Колко див е Дивия Запад???

[Mitko69]

От: Колко див е Дивия Запад???

Сашо, дай малко подробности за Тетон, тамън да ме хване още повече яд, че не останахме...

[Purple Elephant]

От: Колко див е Дивия Запад???

Така изглежда хамбургер в Монтана преди да се излюпи:

[aldr]

От: Колко див е Дивия Запад???

Хубав хамбургер , ама да не си му на пътя ....чакаме продължението на ...приказката

[Vili4ka]

От: Колко див е Дивия Запад???

Така изглежда хамбургер в Монтана преди да се излюпи:

Така изглежда вероятно цял МакДоналдс, а не само един неизлюпен хамбургер!

[Purple Elephant]

От: Колко див е Дивия Запад???

В този момент Сашо удари 46000 мили.



Ако не ме лъже паметта, той купи мотора преди ходенето до Аляска на 2000 мили, ако приемем, че до Аляска и обратно е навъртял още 8000, то остават едни 36000 мили за които би трябвало да даде отчет в писменна форма, подкрепено със снимки-къде, какво, защо и как.

Така е, прав си--има какво да пиша, ама пусти мързел...

Палатката на Сашо, която не беше укрепена, направо си тръгна.

Умрях да се смея на работа!! Е дори само заради тези снимки си струваше... Моята палатка беше вързана за камъни, ама нямаше храсти да я прикриват.

Ден 6ти



За съжаление, дойде и момента в който трябваше да си кажем довиждане. Разделяхме се с мисълта, че се разделяме с приятел и тази среща е само началото.

Сашо, благодаря ти за компанията, за историите, за това, че си пич.

До скоро!

Тъжен момент--тези снимки са от раздялата. Аз също много благодаря за това че дойдохте, че се запознахме най-накрая, че покарахме заедно по тия неописуемо красиви места, за впечатленията които натрупахме, и за историите с които можем да се посмеем.

Не би било същото без вас!! До нови срещи!!

[Purple Elephant]

От: Колко див е Дивия Запад???

Ден 5--някои снимки и от мен...

Ванко ме снима до зеленото езеро:














Отново Old Faithful:



Пропуснахме Mammoth Hot Springs... От мои по ранни впечатления там е по-интересно от всяко друго место в парка и има какво да се види.
Оказа се, че тогава пътя беше в ремонт до там, така че сме си спестили някои ядове.
Mammoth Hot Springs е в северната част на парка, където попаднаxме в задръстване няколко дни по-рано:




Снимката я цитирам отново просто за ориентир, не за друго...

[Purple Elephant]

От: Колко див е Дивия Запад???

Сашо, дай малко подробности за Тетон, тамън да ме хване още повече яд, че не останахме...

Разбира се!!

И ти разкажи какво става по-нататък.

[Vili4ka]

От: Колко див е Дивия Запад???

Леле, луди глави! Пишете/звънете задължително като дойдете в България - ще организираме чудесна пътеписо-вечеринка, така че всеки да разкаже къде е бил и какво е видял!

[учител]

От: Колко див е Дивия Запад???

Прекрасно! Ето такива приятелски пътувания ме карат да яхам мотора и пак, и пак...

[Purple Elephant]

От: Колко див е Дивия Запад???

След прощалните снимки и сбогувания гледах как Пепи Ванко и Митко карат моторите в далечината...

След няколко дена заедно хич не беше лесно, а и не всеки ден се срещам с българи.

Аз нямах план за този ден--все още се чудех дали да остана в къмпинга, или да потегля към другия парк.
В крайна сметка победих мързела, и събрах катуна.

Отново, за кой ли път вече, се запътих за Йелоустоун... Това беше най-късия път до Grand Tetons въпреки
че вече ми беше повтръснал

След около час и половина спрях на брега на езерото Йелоустоун да поснимам:







Вулканичен пясък:





Обратно към мотора, през гората:





Дъждовна роса:





След почивката потеглих на Юг. Беше студено, а и от време на време валеше. Аз бях подценил времето, имах само лятна екипировка...

Освен това и ботушите ми са стари армейски, и пропускат вода... Спрях на Lewis Falls, тъкмо дъжда поспря за да се позагрея:





Ето картата и кратко видео от мястото с водопада:

https://www.google.com/maps/place/44%C2%B016'01.7%22N+110%C2%B038'10.2%22W/@44.2671447,-110.6361531,18z/data=!4m2!3m1!1s0x0:0x0

https://photos.google.com/album/AF1QipPtkjzXkhtkJrmuWCPSJlwmlKcN01KbdPjs9dc/photo/AF1QipOmfCNKT8Iu2sNvYmRBb6GxWPJT4bSKqY0YUlw

[Purple Elephant]

От: Колко див е Дивия Запад???

Стигнах и до парка Grand Teton, а там представяте ли си, никой не проверява билети...

Гладен и премръзнал, отбих до първата табела обявявайки ресторант. Оказа се доста префърцунена лоджа, както повечето подобни хотели/ресторанти по национални паркове...

http://www.gtlc.com/lodging/headwaters-overview.aspx

Ресторанта беше почти празен. Сервитьорката говореше с акцент, който не можах да доловя откъде е. Разговаряме на английски.
И така докато се наядох, изпих 2 чаши вино, и попитах за сметката.

И тук, тя отива до касата, и се обръща към друго момиче на чист Български!!
Аз отидох до тях и попитах: "Абе що не ми каза че си от България?" То не беше едни възклицания, смях, и т.н.

Изненадата беше пълна както за мен, така и за тях:



Моята сервитьорка (в ляво от мен) ми даде карта с места които трябва да посетя. Това лято за нея е трето в този парк.

