добре подгряти се завърза весел разговор.
-Може ли да спим тук?
-Може!
-Може ли да ядем нещо?
-Няма готвач, не може!
-Ерик- Ние сами ще приготвим!
-Ама това, ама онова, аз съм бил в Англия, обичам англичаните, вие сте пичове, това онова
-
-Може ли да си приготвим нещо? Ерик с готиния акцент: айм хъъънгриииии
- ама идете в съседния мотел...
Работата беше ясна. Уговорих Хайди и Ерик да се пробваме до следващото село и каквото сабя покаже. О, ВЕЛИКИ БОГОВЕ!!!! Ама това е Бран!!!
Да ама е вече 23,00 и там нищо не работи. Намерихме къмпинга "Дракула", който рекламираха в интернет, влязохме и намерихме рецепцията. Видях табелата ДО 21,00, ама ситуацията беше такава и почуках, почуках, почуках, позвънях, почуках. Появи се пич на терасата на вторя етаж и ни каза: О, закъсняли гости, добре сте ни дошли, сега слизам......да ама не! Тегли ни по една на всички, обиди се, че му нарушихме спокойствието и се скри! Тушира ни с две думи.
Полутахме се още малко и се спряхме при малко мотелче. Излезе хазяйката и се завъртя разговор. Така като само Маша от части разбираше како реди лелката, хазяйкатя я грабна под ръка и почна да и обяснява и в същото време я повлече в тъмната уличка отсреща. Маша успя само да извика по пътя, че я влекат да види къщата на роднина и се скриха в тъмнината. Гласът и беше леко треперещ и усещах страха в него, а ние от съчувствие се спукахме от смях . След няколко минути от тъмнината се чу вик- Идвайтеее тук! Настанихме се в готина къща за гости, със собственна баня и тоалетна, даже и телевизор. Спуснахме се до единственният денонощен магазин да си купим ядене, защото вече никъде не предлагаха храна, въъпреки, че все още работеха ресторанти и барове. Беше мнооого дълъг и пълен с преживявания ден и около 370км зад гърба.

[suzuki team]

От: ПЪТЕШЕСТВИЕ №2 ИЛИ В 9 ДЪРЖАВИ ЗА 52 ДЕНА

Много добре продължава,има ли още? Благодарско за споделянето!

[peshunov]

От: ПЪТЕШЕСТВИЕ №2 ИЛИ В 9 ДЪРЖАВИ ЗА 52 ДЕНА

Има,има. Още не сме стигнали до БГ )))

[peshunov]

От: ПЪТЕШЕСТВИЕ №2 ИЛИ В 9 ДЪРЖАВИ ЗА 52 ДЕНА

ДЕН 21

Денят започна добре, щом сме се наспали! Размърдахме се към 9,00 и до 10,00 станахме и се събрахме. Къщата, в която спахме беше на около 200м от замъка на Влад Цепеш. Леко обиколихме сергиите, докато ни дойде апетита. Няма да ходим при вампирите на празен стомах я!
Нямаше смисъл да отварямебагажа, защото мислехме да продължим към Букорещ после разходката и тръгнахме в екипите.


Нищо особенно. Влязохме на територията на замъка. Провървя ни, че има намаление за студенти, а ние си носихме картите. Още сначалото се откри страхотна гледка, на стара къща, обрасла в мъх. После се показа и самият замък.
Влязохме вътре с очакването да видим кървища и черва,а се оказа, че няма нищо общо с Дракула. Само на последният етаж има една хария с биографията на Цепеш, и откъде идва името "Дракула" (история).
Много готино кладенче. Пускаш си кофичката и с водата се наливат и пари. Посетителите хвърлят монети и банкноти, а управата вечер пълни хазната на замъка.
Малко бяхме разочаровани, защото представата ни за замъка беше друга, а и сергиите подкрепяха нашето виждане за нещата. Въпреки това останахме доволни, че стигнахме и до това място!
Чакаше ни път. Върнахме се за моторите и айде довиждане. Покарахме 20-на км. и дойде време да се разделим с новите ни приятели. той наляво към Брашов, а ние надясно към Синая. Взехме си довиждане и се разделихме.

