ПЪТЕШЕСТВИЕ №2 ИЛИ В 9 ДЪРЖАВИ ЗА 52 ДЕНА

[ikristiqn]

От: ПЪТЕШЕСТВИЕ №2 ИЛИ В 9 ДЪРЖАВИ ЗА 52 ДЕНА

Супер. Благородно завиждам и се абонирам за темата.

[peshunov]

От: ПЪТЕШЕСТВИЕ №2 ИЛИ В 9 ДЪРЖАВИ ЗА 52 ДЕНА

но да бяхте попитали за новия маршрут, хората да споделят това-онова. Например само ако бяхте минали не по левия, а по десния бряг на Дунав след Будапеща, .....

На връщане нямахме особенно много време. Наложи се да пътуваме по-бързо и нямаше как да видим всичко.
.... рано започнах да пиша и нямам много свободно време. ще продължа след няколко дена, когато се върна в Москва...

[choko]

От: ПЪТЕШЕСТВИЕ №2 ИЛИ В 9 ДЪРЖАВИ ЗА 52 ДЕНА

Чакам с нетърпение продължението

[Pancho77]

От: ПЪТЕШЕСТВИЕ №2 ИЛИ В 9 ДЪРЖАВИ ЗА 52 ДЕНА

Най-много ми хареса манастира на първите снимки! Много въздействащи са!

[peshunov]

От: ПЪТЕШЕСТВИЕ №2 ИЛИ В 9 ДЪРЖАВИ ЗА 52 ДЕНА

.........................
Същият ден се спуснахме и до "плажа" в Алуща. Това място ме накара да изпитам много странни усещания и всичките бяха отрицателни. Забележете къде емястото за пушеше...

[peshunov]

От: ПЪТЕШЕСТВИЕ №2 ИЛИ В 9 ДЪРЖАВИ ЗА 52 ДЕНА

ДЕН 10
Това беше един от най-запомнящите се дни по време на пътешествието! Чухме, че не далеко от Симферопол има сафари парк и решихме да видим за какво става дума. Бяхме настроени да видим обикновен зоопарк или нещо от сорта, а се оказа леле мале и чудо!!!
Времето беше преобладаващо и за 70-те км до там ни валя няколко пъти. Товаси мислех, че ни чака в парка

ПАРК ЛЬВОВ "ТАЙГАН"
Оказа се, че облака минава покрай парка.
По памет: парка е разположен на 30 хектара, 15 от които са една площ за лъвове. Има направена мрежа от мостове, на 3м над земята за посетителите на парка.

тук видяхме и нещо, което е 18+

Продължихме до другия край на парка, а там има кафене, място за почивка и маймунки

После лъвовете, пълни с емоции, се насочихме към останалите животни
Алеите са направени страхотно (1-ва година озеленение). Свободно се разхождат пауни и други птици

Тези тримата се държаха като джентълмени. Много ми допаднаха

Има и мини зоопарк



Този малчуган ми напълни душата. Толкова добро и игриво животно е. Лапките му са много силни. Дърпаха ми ръката много здраво. Чесахме му коремчето, аз си заврях ръката в устата му, а той като кученце я подъвкваше лекичко. Не знам на кого му хареса повече играта- на нас или на него. Там стояхме 15-на минути...

Хубавото на това място е, че можеш да играеш с някои животни. С мечките нещо нямах желание да играя

Много статуи има

на територията на парка има и хотелче

В парка бяхме 4 часа. Много интересно място. Изкъпахме се в съседното езеро и газ обратно в Алуща уморени от преживяното.

[Purple Elephant]

От: ПЪТЕШЕСТВИЕ №2 ИЛИ В 9 ДЪРЖАВИ ЗА 52 ДЕНА

Напълно ти споделям мнението за плажа в Алуща--като го видях, разбрах защо Руските туристи идват на тълпи в България.

За този зоопарк не знаех, научавам за него от твоите снимки. Благодаря и чакаме продължението!!

[peshunov]

От: ПЪТЕШЕСТВИЕ №2 ИЛИ В 9 ДЪРЖАВИ ЗА 52 ДЕНА

ДЕН 11
Наспахме се хубаво и към 16.00 си мислехме да тръгваме или не. Къщата на Катя е в планината, без особенна видимост, а се чуваха яки гърмежи. Времето се портеше. Решихме да тръгнем, а каквото сабя покаже. Следващата ни спирка беше Ялта.

