От: Пътят до коприната през Памир (Таджикистан) и Алайския Хребет (Киргизстан)
Nik вярно е, че мина година от тръгването за Памир, но няма година от завръщането. Дано няма упрек в написаното от теб
И аз така гледах, като теб. И питах ...
Наистина не зная точно. Човекът каза, че имал животни някъде там, но не ги видях. Храната се вижда на снимката, тя винаги е такава... Купа кисело мляко, купичка със сметана, хляб и чай. Значи мляко има. Но ако има стадо, моите представи за животновъдство включват ежедневно доене и предаване на млякото, което не могат да консумират. Там условия за съхранение - няма. И категорично липсват производните - сирене и/или кашкавал. Доколкото в следващата държава - Киргизстан се появиха тучни ливади, зеленина и големи стада - покрай пътя имаше и продавачи на малки сухи топчета (тяхното сирене), но в Памир - този артикул липсваше.
Вероятно изобщо не става дума за съхранение (поради нищожния добив), а просто за прехрана. Т.е. местят се с животните по избрани от тях места, като добива им стига за да се прехранват и за вълна, като разчитат на размножаването им и увеличаване на стадото. Изобщо не може да става и дума за колене или ... месо. То просто липсва.
Моите наблюдения са, че всъщност киргизите днес са номадския народ. Памирците са далеч по уседнали. Хората, които се изнасят на юрти през лятото, препускат с коне из планините и имат големи стада са киргизите. Памирците водят малките си магаренца по пясъчните полета и наистна имат изключително суров и тежък живот.
Първоначално публикуван от Nik Nikolov
Преглед на мнение
Първоначално публикуван от Жоро Танев
Преглед на мнение
Наистина не зная точно. Човекът каза, че имал животни някъде там, но не ги видях. Храната се вижда на снимката, тя винаги е такава... Купа кисело мляко, купичка със сметана, хляб и чай. Значи мляко има. Но ако има стадо, моите представи за животновъдство включват ежедневно доене и предаване на млякото, което не могат да консумират. Там условия за съхранение - няма. И категорично липсват производните - сирене и/или кашкавал. Доколкото в следващата държава - Киргизстан се появиха тучни ливади, зеленина и големи стада - покрай пътя имаше и продавачи на малки сухи топчета (тяхното сирене), но в Памир - този артикул липсваше.
Вероятно изобщо не става дума за съхранение (поради нищожния добив), а просто за прехрана. Т.е. местят се с животните по избрани от тях места, като добива им стига за да се прехранват и за вълна, като разчитат на размножаването им и увеличаване на стадото. Изобщо не може да става и дума за колене или ... месо. То просто липсва.
Моите наблюдения са, че всъщност киргизите днес са номадския народ. Памирците са далеч по уседнали. Хората, които се изнасят на юрти през лятото, препускат с коне из планините и имат големи стада са киргизите. Памирците водят малките си магаренца по пясъчните полета и наистна имат изключително суров и тежък живот.
Коментар