Tweet
Седя в автобуса по маршрута Москва-Рига и си мисля: - сегаму е времето да почна да пиша!
Това мото туризма е голяма болест! След завършека на първотопътешествие почнах да обмислям второто, а точно след година, то е вече задгърба ми. Планове правих много, постоянно ги мених, даже до последно не знаехоткъде ще минем. В крайна сметка се получи това до България и това от България.
За догодина трябва да се оборудвам с камера!!!
ДЕН 1
Стартирахме 20,06 от общежитието:
Багажът беше грижливо натоварен и ние се отправихме в път на юг.
О, чудо! За първи път ме спират ДПС-тата (КАТ) за проверка и това на по-малко от километър от старта. Аз чак се зарадвах и си казах, че е на късмет.
До границата с Украина нямаше нищо интересно освен ремонта на пътя и местата за почивка
Караме по Украйна и вече се оглеждаме за местенце за палатката. Лека полека взе да се смрачава. Стигаме до село Путивль (10 пъти го четох Путивиль). Влизам в местната кръчма да питам къде можем да се настаним и като от нищото се появява млад мъж с халба в ръка и казва:
-Жди, сейчас позвоню местному байкеру!
Машка взе да се притеснява нещо, а аз за нея. След 10минути пристига местният байкер, а зад него друг местен байкер. Оказа се, че те си имат клуб «Князь Игорь» . Запознахме се и те почнаха да спорят къде ще спим?! Единият казва «У дома» и другият казва «У дома» . Единият живеел в къща до реката и било красиво, ама на 10 минути от нас, а другият близо, и бллизо до центъра. Решихме да спим в селото, а на нас ни беше все едно, така или иначе на утринта отлитахме. Андрей ни заведе в къщата си, настанихме се и изчезна. Останахме сами в чужда къща. Успяхме да се окъпем и право в кревата.
ДЕН 2
Закусваме и мислим да се отправяме в път, а Андрей мигновенно ни промени плановете. Оказва се, че там има какво да се види. На пръв поглед невзрачно и бедно село-градче, се оказва едно интересно място!
Първо ни заведе свежо реставриран манастир…
На междучасието пихме по нещо охладително…(тоя злия е типа втори в йерархията. Правеше се на опасен, ама иначе душа човек)
Програмата продължи с малка разходка до музей на военната техника на 10-на км от Путивль
Стълбичката се клатеше и маша ме помоли да я държа
А това е от вътре
А това е от вътре
Фашистки танк разбит в гората, или по-скоро това което е останало от него
Точно тази сниммка ни костваше много усилия, защото беше задушно и ПЪЛНО с МНОГО гладни комари. Повече от 2 секунди няма как да стоиш неподвижен.
Чакаше ни път. Върнахме се в Путивль, събрахме багажа и газ.
Целта ни е Кременчук. Около 300 км селски пътища. Това бяха 300 ужасни километра. Максимална скорост 80 км\час и то за кратко.
Без коментар
Пристигнахме по тъмно
Звъня аз на Роман. Той прави копия на защитата на Гиви за трансалп. Това е и причината да мина през Кременчук. Поръчах си ролбар, железа за дисагите и централна стойка. По качество не отстъпват на оригинала за 2 пъти по-ниска цена.
След малко пристига цяла сюрия мотори. Ние от шаш забравихме да снимаме. Те момчетата си карали заедно и решили да ни посрещнат. Аз ухилен до уши в колоната, а колоната ме води към хостела. Роман ни плати нощувката, закарахме мотора на паркинг, върнаха ме обратно и ни оставиха да почиваме с уговорката, че утре сутринта в 9,30 часа ще ме чака мотор да ме закара до паркинга и после до гаража за тунинг.
ДЕН 3
В уреченото време ме чакаха. Стигнахме до гаража и преобразяването започна. Към обед имах съвсем друг мотор
От ляво е Валера, човекът, който ме чакаше сутринта, а от дясно е Роман (много готини пичове).
Фонът е самият хостел «Айсберг».
Върнахме се в хостела да си събираме багажа, Роман направи малка фотосесия и се збогувахме. Валера ни изчака и ни прекара през забележителностите на града. После ни заведе да хапнем и ни изпрати до края на града.
Нямам думи. Хора, които виждам за пръв, а може и последен път се държаха с накс, като със стари приятели.
Искренно съм благодарен и на Адрей от Путивль, и на групата от Кременчук.
Караме към Приазовское, където ни чакат родителите на приятелка от общежитието. Това е река Днепър.
По пътя непропускахме възможността да похапнем нещо свежо, още повече, че Маша не е имала въможността да си бере някои плодове направо от дървото заради климата в Латвия.
Карта по средата на нищото какви забележителности можем да видим
Стигнахме и до родината на една емблематична марка автомобили. Машка се изяви като умел статичен шофьор.
