Скритата и забравена история на България

[Марто (Мартин Христов)]

Не пренасяй нашият модел върху тях...Арабите съвсем не са като турците от гледна точка на мобилност нито пък са такива паразитни безродници като нас. Имат си една клика войнстващи аристократи, но като цяло ми се струват с уседнал и даже бих казал - пасивен манталитет. Не знам - може да ги мързи да мърдат много много. Ако бяха кой знае колко мобилни - досега да са си дигнали гълъбите оттам на туфи.
Всъщност ние знаем много малко за въжделенията на обикновения днешен арабин - тоя дето се самозапалва след шамар и е на площада днес. Освен че изнасилват американски журналистки - все трябва и нещо друго да ги вдъхновява тия хора...

Колега! Ще си позволя да те поправя за втори път! Ние нямаме нищо общо със степните номадски племена, нито с тюрките, нито с Иранците (персите), поради простата причина, че ни имало доста преди тях! Там където е имало български държави - са се строели градове с инфраструктура и т.н., много преди римската империя, древна Гърция, Египет и Шумер, като за това има предостатъчно сериозни доказателства (археологически и в исторически извори)! Ще те помоля да се въздържаш от определения свързани с историята, произхода и културата ни, защото е явно, че си нямаш и най-бегла представа!

Поздрави

[vlageo]

От: Серия от революции в Африка.

Колега! Ще си позволя да те поправя за втори път! Ние нямаме нищо общо със степните номадски племена, нито с тюрките, нито с Иранците (персите), поради простата причина, че ни имало доста преди тях! Там където е имало български държави - са се строели градове с инфраструктура и т.н., много преди римската империя, древна Гърция, Египет и Шумер, като за това има предостатъчно сериозни доказателства (археологически и в исторически извори)! Ще те помоля да се въздържаш от определения свързани с историята, произхода и културата ни, защото е явно, че си нямаш и най-бегла представа!

Поздрави

Поправяй ме колкото си искаш - това че ти лично си убеден, че господ е българин и че сме най-древната и най-интелигентна народност в света изобщо - не те прави по знаещ, а само по-приказлив...
Дай ми името на един български историк оставил ни някакво свидетелство за великата ни праисторическа култура и ще започна да те взимам насериозно...

[CAESAR]

От: Серия от революции в Африка.

Ние нямаме нищо общо със степните номадски племена, нито с тюрките, нито с Иранците (персите), поради простата причина, че ни имало доста преди тях!

Поразходи се малко из Северен Иран и ще си промениш мнението тотално. И не се стряскай като разбереш, че около 3000 от най-използваните ни думи в ежедневието са 1:1 или почти 1:1 с Персийския.

[Марто (Мартин Христов)]

От: Серия от революции в Африка.

Поправяй ме колкото си искаш - това че ти лично си убеден, че господ е българин и че сме най-древната и най-интелигентна народност в света изобщо - не те прави по знаещ, а само по-приказлив...
Дай ми името на един български историк оставил ни някакво свидетелство за великата ни праисторическа култура и ще започна да те взимам насериозно...

Колега, не историците оставят свидетелствата, а тези живели преди нас, а археолозите ги откриват! Историците само изпълняват волята на победителите...!!!

Извинявам се за спама

[Марто (Мартин Христов)]

Скритата и забравена история на България

Пускам тази тема, за да стане ясно, че ние Българите не сме нищо друго (тюрки, иранци и т.н.) освен Българи и, че нашата древна култура е повлияла на много древни цивилизации, участвайки в създаването им! Нашата прародина винаги е била тук - по тези земи, имало е много български държави, но това което е направил Аспарух е да се завърне у дома...!!! За всяко свое твърдение, което всъщност не е мое, а на български и чуждестранни учени ще представям доказателства до колкото ги има и ще оставям на вас да прецените дали това което знаете вие, и това което все още учат децата ни отговаря на всички налични факти и открития! Надявам се темата да ви хареса...

Първо искам да ви представя един съвсем кратък материал, който в който двама достатъчно титулувани историци само за 10 мин. обясняват защо нямаме тюрски произход, че не сме номадски народ. След това, ще ви покажа пък пропуските в техните твърдения!

http://www.youtube.com/watch?v=1xVhR...eature=related
http://www.youtube.com/watch?v=AOrSp...eature=related

Приятно гледане

[Марто (Мартин Христов)]

От: Скритата и забравена история на България

Както самите историци признаха, в историята ни има инерция и тя се основава на заблуди и необосновани предположения в по-голямата си част. Щом тези писали историята ни допреди 30 години са бъркали, каква е гаранцията, че тези които я пишат през последните 30 години също са на прав път и то по основни въпроси като родината на народа ни и неговия произход! Предлагм на вниманието ви следните материали:


Траките са Българи

инж. Емил Живков




Грамотният читател веднага ще възнегодува срещу това заглавие. Ще рече - не е възможно траките да са българи, объркал си приоритетите, приятелю. Виж, българите да са траки - иди дойди, но траките да са българи - това е все едно да поставиш каруцата пред коня. Траките са древен народ, а българите - сравнително нов.
Читателю, изслушай моите аргументи, пък тогава прецени правилно ли е или не твърдението "траките са българи".

КОЙ ПОСТАВЯ КАРУЦАТА ПРЕД КОНЯ ?

Не е ли странно - днешните гърци били наследници на старите гърци, днешните румънци били наследници на старите даки, днешните албанци били наследници на старите илири, а днешните българи нямали нищо общо с най-многобройния народ на античността - траките, които живеели по нашите земи, но изчезнали малко преди да дойдат на конете си пришълците "прабългари". Този безмислен историографски шаблон е упорито налаган от науката през целия XX век . Българите от края на XVIII и началото на XIX век изобщо не са и предполагали, че науката им готви такава изненада - да обяви Свещената им Бащина земя за късно придобита.
Ние можем да разберем "ковачите" на историческата наука от XIX век - трябвало е да се озапти Българския Възрожденски дух, който е застрашавал големите империй (не само Османската , но и Австроунгарската и Руската), където са живеели огромен брой българи. Всъщност точно Българското Възраждане е накарало Виенската и Руската исторически школи да създадат мита за тюркския произход на българите. Сиреч българите са пришълци в Европа и дори да се намират български поселения на стария континент, то те са "незаконно" тук, те са слабокултурни воинствени варвари, и единственят им шанс да просперират е да са "федерати" или васали на някоя от големите империи. Основен принос за налагането на тази погрешна и пагубна за българите теория имат австроунгарците Павел Йосиф Шафарик* и неговият внук (син на дъщеря му) Константин Йосиф Иречек*, който на 26 годишна възраст (!) си позволи безрасъдството набързо да скалъпи история на един от най-древните народи - българския. Тази волност на младия чужденец му донесе министерско кресло в българското правителство тогава, а на нас българите - прозвището тюрко-татари, от което и до днес не можем да се отървем.
За да успее тази теория, е било необходимо преди това да се заличи писмовното историческо наследство на българите. За тази цел през двадесетте и тридесетте години на XIX век започва масовото унищожаване на автентични исторически документи, съхраняващи се в библиотеките на по-големите български манастири. Гръцки, руски и австроунгарски платени агенти изгарят или изнасят от България хиляди томове безценни български книги, с което заличават местния изворов материал, който би трябвало да постави основата на бъдещата Българска историография. За унищожаването на огромен брой ръкописи - "от 30 до 50 товара книги във всеки манастир", свидетелства възрожденецът Йордан Хаджиконстантинов - Джинот.
След Освобождението Българската историческа наука и Българската археология се създават и управляват половин столетие от австроунгарци и руснаци. Българите, които са допуснати да се занимават с история са или виенски, или руски възпитаници - сиреч те вече са превърнати в духовни еничери. Светци на Българщината като Зографският летописец, йеросхимонах Спиридон Габровски, поп Йовчо от Трявна, д-р Ганчо Ценов и множество други истински радетели на историческата истина са инкриминирани и дори превърнати в посмешище от същите тези имперски слуги. Еничерите не се посвениха да се подиграят дори и с Паисий, Раковски и още цял ред български възрожденци, като ги обявиха за наивни лаици.
Ето така беше поставена "каруцата пред коня" в световната, и в частност българската историография - българите бяха нарочени за тюрко-татари, без оглед на очевидните факти - терминът татари се появява XII век, терминът тюрки - VI век, а науката е доказала със сигурност, че етнонимът българи е засвидетелстван поне от IV век (Анонимен латински хронограф). Очевидно е, че българите не могат да бъдат и славяни поради същата причина - за славяни се говори едва от началото на VI век. Чудно тогава, за какво спорят вече второ столетие туркофилите и славянофилете в историческите научни среди!? Тук няма място за спорове! Ако изобщо трябва да извеждаме произхода на българите от някой от древните народи, разбира се, че трябва да започнем от траките, защото те, според науката са "изчезнали" от територията на Балканския полуостров, тъкмо когато "прабългарите започнали да го завладяват"!

ТРАКИ ЛИ СА БЪЛГАРИТЕ?

Неоснователно преекспонираният в историографията през последния един век термин "траки" не е етноним, а е общностно название, характеризиращо над 80 сродни племенни групи, с което общностно название гръцките пришълци са наричали автохтонните неелинизирани народи на Балканите в периода на еленизма. На гръцки нарицателното "траки" е добило значение на "необразовани", "диви", "варвари", "неелини". С две думи - колкото и еретично да звучи - терминът "траки" е неприложим за историографията. Все едно да обявим, че в XV-XIX век на Балканите не е имало българи , а "гяури", само защото османските дефтери твърдят това.
Като се има предвид горното, смятам за оправдано да сложа "етнонима" "траки" в кавички.
Истинското име на земите, заселени от край време с българи е БАЛГ, БОЛГ, БАЛК , БАЛХ, БЕЛГ, БОЛГА, БЪЛГАРИЯ, БОЛГАР, БАЛКАН, БАЛХАШ, БАЛАХИЯ, (Валахия или Влахия), БОЛГАРДАГ и т.н. Коренът на всички тези наименования е Б-Л-Г / Б-Л-К, аналогичен с корена на българското народностно име.
А как е истинското име на автохотонния народ населявал Балканите преди идването на гръцките пирати колонисти, и какъв е коренът на неговия етноним?
Имай търпение читателю, нека не избързваме, и преди да научим кой всъщност е този народ, да видим общото между "траките" и българите. Паралелите са твърде много, и тяхното пренебрегване говори единствено и само, че в историческата наука, при обсъждането на тези въпроси досега е надделявал политическият момент, а не обективният безпристрастен анализ.

АНАЛОГИИ В ЛЕКСИКАТА

Преди всичко нека отбележим, че гръцката азбука винаги е срещала големи трудности с транскрибиране на някои характерни
български звуци - б, ж, ц, ч, ш, щ, ъ. Имайки предвид странните буквосъчетания при изписването на "тракийски" имена и глоси, трябва да сме сигурни, че гърците са срещали аналогични трудности и при транскрибирането на "тракийския" език. Всъщност проблемът очевидно е в самата гръцка писменост, след като египетската титла БАТА-РЕКС, гърците са превърнали в известното днес ФАРАОН (?!). Така че аналогиите в лексиката щяха със сигурност да бъдат много повече, ако "тракийските" думи бяха достигнали до нас посредством друга азбука, а не гръцка.


"Тракийски" глоси.

1. ак [ak], /1.- стр. 98/ - око.
2. ала [ala], /14./ - вихър, хала.
3. ан [an], /1.- стр. 64/ - на , върху.
4. анг [ang], /14./ - крив, извит, онгъл, ъгъл.
5. асдуле [asdule], /1.- стр. 99/ - ездач, яздя
6. асн [asn], /1.- стр. 130/- аз.
7. бела [bela], /1.- стр. 99/ - бял.
8. бебру [bebru], /1.- стр. 99/ - бобър.
9. берг [berg(a)], /1.- стр. 99/ - планнина, бряг.
10. берса [bers(a)], /1.- стр. 99/ - бреза.
11. бистра [bistra-s], /1.- стр. 99/ - старобългарското "бъйстръ" - бърз
12. брате(p) [brate®], /1.- стр. 201/ - брат. Сравни и старобългарското "братръ".
13. бреда [breda-s], /1.- стр. 99/ - пасище, старобългарското "бред", диалектно "бръд".
14. брилон [brilon] - бръснар (старобългарската дума брит-бръсна).
15. бръза [bruza], /1.- стр. 99/ - бръза(остаряло), бърза.
16. брънч(ос) [bruncoV], /1.- стр. 103/ - струнен инструмент - сравни брън, брънкам, дрън, дрънкам.
17. ведъ [bedu], /1.- стр. 20/ - вода.
18. вис [bis=vis, is], /1.- стр. 99/ - старобългарското "вьсь" - село.
19. вриза [briza], /1.- стр. 103/ - ориз.
20. гин [gin], /14./ - чезне, разваля се, гине.
21. дама [dama], /1.- стр. 100/ - дом.
22. дава, дева [deba], /1.- стр. 103/ - град - етимологична връзка с българското "двор" и "дувар".
23. деа, дева [dea, deba (b=v)], /1.- стр. 100/ - дева.
24. деен [dein(a)], /1.- стр. 100/ - деен.
25. дерз, дърз [derz, durz], /1.- стр. 100/ - смел, дързък.
26. диза [diz(a)], /1.- стр. 100/ - крепост - във връзка с българското "издигнат" - защитен.
27. драб [drab(a)], /1.- стр. 100/ - течение на река - сравни българското "драпам" - движа се пълзешком.
28. дръвета [druveta], /1.- стр. 197/ - дърво, дървета.
29. дръме [drume, dryme], /1.- стр. 100/ - българското "дръма" - храсталак, шубрак.
30. дун [dun(a)], /1.- стр. 100/ - височина, дюна.
31. жила [geil(a)], /1.- стр. 100/ - жила.
32. з- [z-], /1.- стр. 102/ - из, от.
33. зама [zama], /1.- стр. 102/ - старобългарското "самъ" - същи, еднакъв.
34. зер [zer], /1.- стр. 103/ - звер, звяр.
35. зет [zeta], /1.- стр. 103/ - сят, засят.
36. золта [zolt(a)], /1.- стр. 103/ - злато, жълт.
37. зъмъ [zymy], /1.- стр. 103/ - змей, змия.
38. ил(у) [ilu], /14./ - старобългарското "илъ".
39. кара [kara], /1.- стр. 100/ - планина - старобългарското "гора". "Тракийското" име на планината Беласица е Белакр - преводимо на български - Бела гора, Бела планина.
40. катер [kater], /1.- стр. 254/ - катерица.
41. кентa [kenth(a)], /1.- стр. 101/ - чедо.
42. кер [kers(a)], /1.- стр. 101/ - чер, черен.
43. керасо [kerasoV], /1.- стр. 21/ - череша.
44. кетри [ketri], /1.- стр. 101/ - четри, четири.
45. кист [kist(a)] - /1.- стр. 101/ - чист.
46. колабър [kolabroV], /1.- стр. 103/ - обрядна песен в обряден танц с оръжие - сравни "колобър".
47. купсел [kupsel(a)], /1.- стр. 101/ - купче
48. лаз [lazi], /1.- стр. 101/ - лош.
49. ма [ma, me], /1.- стр. 101/ - мама, майка.
50. мер [mer], /1.- стр. 101/ - голям, велик - сравни "мера" - голяма земя, а също "прабългарските" имена Безмер, Маламир и т.н.
51. оста(с) - устие на река.
52. пайбе [paibes], /1.- стр. 101/ - бебе, рожба.
53. пи [pi], /1.- стр. 101/ - при.
54. раск [rask], /1.- стр. 101/ - рязък, пъргав, бърз.
55. сабади [sabadi], /1.- стр. 101/ - старобългарското "свободь" - свободен.
56. салта [salta], /1.- стр. 101/ - златен (залта - старобългарски).
57. светъл [suetul], /1.- стр. 102/ - светъл.
58. семeлe [semele], /1.- стр. 101/ - земя (земля - старобългарски).
59. стар [stara], /1.- стр. 102/ - стaр.
60. струме [stryme], /1.- стр. 102/ - течение - сравни българското "стреми се", "устремен".
61. сунка - сок (слюнка).
62. талка [t(h)alka], /1.- стр. 102/ - тласка.
63. тарп [tarp(a)], /1.- стр. 102/ - трап.
64. тим- [tim-], /1.- стр. 250/ - тъмен, черен.
65. три - три.
66. търда [thurd(a)], /1.- стр. 102/ - държа.
67. уту [utu], /1.- стр. 102/ - вода.
68. цев [seba], /1.- стр. 196/ - цев, растението бъз.



