Пътят до коприната през Памир (Таджикистан) и Алайския Хребет (Киргизстан)

[Димо]

От: Пътят до коприната през Памир (Таджикистан) и Алайския Хребет (Киргизстан)

Все едно, оставих бабата и се върнах на пътя. Заедно със слънцето, светна и новият асфалт. Скоростта ми на придвижване рязко се вдигна и не след дълго бях пред табелата Ош. На КППто имаше едно МТЛБ и шест въоръжени човека с различен камуфлаж - зелени, сини, кафеви. Провериха документите и ме пуснаха. Коли преминаваха и в двете посоки след подобна проверка.
Важно е да се знае, че на всички западни карти е означен път, който минава директно през града, но такъв път - няма. Ош се заобикаля от изток. Границите там са рисувани твърде интересно... Подобни постове имаше на всяко кръстовище на пътя, но никакви проблеми не съм имал. По подобен начин преминах и през Джелалабад, за да продължа спускането до язовир Токтогул.







След 600 км преход, надвечер в търсене на място за спане, открих прекрасна почивна база с бунгала, точно на брега. Базата беше с бунгала и беседки, строена от руснаците, като място за почивка на работещите в огромната ВЕЦ на язовира. Човекът, който я стопанисваше нямаше нищо против да разпъна палатката си за една нощ там. На другият ден, след като видя големият обектив, реши да ме запознае с децата, с внуците си, като държеше да заснема всяко едно от тях.



Тази красавица по общо мнение е следващата мис свят.

[Димо]

От: Пътят до коприната през Памир (Таджикистан) и Алайския Хребет (Киргизстан)

Всъщност около язовира имаше много почиващи. Деца се къпеха в него. Ритаха топка... С две думи нямаше и следа от някакви притеснения от случилото се в Ош и Джелалабад няколко месеца по-рано. Говорихме си с моят домакин на закуска. Според него узбеките били виновни.
-Ние - киргизите, сме миролюбив народ! Ние нямаме оръжие. Узбеките не са народ. Няма такава държава. Никога не е имало. Всяка година ние се качваме в планината със стадата си в планината и когато се върнем наесен - какво да видим? Узбеките са взели земите ни, къщите ...
Тук аз го прекъсвам:
-И започвате да се пердашите?
-Не! Нали ти казах, ние сме миролюбиви. Казваме им - давайте жить вместе...Но те искат всичко - къщите, земите ни ...Те не са хора.
- Добре, добре. Но кажи ми как започна това сега?
- Ами от една жигула слезли няколко маскирани мъже с калашников и разстреляли наши момчета.
- А те узбеки ли са били?
- А какви да са? Ние нямаме оръжие!
- А после?
- После изпратихме нашата армия, милиция и всичко си дойде на мястото ...
Разбирайте - избиха малко узбеки, взривиха няколко къщи, наложиха вечерен час и всичко си дойде на мястото.
В мен остана чувството за пълна провокация, целяща дестабилизиране и дискредитиране на Киргизстан, като спокойно място в очите на света. Факт, който се отрази пагубно на крехкия туристически бизнес на Киргизстан, както и на славата му, че може да е разпределителен център и на руските и на натовските части воюващи в Афганистан.
Както си говорехме тези работи - заваля...То беше валяло и през нощта, но това постави под въпрос избора ми на маршрут нататък. Но преди това поснимах още:

[Димо]

От: Пътят до коприната през Памир (Таджикистан) и Алайския Хребет (Киргизстан)

Имах желание да посетя малкото високопланинско езеро Сонгкюл(Song Kul) Пътищата към него са три. Единият го бях пропуснал вече ...
Трябва да призная, че на Киргизстан бях отделил твърде малко време в подготовката си и не бях наясно откъде всъщност да мина. Според Самбор от където и да мина все е хубаво, според местните - откъдето и да мина - все е гадно Истината е следната... Всъщност път -няма Това са черни пътища в много лошо състояние, по които движение почти няма. Местните се радват на новият асфалт Джелалабад - Бишкек и не разбират що ми трябва да ходя нагоре ... Ето ги - 1, 2 и 3.
Път 1 го бях подминал - най-дълъг и тежък. Бах се насочил към път 2 със стръмен тежък участък в началото и в края. Домакина ме кандърдисваше за път 3 - щото е най-добър и трудното е само в края. В крайна сметка заради дъжда и разказите за бедстващи ниви и уазки по 2 реших да карам по 3, но там пък имаше сериозен проблем с горивото. Последната "заправка" е на главния път и после - на голямото езеро Исик Кул. Според Самбор, а на него му вярвах.