Също така ми каза и за къмпинг в гората--не трябва резервация, и е само леко извън парка, на брега на язовир. Супер!!

Благодарих, оставих добър бакшиш на момичетата и драснах на юг, сит, стоплен, и доволен от неочакваното запознанство.

А тези планини ми спряха дъха....






Спрях на Coulter Bay, едно от препоръчаните места:

[Purple Elephant]

От: Колко див е Дивия Запад???

След това на юг, до Jenny Lake:



Времето се мръщеше отново, и съдейки по черните облаци щеше да вали... Трябваше да направя избор--или да се връщам, или да се поразходя след като така или иначе вече съм тук. Избрах разходката. Тръгнах по пътеката около езерото:



Изглед на Jenny Lake от гората:



След 2-3 мили стигнах до водопада Hidden Falls:





Опит за селфи с телефона :



Тук вече започна да вали и аз обърнах обратно към паркинга. По време на тази снимка дъжда вече се изливаше здраво:



Подгизнах съвсем докато стигна до паркинга където ме чакаше мотора. Хубавото беше че дъжда спря.
Лошото--че вече бях мокър, а и дъжда се поднови когато тръгнах обратно на север да търся къмпинга. Още по лошото е че се изви един вятър...
А съвсем лошото беше, че не бях прибрал палатката и възглавницата в сухата чанта...

Спрях отново в Coulter Bay, където имаше магазин, мокър и съвсем премръзнал. Докато стигна до отбивката за къмпинга, ботушите ми бяха пълни с вода.

Аз питах за свободна стая, но уви, не бях единствения който се криеше от дъжда.

Продължих към къмпинга, като губех надежда че ще намеря място защото на всяко малко по-равно местенце някой беше опънал палатка...


В края на краищата, благодарение на това че не се отказах, и че мотора може да премине по заврени места, ми провървя. Аз и без това нямах друг избор...


За съжаление закъснях за залеза, но затова пък имах подслон:

[Mitko69]

От: Колко див е Дивия Запад???

Леле, луди глави! Пишете/звънете задължително като дойдете в България - ще организираме чудесна пътеписо-вечеринка, така че всеки да разкаже къде е бил и какво е видял!

Ей това е приказка, догодина живот и здрве сме на вечеринка

[Mitko69]

От: Колко див е Дивия Запад???

Знаех си, че изпускаме страхотен парк. Още на идване, на една от отбивките за почивка се заговорихме с един колега е Харлей. Казахме му, че отиваме към Йелоустон, а той попита "Какво ще правите там? Отивайте до Beartooth и Grand Tetons.
Времето показа, че е бил прав.

[Mitko69]

От: Колко див е Дивия Запад???

С пресъхнали гърла, влажни очи и сополиви носове поехме по дългият път към Чикаго.
Тъкмо подкарахме и заваля, вятъра изобщо не беше спирал. Беше сива, студена, отвратителна сутрин.
На няколко места спирахме за снимки и трябваше да придържам мотора с една ръка, за да не го обърне вятъра.



Спряхме в Коди за бензин, скрихме се на завет зад кофите за да съставиме някакъв план.



Докато гледахме картата и се поздравявахме за решението да си тръгнем по-рано със ужас установихме, че всичко това от което си мислехме, че бягаме се движи с пълна сила на изток-точно в нашата посока. Небето над Йелоустон се изчисти, а всички дъждовни облаци поеха на там на където отивахме и ние.



Е, каквото такова. Сега оставаше и да се върнеме и щяхме да разбиеме всички рекорди по простотия.

Запалихме и подгонихме облаците и лошото време.
Преди да напуснем щата имахме още малко работа тук-Big Horn Forest.

Bighorn National Forest се намира в северната част на щата Уайоминг с площ от над 1,1 милиона акра.
Създадена като резерват през 1897 г., тя е една от най-старите държавно-защитени горски земи в САЩ .
Планинския масив се простира от границата с Монтана на разстояние от 80 мили по протежение на гръбнака на Big Horn Mountain.
Надморското ниво варира от 5000 фута (1500 метра) до 13 189 фута (4020 метра) -Cloud Peak, най-високата точка в Big Horn Mountain. Около 99% от парка е над 1500 м (4900 фута).
Докато мечки гризли се броят на пръсти, то черните мечки са широко разпространени. Други големи бозайници обитаващи Bighorn Forest са лосове и елени. В многобройни езера се срещат над 100 вида риба.

Там се намира и зоната “Cloud Peak Wilderness”, в която не се допуска никакъв моторизиран транспорт. Единственият достъп в 189 000 акра е пеша или на кон. В гората има над 1500 мили (2400 km) пътеки и 32 къмпинга и хижи. Придвижването с автомобили и мотори става по три изключително живописни и добре подържани пътя, които кръстосват парка от Север на Юг и Запад на Изток.

На идване пресекохме Big Horn през южния ръкав, но пътя, който беше абсолютно задължителен за нас минаваше през северния ръкав и по точно алтернативен път 14.

По пътя ту ни валеше, ту спираше, ту малко фалшива надежда за слънце и много вятър. Пълна трагедия. Знаехме, че веднъж влезли в Big Horn отиваме на над 10000 фута и там-мътна и кървава.

В момента в който планината се появи в далечината късмета най-накря ни се усмихна. Облаците хванаха на дясно, ние продължихме на ляво и деня като, че ли започна да придобива смисъл.

Спряхме за малко през Big Horn Canyon, червените скали ни върнаха 12 месеца на зад, в Юта и Аризона.



Каньона беше огромен и нямаше нинакъв шанс да видиме повече, времето напредна и трябваше да продължиме към основната цел за деня.