"Тракийска" ономанистика.

1. Абрит(ус) [Abritys], /2.- стр. 2/ - "тракийски" град, днешният град Разград --- очевидна е връзката с старобългарската дума брит - бръснач. Абрит = обръснат, обезлесен хълм.
2. Агриани [Agrianes], /2.- стр. 5/ - "тракийско" племе, обитавало най-горното течение на река Струма --- най-вероятно това са живеещите и до днес по тези места българи мохамедани - ахряни. По този начин са се наричали те по между си дори до 1943 г., въпреки че ходжите са им забранявали това име !!! /12.- стр. 189/
3. Аймон [Aimwn], /7.- стр. 3/ - "тракийското" име на Стара планина. Ето го къде бил заветният Имеон населен с "прабългари"! Старото българско име на Стара планина също е показателно Матoрне горьi - Древни планини /7.- стр. 15/ (или Майчини планини ?). А какво e й древното и старото на една планина, заварена от новодошли нашественици (та били те "славяни" или "тюркобългари"), та ще я наричат Стара планина? Ами другото имe - Балкан?! С очевидната близост до нашия етноним това име говори само за себе си. От всичките тези названия всеки що годе разумен човек може лесно да стигне до предположението, че Балкана е прародина на българите. Но явно на науката й е трудно...
4. Аспар - гото-алан по произход - велик военачалник в Римската империя --- очевидна е аналогията с името на "прабългарския" владетел Аспарух (Аспар риx).
5. Ате, Ати(с) [Attis], /2.- стр. 31/ - фригийски Бог Баща --- от древнобългарското "ате" = "отец", "тате".
6. Ате(й) [Ateas], /2.- стр. 29/ - скитски владетел, загинал в битка с Филип II Македонски --- ясна е връзката с древнобългарската дума "ата", от която произлизат новобългарските "отец", "тате", "тата", "татко", "баш-та", и имената Атила, Атко, Анто. Думата "ата" е нарочена несправедливо за тюркска. Връзката с "тракийския" бог Ате (Атис) е безспорна! Ате е почитан от "траките" като Бог Баща! Какво общо имат тук дивите алтайски тюркски пришълци?! Турците владеят вече няколко столетия на българска земя (Балканите и Мала Азия) , затова имат в речника си огромен брой български думи!
7. Бакх(ус) [Bakhus] - истинското име на "тракийския" бог, известен ни под гръцкото си име Дионисий. Бакхус е син на Семеле и Юпитер в римския пантеон на боговете. --- аналогията с българската дума Бог е очевидна.
8. Балакр(ос) [BalakroV], /1.- стр. 34/ - "тракийското" ("македонско") име на пл. Беласица. --- очевидна е етимологията Бела-гр (гора - старобълг.), Бяла планина.
9. Бастарни [Bastarnae], /2.- стр. 33/ - "тракийско" племе от III век пр.н.е. --- аналогия с българската дума бастисвам = нападам, неправилно обяснена етимологически с турската дума "басмак" (?).
10. Бато [Bato], /1.- стр. 238/ - много често срещано илирийско лично име --- "прабългарските" имена Батоя, Бат Боян, днешното Батков и т.н.
11. Бебрък(ес) [BebrukeV], /1.- стр. 46/ - "тракийско" племе --- думата "бъбрек" е една от малкото, обявени от науката за "прабългарска".
12. Белур(ос) [Belluros], /2.- стр. 35/ - нелокализирано "тракииско" селище в Родопите --- очевидно името има за корен българското бел, бял. Сравни Белаур - брат на цар Михаил Шишман.
13. Берисад [Berisades], /2.- стр. 38/- "тракийски" аристократ, който след смъртта на Кот(ис) I през 359 г.пр.н.е. управлява одрисите --- разновидност на името Борис - с пълен член "ат" - Борис-ат. Сравни Ирод-от (Херодот), Арист-от (Аристотел) и др.
14. Берое [Beroe], /2.- стр. 32/ - "тракииско" селище, днешна Стара Загора --- етимологически свързано с българското "бера", "събирам", "сбор", "събор". Български имена - Беро, Беров.
15. Бистра© [BistraV], /1.- стр. 45/ --- бистър, бистра - силно разпространено българско име Бистра, както и Бистрьо, Бистро и т.н.
16. Битини [Bithynoi], /2.- стр. 62/ - част от "тракийския" нород стримони, който получил новото си име "битини", след като завладял северозападната част на Мала Азия, и се заселил там --- старобългарската дума "бити" - "побеждавам", обяснява прекрасно етимологията на това име - "победители".
17. Бити(с), Битю© [Bithys, Bitus], /2.- стр. 46/ - едно от най-често срещаните "тракийски" имена --- на старобългарски това име се превежда дословно - победител!
18. Бичи [Bizoi], /2.- стр. 41/ - често срещано име на "тракийскийските" градове около Босфора, в основата и на Byzantion --- българското "бик", "бичи". Произлиза вероятно от мита за Зевс, който се превърнал в бик, и отвлякъл Европа.
19. Бол, Пол(ес) [Polles], /2.- стр. 218/ - цар на "тракийско" племе --- бол (множество, голям, велик).
20. Болг [Bolg] - според староирландските саги, име на владетел, чийто народ [Fir Bolg - народът на Болг] е живял в Тракия --- множество възрожденски автори твърдят, че българите носят името си от Болг - син на илирийския цар Коледа, живял през VIII век пр.н.е. /8.- стр. 29/, /9.- стр. 25/, /10.- стр. 630/.
21. Болог(ес), Волог(ec) [Vologaesus], /2.- стр. 65/ - "тракийски" жрец, от племето на бесите. --- аналог на античното име Болг, за което стана дума по-горе. Вологес се споменава от възрожденеца поп Йовчо Тревненски в неговия "Летопис и родословие" като "славянски княз". Същият списък от владетели се предхожда от цяла редица имена, сред които Коледа, Болг, Декефал (!), а след Вологес продължава с Аттила, Боян и Кардан! /9.- стр. 25/
22. Борей [Boreas], /2.- стр. 46/ - тракийски бог, персонификаця на силния и студен северен вятър --- в етимологична връзка с думите "буря" и "боря" , както и с българските имена Боре, Борис и т.н.
23. Ботие - член на "тракийското" племе "ботиеи" [Bottiaei], /2.- стр. 48/ --- много често срещано българско име Боте, Ботю, Ботьо.
24. Брени [Brenai], /2.- стр. 50/ - "тракийско" племе --- очевидна връзка с името на легендарния български владетел Брен (Брем), син на Коледа./8.- стр. 29/, /10.- стр. 630/. От корена на Българската дума "бран" - "браня", "битка", "сражение", "война", "защита", "защитавам", "пазя".
25. Бриги [Briges], /2.- стр. 50/ - един от най-големите "тракийски" народи --- старобългарската дума "бризги" означава "разпръсквам". Бригите са живяли разпръстнато из целия Балкански полуостров и Мала Азия. Това са всъщност известните "фриги", които освен с всичко друго, са известни и с "фригийските" си шлемове и шапки, които в средновековието се наричат "български шапки" - например в "Космографията" на Закария Казвини /11.- прил./. За връзката бригу (светъл, блестящ) - българи виж и П. Добрев /13.- стр. 120/.
26. Бръз(ос) [BruzoV], /1.- стр. 45/ --- бръз, бърз - днес имената Бързе, Бързьо, Бързаков, Барзов, Бързов и т.н.
27. Бугарама [Bugarama, Bourgarama], /2.- стр. 53/ - "тракийско" селище, чието име е засвидетелствано в IV - V век --- аналогия с етнонима на българите.
28. Буза(с), Бузи(с), Бузо© [BuzaV, BuzhV, BuzoV], /1.- стр. 45, 68, 69/ - много често срещано "тракийско" лично име --- буза - днес имената Бузанов, Бузов и т.н.
29. Бургари [Burgari], /2.- стр. 53/- войници от особен вид римски гарнизони към крепост, кастел [burgarii], засвидетелствани в надписи от II век от.н.е. в района на днешния град Тетевен и др. Бургари са били дислоцирани в античността из цяла днешна Европа. В това не би имало нищо нелогично (просто "особен вид римски гарнизон" от "тракийски" наемници, и нищо повече), ако не беше твърдението на учените, че под етнонима "бургари" [Burgare] трябва да разбираме "пра-българи" /3.- стр. 35/ ! Не е за пренебрегване и фактът, че в повечето известни нам карти от XV век България е изписана по този начин - Burgaria ! Арабските историци от векове наричат дунавските българи "буржани". "Буржа" на арабски означава крепост, кула - аналогично на "бург", "бургарий" !
30. Буребиста [Burebistas], /2.- стр. 53/ - "тракийски" цар (на гетите) от I век пр.н.е. --- коренът на това име вероятно е българската дума "буря". Евентуална етимология - Буря Бити - "да бъде силен като буря" или "победител на бурите". Възможна е и етимологическа аналогия с корена на думата "борец" - Боре Бити - "да бъде борец" или "да побеждава като борец".
31. Верчо [Verzo], /1.- стр. 238/ --- това илирийско лично име е често срещано и днес сред българите.
32. Викол - царедворец при дакийския владетел Децебал --- Вокил, "прабългарски" владетелски род.
33. Ведар - "тракийско" лично име --- ведар, приветлив - в днешно време се среща и името Ведрин.
34. Геро, Херо(с) [Heros], /2.- стр. 305/ - бог на "траките", всеизвестният "тракийски" конник --- Геро (герой), Свети Георги - един от най-почитаните български светци. Паралелът с най-известният "прабългарски" символ Мадарският конник е очебиен !
35. Гети - голям "тракийски" народ --- днес разпространеното българско име Гето, Гетов.
36. Глоса [Glwssa] - дума, засвидетелствана у античните грцки автори със значение - "тракийска" дума --- аналогията с българската дума "глас" е явна! На старобългарски "глас" означава нещо казано, произнесено, думи, слова /5.- стр. 344/.
37. Гордий /15.- стр. 27/ - фригийски владетел --- горд, горди, гордий - абсолютна аналогия с българската дума.
38. Граб [Grabos], /1.- стр. 72/ - цар на илирите по времето на Филип II Македонски --- грабя, завземам, възможна етимологична връзка и с "груб".
39. Дар(си) [Darsi], /1.- стр. 336/ - "тракийски" род --- дар, дарение, подарък - Дарко, Дарев.
40. Децебал(ос) [Decebalos], /2.- стр. 80/ - "дакийски" владетел (87-106 г.пр.н.е.), син на Скорило --- Дете Бал, "дете голямо" или "дете владетел". В Българската митология присъстват два легендарни детски образа - Дете Големеше и Секула Детенце. В българския език съществува думата "дечо", "дечко", която напълно отговаря на името Деце Бал (Дече Бал). Децебал е записан в списъка от "славянски князе" на възрожденеца поп Йовчо Тревненски под името Декефал!/9.- стр. 25/
41. Деций [Quintus Herennius Etruscus Messius Decius] - римски император от "тракийски" произход (249-251 г.). --- днешните български имена Дечо, Дечко - върху монетите, които е сякъл, Деций е изобразен като същински дечко.
42. Дичо [Dizzo], /1.- стр. 43/ - "тракийско" лично име --- и до днес често срещано сред българите - Дичо, Дичов, Дичев.
43. Добери [Doberes], /2.- стр. 85/ - "тракийско" племе --- добър, добри.
44. Другери [Drugeri], /2.- стр. 85/ - "тракийско" племе --- другар, другари
45. Дръстър [Durostorum], /2.- стр. 91/ - стар "тракииски" град на Дунава, днешна Силистра --- дръстя, задръствам, преграждам - знае се, че на това място реката е била преграждана с вериги.
46. Дулa, Дули [Dula , Doulh], /1.- стр. 94/ - лично име, както и име на старо "тракийско" божество --- българската царска династия Дуло, както и множество съвремени фамилии - Дилов, Дулов и т.н.
47. Дулизелм(ис) [DoulhzelmiV], /1.- стр. 93/ - двуосновновно "тракийско" име --- ясна етимология - Дули+Зелм (земл, земя) - роден в земята на Дуло.
48. Залмокс(ис) [Zalmoxis], /2.- стр. 108/ - цар, жрец и бог на гетите --- много вероятна е старобългарската етимологя на това име, където [zal] е старобългарското "жалъ" - "гроб", "гробница" /5.- стр. 485/, а [mox] е гръцки опит за транскрибиране на българската дума "мъж". Залмокс приживе построява храм-гробница, в която извършва мистерии. След смъртта си е погребан в тази гробница, но на четвъртата година възкръсва. Залмоксис е обожествен и изпълнява ролята на бог на мъртвите в "тракийския" пантеон на боговете. Херодот твърди, че "траките" наричали Залмоксис и с името Гебелейсис, който епитет етимологически се свързва с българската дума "гибел". Залмоксис се отъжествява с Кронос - гръцкия бог на мъртвите. Важна аналогия е и фактът, че подобен храм-гробница строи приживе и Омуртаг, за което свидетелства неговият строителен надпис върху колона /6.- стр. 192/ .
49. Зет - участник в експедицята на аргонавтите, син на Борей --- често срещано българско име Зето, Зетов, Зетова.
50. Золт(ес) [Zoltes], /2.- стр. 114/ - династ на гетите --- абсолютно пълна аналогия със старобългарската дума "золъто" - злато.
51. Искандaр - истинското име (според арабски източници) на великия "тракоилирийски" владетел, известен днес с гръцката транскрипция на името си - Александър. --- възможна етимология на това име - "искан дар" = "желан дар".
52. Комети - благороднически ранг при даките в античността. Същият ранг в средновековието носи комит Никола - бащата на Самуил. Днес шаблонно се твърди, че става въпрос за "византийска" титла, а както виждаме - титлата е дакийска. Кометипили(ос) пък е по-висок ранг дакийски велможи, които са носели високи конусовидни шапки (български шапки !) /11.- прил./. Комитопули са наречени от византийските автори синовете на Комит Никола - Давид, Моисей, Аарон, Самуил !
53. Котел(ас) [Kotelas], /2.- стр. 150/ - владетел на гетите --- кот (котка на старобългарски език) - често срещани български фамилии Котов, Котев, Котков и т.н. Възможна аналогия с името на Кубратовия син Кот-раг.
54. Кот(ис) [Kotys], /2.- стр. 150/ - царско "тракийско" име --- аналогично на горното.
55. Крестони [Krestones], /2.- стр. 155/ - "тракийско" племе, чието име етимологически се извежда лесно от старобългарската дума "крест" = кръст.
56. Лангар [Langaros], /2.- стр. 159/ - владетел на "тракийския" народ агриани, които живеят и до днес в своите земи - българите мохамедани ахряни --- лонгур е стара диалектна българска дума и означава дълъг, висок.
57. Лъчи(ус), (Луцюс Домитюс Аурелянус 270-275) римски император от "тракийски" произход --- лъч, личен, лъчезарен - и до днес личните имена Лъчи, Лъчо, Лачо са силно разпространени сред българите.
58. Марк [Marc] - много често срещано име в Римската имперя. Името очевидно е с "тракийски" произход, тъй като Марк (Марс = Арес) е "тракийски" бог --- Марко е едно от най-разпространените български имена, и не само това, но фолклора ни и до днес пази спомена за Крали Марко. Митологическата компонента на този приказен образ е доста по-стара от реалния спомен за средновековната историческа личност.
59. Марк Улпий Ерми - по род "трак", финансов управител на Дакия (Балахия) по времето на император Траян --- Ерми (Ерми-ар) е "прабългарски" род, засвидетелстван във възпоменателен надпис на Омуртаг. Очевидно тук става дума за името на Бог Хермес (Хермес е гръцка транскрипця на истинското име Ерми). Ето какво казва Херодот за "тракийския" бог Ерми - "Отделно от народа, царете почитат Хермес повече от всички богове, кълнат се само в неговото име и изкарват от него своя произход." И до днес се е запазило името на Ерми сред българите мохамедани в Родопите под формата Ерим Баба (Ерим Бабайко, Ерим Баща).
60. Меди [Maidoi], /2.- стр. 174/ - "тракийско" племе --- мед.
61. Медовитини [Maidobithinoi], /2.- стр. 175/, "тракииско" племе, част от медите, преселила се във Витиня - Мала Азия --- аналогично на горното.
62. Медок (Амадокос) [Amadokos], /2.- стр. 12/ - "тракийски" владетел от V-IV век. пр.н.е. --- в основата на името вероятно стои българската дума мед.
63. Мокар(ос) [Mokaros], /2.- стр. 186/- "тракийски" град --- "мокър" - сравни имената на български селища Мокрен, Мокреш и т.н.
64. Мостич [Mostis], /2.- стр. 186/ - "тракииски" цар III-II век пр.н.е. --- пълна аналогия с известното средновековно българско име Мостич - чъргобиля при цар Симеон!
65. Мъндри [Myndry], /1.- стр. 60/ - епитет на "тракийски" бог --- мъдър, мъдри.
66. Мъта [MatoaV], /1.- стр. 246/ - старо название на долното течение на р.Дунав --- мътен - в долното си течение реката е мътна.
67. Остри - по произход гот, приближен на Аспар --- етимологята на това име е очевидна - "остър", "остро", "остри".
68. Пелий - брат на Язон --- българската дума белий (бял) е възможното етимологично обяснение на това име.
69. Пор(ас) [PoraV , PoriV], /1.- стр. 90/ - среща се при множество двуосновни "тракийски" имена --- поря, боря - тази дума е и в основата на множество български имена - Ис-пор, Пор-ис(Борис), Боре, Борко и т.н.
70. Раиздо(с) [Raizdos], /2.- стр. 227/ - бащата на "тракийския" цар Кот(ис) --- възможно е гръцкият дифтунг "зд" да се опитва да представи някакъв негръцки звук, може би българския "ч". При това положение името на бащата на Кот(ис) е Райчо.
71. Раско(с) [RaskoV], /1.- стр. 91/ - "тракийски" династ, син на Кот(ис) --- абсолютна аналогия с българското име Рашко, Рашо, транскрибирано на гръцки!
72. Раскоупорис [RaskouporiV], /1.- стр. 91/ - "тракийски" династ, брат на Раско(с) --- очевидно двусъставно име Рашко Борец (Борис).
73. Рез(ос) [RhsoV] - "тракийски" цар. /1.- стр. 44/ --- рез, резец, рязък - днес имената Резов, Ризов, Ризников и т.н. Името на този велик "тракийски" цар, известен ни от Омировата Илиада, се е превърнало в нарицателното риг, рих, рег, рекс, рикс - владетел, цар. Титлата очевидно е "тракийска" (древнобългарска), а не старогерманска, както твърдяха австроунгарските учени. Това се потвърждава и от имената и титлите на старите български владетели - Бого-риx, Аспар-риx, Теле-риx, възможно и Кот-раг, както и такива на сродни с българите народи като готите (за които д-р Ганчо Ценов аргументирано доказа още в началото на миналия век, че са гети, сиреч "тракийски" народ) и галите (келтите).
74. Сабад(иос), Сабасиос [SabadioV, SabazioV], /1.- стр. 57/ "тракийски" бог --- според множество учени, името съответства напълно на старобългарската дума "свободь"(свобода)! Доказателство е гръцкият епитет на този бог - EleuqeroV - "свободен". Тук не е мястото да обсъждаме какво са заели "евреите" от древните "траки", само ще отбелижим, че името на този главен "тракийски" бог е един основен пример за това заимстване. А каква е връзката "траки"-"евреи", ще научим по-надолу.
75. Семеле [Semelh, Semele], /1.- стр. 57, 60/ - "тракийска" богиня на Земята --- Вл. Георгиев доказа ясната връзка с старобългарската дума "земля"!
76. Севт, Севтес [Sevthes], /2.- стр. 249/ - "тракийски" цар --- светец, светъл, свят, блестящ. - Светозар, Светлин
77. Серди [Serdoi], /2.- стр. 257/ - "тракийско" племе, населяващо Сердица [Serdica], разположен в географския център на Балканския полуостров --- среда, средица, средище, сердце.
78. Сердица [Serdica], /2.- стр. 257/ - "тракийски" град, днешна София. --- градът се намира в географския център на Балканския полуостров, от където най-вероятно идва и името - среда, средица, средище, сердце. Тук науката отново е поставила каруцата пред коня - възприела е становището, че племето серди е дало името на града Сердика. Очевидно това не е вярно, тъй като гръцкото име на Сердица представлява несполучлив опит да се транскрибира на гръцки българската дума срядица [Triadica] (сравни сряда - средният ден от седмицата). При това положение съвсем резонно е средновековното име но този стар български град да е Средец !
79. Сест(ос) [Sestos], /2.- стр. 258/ - "тракийски" град --- много възможен е паралелът с българската дума "шест".
80. Сирмо(с) [Syrmos], /2.- стр. 261/ - цар на "траките" трибали - известно е българското лично име Сирма. Сирмо е отбелязан от поп Йовчо Тревненски с името Сирма /9.- стр. 25/.
81. Сит(ас) [Sitas], /2.- стр. 262/ - "тракийски" цар --- паралел с българската дума "сит".
82. Скорило [Scorylo dux Dacorum], /2.- стр. 264/ - предводител на даките, баща на Децебал --- скор, скоростен, бърз - днес името Скорчев.
83. Скор(сис) - "тракийско" име, аналогично на горното.
84. Смерд(ис), /4.- стр. 53/ - тракийско име --- според староирландските саги, богът на смъртта, почитан от народа Болг (преселници от Тракия) се наричал Смертул. Смерт е старобългарска дума.
85. Смертул - според староирландските саги, бог на смъртта при народа на Болг, преселници от Тракия --- паралел с българската дума "смърт".
86. Спартак [SpartakoV], /1.- стр. 96/ - много разпространено двусъставно "тракийско" име Спар-так, където "так" [takoV] означава - славен, прочут --- паралел с двусъставните "прабългарски" имена Омур-таг и Аспар-рух.
87. Спок(ес) [Spokes], /2.- стр. 267/ - "тракийски" владетел --- възможна връзка с корена на българската дума "спокоен".
88. Струма [Strumwn], /1.- стр. 38/ - "тракийското" име на река Струма --- очевидно името на реката идва от българската дума "стремя", "устремен".
89. Сур(ас) [SouraV , SuraV], /1.- стр. 94/- много често срещано "тракийско" име --- възможна етимологическа връзка с някоя от българските думи сур(сив), суров, сурва (Сурва Нова Година) или - сурна се (спускам се, свличам се със сила).
90. Телесфор (Телецпор, Телецбор) - Римски папа от "тракийски" произход , наложил в III век българският празник 24 декември (Коледов ден) за Рождество Христово. Преди това празникът Рождество се е празнувал в различни дни от годината, както Великден. --- телец и бор(борец) са думи с широко приложение и в днешния български език.
91. Удар(ус) [Audarus], /1.- стр. 238/ - илирийско лично име --- удар.
92. Цармизигети, Сармизегетусa [Zarmizegethousa], /2.- стр. 243/ - голям дакийски град столица --- възможно тълкуване на това име - "царство на мизи и гети" или "царство на масагети". Прокопий Кесарийски слага знак за равенство между българския народ "кутригури" и масагети.
93. Цура [Zoura], /1.- стр. 81/, "тракийско" име --- често срещано българско лично име - Цуро, Цура.
94. Чисти [Ktistai], /1.- стр. 16/ - доказана "тракийска" глоса, затворено общество (безбрачни монаси, светии) при "траките" --- съществуват учени /1.- стр. 103/, които свързват етимологически този термин с българската дума "чист", но въпреки това академичната наука си затваря очите за очевидния факт, и обяснява думата чрез гръцкия език !
95. Управда - рожденното име на Император Юстинян I , "трак" по произход --- под това име императорът е известен като български светия в старата българска богословска литература.
96. Язон - всеки знае кой е Язон, но поради наложените от науката клишета, турдно свързваме това име с българското Ясен, Асен. А такава връзка е напълно възможна.