[Димо]

От: Пътят до коприната през Памир (Таджикистан) и Алайския Хребет (Киргизстан)

Изчаках да спре да вали, да се поизсуша и да прибера багажа. Чух се с България. Жена ми каза, че момче от форума е в Бишкек и ми даде телефона. Ей тогава се чухме със Sotislav
Той обаче не беше с мотора си, а "С колата ми това е абсурд ", тъй че се разбрахме да се видим в София и ме остави да ходя към езерото сам ...
Обаче ни било писано да се видим
След Токтогул се откри такъв прекрасен нов асфалт, че аз радостно застъргах по завоите нагоре. Бях се поразхвърлял покрай плажното настроение до язовира, но в проходите нагоре си стана хладно. Точно спрях да се облека, когато зад мен спря киргизска кола, от нея излязоха мъж и жена и с големи усмивки и "Къде си бе Димо ..." на чист български се запътиха към мен Останах, като тряснат. Пак погледанах колата, пак хората ... Дори и да има някой дето знае, че съм тук(Сотислав) - трябва да е пред мен ( В Бишкек), а не след мен ... Избърборих едно "Здравейте" и стана ясна цялата работа ... Докато съм се мотал и чакал слънцето, той взел приятелите и жена си и тръгнал на север да се разходят в съботата. Стигнали до Токтогул и ме видял в насрещното платно. Познал ме, обърнал и ме гонил ... не знам 60-80км.. Разговорихме се на пътя. Стана ми много приятно. Набързо се разбрахме, че оставаме заедно вечерта и потеглихме към някаква високопланинска база на парапланеристи за да се видим "като хората" Снимките са от неговия фотоапарат:

[Димо]

От: Пътят до коприната през Памир (Таджикистан) и Алайския Хребет (Киргизстан)

Базата беше чудна. Тогава си дадох сметка колко възможности всъщност има в Киргизстан. И за пешеходен и за мото и автотуризъм, и за парапланеризъм, катерене ... всичко. Зелено е, не е толкова високо и сурово, като в Таджикистан. С една дума - Красота. Говорихме дълго със Соти, Ева и техните приятели. Аз разказвах, те разказваха. Беше прекрасна българска вечер. Бях пропуснал и третия път към малкото езеро и на сутринта се разбрахме да слезем за обяд в Бишкек, а после да продължа към голямото.







В Бишкек обядвахме в прекрасен малък ресторант традиционна киргизска кухня. Ужасно вкусно. Поръчвахме си най-различни неща и си менкахме Въобще няма как човек да разбере, къде се е скрил добрият готвач, когато се озове в чужд град, освен ако някой местен не го заведе. Аз имах този късмет. Е Соти не е местен, но пък знаеше къде е мястото
Сбогувахме се набързо. Той ми пъхна в ръката половинка домашна, българска ракия и се разделихме.



Не след дълго бях в Тамга-селце на брега на Исик Кул. Ул. Озерная 11.Точно там е къщата на Лена. Самбор ми беше дал адреса и казал "Иди при Лена".
Лена е 60 годишна руска алпинистка. Заедно с мъжа си - също алпинист - организират групи в Тян Шан. Катерене, леки преходи, тежки преходи, езда, въобще кой-каквото...
Къщата е прекрасна, а Лена е невероятна жена. Попита ме само в колко искам да приготви закуската сутринта, аз се възпротивих нещо, че няма нужда ...аз ще си направя сам кафе, и помня точно топлият и глас
" Нет Дима. Завтра я тебе накормю. Будет тежолъй ден ..."
От онова място имам само две снимки. На Тян Шан и на езерото.





Това са и последните ми снимки от Киргизстан. На сутринта заобиколих езерото от изток, опитах да премина границата с Казахстан, но пункта не беше отворен и трябваше да изчакам 2-3 дни.
Не исках да чакам, продължих около езерото, върнах се в Бишкек и по главният път се отправих на север към Казахстан и Алмати. Напусках Киргизстан с чувството, че нищо не съм видял и пълната увереност, че ще се върна.

[dobarden]

От: Пътят до коприната през Памир (Таджикистан) и Алайския Хребет (Киргизстан)

Стоях безмълвен дълго време. То и нямаше с кого да си говоря ...

