Memento mori. Болнични хроники.

[go6o]

От: Memento mori. Болнични хроники.

Мислех , че съм изчерпал темата, то стана цял епос. Щом има желание, ще я продължа.
Благодаря на всички за хубавите пожелания и интереса, добре съм. От няколко дни се уча да ходя без патерици, издевателствам и над ръката си да я раздвижа.
Факт е , че процеса по оздравяване се оказа по дълъг и тегав, явно е от годинките .
Тия дни се надявам да намеря време да доразкажа историята, макар и не толкова детайлно вече.

[I.Stoyanov]

От: Memento mori. Болнични хроники.

Чакаме....

[Сергей Янков]

От: Memento mori. Болнични хроники.

Баси, как съм могъл да я пропуснал тази тема до сега. Въпреки, че знам с подробности, как се е случило всичко и как се развиват нещата при теб, написаното и споделено тук надминават всичко. Голям си, приятелю! С най-искрени пожелания скоро отново да седнеш на мотора!

[Emilppp]

От: Memento mori. Болнични хроники.

...
Дъщеря ми, докато ми оправяше чаршафите.
-Абе ти няма ли да пишеш?
-А?
-Хайде ставай, какво си се депресираш, хайде! – и ми връчи лаптопа.
-Ама аз…
-Няма ама, почвай.

….

Къде е дъщеря ти за да ти напомни?

Повече от месец никой не пише. Какво се случва?

Ако не се лъжа, колегата се е регистрирал във форума заради теб...
Как си?

[ico318]

От: Memento mori. Болнични хроники.

Повече от месец никой не пише. Какво се случва?

[Ivan_J]

От: Memento mori. Болнични хроники.

Оздравявай, Гошо и дано няма дългосрочни физически последствия по теб.
Имам две падания на асфалт, за щастите почти без последици(щото карам бавно) и двете са заради неработещи светлини на МПСтата отпред. При вторият случай предния въобще не разбра, че съм паднал(не се блъснах в него), а след седмица щях да се забия в него и с витарата, трудно се вижда бус че спира, без стоп светлини.
А линейките наистина друсат много. 16м полет в нивите, оттам до асфалта и линейката ме изкараха с камион 4х4, в линейката друсаше много повече, отколкото в камиона през разораната нива.
П.П. Да се доизкажа. Обичам да карам бавно и възможно най-безопасно. Рядко, но се случва сам да си създавам рисковите ситуации. Замислям се, че вкъщи ме чака синът ми, а тъй като въртя сам сервиз за мотори, ако започна да връщам клиенти заради травма, губя много.
За съжаление опасните ситуации са най-вече заради идиоти по пътищата. От това лято ще запомня следния - карам си в Обзорския проход бавно, спазвайки дистанция. След един завой без видимост колоната пред мен спира аварийно. Докато спирам, виждам как мотора се забива в бронята на колата пред мен. Слава богу, успях да спра на сантиметри.
Оказа се, че тъпанар е решил да спре веднага след завоя, за да провери ключалката на задна лява врата, където опасано с колани и в столче, се возеше дете. Вместо коли с добри спирачки, ако от завоя излезе стар камион?

[boreto2]

От: Memento mori. Болнични хроники.

Когато ходиш с патерици, те не трябва да опират в мишниците. Поне един два пръста трябва да има защото при преместването им напред трябва да ги вдигнеш малко нагоре. Под мишниците се опира при почивка. Рехабилитатора ще ти каже с кой крак тръгваш нагоре по стълби, как слизаш надолу. Има разлика! При счупена ръка аз не бих пробвал с патерици. Важното е да попаднеш на рехабилитатор който си харесва професията и я работи с мерак. Моя опит не е от катастрофа, а от смяна на стави. Оздравяването зависи и от теб. С поздрав Борето

[santaclash]

От: Memento mori. Болнични хроники.

Участък-Ракитово към Районно управление-Велинград, ОДМВР- Пазарджик.

Каквото и да се води, ще е някъде по тая верига.

[go6o]

От: Memento mori. Болнични хроники.

