Пътят до коприната през Памир (Таджикистан) и Алайския Хребет (Киргизстан)

[Димо]

От: Пътят до коприната през Памир (Таджикистан) и Алайския Хребет (Киргизстан)

Спрях на хълма над Лангар да погледам за последно ... Не знаех кога отново ще се върна там, но разбира се си обещах.
От последната къща на селото възрастен човек дойде до мен и седна. Поговорихме.
Покани ме на чай. В началото отказах, защото бях в средата на прохода още, а най трудната част предстоеше според германските колоездачи (последните седемнадесет километра), но човека ме разубеди. "Късно е, денят е към края, ела, остани ... Лангар е последното населено място" Бяха много свестни хора. Живееха изключително скромно. В къщата бяха синът му, девете му снахи и пет внучета. Идържа ги големият му син от Москва - 100 долара на месец. Моят домакин беше бивш учител по история, работил най-разни работи..."А колко у вас струва мешок брашно?" Замислих се много. Че кога съм си купувал чувал с брашно. Превърнах лъвове в долари, после в риби - 70! "Виждаш ли. Моята пенсия не стига за един мешок." Сложиха всичко на масата-паничка ориз със зеленчуци, две пържени яйца, чай, хляб, канфетъй ...Изпих чая и отидох да помагам на сина му. Той лепеше 28мата дупка на вътрешната гума на Уазката, но лепилото беше старо, много старо ..."Чакай, аз имам лепило, ще я залепим". Помпата не работи - "Чакай, аз имам компресорче, ще я вдигнем..." И какво? Залепихме я, надянахме и галоша отново, но тази Уазка никога няма да тръгне ... Просто свършихме работата за цялата следваща седмица. Свършената работа не го радваше - сега какво ще прави ... Там работа няма, и училище вече няма, и магазин няма. За всичко трябва да слизат до Ишкашим на 220км. Постелиха ми в стаята за гости, в отделна постройка. Истинска стара памирска къща. Те имат специфичен строеж на тавана. Дървени греди разположени, като многоъгълници, наредени един над друг. Формират отвор към върха. Нямах настроение за фотографии. Това не бяха необразовани хора, човекът беше завършил университет в Душанбе, синовете му -също. Това бяха бедни хора, много бедни хора. Отворих куфара и разделих хранителния си запас - носех малко сушено месо от България. Дадох му го в ръката скришно - "Балгарский сувенир".
Старият ме вдигна по тъмно както исках, а синът му донесе от селото 16 литра бензин. Само един човек имаше бензин, но го продаваше на тройна цена. Сбогувахме се и продължих нагоре към прохода Харгуш и Мургаб.










Това беше неприятно за минаване. Водата беше силна, дупките дълбоки. Не исках да си представям какво е било при снеготопенето през май.





Този човек трети ден търсеше изгубения си як. Уплашил се и побягнал ...И аз не го видях.



На това място, можеше да се кара на скорост. Една Тойота ме изпревари, а аз карах с осемдесет ... но мотора загря( три деления над нормално). Това не беше добре и спрях. Наложи се да долея масло. Масленият радиатор е останал сух. Повече от десет хиляди километра не бях сменял маслото, а последните хиляда бяха само втора-трета-втора-първа ...четвърта, много рядко. Долях 800гр. а бях изминал не повече от хиляда от последното доливане.

[Димо]

От: Пътят до коприната през Памир (Таджикистан) и Алайския Хребет (Киргизстан)

Стигнах до прохада. Или по-точно до КППто под него. Винаги ми е било лесно да си говоря с войници.
"От къде си? От кога не си се прибирал? Пушиш ли? Колко остава? А тя ще те дочака ли? "
Искам да споделя, че тези момчета носеха службата си съвсем отговорно. Както би трябвало да се носи. Те за първи път имаха собствена армия. Вярно въоръжена предимно с Калашников, но липсата на танкове и бронирани машини не ги обезкуражаваше. Напротив, държаха се мъжки, както някога у нас. И се гордееха с това, че пазят родината си, а повярвайте - каменните съоръжения не бяха бутафорни и безсмислени на онази граница. Бяха ползвани.
















Следващата снимка я направих за да поздравя българският отбор, който трябваше да се състезава на Дакар 2011. За мое съжаление този отбор се провали. Разочарованието е за всички.

За моя най-голяма радост обаче Петър Ценков и Тодор Христов ме накараха да се чувствам горд, че ги познавам, че сме част от едно общество - Офроуд България, че съм българин.