И т’ва е! Тук ще направим сефтето (р.Днепър)
След освежителното къпане минахме и покрай завод «ЗАЗ»
До Приазовское пак нищо интересно. Пристигнахме към 22.00, половин час ни поваля дъжд, но ние сме със дъждобрани и не ни пукаше
. Посрещнаха ни, настаниха ни в апартамента и ни оставиха пак сами. Тази нощ бе тежка за мен. Събудихсе от силна треска и висока температура.
ДЕН 4
На следващият ден се чувствах като с тежък махмурлук, но не се отказах от плажа.
…а докато Маша се печеше аз се гаврих с бялото и тяло. До пристигането ни в България си личаха петната от мидите ))). Азовско море ми хареса.
Между плажуванията обядвахме в къщата на близки роднини и след 3 малки коняка ми стана по-добре
Вечерта решихме, че ако сечувствам добре на сутринта, ще продължим напред, ако не, ще останем още 1 ден.
ДЕН 5
Добре съм! Към 9-10,00излязохме от Приазовское по път към Феодосия.
По пътя се отбихме до «косса Бирючей», но ние мислехме, че е «Арбатская стрелка», по която може да се мине до Феодосия почти, но пътят е тежък заради пясъчната настилка, която е и на вълнички. Отдалечихме се от гирултията и намерихме прекрасно място за почивка. Хората си опъваха палатки или просто се печаха на 20-30м един от друг. Много ни хареса.
От това място и се обадих на наши приятели от Варна, с които щяхме да се срещнем във Феодосия.
След 2-3 часа почивка решихме да не оставаме на това прекрасно място, а да продължаваме.
Следващата спирка е на солените езера на «Арбатская стрелка»
То било голям кеф! Няма начин да потънеш. Ето как си «седя» . На 50-60см от дъното ми е д-то.
…а Маша щото е умна и и тежи главата потъваше )))
Във Феодосия пак пристигнахме по тъмно, но ни посрещнаха ато самолет на самолетоносач- с фенер ни даваха сигнал къде да спрем. Всъщност пристигнахме в Береговое, което е на 5 км от Феодосия, но се оказа правилното място. Там ни чакаше майката на една жена, с която се бях запозна лдесетина дена до старта.
ДЕН 6
Събуждаме се, а нас вече ни чака кафе и закуска.Хапнахме и айдееее на плажа- 100 метра от къщата. Слънцето пече, водата вече топла, има бира. Ех, турист да си…..
Попълнихме запасите…
Попълнихме и другите запаси…
и продължихме усилено да се трудим върху почивката си.
Следва продължение...
Това мото туризма е голяма болест! След завършека на първотопътешествие почнах да обмислям второто, а точно след година, то е вече задгърба ми. Планове правих много, постоянно ги мених, даже до последно не знаехоткъде ще минем. В крайна сметка се получи това до България и това от България.
За догодина трябва да се оборудвам с камера!!!
ДЕН 1
Стартирахме 20,06 от общежитието:
Багажът беше грижливо натоварен и ние се отправихме в път на юг.
О, чудо! За първи път ме спират ДПС-тата (КАТ) за проверка и това на по-малко от километър от старта. Аз чак се зарадвах и си казах, че е на късмет.
До границата с Украина нямаше нищо интересно освен ремонта на пътя и местата за почивка
Караме по Украйна и вече се оглеждаме за местенце за палатката. Лека полека взе да се смрачава. Стигаме до село Путивль (10 пъти го четох Путивиль). Влизам в местната кръчма да питам къде можем да се настаним и като от нищото се появява млад мъж с халба в ръка и казва:
-Жди, сейчас позвоню местному байкеру!
Машка взе да се притеснява нещо, а аз за нея. След 10минути пристига местният байкер, а зад него друг местен байкер. Оказа се, че те си имат клуб «Князь Игорь» . Запознахме се и те почнаха да спорят къде ще спим?! Единият казва «У дома» и другият казва «У дома» . Единият живеел в къща до реката и било красиво, ама на 10 минути от нас, а другият близо, и бллизо до центъра. Решихме да спим в селото, а на нас ни беше все едно, така или иначе на утринта отлитахме. Андрей ни заведе в къщата си, настанихме се и изчезна. Останахме сами в чужда къща. Успяхме да се окъпем и право в кревата.
ДЕН 2
Закусваме и мислим да се отправяме в път, а Андрей мигновенно ни промени плановете. Оказва се, че там има какво да се види. На пръв поглед невзрачно и бедно село-градче, се оказва едно интересно място!
Първо ни заведе свежо реставриран манастир…
На междучасието пихме по нещо охладително…(тоя злия е типа втори в йерархията. Правеше се на опасен, ама иначе душа човек)
Програмата продължи с малка разходка до музей на военната техника на 10-на км от Путивль
Стълбичката се клатеше и маша ме помоли да я държа
А това е от вътре
А това е от вътре
Фашистки танк разбит в гората, или по-скоро това което е останало от него
Точно тази сниммка ни костваше много усилия, защото беше задушно и ПЪЛНО с МНОГО гладни комари. Повече от 2 секунди няма как да стоиш неподвижен.