Тук много ме развесели Димо!
Инъче мога само да кажа че снимки и разказ.... всичко е Великолепно!
Браво красота!

[DA^CONQUEROR]

От: Пътят до коприната през Памир (Таджикистан) и Алайския Хребет (Киргизстан)

Здравейте,
Поредния съм, който изказва възхищение, за това което правите. Мислех само да чета и да не пълня темата с въпроси, но от вече една седмица един въпрос ме мъчи. Отговаряте на един колега, че там живеят трудно - видимо е и няма какво да се коментира. Но с какво палят печката какво годи, като едно дърво не виждам от всички тези снимки.

[Венцислав Петров]

От: Пътят до коприната през Памир (Таджикистан) и Алайския Хребет (Киргизстан)

По всички такива места, внимателно се събират и сушат кравешки и други подобни изпражнения... Те после и горят... Но нека Димо да каже дали е точно така...

[aldr]

От: Пътят до коприната през Памир (Таджикистан) и Алайския Хребет (Киргизстан)

Конските изпражнения. Защото конят не е преживно животно и ги изкарва направо като брикети. Докато са пресни стават за храна на прасетата а като изсъхнат за огън.

[ВладиЧ]

От: Пътят до коприната през Памир (Таджикистан) и Алайския Хребет (Киргизстан)

Конски и кравешки фъшкии горят и от якове, където има такива. Сушат ги и ги горят, като брикети. Даже пещите опалват с тях, в които после печат хляба. То в същност не е и точно хляб, а питки с брашно и вода. Вкусни са...Лепьошки, чапати, различно им викат на различните места. Когато горят изсушените фъшкии не миришат и горят и топлят добре.

[Димо]

От: Пътят до коприната през Памир (Таджикистан) и Алайския Хребет (Киргизстан)

Да прави сте, горят изпражнения. Който има животни, има какво да гори ...
Събират ги, подреждат ги да съхнат (като огради) и ги горят.
Нощните температури падат под нулата дори и през август.
Обаче горят и друго. Ето в това филмче е казано повече по темата. Аз не съм убеден, че това наистина е проблем, но е възможно ...

http://vimeo.com/7606780

[RoadBoy]

От: Пътят до коприната през Памир (Таджикистан) и Алайския Хребет (Киргизстан)

Прочетох всичко на един дъх и с огромен интерес. Благодаря ти за невероятната разходка по "Българската следа" от централна Азия.
Ще спестя излишни суперлативи и ще кажа само, че ти си моят идол

Продължавай напред с пожелания за много емоции и още мнооого километри макадам, кал и пръст и асфалт изядени от байка

[Пламен Стоянов-Пацо]

От: Пътят до коприната през Памир (Таджикистан) и Алайския Хребет (Киргизстан)

Димо,незная за кой път прочитам пътеписа ти?Впечатлен съм страшно много,такава красота неможе да види човек освен ако ти не я представиш,и съчетана с писаното от теб става неописуема!Казвал съм ти го че съм ти голям фен,харесва ми много това което правиш,продължавай все така да ни радваш с пътеписите си!Поздрави.

[Tramp]

От: Пътят до коприната през Памир (Таджикистан) и Алайския Хребет (Киргизстан)

Ще спестя излишни суперлативи и ще кажа само, че ти си моят идол

Градските легенди настояват, че твоят "идол" проявява ярко изразено, консенсусно поведение към определени корупционни практики. Жокер: кайсиева ракия (от кайсии!) и Шуменско пиво акомпанирано от мезета с морски произход.

Апропо, какво се случи при посещението в Байконур? Разправят, че Димо е пилотирал "Буран"!?

[Димо]

От: Пътят до коприната през Памир (Таджикистан) и Алайския Хребет (Киргизстан)

Добре де, забавих се ...Пиша бавно.
За всички, които са чели внимателно е ясно, че за мен пътуването свърши след слизането от планините. Остава ми да разкажа как "пилотирах" Буран и как се прибрах. Докато разказвах тази история успях да посетя още десет държави с мотора си, да измина над двадесет хиляди километра, да изживея една пролет, едно лято и да се гмурна в есента... да поснимам, да се погмуркам, да полетя, да покарам ...

П.П.
За кайсиевата е вярно, също и за морските мезета, както и писаното отзад на "Аквариус"...