[Димо]

От: Пътят до коприната през Памир (Таджикистан) и Алайския Хребет (Киргизстан)

Любимата ми снимка от прохода. Вакхан и връх Koh-e Pamir (6320)



Излязох отново на М41. Оня страшно трудния участък така и не дойде. Безспорно на места пътя изчезва в полета от пясък, има големи мокри участъци с коловози покрай езерата, а после става много каменисто с големи и остри камъни и колелата със сигурност не могат да вървят а бутат, но мотора минава и надявам се - вижда се, че си струваше усилията.



Ето я М41 - Памирската магистрала и езерото Яшил Кул

[Stas]

От: Пътят до коприната през Памир (Таджикистан) и Алайския Хребет (Киргизстан)

Гледките са красиви по своему. Това не ми помага да си обясня как оцеляват в пустинята... Защото тези планини са си пустиня. Ни има храна за добитък, ни има условия за земеделие... Нищо! Страшен сървайвър!

[Гриша]

От: Пътят до коприната през Памир (Таджикистан) и Алайския Хребет (Киргизстан)

След този разказ и снимки, разбарах с пълна сила това:

[QUOTE][/... всъщност аз още съм там. Не съм се върнал. Скитам с мотора си нагоре-надолу...
Странно е. Друг път не ме е държало чак толкова дълго. Обаче този път не знам какво стана QUOTE]

Коктейл от емоции!

Благодаря.

Поздрави

п.п. Обещах си да на чета, докато не се появи "Конець", ама не става.

[boiko73]

От: Пътят до коприната през Памир (Таджикистан) и Алайския Хребет (Киргизстан)

Вече ми се тръгва за Памир и едвам стискам. Страшна красота.

[rossko66]

От: Пътят до коприната през Памир (Таджикистан) и Алайския Хребет (Киргизстан)

Духьт се извисява снимките стват все по добри.Благодаря ти Димо за прейивяването.

[ili4]

От: Пътят до коприната през Памир (Таджикистан) и Алайския Хребет (Киргизстан)

Страшно се получава, Димо! Някои единични снимки раказват всичко...
Мир на праха му на Изи! Чувал съм, че е бил невероятен човек с вечна усмивка на лицето.

[Мони]

От: Пътят до коприната през Памир (Таджикистан) и Алайския Хребет (Киргизстан)

Димо,
споделих го с теб и по телефона-Памир и гледките са неповторими и идентични с Тибет,а именно-Хималаите......разбирам те чудесно-"все още обикалям с мотора нагоре надолу....",мисля,че още много дълго ще те държи.....мен не ме "пуска",вече година и половина.

снимките са "убийствени"....Благодаря!!!

Поздрави,

[Bate Miro]

От: Пътят до коприната през Памир (Таджикистан) и Алайския Хребет (Киргизстан)

От 4-ри часа чета пътеписа ти! Трудно ми е да напиша колко омагьосан съм! Благодаря! Нямам думи човече!

[Matiilda]

От: Пътят до коприната през Памир (Таджикистан) и Алайския Хребет (Киргизстан)

Вчера цял ден "обикалях" с Димо из Азия, а днес "прекосих" Африка с Бойко и Мони...
Благодаря!!! Невероятни снимки и много, много увлекателен разказ!

[Симеон]

От: Пътят до коприната през Памир (Таджикистан) и Алайския Хребет (Киргизстан)

Знам, че не им е място тук на следващите разсъждения. Но, ако ги пусна в политика и наука, един модератор усърдно ще ми изтрие всичко.
Моите нааблюдения.
1.Украйна, където учих.Само на държавните учреждения надписите бяха трайно на украински.Учебеници на украински се ползваха само в университета. За знаещите руски, техническите украински термини или ги няма, или са комични и измислени. Не липсваха и нарочно съчинени стихчета: Самопэр попэр до мордопыса.(мотористът отпраши към художника).

2.Белорусия. Там, комай, само Конституцията и произведенията на някои класици са на белоруски. В Парламента говорят руски.

3.Казахстан, Узбекистан. Туркмения. Въпреки, че в първите две без руските специалисти, учени , инженери са за никъде, е започнал такъв натиск върху рускоговорящите, че те се принудени да се изселват в Русия. Преди три години в Ташкент русите бяха желани навсякъде, а местнити след обичайното за Азия селям алейкум, предпочитаха нататък да говорят по руски.
Древната култура на узбеките е на фарси, а собствена азбука са нямали до 1921 година. Сега, когато всичко съществено е напечатяно с руски букви, ще си остане за младите недостъпно.

4. Грузия и Армения. Тези два народа са християни и имат свои азбуки далеч преди нас. И, докато по арменската телевизия редица предавания са на руски език - там го разбира и младата поколение, то в Грузия са ликвидирани и последните руски училища. А там живеят много руснаци и украинци.

