Пернишките дипломи и приватизацията на БАН

[vlageo]

До: Пернишките дипломи и приватизацията на БАН

- един от любимите ми лафове е за научния работник.
Ти, вика, си научен работник, ама ние ще те отучим...

Не е вярно, че на запад има повече идеалисти, които не свалят гарда - при тях нещата са прагматични до болка.
Няма западняк, който да проумее какъв е смисъла да учиш висше българска филология или география, след като после цял живот няма да можеш да си изплатиш следването.

Целта на образованието била да даде равен шанс на всички да си развият мирогледа, за да се изявят единиците със заложби - глупости...

Целите на образованието са: 1)да подготвя квалифицирани работници, и 2) да осигурява препитание на практикуващите го, за да могат да отделят ресурс от време за ровене в тайните на света

Може да съм екстремен, но темата ми писна...
Много щопско-пернишка стана дискусията...

[Filthy@JvruceR]

До: Пернишките дипломи и приватизацията на БАН

....за последно :

Не искам такъв държавен университет , в който не знам какво ще излезе от детската градина . Искам в него да влизат хора след доказана игра с победи . Щото 5 години ще ги храня . А само глупак може да си хвърли парите на вятъра .
Дъвчем едно и също сто пъти : Първата яка отсявка трябва да е още на входа . Ясно е че човек , който си е направил задачите на изпита и отделно има 6 по математика от средното училище не е тъпанар . Не може да хващаш всеки решил да си убие времето и да го обучаваш . Защото яде от твоето време и твоите нерви , а яде и хляба на данъкоплатеца....Безплатен обяд няма ! А вътре си има семестри , сесии и рябва да стане като как си беше : две поправки и аут за 1 година ! А не да ми влачат изпити от първи анализ до 4-ти курс ...
.....ама що ли ги говоря ?!

....аз моята аспирантура я зарязах през 90-та , а с придобитите знания все някак я карам до днес . Доволен съм и че дъщеря ми вече премина математиките . (питах я - не си и бил асистент).
....та мога само да ти пожелая успех на научното поприще !
....ама както казваше един колега когато бях млад инженер : "Абе ти си още аджамия на работата... има време , ше ти дойде акъл в главата ."

Колега съжалявам, но четеш предложенията ми буквално през ред и не правиш никакъв обобщителен анализ. Правиш напълно неправилни връзки между сегашното статукво и само едно-две предложения от общо няколкото, които съм предложил - а те трябва да са винаги заедно. Така се получава, че само и единствено гнетиш напрежение на автопилот. Отказвам се от по-нататъшна комуникация - безнадеждно е...

[Тодор (Zaarin)]

До: Пернишките дипломи и приватизацията на БАН

Отричаш ли, че е по-добре ако имахме възможност да дадем възможност на всички?

Е, нямаме възможност да дадем на всички, много добре го забеляза и това е нормално. Но въпреки това аз отстоявам позицията си, че трябва да се опитваме да даваме на колкото се може повече - чрез т.нар. "държавна поръчка" за безплатно образование (то сега и то не е безплатно, но това е друга тема). Колкото повече - толкова по-добре!

Развитието на частни университети и модели на платено образование означава, че вървим в обратна посока - ще даваме все по-малко и по-малко възможности...

Първо не е реалистично да мислим, че имаме възможност за даване на възможност за висше на всички. Дори да бяхме държава с развита икономика. Второ и да имахме, аз пак съм против. Когато се събере една група хора, интелекта в нея върви към осредняване. По-тъпите дърпат по-умните назад, тъй като отнемат повече време на обучаващия ги. Освен това не съм съгласен и с тезата, че между 200 завършили е по-вероятно да има един реализирал се гений, отколкото сред 20. Когато завършилите са 200, шансът му за реализация и развитие също е по-малък. Да допуснем, че обучиш 200 човека, но те трябва да се конкурират за едва 15 работни места, т.е. 75 от тези първокласни инженери ще станат сервитьори и зареждачи на щандове... Геният спокойно може да е сред тях, ако примерно има лек говорен дефект или няма пари да си купи кола и да обикаля достатъчно агресивно по интервютата. Докато, ако завършат само най-добрите 20 от тези 200 (все пак се предполага, че ако е гений ще е сред най-добрите), то шансовете му за реализация и от там сериозни пробиви след 10-15 години са много по-големи. За това и броят обучаващи се и завършващи студенти, трябва да е съпоставим с възможностите за реализация.