ПРЪСТЕНЪТ ОТ С. ЕЗЕРОВО

През 1912 г. в местността Пържинака в землището на с. Езерово Първомайско, е била разкопана тракийска надгробна могила, в която са били намерени няколко обрядни погребални предмета, сред които и един златен пръстен с надпис. Предполага се, че пръстенът е бил направен специално за погребението на знатен тракиец. Пръстенът е бил направен и е принадлежал на съпругата на погребания, която най-вероятно е погребана заедно с любимия си съпруг, по тракийския обичай, засвидетелстван у много антични автори. /1. стр. 105/.
Оказва се, че надписът върху този пръстен представлява единственият цялостен текст на "тракийски" език известен на науката до ден днешен. Фактически, изследвайки тази невероятно ценна находка, ние разполагаме с прекрасната възможност, да проверим дали аналогиите между "тракийския" и българския език са единствено лексикални, или съществуват и граматически такива!

Текстът върху пръстена, и опит за разчитането му.

ROLISTENEASNERENEATILTEANHSKOARAZEADOMEANTILEZUPTAMIHERAZHLTA
ROLISTENE - AS - NERENEA - TI - LTEA - NHSKO - A - RAZEA - DO - MEAN - TI - LEZU - PTAMIHERAZHLTA

Ролистене, аз Неренеа ти, лтея ниско, а разеа до мен ти лежи, --------------.

Ролистене, аз, твоята Неренеа, тлея тук долу, а сразен до мен ти лежи(ш), -------------- .

Този опит за разчитане на надписа има за цел да покаже наличието в текста на характерни за българския език граматически особености: звателен падеж /Ролистен-е/, лично местоимение /аз/, кратка форма на притежателното местоимение твой /ти/, съюза /а/, предлога /до/, съкратената форма на лично местоимение /мен/, личното местоимение /ти/. Сиреч, дори и неразчетен до край , надписът свидетелства, че сходствата между "тракийския" език и българския са не само лексикални, но и граматически!
Далеч съм от мисълта да твърдя, че това е единствено възможното разчитане на надписа. Но съм убеден, че той може да се разчете единствено чрез българския език, просто защото е написан на български език. Нека обаче оставим по-нататъшните изследвания на специалистите.
Днес на науката са известни едва около 250 тракийски думи. Както се видя дотук, над 160 от тях имат пълен аналог с думи от съвремения и средновековен български език. Такова подобие между античен и съвременен език не може да бъде случайно! То е напълно съизмеримо с нивото на съхранение на старогръцкия език у днешните гърци!


ОЩЕ ВРЪЗКИ

Аналогични черти от бита, религията и бойното дело на "траки" и "прабългари":

1. И в двата случая става дума за конни народи.
2. Изключителна воинственост и смелост в битките.
3. Боини похвати - нападение с отстъпление и въвличане на противника в засади.
4. Поставяне на засади по проходите на Стара планина при водене на битки./4.- стр. 127/.
5. Татуиране на тялото /4.- стр. 111/.
6. Прическа чумбас (перчем) /4.- стр. 78/.
7. И "траките" и "прабългарите" са обвинявани несправедливо от гърците, че принасят човешки жертви /4.- стр. 133/.
8. Принасяне на жертви - коне и кучета.
9. Развъждане на породисти кучета /4.- стр. 134/.
10. Тотем на гетите и мизите е бил вълкът (столица Даусдава-Вълчи град). Същото важи и за "прабългарите".
11. Атила е твърдял, че притежава меча на Марс. Марс е "тракийски" бог. Спомен за бог Марс съществува и до днес в българския фолклор - популярният митологичен образ Крали Марко. Няма селище в България, в което да не се почитат свещени скали свързани с мита за Великана Крали Марко - следи от гигантските му стъпки, следи от тялото му в скалата и т.н.
12. Античните автори говорят за балкански траки и малоазийски траки. Средновековният свод от документи на волжските българи, наречен "Джакфар тарахи" свидетелства, че прародината на българите е "малкия и големия Рум" (Балканският полуостров и Мала Азия). Държавата на малоазийските българи е просъществувала до началото на XVI век /17./. И до днес част от централната планинска верига в Мала Азия се нарича Българска планина.
13. Военен трофеи - отрязани глави на убити противници /4.- стр. 183/.
14. Пиене от човешки череп /4.- стр. 206/.
15. Власт над природните стихии на жреца владетел /4.- стр. 236/.
16. Култ към Слънцето.
17. Умения в обработването на кожи /4.- стр. 239/.
18. Тракийските войски били облечени с брони /4.- стр. 242/. Множество средновековни автори твърдят същото и за "прабългарите", дори се смята че бронята е "донесена" в Европа от "прабългарите".
19. Според историята на волжските българи (Джакфар тарахи), прародителите на българите са народите синд и имен, които както вече споменахме, населявали Балканите и Мала Азия. Древното име на Стара планина е било Айм, Ем (на латински Хемус), сиреч ясно е кои са били именците. Що се отнася до синдийците - на науката е известен народът синт - населяващ поречието на река Струма в античността.
20. Омуртаг си строи гробница приживе, също както царят жрец на "траките" Залмоксис.
21. При погребалните обряди "траките" са прилагали трупополагане и трупоизгаряне - /4.- стр. 106/. Същото важи и за древните българи -интересно защо този факт е послужил на науката за довод за разделянето им на "славяни" и "прабългари".
22. Използване за храна на кобилешкото мляко.