Първо да благодаря на всички, за подкрепата и хубавите пожелания за оздравяване – определено съм по добре, и не след дълго мисля , че ще съм в кондиция. Дните минават еднообразно,лекарства, инжекции, от друга страна пък съм със семейството, обграден от обич и грижи. Имам възможност да чета, гледам филми, и разни позабравени удоволствия, поради забързаното ежедневие, като например да се боря със сина ми и да играем игри.
Докато се чудя дали да продължа с болничните хроники, ще се прехвърля малко към днешна дата, за да споделя някои неща, с по практическа насоченост, ако недай си боже, изпаднете в подобна ситуация.
Когато сте с ограничена възможност за придвижване, както в случая аз – с един здрав крак, една ръка и 1/3 + две патерици , започвате по ясно да осъзнавате термини, като „хлъзгав под” , „внимание стълби”, „асансьора не работи” и подобни. Живота не спира и трябва да се вършат разни неща, но по трудният начин. Въпреки много модерни благинки като ел.банкиране и ел.подпис, се оказва, че Бг чиновникът иска винаги хартийка, ако може с повече печати, и то занесена лично. Например превеждам пари, но за да докажа, трябва да си разпечатам платежното, и да ми ударят печат в банката, което обезсмисля идеята. За да получа уведомление, трябва да ида на някой си етаж, или да направя пълномощно, което колкото и да е генерално, някои не го признават, искат изрично –банки, общини и разни службички, знайни и незнайни… Обикновено пък около тия места, шанса да намериш къде да паркираш, за да не ходиш(подскачаш, куцаш) много, е около нула. И т.н.
Може би навсякъде да е така, но при нас е ярко изразено – здравето ви е бизнес и търговски продукт. Здравната каса е борса на здравето. Болниците са търговски дружества ( на епикризата им си пише „ … ЕАД”). Термина „пациент” и „клиент” се препокрива. От това някои печелят, но май повече са недоволните, и то и от двете страни – и лекари и лекувани, с такива впечатления останах в разговорите. В общи линии нещата са на автопилот и всеки се спасява поединично. Помня колко бях възмутен когато за 4 болтчета платих 25 лв, за мотора си, и заклевам се, няма да твърдя повече че е скъпо, на фона на частите за тялото ми (например пирон – 1900 лв…). В крайна сметка сумата набъбва значително, но за здравето знаете че не се щади, странното са спънките и простотиите в самата система – до последният ден не знаех колко дължа, но пък бях предупреден , че трябва да ги внеса на ръка. На жена ми и отне два часа и половина мотаене из различни блокове, и дойде почти разревана накрая. Дивотии от рода на – изчакайте, защо на обяд идвате, офф.. , а той защо не е платил до сега ?( според мен ясно - не се разхождам с хиляди левове, още повече , че не мога да ходя в момента, не знаех колко пари искат и т.н.) А да, личната ви карта стои в залог. Замислех се, какво ли ще стане ако просто си тръгна, и защо е целият този цирк…
Застраховка. Къде от проява на разум, къде от късмет, имах здравна застраховка. На фона на цените в болниците, мога да кажа , че и за 100 години напред да си правя, пак няма да стъпи на парите, които оставих там. Друг е въпросът дали ще платят нещо по нея – опита ми със застрахователи до момента е лош. 22 листа текст в полицата, подсказваха , че ще е интересно. Какво установих , четейки разточителният текст. До 5 дни от осигурителното събитие, трябвало да звънна да ги уведомя – сещате се , че няма как да стане. Отивате до застрахователя и си вземате бланки за претенция. Преснимате цялата застраховка, въпреки че те я имат , заедно с медицинските документации, навсякъде „вярно с оригинала” и копие от лична карта. До тук добре. Две бележки , с изискване за нещо си, от лекувалия/щия ви лекар с подпис и печат. С други думи – пътуване до Сф. Ако е ПТП – протокол и бележка за липса на алкохол и наркотици. Ами сега… До момента нямам никаква информация, кой , къде и как води моя случай, а дори и града в който е заведен. Не знам и как мога да разбера. Та , за сега съм до тук. Приятелите от които взех пари, знам, ще ме изтърпят : )

[Jawata]

От: Memento mori. Болнични хроники.

Колега нито една книга не съм чел с такъв хъс, както чета постовете ти!
Бързо оздравяване и не спирай да пишеш, имаш Голям Талант!!!

[ezhko]

От: Memento mori. Болнични хроники.

В случай, че не знаеш: придвижване с патерици става като опората е на под мишниците. Двете патерици се поставят на половин крачка напред. След което се залюляваш като махало НАПРЕД и стъпваш на здравия крак. В началото и в края на движението здравия ти крак+тялото и патериците образуват пирамида. Така не хабиш сили.

За счупвания по пръстите е важно раздвижването да започне навреме, по-скоро рано. Иначе наистина не можеш да ги свиеш докрай после.
Горното е личен опит.

[I.Stoyanov]

От: Memento mori. Болнични хроники.

Много съжалявам за случилото се, мойте съболезнования и много скорошно оправяне.