Ясно - за теб има "невъзможни неща". Отказал си се. Съжалявам - аз винаги съм бил мечтател. Виждам, че и хората в другите страни са такива. Наричай ги "тъпаци" ако щеш... аз обаче само в България съм виждал масово "сваляне на гарда" и почти пълна липса на мечтатели...

По-скоро има разумни и неразумни цели. Колкото и да се мечтае, не е реалистично да се мисли, че пробив може да се направи от добре обучен инженер, който обаче се занимава със зареждане на щандове... Това е като да обучиш най-добрия спринтьор, но точно преди олимпиадата да му отрежеш единия крак. Как очакваш да направи нещо, все пак има и условия, които е необходимо да се изпълнят? По твоята логика, щом работата по специалност, развитието в нея и т.н. не са задължителни, спокойно може да кажем, че и образованието не е такова, да го премахнем и да чакаме пробива да дойде от нищото...

Не искам такъв държавен университет , в който не знам какво ще излезе от детската градина . Искам в него да влизат хора след доказана игра с победи . Щото 5 години ще ги храня . А само глупак може да си хвърли парите на вятъра .

По-лошо... Остави похарчените пари, че са за наша сметка. Лошото е, че са за сметка на кадърните студенти. Ресурсът за обучение е константа, която се разпределя между броя студенти... И колкото по-малко се пада на един от тях, съответно и такова качество получава...

Колкото до промишленоста... Уви, за сега не виждам възможност да се развие. Виждам начин, но още по-голямо уви, той зависи от управляващите. За развитие на малки предприятия и за иновации чакат огромни фондове, а с достатъчно пари всичко може... Така че шанс още има... Обаче на хоризонта не се задава никаква политическа воля, те да бъдат усвоени по смислен начин. В момента, ако тръгнеш да се занимаваш с тях, най-много да си докараш фалит

[Filthy@JvruceR]

До: Пернишките дипломи и приватизацията на БАН

Първо не е реалистично да мислим, че имаме възможност за даване на възможност за висше на всички. Дори да бяхме държава с развита икономика. Второ и да имахме, аз пак съм против. Когато се събере една група хора, интелекта в нея върви към осредняване. По-тъпите дърпат по-умните назад, тъй като отнемат повече време на обучаващия ги. Освен това не съм съгласен и с тезата, че между 200 завършили е по-вероятно да има един реализирал се гений, отколкото сред 20. Когато завършилите са 200, шансът му за реализация и развитие също е по-малък. Да допуснем, че обучиш 200 човека, но те трябва да се конкурират за едва 15 работни места, т.е. 75 от тези първокласни инженери ще станат сервитьори и зареждачи на щандове... Геният спокойно може да е сред тях, ако примерно има лек говорен дефект или няма пари да си купи кола и да обикаля достатъчно агресивно по интервютата. Докато, ако завършат само най-добрите 20 от тези 200 (все пак се предполага, че ако е гений ще е сред най-добрите), то шансовете му за реализация и от там сериозни пробиви след 10-15 години са много по-големи. За това и броят обучаващи се и завършващи студенти, трябва да е съпоставим с възможностите за реализация.

Говориш за неща отдавна използвани в България (вече не се използват) и много по-отдавна измислени в Англия. Разделението на добри и лоши ученици става още в училище. А клас - най добрите. Б - клас що годе. Ж клас - двойкаджиите. Така учителите могат да се фокусират върху проблемите на цяла група, а не да дърпат отличниците назад. Още повече - създава се стремеж в учениците (чрез подкрепа от родителите) да учат повече, за да преминат в по-добър клас, ако случайно отпаднат надолу.

Същото нещо се прилагаше, а в другите държави все още, в университетите. Чувал ли си думата "ментор"? Това са изявени студенти, които започват да отговарят за формирането на групи между колегите си и да ги насочват. При нас го е имало в разцвета на комунизма, като постепенно отмря. В Англия го има все още в първичен вид. В България това трябваше да се поеме от функциите на "студентски съвет". По вътрешноуниверситетски политически причини това не стана.