5.Прибалтийските републики. Предвид сложните исторически условия, и многобройното руско население там, новите европейци са въвели понятието негра -негражданин. Или както се шегува приятелят ми Виктор от Вилнюс - станахме негри.
Няма да е зле за Русия да върне Калининградска област - КЬонигсберг на Германия.Да си извоюват срещу това един проход от Белорусия до морето. Добре, че са запазили паметника на Имануел Кант.

[george_mit]

От: Пътят до коприната през Памир (Таджикистан) и Алайския Хребет (Киргизстан)

Браво ДИМО отличен репортаж благодаря ти за огромния труд който полагаш да ни направиш съпричастни към това незабравимо патуване

[Димо]

От: Пътят до коприната през Памир (Таджикистан) и Алайския Хребет (Киргизстан)

Моите нааблюдения.

Дядо Симеоне уважавам годините ти, опита но:
Украйна, Грузия, Армения, Латвия, Литва ... нямат конкретна връзка с Централна Азия. Да, освен, че са бил част от СССР, който се разпростираше и до там.

Ще те разочаровам. Централно-азиатския регион винаги е бил поле на сблъсъци между империи. За хубаво или за лошо. Някога Западната цивилизация (Ал.Македонски) се е срещнала с източната точно там. И то не е било среща на чай. Перси и монголи са се клали пак там, Османската Империя и онази на Чингиз Хан - пак там, по-късно Османската и Руската, да не забравяме Амир Тимур.
Днес не са се променили кой знае колко нещата погледнати в този мащаб.
Руската се оттегли и освободи място. Регионът попада в интересите на китайците, мюсюлманите от юг (Турция, Иран, Държавите от Арабския полуостров) и разбира се руснаците от север. Нищо ново.
Дали ще видим държавата Туркестан? Обединяваща туркмени, таджики, киргизи, казаци, узбеки и уйгури (само последните нямат държава днес) аз не вярвам.
Това, че последните сто години са използвали кирилица, не променя кой знае какво. Стотици години преди това са писали на арабски. Стотици години напред може би им предстои да пишат с китайски йероглифи. Какво от това?
Руските инженери ...
Това е несериозно. В Ташкент, Бишкек, Ашхабад има точно толкова местни инженери завършили в Украйна или Русия, колкото и у нас. И какво от това?
Рускоезичното население не е преследвано и пращано в Русия. Това е все едно англоговорящото по света да го праща някой в Лондон
Да, отношението към руснаците се е променило. Това едва ли изнанадва който и да е. А това, че местните в Узбекистан предпочитат да общуват на руски би разсмяло всеки Да, с теб вероятно предпочитат, но то е като да твърдиш, че българските турци в къщи и в квартала предпочитат само да се поздравяват на турски и после веднага минават на български с децата си ...
Няма такова нещо. Руският се използва за комуникация между различните етноси ( а те са много) и то само в случаите, когато представителите са от твърде далечни региони. Ако са от близки- използват местния език - узбекски, таджикски и т.н.

С две думи(дано го прочетеш). Всичко се променя. Не е както е било вчера и няма да е както е днес. В частност - способността на човек да се променя, приема и разбира промените наоколо го прави жив. Аз се възхищавам на твоите умения в тази посока и бих искал свободно да ползвам съвременните средства за комуникация примерно, когато достигна твоите години. Надявам се и да мога да възприема промените, които неизбежно ще са се случили до тогава, и да ги разбирам в новият им констекст.

[Димо]

От: Пътят до коприната през Памир (Таджикистан) и Алайския Хребет (Киргизстан)

Съжаявам за прекъсването. Няма да се оправдавам. Налага се да върша много неща, а не искам да публикувам набързо ...

@Гриша - Емоциите продължават
@boiko73 - Бойко, до колкото знам, догодина ще видиш тези места с очите си. Желая ти го от сърце.
@rossko66 - Благодаря ти
@ili4 - Изи наистина беше винаги усмихнат. Преди три седмици се събрахме в Полша група мотористи в негова памет - IZI meeting.
Прекарахме няколко незабравими дни.
@Мони - Мони, аз се чудя какво е в главата ти. Преди две години кара в Тибет, а преди година в Африка. Не зная дали съм способен на такъв микс.

@Stas - Въпроса с оцеляването в пустинята стои всеки ден на дневен ред. Абсолютно си прав. Живота в Памир е изключително суров. Като добавим и 7-8 месеца зима ...
Не зная. Но там се раждат деца, тичат, играят футбол. Живеят простичко.