България за шест дни

[100U]

От: България за шест дни

Да стигнем до това място бе в основата на идеята за нашето пътуване тази година.
Вярно,че часовете прекарани с тези хора там не бяха много, нито пък достатъчни, но никога няма да бъдат забравени.
Оставихме ги там на тяхното си място, с техния си живот,за който лично аз не чух някой да се оплаче. Толкова усмихнати, открити и духовити хора.
И следвайки упътванията на бай Юсеин:" .......по Цариградско, после край Мавзолея и от там нататък го знаете", си тръгнахме...........
Оставям продължението на Евгени. Както сами се убеждавате се справя страхотно.

[knifeman]

От: България за шест дни

Супер сте. Чакам с нетърпение продължението на пътеписа.

[Evgeni Enduro]

От: България за шест дни

Извинявам се за забавянето, но все не ми оставаше време през седмицата!

>
Тръгнахме си от Гоздевица. Отправяме се към Смилян>Рудозем>Златоград.
(До тук не съм споменавал нищо за тех. Състояние на моторите. Моторите са си екстра, пеят ли пеят, даже наборът дава учудващо нисък разход на гориво)

Кръст. Вижте го хубаво и го запомнете, защото в следващите два дни няма да има и помен от този християнски символ. От Смилян до Любимец не успях да видя дори некролог, с изключение на една напълно разрушена църква, която ще покажа по-късно.





Въпреки препоръките да хапнем боб в Смилян, продължаваме без да спираме, тъй като денят е към своя край.От Смилян поемаме към Рудозем по някакъв път, който според мойта карта се води „Друг път”. Направо си бе черен, ако питате мен.









Вече стъпваме на асфалта







На влизане в Рудозем







Малко панорамни снимки




Това бе масово явление из Родопите


Преди Златоград спираме за да се обадя на приятел, с който се запознахме в един форум за акваристика, за по кафе на центъра.
100Ю прави гимнастика на ушите



Продължавам напред, а Стоян ме следва. По едно време го изгубих от полезрeнието на огледалото. Викам си „Пак тоя ГПС!?” и продължавам напред с по-ниска скорост. Добре, обaче 100Ю го няма! Спирам за да го изчакам. Пристига той с псувня на уста (песен, исках да кажа, простете). Повод за приповдигнатото му настроение е „тоз телевизор”. Мисля си, че пак нещо навигацията, но този път, НЕ!
Единият цилиндър на Хондата отказа. Просто ей така. Загаснал. И сега!? Накъде?
Казвам му, да се спуснем още 300-400 метра до входа на града и на удобно място да спрем за да решим какво да правим.

Спираме и звъня на приятеля си за да сменя мястото на срещата- не в кафето, а в „сервиза”



И започва едно разхвърляне ......






Чeшам се дето не ме сърби и се чудя какви ще ги вършим



Оказва се, че един от комутаторите е сдал багажа. Той и преди е създавал проблеми и е бил „опериран”.


Направо ми призля като разбрах. Все се надявах да е свещ. Ами сега!?

Стойчо изрева като мечка стръвница


Като две капки ...



Веселка заспа докато чака



Стойчо с усмивка бърка в куфара и вади един парцал, а в парцала ...... нашето спасение



Резервни комутатори. Той знаел за проблема и предвидливо демонтирал тези от мотора на markovivo. Сменяме ги и палим, че часа вече р към 19.00. Междувременно дойде и моя приятел и ни повежда към едно кафе.

Вече сме из центъра на Златоград. Събличаме се да се видим на по кафе и да бягаме



Сядаме в кафето, вадя телефона и звъня на хотел край брега на яз. Кърджали, където съм бил и преди и останах с добри впечатления. Ядец. Всички стаи са запазени.
Като започна едно ровене из интернет, едно звънене ..... ФУЛ навсякъде. Ще кажеш, че е уикенд в разгара на сезона по морето ... На едно място намирам свободна стая, но цената беше неоправдано висока и отказвам на рецепционистката. Тя ме попита защо и аз обяснявам, че сумата не ме устройва. Взе, че се обиди и на висок тон ми обяснява, че имало джакузи, закуска и било на 20 м. от брега. Обясних и: „Госпожо, пътуваме вече 700км, ще пристигнев в 22.00ч най-рано, смазани сме от път. Нито ме интересува джакузи, нито закуска. Искам само легло и баня. А ако ще и във водата да е този хотел, пак се опасявам, че ще се лиша от вашите услуги.”

Стана към 20.00ч. и е време да потегляме от Златоград. Не намерихме хотел. Тръгваме, пък в Кърджали ще търсим на място. Звъня на майка ми и й казвам да рови из интернет за хотели, а аз ще и се обадя след час.
Малко преди Джебел тя ми диктува телефоните на хотелите, които е успяла да издири



Стоян мисля, че ясно се вижда какво прави.

