Memento mori. Болнични хроники.

[valsodar_rn]

От: Memento mori. Болнични хроники.

Скорошно възстановяване!За сега не съм моторист...Когато съм с колата и видя в задното огледало ваш колега веднага намалявам и давам ляв мигач...и се моля да ме задмине безпроблемно...повечето благодарят.

[Edo]

От: Memento mori. Болнични хроники.

Кофти ситуация - може да се случи на всеки! Познавам добре мястото, наистина е много коварно. Дадох си мотора преди месец на един приятел с който караме безпроблемно от години да се поразходи малко и той успя да се пребие с него на един завой на Юндола, за щастие само се натърти и естествено "тунингова" машината! В твоя случай пак имаме размяна - почти съм сигурен, че ако беше карал своя си мотор щеше да се отървеш с по-малки поражения. Трябва да престанем с тези размени на машините - носят само ядове и са много опасни! Дано се възстановиш по-бързо!

[Yury]

От: Memento mori. Болнични хроники.

Първо бързо възстановяване! Проблема на този пътен участък е точно този завой след моста в комбинация с храстите край пътя. Виждаш знака , че идващите насрещно трябва да ги пропуснеш но отсреща няма такива и ти продължаваш, наближаваш моста и тогава изскача автомобил, който заради завоя и храстите го виждаш в последния момент. Някой ще продължи и ще мине , но друг ще скочи на спирачките и се получава тази ситуация, в която се е озовал и пострадалият.

[santaclash]

От: Memento mori. Болнични хроники.

Като гледам що гума е останала по пътя на това място, явно там често възникват ситуации, при които някой спира внезапно. Но иначе да, от КАТ-аджийска, пък и от не само такава гледна точка нещата стоят така-има ли пред тебе нещо, караш зад него с толкова и на такова разстояние, че да можеш да спреш.

[Roninn]

От: Memento mori. Болнични хроники.

Това в къщи Видин ли значи

[Pancho77]

От: Memento mori. Болнични хроники.

Скорошно оздравяване!

[go6o]

От: Memento mori. Болнични хроники.

Гошо, къде си сега? В Ракитово, във Велинград, или в Пазарджик? Ако си някъде по нашенските болници да дойда да те видя и да ти донеса там, каквото се носи на болен. Лимони ли, с витамин С за костите, ябълки, или пък грозде... Тъкмо го берем в момента.

Благодаря, втори ден съм в къщи, много по добре се чувствам, пиша за да се разнообразя, а и нощите с такива контузии, знаеш че са доста дълги .

[ВладиЧ]

От: Memento mori. Болнични хроники.

Гошо, къде си сега? В Ракитово, във Велинград, или в Пазарджик? Ако си някъде по нашенските болници да дойда да те видя и да ти донеса там, каквото се носи на болен. Лимони ли, с витамин С за костите, ябълки, или пък грозде... Тъкмо го берем в момента.

[ramar]

От: Memento mori. Болнични хроники.

Съжалавям за случилото се и пожелавам бързо оздравяване! Иначе ти свалям шапка за куража да си признаеш грешката, а и да я опишеш тук. Дано това да бъде добър пример, за всички колеги, на които все някой им е виновен. Ситуациите на пътя са безброй и цял един живот не може да ни стигне, за да ги изучим и да бъдем готови за всичко. Когато осъзнаем това, един вид се проглежда и всико става доста по-лесно.

[Димитър Радев]

От: Memento mori. Болнични хроники.

Бързо възстановяване пич !

[go6o]

От: Memento mori. Болнични хроники.

Сега от повествователната част, преди да я продължа, ще се прехвърлим на анализ и размисли, радвам се на оформящата се дискусия. Някои колеги бързат да се изявят като съдници, говорят за „признания”, безсмъртност и т.н. – ще ги посъветвам за търпение, целта на това което пиша не е да се оправдавам, нямам такива намерения. Конкретният инцидент е просто повод. Първо да кажа, че от КАТаджийска гледна точка, макар че се води следствие поради средната телесна повреда, няма съмнение за вината – ясно е, че е на този отзад, в случая аз – дистанция, съобразена скорост и т.н. Приемам го и поради особената философия и гледна точка, която имам и съм изградил, като човек дълго каращ мотори и то всякакви. Факт е , че когато си на двуколесно, единствената ти защита са екипировката, състояща се от определени компоненти и нищо друго, и не може да се сравнява с обезопасеността на автомобил – краш-зони, греди, колани, айр-бегове и т.н. Точно поради това, трябва да приемеш , че си винаги от преебаната страна при инцидент, и това че си бил с предимство евентуално някъде, въобще няма да те грее докато те смачкват или натикват в канавката. С други думи, най-удачната тактика е тази на „невидимия” – приемаш че си такъв за другите участници и се съобразяваш с това максимално. Въпреки че бяхме със светлоотразителни жилетки, пуснати фарове и сравнително отворени ауспуси, на прав път, човека не въобще не ни беше видял. Относно конкретния случай, понеже се повдига въпроса – пускам снимки, и пояснявам. Владич като местен се досети за мястото – прав дълъг участък, с леко стеснение, пътя е без маркировка и ограничение, скоростта на движение ни бе около 70 км/ч макс. Маркирано е стеснението със знак. Проблема дойде от различното ниво на видимост на кола и мотор, както и от последващите действия. Ако се спази реално правилника, предимство на отсрещно преминаващите се дава преди и до него, на широкият участък. Тук колата си продължи , но по късно , явно тогава виждайки отсрещният автомобил който беше спрял, наби рязко спирачки и спря, и то в най-критичната и тясна точка на моста. Останалото го описах. Несъмнено същият резултат щеше да е, ако колата примерно бе спукала гума, или на пътя бе излязло диво животно, така че смятам да приключа с конкретиката, не е това основното.