Относно писанието ти - надявам се го записваш някъде, че накрая да го събереш в книга. Имаш талант, ВОЛЯ И НАИСТИНА ГОЛЯМО СЪРЦЕ

Бързо оздравяване...

[BatGeorgeone]

От: Memento mori. Болнични хроники.

Адаш, скорошно оздравяване и да знаеш, че винаги може да е по-зле, а представи си, че това ти се беше случило в Гамбия и беше сам с мотора, нямаше пари, приятели наблизо, можеше и да оживееш ама можеше и да не, или ако оживееш как ли и кой ли щеше да те сглобява и дали ще имат упойка примерно или щяха да ти дадат да захапеш една дървена пръчка и после...

Чудя се дали не си същия Гошо с моторите от Видин, който живее до Крепоста и има син на 20тина години, и той е целия потрошен и не го слуша главата ама много ми се струваш рафиниран за него )

[go6o]

От: Memento mori. Болнични хроники.

Просто кофти съвкупност от дребни, сами по себе си не толкова опасни фактори... Пълна липса на (мал)шанс...

Добре обмислен синтезиран отговор, дано вникнат колегите в него.


По изгрев приключих с книгата. Не, че имам много спомени какво четох, и то не само заради сложната материя разбира се. Нощем, незнам точно на какво се дължи, може би на отпускане на тялото, болките са най-силни. Особено ясно това проличава при зъбобол например.
Тъкмо бях задрямал, когато сестрата ме събуди, да ми мери температурата. После последваха познатите процедури – няколко спринцовки през абоката, инжекция в корема, една банка течност венозно и т.н. Донесоха закуска, в едни прозрачни кутийки.
Относно храната – мое мнение е , че не става. Незнам дали МЗ и МП ( отдела за изтърпяване на наказанията) работят с един кетъринг, но преобладаващата храна е трудно определима безвкусна консистенция. Понякога дават и кебапчета. Подправки няма от къде да вземеш, поне малко по смилаемо да стане всичко. Прибори също, трябвало да си нося от вкъщи. Аз , понеже не бях тръгнал с идея за болничен престой, както и доста други като мен вероятно, съответно нямах, а не исках и да ям, докато не се уверя, че мога да се придвижвам до тоалетната. При невъзможност, процедурата е следната – по малка нужда – в нещо като пластмасова амфора, май му казват „уринатор” лягаш на страни и така действаш – това е предимството да си роден биологично мъж. По голяма нужда се ползва подлога, не си се представях да извършвам подобно действие хоризонтално, и за това тотално игнорирах тази възможност, като поради тази причина настоях да махнат катетъра и почти не ядях.
В стаята настаниха мъж, над средна възраст, Емил. Опитал се да отреже някакво дървено парче, с флекс, но си срязал сухожилията на 3-те пръста, на ръката, от горната страна. Утре щяха да го оперират, сега само бе омотан в кървава превръзка.
Асен бе ходил до Велинград с колесар, и ми беше докарал мотора, както и раницата с багажа, донесе ми и патерици( с Владо). Късмета тук ми бе , че бях тръгнал на палатка, и си носех всичко необходимо за автономен престой – прибори за храна, фенерче, зарядно, малко дрехи и т.н., и това закрепи положението. Патериците ми бяха малко ниски, тествах ги из стаята, лошото бе , че на лявата ръка работещи бяха само палеца и показалеца, другите не можех да свия, и макар че отока спадаше видимо, ме болеше като се опитвах да я натоваря.
Поговорихме си, те си тръгнаха, а аз започнах психически да се готвя за небивалия чутовен подвиг „ходене до тоалетна”. Емил ми разясни маршрута – от врата вляво, в дъното на коридора – вдясно. Поех въздух, изправих се и закуцуках към вратата. Основната тежест трябваше да изнесат левият крак, и дясната ръка, другите крайници не бяха функционални. Още със ставането усетих как крака ми натежава, като че ли се щеше да се пръсне от напълването с кръв. Първият завой взех с пресни сили, и закуцуках ритмично по коридора. За съжаление нямаше монтирани перила, нито стол или пейка, да си почивам по пътя, необяснимо защо – нямаше връщане. Дясна патерица, ляв крак.. и пак… броиш крачките , загледан в заветната врата напред, и се стараеш да не се разсейваш. Изпотен и запъхтян успявам да стигна набелязаното място , отварям, и влизам. Тясно е, за сметка на това има перило, за което да се хванеш, и сядам с въздишка да почина на клекалото. Значи , възможно е, можех да си позволя да се храня от тук натам. Теста бе успешен.