ПЕЛАСГИ

Читателю, дойде време да отговорим на поставения в началото на нашата статия въпрос - как е истинското име на автохотонния народ населявал Балканите преди идването на гръцките пирати колонисти, и какъв е коренът на неговия етноним?
Това без съмнение е народът, чийто етноним, пречупен през гръцката транскрипция, звучи така - ПЕЛАСГИ. Че пеласгите са живяли на Балканите преди идването на гърците, няма никакъв спор. Достатъчно е да се вслушаме в Херодот - "атическият (предгръцки) народ бил пеласгийски, но след като преминал към елините променил езика си, който бил варварски и научил елински." (Херодот, I, 56) /16. стр. 29/. Работата е там, че не всички пеласги са били претопени от елините. Напротив, повечето от тези 80 народа, живеещи на Балканите и Мала Азия, които гърците са наричали пренебрежително с общностното название "траки" са потомци на пеласгите.
И въпреки че директните сведения за пеласгите са оскъдни (историята e заместила етнонима им с прозвището "траки"), нека накрая прибавим и няколко преки връзки пеласги-българи:

1. Историята на античния свят твърди, че пеласгите са населявали Апенините, Балканите и Западната част на Мала Азия. В ранното средновековие на същите територии ние откриваме българи.
2. Паласка - кожена кесия, която виси закачена на колана. Този тип колани (с закачени на тях паласки) се нарича "български
колан" в ранното средновековие.
3. Старата българска столица се нарича Плиска - в очевидна етимологическа връзка с етнонима "пеласги".
4. Пеласгийската дума пург(ос) [pyrgos], /16. стр. 233/ - крепост (бург - една от най-древните "тракийски" думи, тясно обвързана с етнонима "булгари", "бургари").
5. Пеласгийската дума сели(с) [selis], /16. стр. 233/ - място за сядане (село, селище, поселение).
6. Пеласгийската дума сито(с) [sitos], /16. стр. 233/ - жито.
7. Пеласгийската дума тачъ(с) [tachys], /16. стр. 233/ - бърз, тича.
8. Корените на етнонимите "пеласги" (пречупен през гръцка транскрипция) и "българи" имат почти пълна аналогия помежду си - П-Л-СГ = Б-Л-Г.


ДРЕВНИТЕ БЪЛГАРИ СА БИЛИ БЪЛГАРИ !

И така стигнахме до единсвено възможното за нас заключение - древните българи не са били нито траки, нито тюрки, нито славяни, а чисто и просто те са били българи. Само гърците и римляните пренебрежително са ги наричали траки (сиреч варвари). Самите те са се наричали пеласги (бляскави, синове на Бал, Слънцето), бали (велики, божествени, бели, светли, бляскави), белги, балти, балхи (валахи - поради гърцизиране "б"->"в"), бактрийци, балгари, болгари, българи.
Разбира се част от българските народностни групи са се разселвали из цяла Евразия, тъй като са били един от най-многобройните народи на света (според Херодот, "траките" са най-многобройният народ на Света след индийците). Но очевидно е, че те не са късни пришълци на Балканите. Този факт доказа по безапелационен начин българският историк Д-р Ганчо Ценов. Настоящата статия е посветена на живота и делото на този велик български учен.



1. Вл.Георгиев, Траките и техният език, БАН, София, 1977 г.
2. Кратка енциклопедия тракийска древност, "Аргес", София, 1993 г.
3. В. Златарски, История на Българската държава през средните векове, Том 1, Част 1, Второ фототипно издание, АИ "Марин Дринов", София, 1994 г.
4. Хр. Данов, Тракийско изворознание, Велико Търново, 1998 г.
5. Старобългарски речник, Том I, И "Валентин Траянов", София, 1999 г.
6. В.Бешевлиев, Първобългарски надписи, БАН, София, 1979 г.
7. Д.Делчев, Хемусъ и Родопи, София, 1925 г.
8. Спиридон иерохсимонах, История во кратце о болгарском народе славенском, ИК "Луна", Габрово, 2000 г.
9. Поп Йовчо Тревненски, Летопис и родословие, УИ "Св.Св. Кирил и Методий", В. Търново, 1995 г.
10. Й. Иванов, Български старини из Македония, (История вкратце об Болгарословенском народе), БАН, 1970 г.
11. П. Добрев, Българи, тюрки, славяни, ИК "Огледало", София, 1996 г.
12. Ст. Райчевски, Българите мохамедани, УИ "Св. Кл. Охридски", София, 1998 г.
13. П. Добрев, Необясненото и необикновеното в ранната българска история, И "Ваньо Недков", София, 1993 г.
14. Thracian Glosarry, http://www.ropnet.ru...cript/thra.html
15. Д. Попов, Залмоксис, УИ "Кл. Охридски", София, 1989 г.
16. Б. Динков, Пеласгите, И "Любомъдрие", София, 1999 г.
17. К. Венедикова, Българите в Мала Азия от древността до наши дни, "Тракия" - ООД, Стара Загора, И "Идея", 1998 г.

Копирано от тук: http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=3694

[Марто (Мартин Христов)]

От: Скритата и забравена история на България

Ето какво казва за произхода ни и съвременна наука като генетиката:

БЕЛГРАД - Половината от гените на българите идват от траките. Това научно твърдение е поместено в сръбското списание НИН, което се позовава на заключенията на швейцарския Институт по генетика “Игенеа”.

Със своето проучване, в което са включени балкански и европейски народи, учените от Цюрих са в състояние да наранят сериозно всички онези, които до вчера се кълняха в чистотата на нацията, към която принадлежат, посочва НИН. В същото време твърденията на “Игенеа” наливат вода в мелницата на онези, които се мъчат да наложат пред света, и най-вече пред своите съседи, фабрикувани твърдения за своя античен произход.

“Анализирали сме генетични, а не политически или исторически племена, които могат да се различават генетично”, посочва пред НИН директорката на института Ирна Пасос. “Много е важно да се прави разлика между генетика, история и антропология. Всички тези научни клонове могат да са свързани помежду си, но чрез генетиката не могат да се обосноват всички теории”, казва тя.

Освен 49 на сто тракийска, във вените на българите течала по 15 процента славянска и елинска кръв, 11 на сто от гените ни идвали от античните македонци и 8 процента - от финикийците, твърди изследването.

Радост в Скопие

Публикацията в НИН отекна силно в Скопие. От операцията “изваждане на корените” според сръбското издание “най-доволни могат да бъдат новопробудилите се потомци на Александър Македонски”. Причината е, че според твърденията на “Игенеа”, поне 30 на сто от гените на днешните обитатели на бившата югорепублика са взети от античните македонци. Това доказва колко е прав македонският премиер Никола Груевски да издигне в центъра на Скопие 20-метров паметник на Александър Велики, възседнал коня си Буцефал, посочва НИН.

Във вените на нашите събратя край Вардара все пак тече и друга кръв. Според “Игенеа” 20 на сто се падат на тевтонците, по 15 процента - на славяните и елините, и по 5 на сто - на хуните и финикийците.

В генетичния профил на гърците имало едва 5 на сто от кръвта на Александър Велики. Елинският дял в нея бил 35 на сто, а славянският и финикийският - по 20 процента. По 5 на сто имало тевтонска и илирийска кръв, твърдят швейцарските генетици.

Древен или античен народ - определението, което използва “Игенеа”, е група, която се определя не само на базата на езика, културата и историята, но и чрез ДНК профил. Не става въпрос за “генетичен код” на съответния народ, а генетичен профил. За някои народи, като еврейския например, е по-лесно да се стигне до някакво заключение, тъй като изследванията се базират на генетичен материал, взет от живи хора. За разлика от повечето древни племена, като илирите например, за които анализите се базират на археологически находки, на някой зъб или кост.

При балканските народи миксът от гени бил най-богат при днешните сърби.

Сръбски коктейл

Във вените им тече коктейл от 30 процента славянска кръв, 21 на сто илирийска, 18 процента тевтонска, 14 на сто келтска, 9 на сто финикийска, 6 на сто елинска, както и 2 процента викингска.

Хърватите дължат 34 на сто от генетичния си профил на илири, 20 процента - на славяните, 18 на сто на келтите, 12 на сто - на тевтонците, по 8 процента - на финикийците и елините. От персийците, каквато връзка се опитваше да доказва покойният хърватски президент Франьо Туджман, няма и следа.

При днешните обитатели на Босна и Херцеговина, които швейцарските учени за удобство не са разделили на бошняци, сърби и хървати, тече 40 на сто илирийска кръв, 20 процента тевтонска, и по 15 на сто келтска и славянска. В генетичната им карта фигурират 4 процента тракийска и 6 процента хунска кръв.

Изненади има и при унгарците, които минават за угрофински народ. Преобладаващата част от кръвта, която тече във вените им, според швейцарските учени, е славянска, но също и тевтонска, еврейска и финикийска.

Албанците, които претендират да са наследници на илирите, имат една трета илирийски гени. Цели 20 процента от кръвта им е славянска, 18 на сто тракийска, 15 процента финикийска, 14 на сто елинска и 2 процента викингска.

Турска мешавица

Най-голяма е мешавицата в кръвта на турците, излиза от изследването на “Игенеа”. В нея има гени на турци, финикийци, бербери, елини, тевтонци, славяни, араби, илири и евреи.

Най-славянският народ са руснаците, сочи изследването.

В същото време кръвта на днешните германци, заради чиято чистота загинаха милиони през Втората световна война, е смес от 45 на сто келтски гени, 25 тевтонски, 20 на сто славянски и 10 на сто еврейски.



Траки = прабългари?

За нас изконното население на българските земи са траки и в този смисъл ги приемаме за прабългари, вие като народ сте 49 на сто траки. Това заяви вчера за “Труд” от Цюрих новата директорка на “Игенеа” Аманда Фелбер на въпрос: “Защо праотците ни не са споменати в изследването на нашите корени”.

“Това са генетични статистически данни. Става дума са сравнителни стойности, а не за качествени изследвания”, каза г-жа Фелбер. За да изготвят статистиката си, генетиците са взели слюнчени проби от представителна група българи. Изследвани били по бащина линия. Фелбер обаче отказа да назове точната бройка на изследваните. Категорична бе обаче, че учените работят по изпитани методики.

Копирано от тук:http://www.offroad-bulgaria.com/show...57#post1448257

[Марто (Мартин Христов)]

От: Скритата и забравена история на България

Да видим какво казват и историческите извори:

[GN2355]

От: Серия от революции в Африка.

...
Дай ми името на един български историк оставил ни някакво свидетелство за великата ни праисторическа култура ...

Златния Иван, но според мен няма нужда от име. То нестава само с четене ;-) Достатъчно е да се поразходиш по добружанското плато, Яйлата, Камен Бряг, да посетиш археологическия музей във Варна и пр.

[CAESAR]

От: Скритата и забравена история на България

Нека, все пак, четейки тези исторически, да речем, източници не забравяме какво е казал Херодот, Бащата на Историята в своите книги, а именно че голяма част от това, което е написал, е „базирано на слухове, примесени с...моите собствени наблюдения” и нататък „Мое задължение е да повторя това, което е казано, но не и безрезервно да му вярвам, тази забележка важи за цялата ми работа.”

С една дума - "Историята не е това, което се е случило, а това, което съм написал".

Иначе похвално за напъна на колегата. Втори Божидар Димитров никога не е излишен.

[GN2355]

От: Серия от революции в Африка.

... че около 3000 от най-използваните ни думи в ежедневието са 1:1 или почти 1:1 с Персийския.

Хм, толкова много, ами то средностатистическия Българин надали ползва в ежедневна употреба повече от 500 ;-) Всъщност каква е тезата? Персите са взаимствали от нас или обратно?

[CAESAR]

От: Серия от революции в Африка.

. Персите са взаимствали от нас или обратно?

Нито едното, нито другото. Най вероятно сме живяли заедно. Може би толкова заедно, че имаме общ произход. А може би - не. Не знам, Не съм историк, просто съобщавам един безспорен факт и нищо повече.

[Марто (Мартин Христов)]

От: Скритата и забравена история на България

Да видим, какво казват и археологическите находки:

С ново сензационно откритие приключи археологическият сезон във Врачанско. Край село Оходен беше намерен най-старият храм на Слънцето на възраст 8 хилядолетия. Чрез наблюдения на небесното светило тук праисторическите хора се ориентирали кога е най-подходящото време за засяване и прибиране на реколтата, а също така принасяли и дарове за плодородие. Селото стана известно и с намирането на най-старите човешки скелети по нашите земи, предаде БНТ.
За разлика от английския, според археолозите, българският Стоунхендж е с 3 хиляди години по-стар и е бил погребан под тонове пръст. Подът на праисторическата постройка бил застлан с паваж, а П-образната форма на камъните от облицовката сочела на изток.
"При моя проверка по време на есенното равноденствие и направените измервания се оказа, че формата е ориентирана към слънчевия изгрев и то при положение, че отчитаме изместването на магнитните полюси, което за тези 8 хиляди години се е получило", заяви археологът Георги Ганецовски.
И още един интересен факт – десетки глинени и каменни дискове са намерени на едно място."В семантиката на ранноземеделската изобразителна символика дискът с точка красноречиво символизира слънчевия диск и оттук можем за говорим за най-ранния храм, посветен на култа към бога Слънце, откриван по нашите земи", допълни той.
Сензационната находка беше представена на престижен археологически форум в Румъния. На него участваха учени от Съединените щати, Германия, Франция и балканските страни.

И още малко открития и анализи:

Институт по древни цивилизации

Организира научна конференция на тема:

Древната Българска цивилизация -същност и значение за формирането на старобългарската култура

Българската държавна традиция през вековете

Я.Й.Шопов, Л.Т.Цанков
Институт по древни цивилизации.


След рекапитулация на съществуващите тези за произхода на българите напоследък бе показано, че те са източни иранци (Добрев, 1994, Шопов и др, под печат), а не славяни с незначителен примес от прабългари. Това се подтвърждава и от последните изследвания на генофонда на човечеството (Д.Ил. Димитров, 2001- частно съобщение). Академик Державин (1946) смята, че етногенезиса на българския народ достига с корените си далечното доиндо-европейско минало заедно с шумерите, иберите и италиките и, че "българите са българи, а не турци, не татари, не фини, не хуни, не чуваши, не славяни, а по своя произход те принадлежат към най- древните доиндоевропейски народи". До тези заключения той достига на базата на палеолингвинистичен анализ.
Разглеждането на формирането на индо- европейските народи и преселенията им (Шопов, 199 показва, че създаването на европейската общност се явява възстановяване на индо-европейската общност съшествувала преди хиляди години. (Пра)* българският календар е най- ранният индикатор за наличие на обособена българска народност. Неговото начало е 5505 г. пр. Христа, което съвпада с времето на Библейският Потоп датиран независимото с два различни метода от Rayan & Pitmann (Wilford 1996) и Shopov et al., (1996). Потопа е станал в Черноморският басеин, тогава обитаван от индо- европейците, в това число и от предците на българите. Според Анонимния хронограф от 334 г. българите произхождат от внука на Ной Зиези. Димитров (2000-а) индентифицира Зиези с шумерския владетел Заггизи (2750-2726 пр. Хр.). Още по- ценни сведения за държавното устройство на ранните български държави откриваме в шумерските хроники за управлението на шумер от кутиите (Шопов, под печат). Според Херодот народа утии е живял в Памир през V в.пр. н.е. П. Добрев (1994) показва, че ранната форма на името на един от прабългарските клонове- утигурите е утии, тъй като вместо окончанието -гури (означаващо народ) е използвано добре известното окончание -и за множественно число. Следвайки тази логика би следвало другия прабългарски клон- кутигури да се е наричал "кутии" (Шопов, под печат). В действителност такъв народ е населявал обширни територии от Двуречието в горното течение на р.Тигър още през IV-III хилядолетие преди Христа (Всемирная история, 1955). През 2495г. преди Христа кутиите завладяват Шумер и Акад и ги управляват повече от един век (Авдиев, 194. Този период от Шумерската история е известен с разцвет на стоителството и литературата. В последствие кутиите са били наричани още гутеи. През 2360 г. до н.е. владетеля на Урук възстава и разбива "царя на кутиите Тирикана" (Авдиев, 194. Можеби Тирикана не е малко име а титлата на командващия войската- таркана. При прабългарите боила таркан е бил втория престолонаследник (Добрев, 1995-б). Твърде вероятно е народа кутии да е еквивалентен на прабългарския клон кутигури. Окончателното му индентифициране обаче изисква допълнителни изследвания. Титлата цар не е от руски произход, а е била употребявана още от кутиите. Срещана е в шумер (Добрев, 1994) и в египет като "шар" (Димитров, частно съобщение) със значение на император.
_______________________________________________________________________
*- Тук на базата на последните представителни генетически изследвания прабългарите са напълно индентифицирани със съвременните българи и затова навсякъде вместо употребявания по инерция термин "прабългари" се употребява коректния термин българи. Недопустимо е индийците преди повече от 20 века да са наричали нашите деди българи (по техният си начин), а ние да ги наричаме пра-, древни, черни и т.н. българи зада се дистанцираме от тях.