Та решения има, хората от векове са мислили по тях, имаме Бел-Ланкастърска школа (сега в България се преподава предимно по нея), модерното програмирано обучение, отречената още през 30те години бригадно-лабораторна форма на обучение от СССР... Човечеството търси решения на тези проблеми в обучението още от мига, в който то започва да става става малко по малко масово - Древна Гърция. От тогава досега толкова много топла вода е изтекла, че се очудвам как всички се опитват да откриват нова. Но забележи едно много важно нещо - всеки един модел има една единствена цел: да обучи добре колкото се може повече хора с по-малко средства. В статията си "Форми на обучение" съм засегнал по-подробно някои неща по темата за различните дейности в учебния процес. В статията си "Какво е методика на обучение?" пък можеш да прочетеш за целите, които си поставя образователната система. Нещата не съм ги измислил аз естествено - само ги интерпретирам. Всъщност нека цитирам:

Основните действащи лица в един учебен процес са множеството на учениците (S) и множеството на учителите (T). Те обаче рядко могат да работят самостоятелно – към тях винаги стои и голямо множество на поддържащ персонал (P). Всички заедно работят, за да може знанията на дадена наука или в частност учебен предмет (K) да бъдат усвоени за време (t). Резултатът от тази взаимна работа работа е усъвършенстване на множеството S в едно по-образовано множество S’. Методиката на обучение постоянно търси и оптимизира функцията:

F(S, T, P, K, t) = S’

Следва една тежка задача. Функцията трябва да е такава, че при колкото се може повече ученици S, по-малко учители T и по-малко персонал P, да се получи колкото се може по-качествено множество S’ за колкото се може по-малко време t.

Аз имам същата цел... За вас не знам...

[Тодор (Zaarin)]

До: Пернишките дипломи и приватизацията на БАН

Основните действащи лица в един учебен процес са множеството на учениците (S) и множеството на учителите (T). Те обаче рядко могат да работят самостоятелно – към тях винаги стои и голямо множество на поддържащ персонал (P). Всички заедно работят, за да може знанията на дадена наука или в частност учебен предмет (K) да бъдат усвоени за време (t). Резултатът от тази взаимна работа работа е усъвършенстване на множеството S в едно по-образовано множество S’. Методиката на обучение постоянно търси и оптимизира функцията:

F(S, T, P, K, t) = S’

Следва една тежка задача. Функцията трябва да е такава, че при колкото се може повече ученици S, по-малко учители T и по-малко персонал P, да се получи колкото се може по-качествено множество S’ за колкото се може по-малко време t.

Интересно ми е къде е зависимоста, че при по-голямо S, ще се получи по-качествено S'? Все пак дори и в тази формула измерителят е качество, а не брой. Примерно ефективноста на един двигател с вътрошно горене е при по-малко гориво, да се получи по-голяма мощност. Веднага мога да ти дам пример: Вземи 200 деца от училище за деца с психични заболявания и 20 от елитна гимназия. Кои ще станат по-качествени магистри?

[Filthy@JvruceR]

До: Пернишките дипломи и приватизацията на БАН

Ако f(x) е функцията "брой на елементите в множеството x", то имаме зависимостта:

f(S') <= f(S),

като стремежа на всяка система естествено е да постигне f(S') = f(S), т.е. по възможност да няма "изхвърлени студенти" от системата заради слаби резултати (да НЕ се чете, че "трябва да пуска всички", а да се чете "трябва да научи всички"!)...

В този смисъм f(S) се явява горна граница за f(S'). Ние искаме и f(S) и f(S') да получат своя максимум.

И накрая - естествено е, че когато видим, че сме постигнали потенциален максимум на f(S') (от статистически данни), който НЕ е достигнал горната граница f(S), то е логично да редуцираме множеството S.

Ти именно това казваш и всъщност говорим за едно и също. В момента f(S) = f(S') - всеки записал завършва. Да, но сме свидетели на друг проблем - S' е некачествено множество. Затова една идея (която ти поддържаш) е, че е нужна "чистка", т.е. изхвърлянето на некачествените елементи от S'. Ако се случи това (сегашното правителстно НЕ го желае и това съответно НЯМА да се случи) то функцията f(S') ще стане строго по-малка от f(S) и очевидно ще се наложи редукция и на множеството S, сиреч ще се засилят критериите на входа и общо ще има по-малко университети и ще има по-малко студенти. Извинявай ако не съм те разбрал добре, но от прочетеното - това е именно това, което ти предлагаш. И то впрочем е по-добро от сегашното положение!

Аз обаче имам друг според мен още по-добър план. Той е вместо да изхвърляме некачествените студенти - да ги направим качествени. Така не само, че няма да редуцираме множествата, а ще се стараем още да ги разширяваме! И да, това е адски трудно... Ама хубавите неща в живота не са лесни никога...