След няколко минутна почивка да събера сили, тръгнах обратно, външната врата отворих с глава, най-удачно ми се видя. Добрах се до леглото полужив. И това за 32 крачки… докато не загубиш нещо, няма как да го цениш правилно. Възможността да се придвижваш спокойно и безпроблемно например. Нещо толкова елементарно, сега ми струваше повече концентрация и усилия, от много повече трудни неща, които се сещам, че съм вършил през годините.
Хвърлих се на леглото, и повдигнах крака на възглавница, имах усещането , че ще експлодира. Бях доволен от себе си, имах известна автономия, и това за момента ме устройваше. Хапнах малко от кутията за вечеря – нещо като мусака, но и с макарони и зелен боб, не знам как му е името на това ястие, ако си има име , разбира се, и банани… пак банани.
Съкилийникът ми бе пуснал монети, за да гледаме телевизия(има нещо като монетен апарат – 3.60лв за 24 часа.), може би не лоша идея, но аз си извърших приготовленията за нощта – този път четивото бе източна мъдрост и дзен.
Привечер се появяваха комари, незнайно от къде, прозореца имаше мрежа, но за сметка на това логично – в това отделение не липсваха кървища. Бяха ме закачили на система на дясната ръка, а дебелата жужаща гад спокойно левитираше и търсеше място където да ме захапе. В супер неизгодна позиция, легнал по гръб, се опитвах да прогоня комара, лениво махайки с лявата ръка, че ме болеше, и доста по активно се бранех с левият крак. Едва ли съм изглеждал като брейкар правещ хеликоптер, по скоро като хлебарка със счупени крайници, паднала по гръб, но гледката си е заслужавала, сигурен съм.
Към 22 ч. мина сестрата и пита имаме ли нужда от нещо, Емил поиска болкоуспокояващо, аз също се поблазних, но реших първо да видя какво е. Не след дълго тя се върна със солидна спринцовка, каза му да легне по очи, смъкна му гащите, и му я заби отзад.
След тази сцена рязко прецених, че определено притежавам по твърд характер, от колкото задник, и обявих съвсем искрено , че се чувствам чудесно, и нищо, ама нищичко не ми е необходимо. От няколко дни се чувствах като гоблен , не , благодаря.
Егаси, мислех си метафорично, докато лежах. Колко ли хора като мен жертват душата си, за да си спасят задника. Стори ми се много обширна и философска тема, за това я оставих и потънах древните мъдрости от изток и болката, но след като си изпих ампулата с аналгин.
Нощта не бе нещо особено –стискам зъби, чета, сменям позицията на тялото, във всевъзможни пози, слагах си краката и на стената , правих коремни преси и разни упражнения, които си измислях, само и само да се изморя и притъпя усещанията си. Мисля че поспах около час, събудиха ме стандартно – с мерене на температура, след това описаните процедури по горе, и зачакахме визитацията, каквото и да значеше това.
През моите очи бе кохорта от лекари, движеща се йерархично, и сестрите отзад, обикаляща пациент по пациент. Групата се нареди около мен, за миг се почувствах звездата на сутринта, и Главният ме запита :
-Как си, юнак?
Не знам защо , ама ме върна като че ли във времето на казармата.
-Ми , добре – промълвих.
-Браво, ще се оправиш. Между другото , и ръката ти е счупена, нали знаеш?
-Моля??? – устата ми пресъхна. Май бяха забравили да ми кажат, ако въобще някой е имал намерение.
Глас отзад:
-Не е сериозно, метакарпална фрактура.
На мен ми прозвуча като термин, свързан с динозаврите.
Глас отляво:
-Нищо фрапантно, ще я оперираме и фиксираме с игли.
Глас отзад по диагонал:
-Може и да не я правим, няма да можеш да свиваш пръстите докрай, но ще можеш да стискаш ръкохватките на мотора.
Дружен смях…
Не мисля , че страдам от липса на чувство за хумор, ама тия пък големи веселяци излязоха, много масирано ми дойде. Нямаше какво да им кажа, освен , че имам намерение да стискам и други неща освен ръкохватки, та искам ръката да ми е в изрядно състояние.
Тръгнаха си, и ме оставиха замислен за живота, вселената и всичко останало. Егаси, мислех си, че съм прескочил трудните фази, но , било е илюзия.
Мамка му, мамка му, мамка му…

[p-pleven]

От: Memento mori. Болнични хроники.

Много съжалявам за случилото се и ти пожелавам кураж и скорошно оздравяване!
Вчерашен съм, паднах, но моето бе "детска песен", "розова мъгла", "пролетен вятър" в сравнение с преживяното от теб...

Жив и здрав!

че не е използвана предната спирачка

Абсолютно си прав! Това е моят отговор и грешка!