Според капиталния труд на Добрев (1995-б) когато българите се пренасят отвъд Дунав те донасят със себе си изключително развита държавна система със 37 нива на държавните постове и разделение на обществото на 4 касти. Това кастово деление е подобно на индийското, с тази разлика, че при българите може да се преминава от по-ниска каста в по-висока по заслуги, което е един механизъм за стимул за най- добра служба. Тази изключително развита държавна структура показва изключителната и древност.
Изобилни сведения за българите, тяхната религия (Шопов и др., под печат), култура и държавност идват от древна Индия. Добрев (1994) подчертава, че управляващата династия в Индия се е наричала "Балхара". Димитров (2000-б) подчертава, че династията на империята Магадха (Балгадха) в древна Индия се наричала "Балкхара". Шопов и др., (под печат). показват, че по лингвинистичните правила името Българ(ин) се поизнася от индийците като Балкхар(а) И днес украинците наричат българите "балхар" (Й. Шопов, частно съобщение). Самото име на страната ни се състои от две части- корена Бълг и -ария, което в същност представляват два последователни индо- ирански суфикса -ар (Добрев, 1994) и -ийа (Шопов и др., под печат). По същите правила корена преминава в Балкх, което пък е името на столицата и държава на българите до Памир.
Основния писмен документ за българската държава е Именника на българските канове (писан от самите тях). В него се твъди, че българската държава е създадена през 165 г. (според някой 153 г.) и че тя е пренесена отвъд Дунава. Няма никакви индикации за образуване на нова държава от Аспарух.
Българите са имали особенна традиция да създават едновременно по няколко държави в различни части на света. Например Кубрат разделя България на 7 държави. Интересна е приликата на (пра)българските и персийските градове. Пренасянето на част от старата Велика България отвъд Дунава от Аспарух не е завладяване на нови територии, а завръщане в прастарата прародина ("Мадари" на сродните с прабългарския език санскрит и хинди означава Отечество. Така се казва и един от първите градове построени от кана Аспарух). Тук е било нашето отечество до преди повече от 4 хиляди и петстотин години, когато сме били част от индо- европейските племена (народи?) обитавали тогава нашите земи (Шопов, 199.
Най ранните закони останали от дедите ни са Крумовите закони които са били много справедливи и градивни, като корупцията е била третирана като държавна измяна и е наказвана със смърт. Това е гарантирало ефективно функциониране на държавата.
В българската държава никога не е съществувал феодализъм (Й. Шопов, частно съобщение). Българската държавна традиция датираща още от III хилядолетие преди Христа е либерално царство.

Ползвана литература:
Авдиев В.И.(194 История древнего востока. ОГИЗ, Москва, стр.63-65.
Всемирная история (1955), т.1, Францева Ю.П. (отг. редактор) ГизПЛ, Москва, стр.214-222
Державин Н.С. (1946) История на българия, т.1 Произход на българският народ и образуване на първата българска държава на балканския полуостров.,Славиздат,С.,с. 203-7
Димитров Д.Ил. (2000-а) По пътя на Българите- II част- сп. Авитохол, бр.11, с. 9- 18.
Димитров Д.Ил. (2000-б) По пътя на Българите- III част- сп. Авитохол, бр.13, с. 73- 81.
Добрев П. (1994) Светът на прабългарите. ИКК"Славика-РМ", София, с.26
Добрев П. (1995-а) Езикът на Аспаруховите и Куберови българи. изд.Огледало,С., стр.20- 29
Добрев П. (1995-б) История на българската държавност. ИКК"Славика-РМ", София, 189 с.
Шопов Я. И. (199 Изследванията на д-р Петър Добрев върху историята на прабългарите- в:- кн. "Царственник на българското достолепие", ИК "Иван Вазов", София, стр.179-183
Шопов Я. Й. (под печат) Най- ранни писмени сведения за присъствието на прабългари в Двуречието.- сп. Авитохол, под печат.
Шопов Я.Й., Л.Т.Цанков, Т. Ялъмов, Л. Ненчев, Г. Канканосян (под печат) Компютърен анализ на фамилните имена в телефонния указател на София за издирване на редки и остарели думи от прабългарски произход.- сп. Авитохол, бр.16, под печат
Шопов, Йосиф П.(частно съобщение) Концепция за държавното устройство на първото и второто българско царство.
Shopov Y.Y., L.Tsankov, L.N.Georgiev, A.Damyanova, Y. Damyanov, E. Marinova, D.C. Ford, C.J.Yonge, W. MacDonald, H.P.R.Krouse (1996) Speleothem Luminescence proxy Records of Annual Rainfall in the Past. Evidences for "The Deluge" in Speleothems."- in book "Climatic Change- the Karst Record", Ed. by S.E. Lauritzen. KWI , Bergen, p. 155-156,
http://www.glnet.edu.cn/KDL/IGCP/IGC.../part3-4-3.htm
http://www.gxnu.edu.cn/IGCP379/1997/part343.htm
Wilford J. 1996: Black Sea Rising: Was it the Flood? Int. Herald Tribune (19. 12. 1996)
По Явор Й. Шопов(2001) Разширено резюме от лекцията изнесена на "Българския ден" в Европейския Университет във Флоренция


Пан- европейски генетически проект
(Резултати и значение. Българска перспектива)

Димитър Ил. Димитров.
Linnean Society; Народно събрание

Запознаване с целите, методологията и резултатите от проекта, и тяхното значение, както от перспективите на новата научна дисциплина- биоархеология, така и от гледна точка на интердисциплинарния подход. Очертаване на възможностите които дава методологията използвана при този проект, както и неговите резултати в посока на изследване произхода и развитието на древно- българската цивилизация.


ЧЕРНО МОРЕ, ПОТОПЪТ И БИБЛЕЙСКИТЕ МИТОВЕ
Петко Димитров, Димитър Димитров

Институт по океанология - БАН гр.Варна

Цел: Да се докаже, че потопът в Черно море лежи в основата на древните митове.
Материал и методика: Използвани са оригинални геоложки, климатични, океанографски и археологически данни от западната част на Черно море получени от авторите.
Анализ на резултатите: Анализът на геологическите, климатически и археологически данни получени през последните 20 години свидетелства за една изключителна по своите мащаби природна катастрофа в Черно море.
Докато през кватернера Средиземно море е било в постоянен обмен с водите на Атлантическия океан през Гибралтар, то връзката му с Черно море през Босфора е била прекъсвана и възстановявана многократно. По време на континенталните заледявания, черноморския басейн се превръща в море - езеро (largo - mare), като равнището му се понижава под това на Босфорския праг, което води до опресняване на водите и развитие на ендемична фауна. В междуледниково време, връзката му със Средиземно море се възстановява и има катастрофални последици за черноморската среда с образуването на геокатастрофален тип утайки - сапропели.
Важно доказателство за потоп на границата плейстоцен - холоцен са старите брегове на Черно море (1,2), които се разполагат на дълбочини 90 - 120 m и имат възраст 8 - 9 хил. год. BP по абсолютни датировки (14С). Следва да се отбележи, че независимо от добре запазените стари брегови форми, на периферията на шелфа се фиксира дохолоценска ерозионна повърхнина, която отразява последиците от потопа.
Като следствие от потопа в дълбоководната черноморска котловина се отлагат сапропелни утайки с дебелина до 2 m. Възрастта на сапропелния хоризонт, който заляга върху езерни утайки от последната ледникова епоха по най - нови данни възлиза на 7600 г. ВР. Сапропелните утайки са продукт на екологична катастрофа, настъпила в резултат на нахлуването на океански води със соленост 380/00 в сладководното черноморско езеро (2).
Известно е, че равнището на Средиземно море преди 7600 год. ВР е било с 30 - 40 m по - ниско от съвременното, докато това на Черно море се е разполагало на - 120 m, т.е. превишението е било с около 80 m, което е довело до скъсване на босфорската преграда. Възможно е това събитие да е било съпроводено и с активизация на сеизмотектонските процеси в района.
Потопът като геологическо събитие е неоспорим факт. Заедно с геологическите доказателства съществуват и синхронни по възраст артефакти, които свидетелстват за това, че черноморския регион и древните брегове са били център на най - старата позната досега човешка цивилизация.
На първо място това е Варненският енеолитен некропол и златното съкровище - най-старото обработено злато в света.
На второ място са неолитните некрополи в Дуранкулак, неолитните селища във Варненското езеро, както и многобройните неолитни селища на шелфа.
На трето място е "Чинията на Ной", една твърде спорна находка в района на старите брегове на Черно море.
Съществуват и артефакти на шелфа открити по време на експедиционните изследвания в района на Синоп.
От Библията узнаваме, че в басейна на Тигър и Ефрат е съществувала една от най - богатите култури в историята на човечеството, сътворена от шумерите. Оказва се че библията, смятана от векове за оригинална творба на евреите и боговдъхновена книга крие в корените си месопотамска традиция. Много разкази и подробности от месопотамските митове и легенди са преразказани в Библията. В това няма нищо чудно, защото културите и народите разцъфтяват и умират, но техният опит живее и се обогатява от следващите поколения и съдейства за създаване на нови по - зрели култури.
От изложеното до тук става ясно, че преди описаните в Библията и Шумерския епос събития станали в Месопотамия, в черноморския регион е съществувала високо развита цивилизация.
Съвсем естествено възниква въпросът за мястото и ролята на древната черноморска цивилизация. Възможно ли е тя да е предшествала шумерската, която да се явява нейна рожба?!
Изводи: 1.Съществуват многобройни доказателства за геокатастрофално събитие в Черно море, станало преди 7,6 хил.год.
2.Налице са остатъци от древна неолитна култура по крайбрежието и в района на старите брегове на Черно море.
Заключение: Потопът в Черно море, като геологическо събитие е неоспорим факт. Негативните екологични последици от потопа са довели до миграцията на високо развита цивилизация оставила трайни следи на шелфа. Ние сме пред прага на нови открития, които ще доведат до коренна промяна на представите ни за най-древната човешка история.
Ползвана литература:
1.Димитров, П(198 Далеч от брегове и фарватери., Г.Бакалов, Варна с 161.
2.Райън У., Питман У (2000). Ноевият потоп., Славена, Варна с 257-265.

1. Секция "Произход, религия, държавност"

Древната религиозна система на прабългарите и въздействието и върху религиите в средна Азия
Я.Й. Шопов, Т. Ялъмов, С. Шопова
Цел: Изследване на древната религиозна система на прабългарите и установяване на въздействието и върху религиите в средна Азия
Материал и методика: Използван е обширен исторически, археологически и езиков материал. Направени са паралели с религията на известни ирано- и индо-ираноезични народи изповядващи разновидности на зороастризма и по- късни религиозни системи изградени върху ведическата религия.
Анализ на резултатите:
Според Теофилакт Охридски прабългарите са имали религия като скитите /1/. Скитите са ираноезични народи говорещи на един и същ език /2/. Всички ираноезични народи са изповядвали религии явяващи се разновидности на зороастризма. Основните различия в тях са в имената на боговете. Иранистът Абаев /4/ подчертава, че според Херодот скитските богове са 7, какъвто е началният брой на Адитите- водещите богове в митологията на ведическите арийци и в зороастризма. Според някой изследователи най-старите части на Авестата (свещената книга на зороастризма) са написани на бактрийски език, който е ирански език /3/. Според /5/ имената бактрийци и българи(балхара) са били използвани като синоними.Нещо повече, в Авестата (21-вата книга на Авестата- Вендидат, глава I) върховният бог Ахурамазда изброява 16-те арийски страни, които е създал, между които е Бактрия, "държаща високо знамето" му, и дори страна, наречена Варна (област от древен Иран) /6/. Намерихме много паралели на имена на ведически богове с думи в българския език със същото значение
Изводи:
От посочените текстове личи, че древната религия на прабългарите е ранна форма на зороастризъм. Тази теза се подтвърждава и от формата на всички намерени археологически останки от езически светилища в България /7/ и Велики Болгар/8/, която е аналогична на зороастрийските храмове на персите /7,8/.
Заключение:
Древната религиозна система на прабългарите е разновидност на зороастризма, най- близка до митологията на ведическите арийци. Тя е оставила следи върху ведизма и базиращите се върху него по- късни религии.
Ползвана литература:
1.Златарски В.(1970)История на българската държава през средните векове. т.1, ч.1,с.574, бел.13.
2.Всемирная история (1955), т.1, Францева Ю.П. (отг. редактор) ГизПЛ, Москва, стр.530-1.
3. ibid. стр594
4. Абаев В. И. (1962) Культ "семи богов" у скифов.- Сб. "Древний мир", М.
5. Добрев П. (1994) Светът на прабългарите. ИКК"Славика-РМ", София, с.173
6. Хрестоматия по истории древнего востока. ,ч.II (1980) Под ред. на Коростовцева М.А., Канцельсона И.С., Кузищина В.И., стр.71-72.
7.Станчев- Ваклинов Ст. (196Изтокът на старобългарското изкуство от VII и XI век.- Трудове на ВПИ "Братя Кирил и Методий",5 с. 139
8. Биджев Х., Гадло А. (1979) Раскопки Хумаринского городища в 1974 году.- Археология и этнография Карачаево- Черкессии, Черкеск, с. 42.

Ведическата парадигма- отворена
Екатерина Димитрова
Общоприетата класическа древност на европейската цивилизация- гърко-римския античен модел, не обяснява пълно характера на велико- преселенските култури, като Българската и Индийската.
Техните класически принципи се проектират в друг общ модел, наречен неслучайно с еднакво наименование- Ведите.
Ведическата парадигма се отличава с универсалност на матричните кодове, херменевтична отвореност и трансцедентална обхватност. Доказателства за това се откриват в езика, в образността, в наратива, в тематиката и служат за отваряне на Ведическата парадигма, чрез правилна паралелна интерпретация.
Разбирането на Ведическата класическа парадигма е от изключителна значимост за синкретичната индентичност на Българската културна специфика в хетерогенния пост-модернистичен контекст.