В крайна сметка намираме приличен хотел вляво на входа в Кърджали и се настаняваме. Тук пък обслужването беше под всякаква критика, но за това по-късно

Към 23.00ч вече се отправяме към стаята



Бърз душ и по леглата. Дори за вечеря няма сили.
Веселка изкара някаква бутилка с традиционно италианско питие, от което пробвахме по 50 грама и заспахме като бебета.


Следва>

[Ilarioncho]

От: България за шест дни

Евгени, уникално написано, човече! Дерзай!
Давай нататък, че ме заинтригува стила ти и чакам с нетърпение.

[100U]

От: България за шест дни

Евгени....." ще счупя тоз телевизор"!!!
Хайде хората те ...... чакат!
Знам, че си зает ама моля да намериш време да довършиш

[knifeman]

От: България за шест дни

Той нарочно ни мъчи с чакането, за да ни е по интересно.

[Mitko69]

От: България за шест дни

Чудесен пътепис, чакам продължението

[Evgeni Enduro]

От: България за шест дни

Евгени....." ще счупя тоз телевизор"!!!
Хайде хората те ...... чакат!
Знам, че си зает ама моля да намериш време да довършиш

Много се извинявам, че се бавя! Не е нарочно.
Просто нашата "сериозна" приятелка, Стояне, я чакам почти месец да прати снимките, но уви ...
Ще си продължа темата с личния архив нищо, че са малко снимките ..

[Evgeni Enduro]

От: България за шест дни

Четвъртък, 5-ти септември, 7.00 ч. сутринта. Събуждам се преди да звънне будилника и се оглеждам из стаята да видя дали 100Ю пак не ми крои номер. Всичко е спокойно, Стойчо се е размърдал, но не дава вид на човек, подготвящ пъклен план. Пак се унасям в сън, когато чувам познат, неприятен за мен, глас от телевизора. Стойчо пуснал сутрешния блок на една национална медия и разбира се, денят започва с политика.
100Ю крещи да покажа малко уважение и да слушам словото на „кмета” на Родопите, брадат мазен чичка с инициали Л. Ютфиместан. Ако щете вярвайте, но ми стана мъчно за Милко Калайджиев.
Ставаме от леглата и започваме със сутрешния тоалет. Докато чакам да дойде моя ред, щракам по дистанционното. Натъквам се на друга медия, по която правят преглед на печата. Заглавието от един всекидневник е „Роми се правят на бежанци”. Убавицата водеща зачита: „Роми поискаха да бъдат приютени в бежанския лагер в Любимец и да им бъдат осигурени храна и подслон. След като им било отказана такава помощ, обвинили персонала в дискриминация ...” Теглих една попържня и на политици и на медии и на мнимите бежанци и се запътвам към банята („запътвам” е силно казано, защото стаичката ни е двойна с размери 3/2 м., където е разположено трето легло (походно), дори без хавлия и кърпа, но майната му. Платихме я като тройна).
Стоян и моята бъдеща съпруга и любовта на живота ми ( а дано го прочете т’ва, че постоянно бучи, че обръщам внимание само на моторите, и да пише една червена точка в тефтера, щото ми омръзна да спя между прозореца и фикуса ...) започват утрото здравословно – с гимнастика. Аз стоя на леглото, че място в стаята за мен няма

Иии, РАЗ



Иии, ДВА



ТРИ-иии. Издишаме!



Така 10 минути. Облякох се и давам зор да тръгваме. Другите още са по спортните си облекла



Писна ми в стаята и решавам да ходя да паля моторите. Отварям мини бара, че ми се допи кола. Тц, кола няма, а хладилникът изключен. Имаше вода и едно натурално сокче, което беше мухлясало. Както и да е. Не е разгара на сезона, нормално е да не е заредено.
Излизам навън, отивам при мотора и го изкарвам от двора. До мен се приближава един господин,вероятно от персонала,а не от управата, сочи ми някаква бутилка от кола на оградата и ми казва, че трябва да си я платя. Обяснявам, че колата не е моя и с леко раздразнение му казвам да си заредят мини-баровете първо, пък тогава да искат пари.
Той пък взе, че се обиди и хукна към стаята да проверява кое не било заредено. Стоян през това време излиза заедно с Веселка с плик с боклуци в ръка. Въпросният господин му го изтръгна от ръцете и взе да прави ревизия на съдържанието му. Да на сме консумирали нещо от празния хладилник и евентуално да не си платим.... Стана ми обидно и мислех да го почна за походното легло, ама айде ...
Пожелаваме му всичко добро и си продължаваме по пътя.