Чакаше ни път. Върнахме се в Путивль, събрахме багажа и газ.
Целта ни е Кременчук. Около 300 км селски пътища. Това бяха 300 ужасни километра. Максимална скорост 80 км\час и то за кратко.
Без коментар
Пристигнахме по тъмно
Звъня аз на Роман. Той прави копия на защитата на Гиви за трансалп. Това е и причината да мина през Кременчук. Поръчах си ролбар, железа за дисагите и централна стойка. По качество не отстъпват на оригинала за 2 пъти по-ниска цена.
След малко пристига цяла сюрия мотори. Ние от шаш забравихме да снимаме. Те момчетата си карали заедно и решили да ни посрещнат. Аз ухилен до уши в колоната, а колоната ме води към хостела. Роман ни плати нощувката, закарахме мотора на паркинг, върнаха ме обратно и ни оставиха да почиваме с уговорката, че утре сутринта в 9,30 часа ще ме чака мотор да ме закара до паркинга и после до гаража за тунинг.
ДЕН 3
В уреченото време ме чакаха. Стигнахме до гаража и преобразяването започна. Към обед имах съвсем друг мотор
От ляво е Валера, човекът, който ме чакаше сутринта, а от дясно е Роман (много готини пичове).
Фонът е самият хостел «Айсберг».
Върнахме се в хостела да си събираме багажа, Роман направи малка фотосесия и се збогувахме. Валера ни изчака и ни прекара през забележителностите на града. После ни заведе да хапнем и ни изпрати до края на града.
Нямам думи. Хора, които виждам за пръв, а може и последен път се държаха с накс, като със стари приятели.
Искренно съм благодарен и на Адрей от Путивль, и на групата от Кременчук.
Караме към Приазовское, където ни чакат родителите на приятелка от общежитието. Това е река Днепър.
По пътя непропускахме възможността да похапнем нещо свежо, още повече, че Маша не е имала въможността да си бере някои плодове направо от дървото заради климата в Латвия.
Карта по средата на нищото какви забележителности можем да видим
Стигнахме и до родината на една емблематична марка автомобили. Машка се изяви като умел статичен шофьор.
И т’ва е! Тук ще направим сефтето (р.Днепър)
След освежителното къпане минахме и покрай завод «ЗАЗ»
До Приазовское пак нищо интересно. Пристигнахме към 22.00, половин час ни поваля дъжд, но ние сме със дъждобрани и не ни пукаше
. Посрещнаха ни, настаниха ни в апартамента и ни оставиха пак сами. Тази нощ бе тежка за мен. Събудихсе от силна треска и висока температура.ДЕН 4
На следващият ден се чувствах като с тежък махмурлук, но не се отказах от плажа.
…а докато Маша се печеше аз се гаврих с бялото и тяло. До пристигането ни в България си личаха петната от мидите ))). Азовско море ми хареса.
Между плажуванията обядвахме в къщата на близки роднини и след 3 малки коняка ми стана по-добре
Вечерта решихме, че ако сечувствам добре на сутринта, ще продължим напред, ако не, ще останем още 1 ден.
ДЕН 5
Добре съм! Към 9-10,00излязохме от Приазовское по път към Феодосия.
По пътя се отбихме до «косса Бирючей», но ние мислехме, че е «Арбатская стрелка», по която може да се мине до Феодосия почти, но пътят е тежък заради пясъчната настилка, която е и на вълнички. Отдалечихме се от гирултията и намерихме прекрасно място за почивка. Хората си опъваха палатки или просто се печаха на 20-30м един от друг. Много ни хареса.
От това място и се обадих на наши приятели от Варна, с които щяхме да се срещнем във Феодосия.
След 2-3 часа почивка решихме да не оставаме на това прекрасно място, а да продължаваме.
Следващата спирка е на солените езера на «Арбатская стрелка»
То било голям кеф! Няма начин да потънеш. Ето как си «седя» . На 50-60см от дъното ми е д-то.
…а Маша щото е умна и и тежи главата потъваше )))
Във Феодосия пак пристигнахме по тъмно, но ни посрещнаха ато самолет на самолетоносач- с фенер ни даваха сигнал къде да спрем. Всъщност пристигнахме в Береговое, което е на 5 км от Феодосия, но се оказа правилното място. Там ни чакаше майката на една жена, с която се бях запозна лдесетина дена до старта.
ДЕН 6
Събуждаме се, а нас вече ни чака кафе и закуска.Хапнахме и айдееее на плажа- 100 метра от къщата. Слънцето пече, водата вече топла, има бира. Ех, турист да си…..
Попълнихме запасите…
Попълнихме и другите запаси…
и продължихме усилено да се трудим върху почивката си.
Следва продължение...
Прикачени файлове
Коментар