Такава е гледката от къщата на Катя.

Стигнахме до Ялта бързо и започнахме да търсим стая за нощувка. Карам си аз бавно по уличките и питам стоящите покрай тротоара хора с таблички "комнаты", по колко искат за нощувка, и от никъде спира TDM и ме пита, какво ми трябва. Запознаваме се с Миодраг от Сърбия, който 10 г. вече е в Ялта. Той и колегите му имат ресторант. покарахме и с него докато се настаним. Вечерта разбира се имахме среща в ресторанта. Мотора го оставихме при неговия, тъй като нямаше как да го държа при мен, разходихме се по крайбрежната линия, изядохме по 1 сладолед и айде на кръчма...
Менюто с напитките като синтезатор, с храната като грамофонна плоча. Много яко!


така хубаво се наспах......

ДЕН 12
Тръгнахме към 12.30. Първата ни спирка беше Ливадийский парк, в Ливадия.
Красив парк, с красиви дървесни видове....

Времето беше много задушно и нямахме особенно желание да ходим, а и бяхме с екипите, докато останалите бяха по къси гащи. Стигнахме до двореца, обиколихме го веднъж и се върнахме при мотора.


От страната на морето беше слънчево, но над върховете небето беше черно-сиво. Когато не виждахме облаците лек пукот напомняше, че времето трайно ще се разваля. Следващата спирка беше след 10-на км на Ласточкино гнездо. Опитах се да намеря входа с мотора, но не се получи. Обърнах и се качих обратно на паркинга с идеална гледка към тази забележителност. като слязохме от возилото и погледнахме надолу, стана ясно, че сме взели правилно решение. Замъкът е красив, но малък, за сметка на това имаше мноооого посетители. ние нямахме желание да се бутаме със всички останали и се насладихме на гледката от високо.

На още 10-20км спряхме за по-обстойна разходка в Воронинский дворец и прилежащата ему територия. Много задушно.....
.


Толкова голяма магнолия съм виждал единственно в Плевен. времето окончателно реши да ни наруши лежерната разходка и гърмежите се засилиха. Запътихме се с бодра крачка към матора, но и не пропускахме да се щраккнем тук -там.


Пътеката беше като семпертина и ние скъсихме дистанцията. Все пак ендуро карам.

Излязохме от Алупка и се почна. Спрях да заредя, а и да поизчакаме дъжда да поутихне. Никакво спиране до Севастопол!

Пристигнахме към 18.30 и трябваше да намеря интернет, за да потърся къмпинг. В 20.00 вече бяхме на другия край на града в не лош къмпинг за приемливи пари.
Маша вече не по-лошо от мен опъва палатката ))

Това беше първият плаж с хубав, ситен пясък.
полюбувахме се на залеза и айде в палатката.

[peshunov]

От: ПЪТЕШЕСТВИЕ №2 ИЛИ В 9 ДЪРЖАВИ ЗА 52 ДЕНА

ДЕН 13

Събудихме се. Цяла нощ валя дъжд, а палатката суха. Много съм доволен от факта!
Разходихме се по брега, порадвахме се на вълните и на хората с металотърсачите, които даже не чакаха вълната да се отдръпне за да прочешат раьона.

Кофти ден беше и решихме да си вземем екскурзия по Севастопол.
Съвет:Ако ще си взимате екскурзия по забележителностите на някой град, ЗАДЪЛЖИТЕЛНО узнайте на какъв транспорт ще се возите!
Качихме се на параход, за да минем от другата страна на града.

До като стане време за тръгване, така се натъпка с хора, че нямаше как да се обърне човек.
Слязохме на пристана и си взехме екскурзия. Оказа се, че буса е по-нисък от мен.

А всичко, което виждах беше...

С нетърпение чаках местата, където слизахме за пеш разходка. Снимките остават без коментар, тъй като бях изнервен заради возилото и не слушах гида.