100Ю му развалиха настроението рано,рано



(Пропуснах да кажа, че докато бях в стаята ми звънна наш общ приятел, участник в минали мото пътувания за да чуе какво правим, без да знае, че сме на път. Обясних му къде сме, що сме и той без много да му мисли каза, че ще ни настигне някъде и ще се присъедини към „групата”, но с кола. Още по-добре. Няма да мъкнем раници и якета)

Влизаме в центъра на Кърджали за да си купим закуска и продължаваме към едно атрактивно въжено мостче над едноименния язовир, което свързва селата Сухово и Дъждовница. Това мостче ми го показа Жоро Донечки, когато карахме с него из района преди няколко години, после през 2011-та минахме със Стоян по него по маршрута Ком-Синеморец. Искам обаче да го покажа на гаджето, защото самото място е изключително красиво.

От асфалта се отклоняваме за 7-8 км. черен път



Изглед към язовира



Пристигаме и се стягаме за закуска на това невероятно местенце. Прави ми впечатление, че съоръжението е претърпяло модернизация







Да не ми се обиди 100Ю, че само моята карта я има на снимките



Дългочакваната кльопачка. Между другото беше адски вкусна и на нереално ниски цени (в сравнение със с. София)



Стойчо се наяде и хукна към моста



Ако не е забил нос в ГПС, ще си изнасилва белия дроб. Ей го. Зуума ми е слаб и не се вижда ама ... сеца здраво, ще я глътне пустата цигара



Любуваме се на гледката



В далечината виждаме и рибар



Същата поза, но с малко по-наситени цветове. Много е красиво там



Минали сме по онази пътечка по време на прехода си към морето през 2011-та



И сме се изкачили по тази



Всъщност тогава не ни беше леко с ония раници по 20 кила, точно в този участък след 3 дни оффроуд

Докато щракам, кльонкаджията имаше удар, но нещо не можа да засече май



„Стойчо, давай ножовката!”



Както се пее: „Нека просто две следи, да оставим аз и ти ....” Ама държа да отбележа, че съм въръл противник на наскоро нашумелите паради из София и си плувам по течението (Спасе, това към теб, че ти вечно търсиш конспирация!)



Сблъсък на титаните



След кратки настройки по на 100Ю „ще счупя тоз телевизор”, се връщаме обратно към Кърджали за да си стъпим на трака



Още веднъж обръщам обектива към локвата



Изоставени къщи







Мисля да спра до тук, че много ми се доспа, а съм поел ангажимент към организаторите на „Нови Искър трофи челиндж” утре рано сутринта да им ударя едно рамо

Следва>

[Жоро Донечки]

От: България за шест дни

Генчо, поздравления за пътеписа! Увлекателен - особено серията с Гоздевица.

А сега да те репликирам за "изоставените къщи"...
...твоята снимка


и моята от преди само една седмица


Каква усмихната бабка живее там. Селото се казва Ридово...


За трети път в живота ми минавах през това село. 2-3 бабки виждам там всеки път и както навсякъде, спирам и се опитвам да си поговоря с тях.
Единственото нещо, което ми казват е: "Неразбирам български" иначе са приветливи, усмихнати, добронамерени, но и трите пъти съм ги заговарял и досега всеки път само това ми отговаря.
Кръстосал съм почти целите Родопи, през села и паланки и никъде, никой не е отказал да си поговори с мен и винаги на български, щото аз езика на комшиите не говоря.
Тези бабки що така не знам. Дали наистина не ме разбират, дали не искат - за мен остава загадка.

Извинявам се за краткото отклонение, ако не ви се струва съвсем на място, но отвътре не спира да ме чопли това нещо.

[Жоро Донечки]

От: България за шест дни

А ето го Евгени и на стария мост


Пролетно време при пълноводие, южната част на моста, която виждате на тази снимка, се заливаше от 20-30 см язовирна вода, усещането беше уникално

[Evgeni Enduro]

От: България за шест дни

Жоре, бастисали са ни моста, видя ли!? Че чак и замазка има, а преди си се клатеше сериозно и тръпката бе по-така.
Тия баби изобщо не съм ги отразил, като се загледах видях сателитката на снимката, ама щом се правят и на интересни ...Все едно, не съм пропуснал нищо.
Има и други работи дето ме издразниха, но са по-напред в темата. Абе с две думи страх ме беше, че ще ни спре полиция, а нямахме задгранични паспорти

[Emil Manev]

От: България за шест дни

Колега щом не сте напускали границите на Р.България не ви трябват паспорти. А и в Гърция се ходи само с лична карта.
Очаквам с нетърпение продължението

[suzuki team]

От: България за шест дни

Колега щом не сте напускали границите на Р.България не ви трябват паспорти. А и в Гърция се ходи само с лична карта.
Очаквам с нетърпение продължението

Да,ама с Турция не е така!

[Emil Manev]

От: България за шест дни

Колега те няма как да влезнат на турска територия без да преминат през ГКПП. А там следователно ще им искат зелена карта на моторите и паспорт.