България за шест дни

[Evgeni Enduro]

От: България за шест дни

Май не доловихте тънкия намек - На много места около Кърджали ми се струваше, че не сме в нашата държава! Турска реч САМО, джамии, забрадки и шалвари, никакви църкви и навсякъде лозунги и надписи на разни не до толкова български партии.
Ето пример:



Тук всяка прилика с лица и събития НЕ е случайна.
И това е снимано от паркинга под Перперикон. Място, където идват стотици хора. Не случайно надписът е точно тук. Нямах време иначе ми се щеше да ида на тази полянка. Да поседна, да поразгледам, да побуксувам ....

Спирам дотук обаче. Както казах в началото няма да коментираме политика, партии и други подобни л#й@а.

Гледките бяха прекрасни, хората дружелюбни, времето на наша страна, моторите верни ...... утре ще продължа със снимките и разказа

[suzuki team]

От: България за шест дни

Схванах,ама всичко беше в кръга на майтапа.С нетърпение чакаме продължението!
А с боксуването щеше да поредактираш малко надписа,нали?

[Evgeni Enduro]

От: България за шест дни

А с боксуването щеше да поредактираш малко надписа,нали?

Аз, такова .... Само малко ...


Връщаме се в Кърджали. Спираме се пред единствения по рода си МОЛ на открито. Тук харесах едни много красиви обувки за Веселка – елегантни, стилни, евтини. Имаха само един проблем – бяха от различни чифтове с 2 номера разлика. Не ги хареса. Ами щом е толкова претенциозна, да си купи други. Човек и подарък да не смее да направи!




Отправяме се към Рани лист>Стремци>Перперек. Целта ни е да видим Перперикон. Всъщност Стоян да го види, ние сме го гледали и преди.
По път спираме за да питаме дали наблизо има бензиностанция



Ето я и нея


Пълним и продължаваме.

Вече на паркинга под Перперикон


Разсъбличаме се, плащаме паркинг /по 0.50 лв. на мотор/ и се отправяме към хълма.
На чешмата няколко жени мият и номерират наскоро изровена керамика



Вече по пътеката



За мое учудване, кипеше усилен труд – генератори, багери, камиони, работници. Спечелен е някакъв проект и терена се проучва и благоустроява.



Малко сенчица видя и се присламчи за кратка почивка



Мащабен проект. Изграждат се пътища и пътеки, подпорни стени ...



100Ю блъска кубинките в земята и бавно, но славно напредва към върха





Питоси



Стоян толкова е огладнял, че ще глътне работниците







„Последен напън веч настал е ...”




Това ми сгря душата в онзи ден (то си беше и без друго 30 градуса, де ...)





Кой го копа т’ва бе!?





Оказва се, че има и група археолози, ръководени от проф. Овчаров, които извършват проучвания. Ето ги квадрантите, които се разкопават



Това не знам дали е за бъзик или по-скоро с научна цел, но си е чиста проба ... домат! Горе, под жаркото слънце, в този камънак или както казваше баба ми камЕнЯк.



Тук правим нагревки с чичо Стою



Тези какво правеха, не знам. Вързани с въжета, дупчеха с някакъв уред скалата



100Ю реши да свали един с ножчето, за да го пита



Поизпекохме се хубаво на жегата, свалихме няколко грама телесно тегло и се спускаме надолу към паркинга. От жегата и моторът ми е запотил морно чело



Коремът ми вече стърже от глад. Обличаме се бързичко и тръгваме към МаНджарово. Упс, Маджарово му е името ама тоя глад .....

Пак ГПС почивка



Не помня кое село беше, но там видях единствената църква из района. „Църква” силно казано. Било е някога ... Грозна гледка




Панталей


Вече наближаваме МаНджарово





Влизаме в градчето и на първата табела с изображение на вилица и лъжица, набиваме спирачки.
Световно първенство по събличане и тичане към масата. Така май няма да стане. Вижте ремъците



Все пак успява





Отиваме в заведението, всички маси заети. С по един или двама човека. Срам, не срам, Стою моли едни хора да седнем на тяхната маса, тъй като беше достатъчно голяма за да побере всички. Сядаме ние, идва сервитьорката и ни оставя менюта. Избираме и я викаме. Започвам аз: „Едни пържени картофи и .....”, тя ме прекъсва като казва, че кухнята не работи. Има само супи: „Добре, ако може една пилешка и ...” Пак ме прекъсва за да каже, че няма пилешка, имало само шкембе ... Е то за какво ни донесе тия менюта изобщо!? Тръгваме си с надеждата да намерим храна скоро време. Егати МаНджаровото ...

На Стойчо му се хапва пилешко, огледа се в лешоядите



Горките пилета, ако знаеха какво им мислят ...