Най- ранни писменни сведения за присъствието на древни българи в Двуречието.
Я.Й.Шопов
Институт по интердисциплинарни изследвания на древни цивилизации.
Цел:Намиране на писмени сведения за присъствието на прабългари в Двуречието.
Материал и методика: Използвания материал са исторически сведения от шумерски източници за народа кутии (ранна форма на името кутигури). Основна методика е лингвинистичния анализ на сведенията за тях.
Анализ на резултатите: Още акад. Державин /1/ демонстрира, че етногенезиса на българския народ достига с корените си далечното доиндо-европейско минало заедно с шумерите и, че българите са българи, а не турци, не татари, не фини, не хуни, не чуваши, не славяни, а по своя произход те принадлежат към най- древните доиндоевропейски народи. До тези заключения той достига на базата на палеолингвинистичен анализ направен от акад. Н. Марр /2/. Значителен е и броят на думите от шумерски и акадски произход в прабългарските думи в историческите и археологически паметници от VI- X век /3/. Това предполага продължително съжителствуване на прабългарите с шумерите и акадците. Засега обаче не е направена убедителна индентификация на никой от народите живеещи в района по време на съществуването на Шумер и Акад.
Според Херодот народа утии е живял в Памир през V в.пр. н.е. П. Добрев /4/ показва, че ранната форма на името на един от прабългарските клонове- утигурите е утии, тъй като вместо окончанието -гури (означаващо народ) е използвано добре известното окончание -и за множественно число. Следвайки тази логика би следвало другия прабългарски клон- кутигури да се е наричал "кутии". В действителност такъв народ е населявал обширни територии от Двуречието в горното течение на р.Тигър още през IV-III хилядолетие преди Христа /5/. През 2228 г. преди Христа кутиите завладяват Шумер и Акад и ги управляват 125 години /6/. Царете на кутиите са възприели шумерската култура и са започнали да използват в свойте надписи акадски език /6/.Този период от Шумерската история е известен с разцвет на стоителството и литературата. Тогава г. Лагаш е управляван от патесата Гудеа под зависимост от кутиите. В последствие кутиите са били наричани още гутеи по неговото име. През 2104 г. до н.е. владетелят на Урук възстава и разбива "царя на кутиите Тирикана" /6/. Може би Тирикана не е малко име а титлата на командващия войската- таркана. При прабългарите боила таркан е бил втория престолонаследник /7/.
Изводи: Търсенето на следи от прабългари в Двуречието трябва да се насочи към кутии-те.
Заключение: Твърде вероятно е народа кутии да е еквивалентен на прабългарския клон кутигури. Окончателното му индентифициране обаче изисква допълнителни изследвания.
Ползвана литература:
1.Державин Н.С. (1946) История на българия, т.1 Произход на българският народ и образуване на първата българска държава на балканския полуостров.,Славиздат,С.,с. 203-7
2.Марр Н. (1925) Избранние работи, т. V, стр. 323-372.
3. Добрев П. (1995) Езикът на Аспаруховите и Куберови българи. изд.Огледало,С., стр.20- 29
4. Добрев П. (1994) Светът на прабългарите. ИКК"Славика-РМ", София, с.26
5. Всемирная история (1955), т.1, Францева Ю.П. (отг. редактор) ГизПЛ, Москва, стр.214-222
6. Авдиев В.И.(194 История древнего востока. ОГИЗ, Москва, стр.63-65.
7. Добрев П. (1995) История на българската държавност. ИКК"Славика-РМ", София, 189 с.


БЪЛГАРСКИТЕ ВЛАДЕТЕЛИ ПРЕДИ КАН КУБРАТ
Дориян Александров

"Българска Орда - 1938"


В известния "Именник на българските канове" от историческия сборник "Летописец елинский и римский"/най-стар препис от 15 век/се споменава за български царе преди кан Кубрат. Други хроники като "Зографска история"/1793 г./,Паисиевата история,"Летопис и родословие" на Поп Йовчо от Трявна /1786-1855 г./,"История во кратце о болгарском народе славенском" на Спиридон Йеросхимонах-Габровски /1792 г./ и някои други, потвърждаватза съществуването на множество български владетели от дълбока древност. Те в никой случай не могат да бъдат определяни като "митични"само защото данните за тях са оскъдни.
Кан Кубрат и неговата държава Старата Велика България не са се появили от нищото. За да бъде определена една държава и то от чужди хронисти кото "Стара" и "Велика" едва ли е случайно; такава държава би трябвало да има вековна история за да заслужи този респект и уважение.Освен хрониките и редица други факти потвърждават, че началото на българската държавност е далече преди новата ера и заветната дата-жалон 681 г., която до сега се считаще за начало на българската държава.
За оформянето на тезата си авторът е използвал и множество други древни източници, както и изследванията на съвременни автори.В заключение, целта на доклада е не само да се посочат и определят някои от по-малко известните български владетели от древността, но и да се очертаят и териториите на българските държави и разселването на българския суперетнос!...

2. Секция "Език на древните българи"

Компютърен анализ на фамилните имена в телефонния указател на София за издирване на редки и остарели думи от прабългарски произход.

Я.Й.Шопов, Л.Т.Цанков, Т. Ялъмов, С. Шопова, Л. Ненчев, Г. Хнканосян
Институт по древни цивилизации.

Цел: Издирване на редки, остарели и изчезнали думи от прабългарски произход, включени във фамилните имена в телефонния указател на София.
Материал и методика: Използвана е електронна версия на телефонния указател на София, от който са отделени фамилни имена от явен неславянски произход. Те са съпоставени с известните редки и остарели думи в българския /1,2/, известните прабългарски думи /3/ и най-употребяваните думи в хинди и санскрит /4/.
Анализ на резултатите: Електронна версия на телефонния указател на София е подложена на компютърен анализ на две нива:- 1. Статистически анализ на честотата на срещане на фамилните имена. 2. Извличане на извадки съдържащи определена последователност от букви или корени на думи. Специално за целта са създадени 2 компютърни програми. С тях са анализирани 350000 фамилии, като е определена честотата на срещане на всяко от общо 18100 различни фамилни имена. Срещат се много фамилни имена, чиито корени са безследно изчезнали думи от явен прабългарски произход. Разгадаването на техния смисъл е най- интересната задача на това изследване. Това е възможно само чрез подлагането им на лингвинистичен анализ, чрез паралели с езици, сродни на прабългарския.
Изводи: Фамилните имена с най- висока честота на срещане са от библейски произход, следват фамилиите от славянски произход. Най- рядко срещани, но най- многочислени са различните фамилни имена от прабългарски произход, означаващи професия, особеност или прякор на главата на фамилията по времето на въвеждането на фамилните имена. По- малобройни са фамилните имена, чиито корен е малкото име на главата на фамилията.

Заключение: Проведеният компютърен анализ показва, че в разговорния български език от началото на XIX век са се използвали многократно повече думи от прабългарски произход, отколкото сега. Те може би са били дори по- многобройни от думите от славянски произход. Много думи, смятани за турцизми в българския, всъщност са иранизми и българизми в турския език /5/. Демонстриран е механизма, по който те са навлезли в турския език.

Ползвана литература:
1.Речник на редки, остарели и диалектни думи в литературата ни от XIX и XX век (1974), изд. БАН, София, 606 с.
2.Иванова Н., Радева П. (1985) От "а" до "я" имената на българите. Изд. Народна младеж", София, 248с.
3.Добрев П. (1995) Езикът на Аспаруховите и Куберови българи- Речник и граматика. изд. Огледало, София, 178 с.
4.McDonell A. (1976) Sanscrit Dictionary. Oxford, 1976.
5.Шопов Я. И. (199 Изследванията на д-р Петър Добрев върху историята на прабългарите- в:- кн. "Царственник на българското достолепие", ИК "Иван Вазов", София, стр.179-183


За някои еднакви неизменяеми думи в българския език и пущу Л.К.Ненчев
Институт по древни цивилизации

Цел: Намиране доказателства,които интерпретирани съвместно с данни от други автори биха допринесли за класифицирането езика на древните българи.
Материал и методика: Сравнителен анализ на неизменяеми части на речта - съюзи, предлози и частици от съвременните езици - български,пущу и турски.Служебните думи, които се сравняват играят важна роля в граматичния строеж на тези езици. Пущу беше избран, тъи като е език от източноиранската езикова група, към която предполагаме, че принадлежи древнобългаския език.Древните българи векове наред са живяли в Средна Азия в съседство с пущуните и е логично да се очаква и езикова близост между двата етноса. До скоро болшинсвото автори постулираха тезата, че древните българи са били тюркоезичен народ. За проверка на тази хипотеза като втори език за сравнение беше избран турския език.
Анализ на резултатите: В работата се използват термините древни българи и древнобългарски език вместо прабългари и прабългарски език. Според получените резултати изследваните думи могат да се разпределят в три групи.
В първата група влизат думи еднакви в български, пущу и други индоевропеиски езици. В тази група са включени съюзите "а","макар" , предлозите "по", "без" , отрицателната частица "не". Съюзът "а" служи за съпоставяне на подчинени изречения. Използва се и в руски и полски. Съюзът макар въвежда подчинени обстоятелствени изречения изразяващи противопоставяне. Според [1] произхода му е спорен - от персииски или гръцки. В различни модификации, близки по звучене се използува и в италиански , испански , румънски. Отрицателната частица "не" е много широко използвуна - в руски , полски , англииски. Присъствито на тези думи в различни индоевропеиски езици обясняваме с общия им произход - от общия индоевропеиски праезик. Казаното важи и за предлозите "по" и "без". "По" има следните функции - посока на деиствие, темпорални отношения, разпределителна функция, употреба с числителни. "Без" означава отсъствие, липса на нещо. Тези предлози се използват и в руски и полски, но се различават в турски. Фактически турския език няма предлози. Техните функции се изпълняват от думи, които стоят след думата която обслужват.Наричат се следлози.Функциите на "по" се изпълняват от устойчиви словосъчетания или падежни форми.Следвателно при предлозите е налице драстична разлика между българския и турския език.Предлога "без" има и друга граматична функция еднаква в български, пущу и други индоевропейски езици.Използува се за образуване на устойчиви словосъчетания или като префикс за образуване на прилагателни от съществителни.Примери:безмерен- бешмера,без файда ,безполезен - бе файда,без акъл,глупав - бе акл.По аналогичен начин "без-" в ролята на префикс широко се използува в руски и полски.Предполагаме,че тези два предлога също произхождат директно от общия индоевропейски праезик.Предполагаме , че думите включени в първата група са били част от лексиката и граматичния строеж на древнобългарсия език.Това,че са били близки или еднакви с думите , използувани от славяните е допринесло за утвърждаването им в бългьрския език.
Във втората група са включени думи еднакви само в български и пущу.В тази група влизат въпросителната частица "а?" и подчинителния съюз "че".Частицата "а?" се използува главно в разговорната реч.Съюза "че" има много широка употреба в българския език и пущу.Може да се каже ,че почти цялата система на подчинените изречения в пущу е изградена на базата на съюза "че" или на сложни съюзи съдържащи "че".Употребата на този съюз не е напълно идентична в двата езика ,но все пак има широк спектър от функции общи за двата езика.Това са функциите за въвеждане на подчинени изречениия - подложни, допълнителни, определителни и обстоятелствени. Системата на подчинените изречения в пущу е подробно анализирана от Калинина І2І.Съществуването на такъв широк набор от общи граматични структури в пущу и български е сериозен довод в подкрепа на тезата ,че древнобългарския език би трябвало да бъде причислен източноиранската езикова група.Считаме,че посредством древнобългарския език тези граматични структури са включени и запазени в българския език.
В третата група са включени думи еднакви в български,пущу и турски.В групата влизат съюзът "ама" и частиците "хич","таман" и "кешки".Официалната версия за тях е следната: "ама" и "хич" са от арабски произход ,кешки е от персийски произход.Всички са преминали през турски като език - посредник.За тези думи предполагаме,че възможно да са присъствували в древнобългарския език.Наличието им в турския език само е затвърдило употребата им.Тези думи се употребяват предимно в разговорната реч.
Намерените аналогии между български и пущу не са случайни .В [3] се докладват данни от компютърен анализ на хиляди фамилни български имена ,образувани най-често по професионален признак.Намерени са стотици съвпадения на имената на професиите в български и езиците от иранската и индоарийската езикови групи,включително и пущу.
Изводи:Намерени са някои неизменяеми думи - съюзи ,предлози и частици еднакви или със сходно звучене в бъългарския език и пущу.Има съществени граматични структури аналогични в българския език и пущу.За част от изследваните думи - съюзите а,макар , предлозите по,без и частицата за отрицание не ,данните показват ,че са свързани с индоевропейския праезик.Други думи - подчинителния съюз "че" и въпросителната частица "а?" са общи само за българския език и пущу.Трябва да се отбележи ,че "че" е ключов съюз за българскя език и пущу.Има общ начин на словообразуване на прилагателни в българския езин и пущу от съществителни с помощта на префикс "без-",съответно "бе-" в пущу.Допустима е хипотезата ,че някои думи ,за които се приема сега,че са заемки от турски или са преминали през турски са думи от древнобългарския език.От изследваните думи такива са частиците хич,таман и кешки и съюзза ама.
Заключение : Получените резултати са в подкрепа на тезата,че древнобългарският език е език от източноиранската езикова група.

Литература
1.Български етимологичен речник,С.1971-
2.З.М.Калинина.Сложноподчиненые предложения в современном литературном пушту, М.,1966 Изд."Наука"
3.Я.Й.Шопов,Л.Т.Цанков,Т.Ялъмов,Л.Ненчев,Г.Канканосян.Компютърен анализ на фамилните имена в София за издирване на редки и остарели думи от прабългарски произход.І нац.науч.конф."Древната българска цивилизация - същност и значение за формирането на старобългарската култура,15-16 февр.2002,София
4.Граматика на съвременния български език кн.2,ч.2 Мрфология ,С.,1998,Изд."Абагар"
5.Г.Гълъбов,Граматика на турския език,С.,1957,ДИ"Наука и изкуство"
6.К.А.Лебедев и др.,Русско- афганский словарь,М.,1973,Изд."Сов.энц."
7.Г.Класов,Стр.Николов,Българо-турски речник ,С.,1957рИзд."Нар.просв."


СХОДНИ ДУМИ И ИЗРАЗИ В БЪЛГАРСКИЯ И НЕПАЛСКИЯ ЕЗИК
М. Попганчева, Т.Ялъмов
Институт по древни цивилизации;
Клуб "Приятели на Рьорих"

Цел:
Изследване на непалския език и установяване на наличност на сходни думи и изрази с българския език. Издирване на редки, остарели и изчезнали думи от прабългарски произход, включени във фамилните имена на българите и запазили се до днес в непалския език. Търсене на паралели на религията на индо-ираноезичните народи и религиозната система на прабългарите.
Материал и методика:
Направен е сравнителен анализ на думи и изрази от непалския език /1/, който принадлежи към индо-европейското семейство езици, от групата на индийско-иранските езици. Езикът непали бе избран, поради близостта му със санскрит, хинди и изключително богата религиозна терминология, включваща древноведически божества и ритуали. Намерените сходни думи и изрази, позволяват да се направят паралели с религията на ирано-езичните народи изповядващи религиозни системи изградени върху ведическата религия /3/.
Сравнявани са непалски думи и изрази с остарели и изчезнали думи от прабългарски произход, включени във фамилните имена в телефонния указател на София /2/.
Анализ на резултатите:
На този етап на разработката са намерени около 500 непалски думи и изрази с идентично или близко значение в съвременния българския език. Според получените резултати непалските думи и изрази могат да се разделят в две групи.
Първата група са непалски думи, които са идентични или близки по значение с известните редки думи в българският /4, 5/ и известните прабългарски думи /6/. Част от тези думи разкриват или дават по-точно значение на онези български думи, които имат "неизвестен" или "спорен" произход. Те са от областта на бита, държавната иерархия, професиите и др.
Втората група непалски думи са свързани с религиите, които са господствали в този район, започвайки от ведическата религия, зороастризма, будизма и др. Допълнителното ономастично проучване на тези непалски думи показа паралели в българските фамилии и древната религиозна система на прабългарите.
Изводи:
Намерени са многобройни непалски думи и изрази /около 500/, които разкриват или подтвърждават значението на много остаряли и рядко използувани български думи. Уточнено е значението на някои стари български фамилни имена, свързани с изчезнали професии и религиозни системи от предхристианския период.
Заключение:
Получените резултати за паралел между непалски и български думи в областта на религията, бита и държавната иерархия, са в подкрепа на тезата, че българският език е от иранската езикова група. В съвременният български език са запазени стотици древнобългарски думи, което е много повече, от приетото до неотдавна схващане, че те са само двайсетина. Изследването трябва да продължи, за да се разкрие целият масив от сходни думи и изрази в непалския и българския език.