По въпроса за внезапното спиране – винаги има минимален процент това да се случи, без видими причини, и той не трябва да се игонорира. Пример с мой приятел тираджия – през прозореца влиза стършел, жили го по врата, пада между краката му и продължава, в паника той натиска спирачки, блокират колелета, товара се измества, цялата композиция прави пируети по шосето. В автомобилите съм се нагледал на чатещи си хора, изпускане на кафе или фас в краката и т.н. Излизали са ми диви прасета на шосето, жилили са ме пчели, блъскал съм птици. Списъка е дълъг. Не е нещо което се случва често, но се случва, и не трябва да се игнорира. За това спазвайте дистанция, и не подценявайте факта , че живота и здравето ви на пътя в голяма част зависи не само от вас, а и от други обстоятелства, редки и трудно предвидими може би, но пък силно променящи ситуацията в която може да се окажете. В случая дори това, че бях с чужд мотор, влоши нещата – леко ендуро, макар и с нови гуми, колкото и процентно да са асфалтови, има съвсем различен спирачен път – реално ми трябваха не повече от няколко метра до пълно спиране, както и 5 – 10 см да се провра, но ги нямах.









Знакът е в дъното, където е спрял камиона.

Лежах и гледах небето, времето бе разкошно, опитах се да се разсейвам като се наслаждавах на малките пухкави облачета. Асен се обади на 112, описа мястото, шофьора на колата му каза – „Кажи им Черният мост”. Ама че име… Линейката дойде сравнително бързо – 10-15 мин. Направиха ми рехава временна шина и ме качиха на носилката. Упражнението не беше лесно, тъй като реално нямаше как да ме хванат от към десния крак, и лявата ръка , а и се бе появила остра пулсираща болка, умножаваща се многократно при най малкото движение. Добре, че не съм някой дебелак си мислех, чакаха ме доста прехвърляния между носилки и болнични легла.С мен се качи лекарката, разтвори ми аналгин в една бутилка и ми даде да пия. Приятна жена, оправдаваше се, че линейката друса много, защото пътя бил лош… какво пък тя беше виновна за това.

[Джоу (x3mrjoe)]

От: Memento mori. Болнични хроники.

Аз винаги съм се чудил какво ще правя няколко месеца ако падна по-сериозно в гората и счупя ключица или скъсам кръстни връзки, които са почти стандартни травми при по-сериозно горско каране. Да, ама не, треснА ме гръм от ясно небе, щото съм пропуснал прогнозата !

Колега, всичко минава, но това явно е бил малкият дявол който трябва да ти е за урок.

Бързо оздравяване !

P.S. Тамън ще имаш повече време за Форума.

[Ivan Terziev]

От: Memento mori. Болнични хроники.

На прав участък от пътя , застигахме движещата се отпред кола, но тъкмо преди да я изпреварим, тя спря внезапно на един мост. По късно човека каза, че е видял кола отсреща и спрял да и даде път.

Прав участък, ама с мост... предполагам и стеснение е имало. После признаваш, че водачът на колата е нямало как да види тоя отсреща дали се движи, за разлика от вас с моторите. Ей затуй ме е страх като видя моторист около мен, и се чудя отде да го пущам. Имат се за безсмъртни. Изтръпвам като чета после какво се случва, а не съм падал с мотор.
Скорошно оздравяване!

[NiksZh]

От: Memento mori. Болнични хроники.

Пожелавам ти скорошно оздравяване, сега се сещам, веднъж на Петрохан застъргах обувката от външната страна, но успях да се изправя навреме, там също от южната страна има един завой, който имам чувството че е "повече от 180 градуса" плюс денивелация, всеки път го взимам само на първа и полегнал (не много) със страх. Лошото е, че сега ремонтират пътя (вече цяло лято) и така не го изправиха поне малко. Виждал съм полегнали автовози точно там, защото не могат да го вземат.

[Roninn]

От: Memento mori. Болнични хроники.

В събота с кавазаки-то,се разхождаме с малкия син отзад,натоварен съм и яко със багаж,тръгнахме да търсим ГТП и не намерихме.Предвит оная тема ,не карайте без екипировка.Излезнахме по къси панталони,тениски и маратонки.Дори телефони не взехме.В левия джоб на късите панталони имах 2900 лв.половин час по рано,клиент ми бе платил в брой фактура.

Всички ГТП бяха приключили до обяд и решихме да се поразходим,от Пловдив до Карлово,там решихме да скочим до Боженци ...от там има една мандра и купихме 10 кг.сирене и доста кашкавал ,касата отзад се пръскаше по шевовете.

Карам бавно ,все пак съм претоварен и при това с детето и по тениски.

На завоите на шипка карам като струг, обаче лягаме в завоите доста.На един ляв и остър завой,поради ниска скорост, ужким да карам бавно ,легнахме много и маратонката ми опря в асфалта крака ми се извъртя на 180 градуса назад.Маратонката ми се намачка между асфалта и мотора и ми извъртя крака.

Аз бях състезател по кикбокс и да речем че съм гъвкав,това не ми е проблем, поражения никакви освен че за секунда две изгубих равновесие и може би това че мотора е тежък не ни позволи да паднем.Противно на всичко,добре че бях с маратонки и тя се намачка...като се обърна крака успях да го измъкна.Ако бях с твърдите обувки ,цялата тежест на мотора щеше да остане върху обувката крака и 100% падане суркане и влизане под мантинелата.

И всичко това ,докато се разхождаме и любуваме на последните горещи летни дни.