Ето го и тяхното царство







Не издържах и давам знак на 100Ю да спре. Имам сухари и вафла в раницата, поне тях да изям. Не знам защо, но спираме точно на най-големия пек. Направо се варим в собствен сос.
Стойчо пък избра и хубава масичка, от камък, та и з#дн%ците да си подпалим




Следва>

[Ivan_J]

От: България за шест дни

За съжаление не само в Родопите се чувствам сякаш съм минал границата.
В едно шуменско село не можах да се разбера с децата, не знаеха и дума български. Добре, че дойде един дядо на развален български се разбрахме някак си.
Много ми хареса какво каза един англичанин, купил си къща в България: щом като живея във вашата страна, аз трябва да науча вашият език!

[Sheiha]

От: България за шест дни

Не знам за 'американския', но с Българския се справяш много добре! Благодаря за споделянето на прекрасните емоции и дано усмивките не слизат от лицата ви!

[evelin d]

От: България за шест дни

Евгени,чакам до няколко дни да видя снимки и от дните ви по нашия край/Странджа/Не те прибързвам,ама търпение при мене никакво

[Evgeni Enduro]

От: България за шест дни

Днес сутринта получих /най-после/ снимките и от втория обектив Така че трябва само да ги сортирам и обработя /но и те са няколко стотин/ и ще продължа. Извинявам се още веднъж, но така се получи.

[Evgeni Enduro]

От: България за шест дни

След като изядох храната, която имах в раницата продължаваме покрай яз. Ивайловград към Любимец




Снимано някъде по път



Стигаме Любимец и спираме до първия срещнат човек за да го питаме къде има заведение. Човекът ни обяснява и светкавично се отправяме натам. Не съм мислил за снимки до момента, в който най-после пуснах приборите и се облегнах назад, вече натъпкан обилно.
Стоян спазва традициите



Тръгваме към Тополовград. Оказва се че пътят е затворен за ремонт



Тук нарушаваме ЗДП, но след като сме направили оглед, че преминаването ни ще бъде безопасно






Пристигаме в с. Срем. Мястото, където нощувахме последната вечер от прехода ни през 2011 г. Хотелчето се намира на 200 м. от р. Тунджа



Това не е нужно да го коментирам



Настанихме се, освежихме се и е време за глътка въздух на двора



Ей, това жената, огледало да не види ...



р. Тунджа



След толкова километри, за Набора чашата взе да прелива



А това е Чарли, моя стар приятел от 2011-та. Веднага ме позна



„Чакай тука да видя, не е ли останал някой фас ....”



Поразходихме се, отпочинахме и е време за вечеря. Стоян демонстрира завидни умения по разтваряне на челюсти



Чарли също се присламчи към трапезата, но се държа изключително културно. Въпреки това някои се страхуваха от него



А той е толкова добронамерен и мил





Е, намаза някое кюфте и той, може би затова прави „Мили очички”

След вечеря е време за сън. Утре имаме възможността да се понаспим, защото сме се уговорили с нашия приятел Иво да се чакаме 11.00ч. в Елхово. От там той и неговата приятелка ще се присъединят към нашата „група” и ще пропътувамe останалите километри заедно.

Следва>

[Жоро Донечки]

От: България за шест дни

Чарли и 2010-та си беше същия... тогава също вечеряхме заедно... спомени разни

[dizi]

От: България за шест дни

Много интересно и увлекателно.

[Evgeni Enduro]

От: България за шест дни

Още едно парче. Изнервящо кратки са, но след пълен работен ден, след което още половин работен по двора, нямам много сили за писане и най-вече обработка на снимки

Поредното утро. За разлика от всички останали няма будилници, няма коварни номерца от моя спътник. Времето не ни гони. Имаме уговорка с нашите приятели, да се чакаме в Елхово към 11.00ч. Събуждам се към 8.30 ч. Всички спят

Заслужава и аз да му скроя някой номер, ама айде .... oт мен да мине



Полежах малко, но взе да ми става скучно. Другите спят като порове. Ставам и се отправям към банята. Без да искам треснах вратата. Излизам, тези все още спят. Още веднъж без да искам, треснах вратата. Упс! Май ги събудих.

Ставаме, пием по кафе, задължително цигара за някои и се подготвяме за потегляне



Преди да си тръгнем се снимам с Чарли (по традиция)





Преди да сте ме подхванали..... Това на краката ми не са наколенки. Знам. Ползвам ги единствено да ме пазят от вятъра, че иначе болят от студ. По принцип имам 3 чифта (читави) наколенки, които рядко ползвам поради една причина – правят ми рани! Само в гората ги слагам.