Ползвана литература:
1. Непальско-русский словарь. М.,1968. /38 000 слов/
2. Шопов Я., Цанков Л., Ялъмов Т., Ненчев Л., Канканосян Г. Компютърен анализ на фамилните имена в София за издирване на редки и остарели думи от прабългарски произход. Национална научна конференция "Древната българска цивилизация", 15-16.02.2002, София.
3. Шопов Я., Ялъмов Т. Древната религиозна система на прабългарите и въздействието и върху религиите в средна Азия. Национална научна конференция "Древната българска цивилизация", 15-16.02.2002, София.
4. Речник на редки, остарели и диалектни думи в литературата ни от ХІХ и ХХ век. София, 1974.
5. Български етимологичен речник. София, БАН.
6. Добрев П. Езикът на Аспаруховите и Куберови българи. Речник и граматика. София, 1995.


СХОДНИ ДУМИ В СЪВРЕМЕННИТЕ БЪЛГАРСКИ И ПЕРСИЙСКИ ЕЗИК

Гоар Хнканосян
Институт по древни цивилизации

Цел: Намиране на сходни по произношение и значение думи в съвременните български и персийски (фарси) език.
Материал и методика: Използват се речниковите фондове на българския и персийския език. Освен книжовните норми на двата езика се има предвид и говоримата лексика. Основна методика е лингвистичното сравнение и анализ на значението на употребяваните думи.
Анализ на резултатите: Съвременните сходни думи в българския и персийския (фарси) език никак не са малко. Това са думи от най-различни области - битови предмети, храни, облекла, животни, растения и др.
По различни причини в България се е наложила тенденцията "чуждиците" с тъй да се каже източен произход да се смятат за турски. Много рядко се прави връзка и с арабския език. Лексикалните паралели обаче, дават основание наложените тенденции да се подложат на съмнение.
Генеалогичната класификация на българския и персийския (фарси) език в раздела на ИНДОЕВРОПЕЙСКОТО ЕЗИКОВО СЕМЕЙСТВО не е случайно. То е резултат от сравнителните анализи и езиковите закономерности. Турския език според същите критерии се отнася към АЛТАЙСКОТО ЕЗИКОВО СЕМЕЙСТВО.
Предвид многовековните връзки със съседните народи, а и поради важното стратегическо географско разположение на България няма да е излишно да се прояви по-голяма прецизност при определянето на субстрата и суперстрата.
Изводи: Прегледът на съвременните сходни думи в българския и персийския (фарси) език дава пълно основание за по-нататъшно възможно най-пълно изследване на субстратите и адстратите в българския, персийския и турския езици.
Заключение: Вероятно съвременните сходни думи в българския и персийския (фарси) език водят началото си от една обща "прародина". Окончателното решение на въпроса изисква допълнителни и по-задълбочени изследвания.
Използвана литература:
1. А. Г. Зограф "ЯЗЫКИ ЮЖНОЙ АЗИИ", Москва 1990г.
2. Ив. Дуриданов, Вл. Георгиев "ЕЗИКОЗНАНИЕ", София 1978г.
3. С. Филчева "ГЕНЕАЛОГИЧНА КЛАСИФИКАЦИЯ НА ЕЗИЦИТЕ", София 1987г.
4. ПЕРСИДСКО - РУССКИЙ СЛОВАРЬ, Москва 1985г.
5. ОСНОВЫ ИРАНСКОГО ЯЗЫКОЗНАНИЯ, Москва 1982г.
6. "АРАРАТЯН БАРБАР" Ереван - на арменски език
7. П. Добрев "ЕЗИКЪТ НА АСПАРУХОВИТЕ И КУБЕРОВИ БЪЛГАРИ" София 1995г.
8. ЕТИМОЛОГИЧЕН РЕЧНИК НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК


Език на древните българи и остатъци от него в говоримия български език
В.Младенова Иванова

Цел: Издирване на древното езиково наследство в местните български наречия и връщане на древните форми в литературния писмен език чрез образoвателната система, за да се ползват в битовата и официалната реч.
Материал и методика: Използван е езиков материал от местно наречие на българи-аги от Плевенска и В.Търновска област. Основна методика е граматичен и лингвинистичен анализ на глаголни изречения и трафаретни фрази. Представен речник и тълкуване значението на някои думи от агийското наречие.
Анализ на резултатите: В областта на езикознанието вече се оформя общоприето мнение, че българският език е най-древния и първобитен език, мнение, което пръв изказа в България Г.С.Раковски - основоположника на съвременното и модерно изследване на българския език. Запазването на най-стари структури от първобитния език е указание за времепроизхода и старостта на езика.
В търсене на следи от древния български език в съвременния говорим български език положителен отговор дава една детска броянка за гоненица от с.Български Караагач (д.н. с.Тотлебен, Пл.). Езиковият анализ показва, че текстът на броянката има военна терминология: "Ан дан тина, сарака тина, сарака тики, тики, елем(им), белем(им), буз, кар буз! (ени, бени, бов!)". /1,2/
Анализът на някои особени конструкции глаголни изречения, ползвани днес от българите-аги (Плевенска - В.Търновска околии) доказва старинен произход: Мизийските аги обичайно употребяват кратки глаголни изречения за изразяване на едно цяло събитие - някъде глаголите са свързани с предлози и частици. Глаголът се слага накрая, особено глаголът "съм" (ще). Бъдеще време неизменно с частицата "ще". Характерна фонетична промяна на част. ще в "ща" (щъ) и най-вече твърдо "жа" ("жъ"). Характерно за българския език е употребата на двойно отрицание. Окончания типични за съществителни в м.р. "ем", "ям", "ом" - форма на наречия: зорлям, родом, алилем. Няма развити падежни форми в местното наречие на караагачаните от с.Тотлебен. Запазена е старинна притежателна форма "ин", "и" + предлог "на": майчин, бащин, на тати. Членуване на съществителните в края "а", "ът", "та". Честа употреба на звуковете "ъ", "х (к)": манъра = брадва.
В мизийския агийски район г.Б.Черква, В.Търновско са запомнени два особени трафаретни изрази, вероятно наследство от по-ранни заселници на Балканите: кари (етиопи) - "Хайде, Бамбило, ставай!" с вероятен африкано-месопотамски произход, и траки (кушити) - "Бабо Друмбаро!" с вероятен тракийски произход.
Речникът от думи, които употребяват агите в ежедневието си доказва колко устойчив е българския език, неподатлив на промени, вероятно поради особения затворен, необщителен характер на агите и консервативност на по-възрастното население спрямо съвременния звуков поток от чуждици.
Изводи: По мнението на П.Добрев /3/ древния български език има еднаква езикова основа с индо-иранските езици (Памир - Хиндукуш). Граматичният и лингвинистичният анализи показват, че българите са запазили стари езикови структури на предпотопен военен сакрален език (броянката, гл."кар", бог Ан), възприет от етиопо-кушитите. /4/
Заключение: Българският народ е запазил във своя съвременен битов език първобитните корени на думите, създадени в зората на човешката култура. Издирването на древното езиково наследство в местните български наречия и прилагането му в образователната система не само като учебен материал, а и като средство за общуване ще спре нахлуването на чуждици и явната тенденция за подмяна на българския език с технически език и вестникарски жаргон.
Ползвана литература:
1. Раковски Г.С. (198 Съчинения, т.4, с.183-187
2. Добрев П. (1994) Светът на прабългарите, изд. ИКК Славика-РМ, Сф., с.31-33
3. Добрев П., Добрева М. (2001) Древнобългарска епиграфика, с.113-121
4. Младенова В. (2000), сп.Авитохол кн.12, Произход на населението от с.Б.Караагач, с.30-44
5. Gesenius W. Handworterbuch uber das Alte Testament (1962)


3. Секция "Археология, цивилизация и календар"

Кодирани знания за лечението в археологическите паметници открити на територията на България (IV хил. пр.н.е. до X век)

Ваня Илинкина,
Археологически институт и музей на БАН

Досегашни проучвания на проблема няма. На територията на България се откриват човешки и животински фигури, направени от глина, кост и злато. Върху повърхността на телата има символи от точки, спирали, кръгове, черти и резки поставени на определени места върху тялото. Преди 10 години започнах работа по литература, а после и върху конкретни фигури от с. Долнослав, Пловдивско (4 хил. пр. н. е.). Това изследване бе докладвано на Световния конгрес по акупунктура, състоял се в Истамбул, 1994г. За първи път в науката бе доказано, чрез аналогията, че върху пластично представеното човешко тяло, направено от глина са били онагледени медицински знания за биологично активни зони, намиращи се в човешкото тяло и свързаните с тях методи за лечение, както и медитативни техники, известни на йогите и тяхната система от чакри (т.е.колела). За последните науката доказва, че са свързани с ендокринните жлези и нервните сплетения. Изводите ми бяха, че разглежданите фигури не са идоли- божества, или пък произведения на изкуството, а съдържат онагледени медицински знания, практикувани по българските земи по същото историческо време, когато са практикувани в Изтока.
В настоящето проучване археологическите находки ще бъдат разглеждани в 3 групи:
Първа група: зони и пресурни точки върху човешки фигури направени от кост, мрамор, глина и злато (от IV хил. пр.н.е. до IX- X век).
Втора група: Метод за проветряване на тялото (контролирано дишане) онагледено върху човешка фигура.
Трета група: Медицински инвентар свързан с акупресура, акупунктура и обгаряне на зоните.
Заключение: Това проучване подтвърждава изказаното вече научно становище, че това не са божества, а онагледени медицински знания. Върху изработени човешки модели са изчертани схеми за лечение. Носителите на тази култура са познавали геометричните места на акупресурните точки и зони. Тези схеми осигурявали бързина и сигурност при диагностика и лечение. Важно място в лечебния процес се отдава на дишането. Медицинският инструментариум дава вярата на въздействие върху точките и зоните- пресиране, акупунктура и обгаряне.


РАЗСЕЛВАНЕТО НА РАННИТЕ БЪЛГАРИ В ИЗТОЧНА ЕВРОПА В
КРАЯ НА VІ - НАЧАЛОТО НА VІІ ВЕК ОТ ХРИСТА
(археологически аспекти на проблема)

Борислав Павлов
Исторически факултет на СУ "Св. Кл. Охридски"

Проучването на материалната култура на "Старата Велика България" е единственият тип изследване, който може да даде обоснован отговор на множество въпроси, свързани с произхода, причините и пътищата на разселване, със стопанската и социалната структура на ранните българи. Поради това методите на такова изследване би следвало да бъдат обект на особено внимание. Историографията по въпроса ясно показва силна и необоснована намеса в археологическите проучвания на методи и тези, създадени чрез безкритично отношение и предоверяване на част от сведенията на писмените извори. Тази намеса налага и предвзетата теза за континуитивната връзка между културата от хунско време и материалната култура на кубратова България. Тази теза е и "базата" на теориите за "номадизма" и "усядането" на българите в периода VІІ-ІХ век от Хр..
Смятам, че към проблема за формирането на комплекса археологически паметници на ранните българи на територията между реките Днепър и Волга трябва да бъде приложен метод, много популярен при изследването на райони, за които няма писмени сведения. Става дума за установяването на връзката между субстрата/предходната по време археологическа култура/ и суперстрата/следващата по време/. Тази връзка би могла да бъде континуитивна - по-ранната култура преминава в по-късната без значителни структурни изменения, или дисконтинуитивна - между двете култури няма никакво сходство.
На разглежданата територия такива култури са /от юг на север/:
- градските структури на албанската култура в източните части на Кавказ;
- аланската култура в централните и частично в западните части на кавказката верига;
- хунските паметници,които обхващат цялата степ между полите на Кавказ на юг и линията на лесо-степта на север;
- в най-южните части на лесо-степта, в района на г.Самара, са разположени селищата и некрополите на именковската култура.(карта №1)
Всички тези култури имат паметници датирани в третата четвърт на VІ-ти век от Хр.. Изключение правят градските структури на албанската култура за които се спори дали са унищожени в края на ІV-ти век от хуните или успяват да доживеят до края на VІ-ти и са опожарени едва тогава.
Описаната по-горе ситуация просъществува до края на VІ-тия век. Внезапно изчезват хунските гробни комплекси, селищата на именковската култура са опожарени и "именковцте" се оттеглят на запад, албанските градски структури също завършват с пожари. Продължава развитието на аланската култура, но се променя района на разпространението и - аланите напускат високите части на планините и се заселват в полите на Кавказ, част от тях, вероятно принудително, са заселени и в степта (паметници от типа на Канцирка и Стецовка).
За пръв път в края на VІ-ия век от Хр. на територията на Източна Европа се появява комплекс от паметници, сходни, от една страна, с паметниците от Дунавска България и от друга със някои средно- азиатските култури (джетъй-асарската например). Те се разполагат в две териториални групи.
Едната обхваща територията на Предкавказието и полите на Кавказ. В източната си част тя е представена от паметници от типа на Верхний Чирюрт, а на запад от типа на хумаринското градище. Тези паметници са комплекси от укрепени селища, неукрепени селски структури, некрополи и самостоятелни аристократични гробове. Групата съжителства с аланите и под нейно влияние в аланските гробни комплекси се появяват, наред с византийските и иранските импортни вещи, и оръжие, конско снаряжение и ювелирни изделия със средноазиатски прототипи.
Другата е локализирана в района на Самарская Лука, естествено укрепена територия в завоя на р.Волга, северно от днешния град Самара. Там, върху опожарените поселения на именковската култура, са разположени раннобългарски некрополи. Селища от този район все още не са известни, въпреки че гробният инвентар свидетелства за развито керамично производство, железарство и обработка на кост, които предполагат наличието на работилници и селищни структури.(виж карта № 2)
Сравнението на тези две археологически картини показва липсата на приемственост между хунските и българските паметници. Докато хуните обитават степта, българите се заселват в територии, удобни за развитието на земеделие. В тези територии всички компоненти на уседналата култура се появяват едновременно. Няма данни за усядане или друг процес на адаптация към природната среда.


