А, възможно най-простата идея. Намираш - поразяваш. Освен разузнавателно-ударна операция му казват и въоръжено търсене.
Класиката е: основните сили и средства стоят където са, чакат. Разузнаването намира противника, определя местата на важните обекти и разположението на личния състав, всячески се стреми да не се демаскира и не дай боже да встъпи в бой. Щабовете обработват информацията, избират целите и реда за поразяването им. Предават ги на ударните средства, те планират собствените си действия, осъществяват удара. В позиционна война това работи, в маневрена обаче разузнавателната информация остарява много бързо - най-много за няколко часа. Спътниковото разузнаване не осигурява непрекъснат поток данни, въздушното практически винаги се демаскира или е невъзможно, радиоразузнаването може да осигури само някои видове данни, и е голяма вероятността за пропускане на дезинформация. Така нараства ролята на наземните разузнавателно-ударни групи и на щурмовиките. Въртолетите за близко и самолетите за далечно действие. Общото е че имат достатъчно и огневи и средства за събиране и обработка на информацията. Авиацията работи по заявка на групите за дълбоко разузнаване, на прост терен вече може сама да намери и доуточни целите си, без да я извеждат точно от земята. А наземните имат достатъчно бронирани и въоръжени БРДМ, така че да могат да водят успешен за себе си бой в тила на противника, и след излизането от него да се откъснат от преследването и да продължат изпълнението на задачата. Все едно рейдовете на големите съединения като танковите бригади, но с малки подразделения. До сега например при откриване на развърнати на огневи позиции ОМП и високоточно оръжие, освен ако нямат изрична забрана за това, разузнавателните групи прекратяваха разузнаването, и започваха бой за унищожаване на ПУ, средствата за управлени, БК на всяка цена. Или викаха авиацията или артилерията. Което практически означава гибелта на групата. Главно заради недостатъчните огневи възможности и необходимостта да коригират огъня на място.
Класиката е: основните сили и средства стоят където са, чакат. Разузнаването намира противника, определя местата на важните обекти и разположението на личния състав, всячески се стреми да не се демаскира и не дай боже да встъпи в бой. Щабовете обработват информацията, избират целите и реда за поразяването им. Предават ги на ударните средства, те планират собствените си действия, осъществяват удара. В позиционна война това работи, в маневрена обаче разузнавателната информация остарява много бързо - най-много за няколко часа. Спътниковото разузнаване не осигурява непрекъснат поток данни, въздушното практически винаги се демаскира или е невъзможно, радиоразузнаването може да осигури само някои видове данни, и е голяма вероятността за пропускане на дезинформация. Така нараства ролята на наземните разузнавателно-ударни групи и на щурмовиките. Въртолетите за близко и самолетите за далечно действие. Общото е че имат достатъчно и огневи и средства за събиране и обработка на информацията. Авиацията работи по заявка на групите за дълбоко разузнаване, на прост терен вече може сама да намери и доуточни целите си, без да я извеждат точно от земята. А наземните имат достатъчно бронирани и въоръжени БРДМ, така че да могат да водят успешен за себе си бой в тила на противника, и след излизането от него да се откъснат от преследването и да продължат изпълнението на задачата. Все едно рейдовете на големите съединения като танковите бригади, но с малки подразделения. До сега например при откриване на развърнати на огневи позиции ОМП и високоточно оръжие, освен ако нямат изрична забрана за това, разузнавателните групи прекратяваха разузнаването, и започваха бой за унищожаване на ПУ, средствата за управлени, БК на всяка цена. Или викаха авиацията или артилерията. Което практически означава гибелта на групата. Главно заради недостатъчните огневи възможности и необходимостта да коригират огъня на място.
)
Коментар