Тръгваме в посока Елхово



Стигаме в града и спираме под една сенчица пред някакъв сервиз, за да се обадим на новите двама членове на групата-Иво и Маги. Един човечец изскочи от сервиза и се запъти към нас. Веднага ни попита дали имаме нужда от помощ и ако искаме може да ползваме сервиза, както и каквито инструменти са ни необходими. Заприказвахме се сладко и стигаме до въпросът къде може да закусим. Човекът се метна на колата си и ни поведе към една закусвалня.
Там още 20 минути си побърборихме с него, благодарихме му за съпорта, сменихме си телефонните номера и той си тръгна. Междувременно Стоян бе обяснил на Иво къде да дойде и той пристига.
Весето като видя колата му все едно камък и падна от сърцето, или по-скоро раница от гърба! Взе да товари багажа си в колата



В закусвалнята хапваме по една супичка и чертаем маршрут. Трябва да претърпи корекции, защото се съобразяваме вече и със съпровождащия ни автомобил



Снимка преди да потеглим
СТОЯНЕ-Е-Е-Е!!! Ще счупя тоз телевизор! Стига гледа в него, погледни напред


Този ако един ден тръгне на пътешествие около света, ще му трябва една раница пълна с компютърчета и батерии, както и още една пълна с пари, с които да си купува картички от обектите, които е посетил, защото 100% не вижда и 1/3 от красотите наоколо, забил нос в тая адска машина, промиваща мозъци@

Ееее, какъв кеф е да не снимаш и друг да върши твоята работа



Като пилот от F1






Някъде из Елхово



Тука на Стоян лИбовницата ни затри



Като ни обградиха ей такива човечета, да видите как се бяга като дявол от тамян



Излизаме от йЕлхово



Оглеждаме се по 10 пъти, защото карат като луди



Насочваме се към Болярово, след това Голямо крушево, Варовник, Близнак,Евренозово, Звездец, Малко Търново


Между Близнак и Евренозово усещаме духа на Странджа. Тесен асфалтиран, но разбит път, с надвиснали над него клони. Тишина, спокойствие, красота... Като изключим един индиански катун на племето дРъвари, които със своит конье бастисваха гората (може пък и санитарна сеч да е било, де да знам!?), а около палатката на вожда е докаран сякаш, целия софийски боклук. Снимки от тук нямам. Оставям вашето въображение да си представи или по-скоро да си спомните за улиците на София по време на буклукджийската криза.



Свалям каската за да слушам и да се наслаждавам на птичките



Карам напред с надеждата от някъде да изскочи сръндак с големи рога, че да излъжа Весето, че е било благороден елен. Мечта й е да види такъв, но в естествената му среда! Знаем обаче какъв е шанса това да се случи извън резерват ...

Покарахме си доста време и решаваме да спрем за кратка почивка.
Кой измисли тия пушачи ...!?


Аз си харесах едно пънче и се опитвам да го използвам като мека мебел

Креслото имало и функция релакс



Какво ли крие в дясната ръка?



Близо час лакърдии. Време е да продължим. Имаме да гледаме долмени, гробници, Петрови ниви, музеи ...







Вече в


Ей го долменът къде е


Това упражнение за 6 дни го направих стотици пъти. Ушите ми се обелиха



Понеже съм идвал насам много пъти, се явявам като гид на групата



Сега, това тука е гробница, за починали ... от камък е ... сигурно е много стара! Поне на 80-100 години-и-и-и. Запознат съм с материята



Дромоси, предверия, гробни камери... Майтапа настрани, забравил съм уроците. Някога съм ги учил тези обекти, даже точно на тази гробница съм имал изнесе урок. Ама тогава само мотори и риби в главата.



Хванал съм си слушател и разтягам локуми



Този поглед ясно показва колко ми е повярвала



Сериозен е проблемът с реставрирането и консервирането на подобни обекти. В повечето случаи парите не стигат за цялостно проучване и се оказва, че иманярите идват на готово. Разкрит им е обекта, хамалогиятa по почистване и премахване на горните пластове е свършена, а те само с уреда и кирката си работят необезпокоявани.

Навесът преди 4-5 години се беше стоварил върху зидовете. Сега са го вдигнали, ама с тази покривна „Инсталация” ... Освен да пази сянка за друго не става



Излизаме от Евренозово


Тая реклама за буков, бамбуков, син, розов, евтин, скъп и какъв ли още не паркет, пасти да яде. Вижте каква креативност е проявена тук



Поемаме към Петрова нива

[suzuki team]

От: България за шест дни

Благодаря ти за тази красота.Дано некой път и заедно да я видим!

[evelin d]

От: България за шест дни

Видях че сте били в Евренезово.Младежко е другото селце,в което има какво да се види-местността Калето и изворите на река Младежка,пещерите.Красота голяма.

[Evgeni Enduro]

От: България за шест дни

Видях че сте били в Евренезово.Младежко е другото селце,в което има какво да се види-местността Калето и изворите на река Младежка,пещерите.Красота голяма.

Красота голяма, ама време-йок! Индипасха, Мишкова нива, Бръшлян, светилището край М. Търново, Влахов дол, Казанчето, Параклиса с пещерата под него и още и още ...

Нищо де, докато това сърце бие и буталото движи все ще се иЗбикаля

[evelin d]

От: България за шест дни

Нищо де, докато това сърце бие и буталото движи все ще се иЗбикаля-тъй да бъде,подкрепям максимата ти.