[peshunov]

От: ПЪТЕШЕСТВИЕ №2 ИЛИ В 9 ДЪРЖАВИ ЗА 52 ДЕНА

Скоро вече трябваше да напуснем карпатите. Това беше последният замък по пътя ни.
Усещането, че минахме през толкова красиви места беше невероятно. Мнивайки през Синая видяхме гледка, която ми напомни Сливпен.

Целта ни в Букурещ беше дворецът на Чаусеску. Минахме през триумфалната арка ииии.... се загубихме. Докато си обикаляхме с безполезни опити да се ориентираме срещнахме на едно кръстовище байкер, който учтиво ни предложи да покаже пътя до двореца. След 10 минути бяхме на мястото. Страшно голяма сграда . Запознахме се със спасителя ни (Габриел), побазарихме и той изчезна. Ние се помотахме малко и решихме, че можем да стигнем и до вкъщи, защото беше 17,20 и имаше още 5 часа до стъмняване.

В 19,00 бяхме на границата. Докато минавах по Дунав мост имах приятното усещане, че съм вече вкъщи. Бях щастлив, въпреки това, че не съм чувствал носталгия. Бях горд от факта, че се връщам!

На границата даже не спрях. Опитах се да си извадя дукоментите, а митничаря само попита дали съм българин и имам ди документи, и ме прати да си ходя... Два часа по-късно бях вкъщи. Незнам дали от разхлаблението или от климатизацията, през нощта пак ме втресе.....

[peshunov]

От: ПЪТЕШЕСТВИЕ №2 ИЛИ В 9 ДЪРЖАВИ ЗА 52 ДЕНА

.... Благодарение на треската и температурата си починахме няколко дена. Разходихме се до Царевец във ВТ. сори за качеството на снимките, но нещо стана със настройките на сапунерката...

След още 2 дена най-после тръгнахме към "Якото място" на море. Дотолкова сме свикнали с големите растояния, че 4 часа до морето не ни направиха впечатление. Къмпинга го намерихме много лесно, а Явор (Вромос) ни посрещна на входа. Намерихме си местенце и разпънахме палатката. От плнираните 7 дена, там бяхме всичките 9 . Много ни се искаше да останем и още, но времето лека полека взе да ни подпира. Това бяха 9 дена непрекъсната и прекрасна почивка. Ставахме рано рано в 10 и слизахме на плаж. Показах на Маша какво е това Мента със спрайт и нашите дни бяха съпътствани с леко опианение (аз си бях на бира). Още на 2 или 3 ден отдохме на лов за "големи" раци, които Маша се отказа да яде, а аз ги гризах два дена ))). Дни пълни със щастие и топла вода, само първите 2 дена беше хладно.


Направихме и разходка до Бегликташ...


За да направиш сника от високо, първо трябва да се покатериш!

После пак плаж, бира, мента, плаж, бира, мента....

дечурлигата на новите ни приятели )))

18+ Мястото беше идеално за фотосесия на плейбой, ама само аз бях на разположение хахаха
Разходихме се и до Свети Влас да се похваля с нашите обекти...
Пак плаж, бира, мента..... и лов, ама тоя път за миди! Напълних 1 кофа за отрицателно време клекнах да готвя . Това бяха най-вкусните миди, които съм ял някога. Имах смътен далечен спомен от далечното детство, когато опитах мида на ламарина. Моите бяха 100000 пъти по-вкусни!
Събрахме се хубава компания. На масата имаше от всичко, което морето можеше да предложи, разляхме и.................ех, нямам търпение да се върна!

[Purple Elephant]

От: ПЪТЕШЕСТВИЕ №2 ИЛИ В 9 ДЪРЖАВИ ЗА 52 ДЕНА

Маша, море, мотор, маса, миди... Давай нататък Мите, да видим какво още с "М" можеш да наредиш