Надявам се, че този път ме разбра правилно. Признавам, че специално ти говориш верни неща, но те не са най-добрия сценарии, а песимистичния сценарии ходещ към задоволителен резултат по пътя на най-малкото съпротивление. Аз от своя страна винаги съм желал най-доброто! А то е максимално много добре обучени студенти!

[Тодор (Zaarin)]

До: Пернишките дипломи и приватизацията на БАН

Да, доближаваме тезите си. В моята обаче има елемента, че Т и Р са ограничен ресурс, а освен тях бих добавил и параметъра f - финанси. Като от него зависи както качеството на Т и Р, така и материалната база за обучение на S. Предполагам, че ще се съгласиш, че много специалност, особено иженерни, се нуждаят от скъпа материална база (дори и нея може да вкараме във функцията като параметър М) в количество пропорционално на S, за да бъде обучението качествено. Всъщност бих казал, че функцията е:

F(N, T', P', М', K, t) = S’

Като:

- N е коефициент на съотношение между S и Т, Р и М, т.е. Т, Р и М трябва да са в количества необходими за размера на S или N спада рязко. S' силно зависи от това дали има достатъчно преподаватели, обслужващ персонал и материална база, за да бъде обучението на S качествено. Пример: един асистент не може да води упражнение на група от 100 студенти, със същото внимание, с което може да го направи с 20; една секретарка не може да обработи резултатите на поток от 1 000 студенти, със същата скорост, с която ще го направи за такъв от 100; 10 студенти на един комютър, няма да получат същото като двама студенти на един компютър.

- Т', Р' и М' са функция на f и съответното Т, Р или М. Прим отново означава качество, а параматъра без прим количество. Пример: За 200 лева заплата вероятно няма да работи нито един качествен преподавател, тъй като е далеч под прага за оцеляване, за 400 малцина качествени, за 800 малко повече, за 3 000 вече ще има дори конкуренция за едно място; същото и с обслужващия персонал; за 200 лева ще купим морално остарял компютър, а за 1 000 актуален, цените на металообработващите машини не ги знам точно, но там порядъците са още по-големи.

F(Т, S, f1) = T'
F(P, S, f2) = P'
F(M, S, f3) = M'

Приемаме f за ограничен ресурс, а f1, f2 и f3 са трите му дяла. Съответно за добри T', P' и M' е нужно да финансираме по-малко Т, Р и М, което в линейна зависимост намалява и оптималното S. Държа да отбележа, че T', P' и М' имат гранични стойности, отвъд които няма смисъл да намаляваме количествата на входния параметър, т.е. случая не се свежда до един свръхпреподавател, една свръхсекретарка и един свръхкомпютър, просто с ограничен ресур трябва да постигнем оптималните примове, от които зависи и оптималното S.

Решението на задачата се състои при взимане на константата f, да определим оптималните f1, f2 и f3 (напълно решима подзадача), от там и съответните Т, Р и М, така че техните примове да са близки до граничната си стойност, след което получаваме и оптималното S. Остава да вкараме критерии, по които да вземем елита от завършващи гимназисти (умишлено не казвам кандидат студенти, защото не малка част от цялото е да убедим най-добрите да учат тук, вместо в чужбина или въобще да не учат), които да съставят S и да ги мотивираме да се придвижат до строгите критерии за S'.

Съответно са възможни оптимизации, които включват прехвърляне на ресурс от едни специалности към други, които са по-приоритетни.

П.П.: Твоят вариант е приложим едиствено в случай, че увеличаваме f ...въпроса е колко е реалистично. Също така допуска и достатъчно качествени кандидат студенти, които да влязат в S, което си е ограничение независещо от никакви решения, касаещи висшето образование. То си функция да раждаемоста, която зависи от много неща, както и от средното образование, т.е. S също има гранична стойност, отвъд която няма смисъл да се увеличава. Има и една поговорка, че от всяко дърво свирка не става...

[Filthy@JvruceR]

До: Пернишките дипломи и приватизацията на БАН

Моделът не е само за висшето образование, а е за образованието въобще. S са всички деца - всички (трябва да) влизат в училище. От тях излизат S' = S1 в 7ми клас. От тях S' = S2 в 12 клас. От тях S' = S3 бакалаври. От тях S' = S4 магистри... и т.н.

И да - без f нищо не става. Въпросът към обществото стои - какво желае и за какво ще отделя пари?

А. За 2/3 бюрокрация и 1/3 преподаватели какво е в момента

Б. За повече и по-качествено преподаване и по-малко бюрокрация

В. Ще даде още повече пари и ще засили процесите

Г......