Прибрахме се късно след обед. Не успях да се насладя на града, който при други условия би изглеждал много по-интересен лично за мен. Вечерта беше още по -ужасна!
С Маша искахме да си отворим бутилка вино на плажа и да погледаме вълните, а се получи така, че не успях и глътка да направя. В подробности няма да впадам, само ще кажа, че не трябва се се влиза във водата после употребата на алкохол, още повече, ако вълните са по 1,5метра.

[peshunov]

От: ПЪТЕШЕСТВИЕ №2 ИЛИ В 9 ДЪРЖАВИ ЗА 52 ДЕНА

ДЕН 14
(Гледахме в интернет метеоролическата карта и решихме да тръгнем между двата циклона, на север, защото ни писна вече този дъжд)

Станахме сравнително рано (към 8.00). Събрахме багажа, закусихме, помотахме се и към 11.00 продължихме пътя си. Решихме да отидем в Чифут кале, а после щяхме да правим планове нататък.
По обед бяхме там.

Още на първото площадче, не далеко от отправната точка към скалният град, се опитваха да ме спират хора с не славянска външност за да паркирам там (за пари), и защото нямало къде да се спре нататък. Някакси игнорирах призивите им и се оказах на бесплатен паркинг до красив татарски ресторант. Там щяхме да ядем после разходката.
Пътят беше дълъг. Може би половин час ,или повече, се катерехме по разкопаната пътека, където на всеки 50-100м имаше малки сергии със всякакви джунджурии. В началото все още пътят беше бетониран но стръмен и бързо стигнахме до църквата в скалите. Все още работници се занимаваха с реставрацията. При строежа използваха някакви странни порести тухли, които си мисля, че са натурални, изрязани от голям блок.

Първото жилище, което видяхме се оказа гробница, в която са погребвали всички роднини от едно семейство.

Веч наближавахме самият скален град. Скалата е от варовик, или някакъв подобен ронлив материал, лесен за копане.

Влязохме през малка вратичка долу в ляво на снимката.

А това е гледката от другата страна.

Помещения на 4 нива, като във 1 от помещенията на етаж има отвор към горният и така до последният. Навсякъде по стените има вдлъбнатини за посуда и всякакви неща от бита.

Това е главнвта улица, водеща към источната стена. Тези канали, които се вливат един в друг си мисля, че са за отводняване при дъжд.

На върха има параклис. От там се отваря невероятна гледка.

Какво ли е готов да направи човек в наши дни за такава гледка от прозореца?

Имаше и млади хора, черпещи вдъхновение от мястото, историята, природата...

Разгледахме града в скалите и започнахме спускането към мотора. Незнам дали заради гръмотевиците, коио приближаваха, или заради предусещането на топла и вкусна храна, ми се стори, че много бързо се оказахме долу. Стигаме до мотора и се шашвам. Той завит с два дъждобрана. Момчето на паркинга се уплашило, че ще ни се намокри багажа и метнал дъждобраните. Евала на младежа.
С голямо удоволствие свалих ботушите и седнахме за обяд. В същото време заваля отново. Поне ни дочака да се скрием

Мислехме да тръгваме или да останем да преспим на някоя поляна, но наличието на съмнителни лица и лошо време ни помогнаха да вземем решение. Решихме да спим в Херсон.
Бяхме сити, наляхме си вода и нямаше да спираме за големи почивки. Към 16,30-17,00 тръгнахме и в 21-21,30 спряхме в мотелче на пътя малко след Херсон. Изкъпахме се, хапнахме и айдепо леглата.

[suzuki team]

От: ПЪТЕШЕСТВИЕ №2 ИЛИ В 9 ДЪРЖАВИ ЗА 52 ДЕНА

Поздрави за хубавото пътешествие и снимките,ама тия работи как са ги нахендрили там горе по скалите?

[Георги Крумов]

От: ПЪТЕШЕСТВИЕ №2 ИЛИ В 9 ДЪРЖАВИ ЗА 52 ДЕНА

Поздравления,хубав пътепис!

[peshunov]

От: ПЪТЕШЕСТВИЕ №2 ИЛИ В 9 ДЪРЖАВИ ЗА 52 ДЕНА

ДЕН 15

Утрото настъпи както при белите хора. Станахме към 8.00, слязохме в ресторанта, пихме по кафе (последните ни гривни бяха и нямаше за повече ) и тръгнахме в неизвестна посока. Реших да отида пак в Дубасари, но през Одеса за по напряко .

Нямахме представа какво да гледаме и за това кръстосахме града два пъти и Маша снимаше в движение. Даже успяхме да се загубим..



Стигнахме до пристанището и спяхме за почивка и обяд.

Подробно можете да погледнете панорамата тук.
От там написах и на Мишата, за да предупредя, че пътувам към дома му (той беше в Москва). Стигнахме границата към 16-17,00 и пак се почна историята с ВЕЛИКАТА ПРИДНЕСТРОВСКА РЕПУБЛИКА. Този път минах през Кучурган, но не им попречи 2 часа да ме мотаят, докато мина.
ОЛЕ МАЛЕ!!!
Какво стана с моторетката??? Карам по идеален път в посока Дубасари. Широк, равен, без дупки, плавни скоростни завои и си мисля "що не съм с някоя бегачка сега?" .......и мотора взе да прекъсва. Давам гас и той ми се сърди и губи мощност. Пускам ръчката и върви.
- Ба*и майката! Счупих го! Ами сега?
... и лека полека карам с надеждата да стигнем, а Дубасари само на 20-30км. Как да е стигнахме. Родителите на Миша ни посрещнаха, а аз с думите, че идването ми става традиция слизам от мотора. Няма да обяснявам как ме посрещаха. Който иска да узнае подробности, може да узнае тук.

ДЕН 16

Този ден беше посветен на леки разходки по града с мотора с цел профилактика и отстраняване на повредата. Ходихме до бента на реката, насам-натам.
В крайна сметка цялата вина се оказа в бензина! На ум пратих бензиностанцията и шефа и на едно място и се успокоих. Интересното предстоеше на следващият ден.

[peshunov]

От: ПЪТЕШЕСТВИЕ №2 ИЛИ В 9 ДЪРЖАВИ ЗА 52 ДЕНА

Ако си спомняте, на снимката с палатката от Севастопол на заден фон се виждаше кола и хора. Та това бяха семейство молдовани, които си правеха морето в Крим. те и ми казахя за място на име Криков (селце недалеко от Кишиньов, ПОД което има подземна мрежа тунели, във които се произвежда вино. Това беше и причината да отидем в Дубасари.

ДЕН 17
20 минути след тръгването пристигнахме в Криков. По табелите се ориентирахме и намерихме входа на комплекса. Оказа се, че влизането става с предварителна регистрация и ни предложиха да почакаме, до като се събере група или дойде не пълна такава. "Ну и хорошо! Что делать, уже приехали- подождем."
След половин час чувам познат звук. Обръщам се и виждам как приближават 4 мтора. 3 GS 1200 и 1 DL 1000. Това бяха група чехи, идващи също от Крим. Решихме да влезем заедно. Стана вече 2 след обяд и влакчето излезе. Голяма радост беше, защото някакси слънцето си ме сваряваше с този екип. Натоварихме се и айде в дълбокото.
Първата на спирка беше при бъчвите. От там започна и разказа. Намерих видео, което показва почти всичко от това забележително място. http://www.youtube.com/watch?v=pOIA-funePU




Много се въртяхме около витрината заради бързо намаляващия бюджет и накрая не се сдържахме, и пупихме по бутилка 20 годишно чевено

Последна снимка и айде в Кишиньов...

Снимането беше по утвърденият вече начин, а именно кръстосване на града и снимане в движение.

Загадка за наблюдателните!
Къде е Руслан Мъинов?

ето я и ВЕЛИКАТА граница на ВЕЛИКАТА ПРИДНЕСТРОВСКА РЕПУПБЛИКА

[peshunov]

От: ПЪТЕШЕСТВИЕ №2 ИЛИ В 9 ДЪРЖАВИ ЗА 52 ДЕНА

Поздрави за хубавото пътешествие и снимките,ама тия работи как са ги нахендрили там горе по скалите?

Благодаря. Ама като гледам какви снимки сме направили със сапунерката направо ме хваща яд! До година вече с gopro-то.
И отговор на въпроса- ето как (току що намерих снимката):