ИЗСЛЕДВАНИЯ НА ВОЛЖСКА БЪЛГАРИЯ В РАЙОНА НА ГРАД САМАРА
Т. Ялъмов

Институт по древни цивилизации;
Клуб "Приятели на Рьорих"

Цел: Проучване работата на самарските археолози, открили през последните години нови археологически паметници от VІІ - ХІІ век в района на гр.Самара, център на южната част на Волжска България.
Материал и методика: Използуван е обширен археологически, епиграфски и исторически материал получен от самарските археолози и други специалисти /1, 2, 3/ през последните години. Автора на съобщението е посетил през октомври 2001 г. Самарският краеведчески музей "П. Алабин" и се запозна с работата на водещи археолози - Кочкина А., Сташенков Д. и други изучаващи паметниците на Волжска България. Материала е допълнен и с нови изследвания направени в България: епиграфски изследвания /6/, лингвистични разработки /7/, анализ на религията на прабългарите /8/.
Анализ на резултатите: На територията на Самарска област от 1995 година се реализират следните програми: "ВЪЗРАЖДАНЕ", която е в рамките на Регионалната програма за национално-културно възраждане на народите на Русия и културологичната програма "ПОЛДЕНЬ. ХХІІ ВЕК". Програмите подпомагат провеждането на археологически изследвания на градовете на Волжска и Велика България, организирането на международни археологически конференции/4, 5/, производство на учебни видеофилми /10/ и други проекти свързани с изследване периода на ранното средновековие.
Край гр. Самара се е намирал един от най-големите градове-крепости не само на Волжска България, но и на средновековна Европа - т.н. Муромско градче /истинското му име не се знае/. Крепостните стени са ограждали площ от 150 дк, а целият град заедно с прилежащите занаятчийски работилници е заемал площ от 400 дк /1 /. Материалите от разкопките на този и други градове, от проведените конференции, все по-ясно разкриват значението и приноса на Волжска България за развитието не само на този район, а за стопанските й връзки по Великия Копринен Път с по-отдалечени райони, като Кавказ и Централна Азия /9/.
Тези изводи се допълват и с новите резултати от българските изследователи на културата на Волжска България, направени в България. Все по-пълно се разкрива изключително високата култура и приноса на българите от доислямска Волжска България.
Изводи: Обединяването на усилията на много специалисти от различни области на историческите и други науки върху ранносредновековният период на културите в района на Поволжието и Самара, работата по голями национални и регионални програми вече дава своите резултати. Появяват се все повече обобщаващи работи, разкриващи връзките между различните култури в пространството и времето, като немалка част от тях засяга историята на Велика и Волжска България.
През последните 7-8 години са открити много нови паметници на Волжска България, които много по-пълно разкриват културата и значението на Волжска България през двата и периода - VІІ - Х век, предислямски и Х-ХІІ век - ислямски. Публикувани са нови данни показващи изключително високото цивилизационно ниво на Волжска България през VІІ - Х век, преди въвеждането на ислямската религия.
Заключение:Необходими са по-тесни връзки между специалистите работещи по национални и регионални програми за изследване историята и културата на Волжска България, както в Русия, така и в България.
Ползвана литература:
1. Матвеева Г.И., Кочкина А.Ф. Муромский городок. Самара. 1998.
2. Матвеева Г.И. Могильники ранних болгар на Самарской луке. Самарский университет. 1997.
3. Средневековые памятники Поволжья. Межвузовский сборник. Самарский университет. 1995.
4. Культуры евразийских степей второй половины І тысячелетия н.э. /из
истории костюма/. Самара 2001. ТомІ и ІІ.
5. Культуры евразийских степей второй половины І тысячелетия н.э. /вопросы хронологии/. Самара 1998.
6. Добрев П., Добрева М. Древнобългарска епиграфика. София 2001.
7. Шопов Я., Цанков Л., Ялъмов Т., Ненчев Л., Канконосян Г. Компютърен анализ на фамилните имена в телефонния указател на София за издирване на редки и остарели думи от прабългарски произход. Национална научна конференция "Древната българска цивилизация". 15-16.02.2002. София.
8. Шопов Я., Ялъмов Т. Древната религиозна система на прабългарите и въздействието й върху религиите в средна Азия. . Национална научна конференция "Древната българска цивилизация". 15-16.02.2002. София.
9. Рерих Ю. По тропам срединной Азии. Самара. 1998.
10. История, культура, народы Самарского края. Учебный видеофильм. /Части: 1.Волжские болгары. 2. Славяне на Волге. 3. Путешествие Ибн-
Фадлана и др./ Программа: "ПОЛДЕНЬ. ХХІІ ВЕК".

Типология на археоастрономическите обекти в България
А. Д. Стоев
Народна астрономическа обсерватория, Стара Загора

Цел: Да се анализират структурните елементи на скално-изсечени паметници от енеолита и бронзовата епоха, разположени по българските земи. Да се направи типологизация по методи и небесни обекти за наблюдение, както и йерархичната им структура по географска локализция и функционални елементи.
Материал и методика: В работата е използвана база данни за структурните елементи и ориентацията на скални светилища, разположени на територията на Родопите и Странджа-Сакар. Основните методи са археоастрономически анализ на данните.
Анализ на резултатите: Без съмнение, човекът наблюдава звездното небе и светилата по него от най-дълбока древност. Фиксирането на астрономически посоки и разпределението на звездите в области, наречени съзвездия, става значително по-късно. Още по-късно започва използването на линията на хоризонта в качеството й на опорен кръг, с отбелязани върху него точки на изгрев и залез на Слънцето, Луната, планетите и ярките звезди. Възможностите да се измерват посоки и разстояния непосредствено върху небесната сфера се появяват още по-късно.
В доклада се дискутира въпросът за използването на елементите на небесната сфера - хоризонт, екватор, еклиптика, небесен полюс за пространствена ориентация в епохата на енеолита и бронза.
Тази безспорна необходимост от астрономически наблюдения поражда създаването на наблюдателни методи и съоръжения. Те поставят началото на специфични позиционни системи за наблюдения на Слънцето и Луната. За това е необходимо познаване на точките, свързани с техните изгреви и залези по време на равноденствие и слънцестоене на съответната географска ширина ( =40-45 за средни ширини).
Разглеждане на позиционните системи открити в скално-изсечените паметници "Белинташ" до с. Мостово, Пловдивско, "Зайчи връх" до с. Кабиле, Ямболско, "Харман Кая" до с. Долна Чобанка, Момчилградско, "Кози камък" до с. Беслет", Благоевградско, "Татул" до с. Татул, Момчилградско, "Тангардък Кая" до х. Боровица, Кърджалийско и др. Анализирани са визирните съоръжения, маркиращи характерните положения на слънчевия диск върху линията на хоризонта или при пресичане на главния меридиан на мястото на наблюдение. Изследвани са функционалните връзки между елементите от светилищния интериор и точките на изгрев и залез при възвратните движения на Слънцето между лятното и зимното слънцестоене. Изследвана е и възможната методика за използването им като опорни хронометрични маркери за построяването и поддържането на календарни системи.
Установено е, че моментите на равноденствията са определени с точност 1 ден, а преминаването на Слънцето през главния меридиан в мястото на наблюдението е фиксирано с грешка 1 дъгов градус и 2 дни. Основните направления към точките на изгрев на слънчевия диск по време на равноденствие и сънцестоене са определяни с точност 20 дъгови секунди.
Типологията на скално-изсечените паметници е направена по:
а) азимут на основната прицелна посока (точки на лятно и зимно слънцестоене, точки на пролетно или есенно равноденствие);
б) основни способи за визиране (чрез използване на стълбове, улеи, траншеи, пещерни галерии, специални прицелни съоръжения);
в) според използването им за комплексни цели (наблюдения, култови практики, времеизмерване);
Сравнени са хронологичните граници на съществуване на древните обсерватории по астрономически данни и археологически оценки. Дискутирани са установените разлики между тях в полза на по-голямата достоверност на археоастрономическата теза.
Изводи: Проучването на скално-изсечените паметници с методите на археоастрономията трябва да продължи главно по посока на създаване на критерии за идентификация на функционалните им елементи свързани с наблюдения на основни точки и обекти от небесната сфера.
Заключение: Типологизирането на археоастрономическите обекти разкрива тяхната историческа еволюция. Необходимо е да се потърсят допълнително количество археологически данни, които да обяснят използването на получените астрономически данни и знания в тогаващния социум. Във връзка с това трябва да се преразгледат някои от археологическите оценки за хронологическите граници на съществуване на скално-изсечените паметници по българските земи.
Литература:
1. Radoslavova Tsv., Stoev A., (1991) Astronomical traces in ancient rock monuments in Bulgarian lands, in Colloquio Internationale Arheologia e Astronomia, eds. G. Romano and G. Traversari, Rome, pp. 176 - 179
2. Stoev A., Maglova P., (1995) Geodetic survey of the "Belintash" Thracian shrine:some archaeoastronomical aspects of its geological structure and construction; Proccedings of Arhaeoastronomy from Scandinavia to Sardinia, Budarest, pp. 75 - 83 3. Stoev A., Varbanova Yu., (1996) Positional systems for solar and lunar observations in the archaic cultures in Bulgaria; Procedings of the First Annual General Meeting of the SEAC, Sofia, pp. 92-100


НЯКОИ РЕКОНСТРУКЦИИ НА ПРАБЪЛГАРСКИЯ КАЛЕНДАР. ЗА ВИЗАНТИЙСКОТО ЛЕТОБРОЕНЕ И БЪЛГАРСКАТА ЕРА
В. И. Умленски
БАН - Институт по астрономия

Цели: 1) Съпоставяне на изводите на някои изследователи на прабългарския камендар; 2) Определяне на началото на византийското летоброене и връзката му с българската ера.
Материал и методика: В първата част на работата са сравнени изводите на И. Богданов, Й. Вълчев, П. Добрев, Б. Рогев, В. Бъчваров и П. Петров за прабългарския календар. Във втората част е използвано правилото на Касини за пресмятане на интервали време, както и данни от трудове на Н. Бонев, V. Grummel, И. Климишин, А. Пронштейн и В. Кияшко.
Анализ на резултатите: В края на първата част са дадени в табличен вид годините на възцаряване на изброените в "Именника на българските ханове" владетели според Богданов, Вълчев, Петров, Рогев, Бъчваров и Добрев. Във втората част е показано, че началото на византийското летоброене не е на 1 септември 5508 г. пр. Хр., както обикновено се приема, а на 1 септември 5509 г. пр. Хр.. Някои събития обаче са датирани не по тази византийска ера, а по т. нар. българска ера с начало 5504 г. пр. Хр.
Изводи: Очевидните разлики в мненията на посочените автори относно годините на възцаряване на владетелите и изобщо за прабългарския календар убедително показват, че наличните данни не са достатъчни за неговата пълна и точна реконструкция. Що се отнася до византийското летоброене, правилно е за негово начало да се счита посочената от акад. Н. Бонев и И. Климишин дата 1 септември 5509 г. пр. Хр. Някои събития, времето на които се счита известно по византийското летоброене, всъщност са датирани по българската ера, т. е. налице е грешка от около 5 години.
Заключение: За точна реконструкция на прабългарския календар са необходими още данни. Все пак получените от различните автори резултати хвърлят известна светлина не само върху календара на древните българи, но и върху тяхната история през петте века преди създаването на Аспарухова България. Приемането на 1 септември 5509 г. пр. Хр. за начало на византийското летоброене няма да доведе до предатиране с една година на събитията, защото датирането обикновено е по индикти, чието начало също е на 1 септември 5509 г. пр. Хр. За да се установи дали дадено събитие е датирано по византийската или по българската ера е необходимо привличане на допълнителни съображения.
Ползвана литература:
[1] Иван Богданов. Именник на българските ханове. Издателство на Отечествения фронт, София, 1981.
[2] Йордан Вълчев. Календар и слово. Български писател, София, 1986.
[3] Йордан Вълчев. Календар и хронология. ТАНГРА ТанНакРа ИК, София, 1999.
[4] Петър Добрев. Преоткриването на прабългарския календар. ИКК "Славика - РМ", София, 1994.
[5] Борис Рогев. Астрономически основи на първобългарското летоброене. Издателство на Българската академия на науките, София, 1974.
[6] В. Бъчваров. Дилом твирем или годината на огъня и змията. Проблеми на културата, 6/1986.
[7] Петър Петров. Древен български календар. ИК Рал Колобър, София, 2000.
[8] Геза Фехер. Културата на прабългарите. Хр. Г. Данов, Пловдив, 1929.
[9] Йордан Табов. Падането на стара България. Моранг, София, 1997.
[10] А. Пронштейн, В. Кияшко. Хронология. Москва, Высшая школа, 1981.
[11] Н. Николов, М. Калинков. Астрономия. Унив. Св. Кл. Охридски, София, 1998.
[12] Н. Бонев. Астрономия. Наука и изкуство, София, 1964.
[13] Grumel, V. La chronologie. Paris, 1958.
[14] И. Климишин. Календарь и хронология. Наука, Москва, 1981.
[15] Иван Дуйчев. Астрономическите познания на средновековните българи. Послеслов към книгата "Халеевата комета на път към Слънцето" от В. Шкодров, В. Иванова, В. Умленски и С. Дикова. Народна просвета, София, 1985.
[16] Б. Бобев, Т. Даков, Хр. Матанов. Кратък справочник по история на България. Булвест 2000, София, 1993.
[17] Кратка българска енциклопедия. Издателство на БАН, София, 1969


НОЕВИЯТ ПОТОП
Основни факти свързани с откритието на Димитров,Райан,Питман и Балард за геологическа катастрофа в Черно море - 5600г.пр.н.е.
Сравнителен анализ на легендите свързани с потопа.
Боно Шкодров

Цел на изследването: Идентификация на геологическата катастрофа в Черно Море с Библейската легенда за Ноевият потоп
Материал и методика: Обобщен сравнителен анализ на откритието на Димитров, Райан, Питман и Балард с фактологически текстове от древните легенди.
Анализ на резултатите:
" Черно Море преди 7600г. е било сладководно езеро със значително по малка акватория от сегашната. В неговите околности е имало богат растителен и животински свят. Има основания да се предполага, че в тези околности е съществувала човешка цивилизация.
" Разликата в нивото на сладководното езеро /Черно море/ и Мраморно море / нивото на Световния океан/ е около110 -160м.Те са разделени от планинския масив на Сакар-планина.
" Геологическата катастрофа е станала преди около 7600г. Солените води на Мраморно море са се изливали в сладководното езеро с мощността на стотици ниагарски водопади и са унищожили не само флората и фауната на сладководното езеро, а и околните територии с денивелация 110-160м.
" Геологическите и археологическите доказателства за катастрофата са "запечатани" и покрити с тиня /около 1м.,с 50% въглеродно съдържание/ и консервиращ слой от морска вода, съдържаща сероводород и метан,чието ниво при морски вълнения, застрашително се надига до дълбочини около 70 м.под сегашното ниво на Черно море.
" Доказвайки с научни факти катастрофата в Черно море, гореспоменатите изследователи,правят логична връзка с древните легенди, отразени в Библията и Шумерския епос за Гилгамеш.
През лятото на 2002 и 2003г. на българо-американски екип от изследователи ръководен от Димитров и Балард,предстои изследователска програма в Черно море.
Главна цел на тази програма е да бъдат открити останки от древно човешко присъствие или цивилизация преди катастрофата-Потоп /5600г.пр.н.е./
Има ли основание да се мисли че тази изследователска програма ще приключи с успех?.
В настоящето изследване е представен сравнителен анализ чрез селективен подход за тяхния първоизточник в историческо време или локалното им значиние в други географски региони,като окончателно представения сравнителен материал е от Библията ,Стария завет, Първа книга мойсеева, гл.7 и Шумерския епос за Гилгамеш.Сравнителният анализ убедително и фактологически свидетелствува за мястото,размерите и пораженията от катастрофата.
Изводи :
Сравнителният анализ на древните легенди за "ПОТОП" на текстове от стария завет и Епоса за Гилгамеш определят мястото на събитието, което съвпада с геологическата катастрофа определена от Димитров,Райан,Питман и Балард.
Заключение :
Текстовете от Шумерския епос за Гилгамеш дават основание да се прогнозира, че при изследванията на Димитров и Балард през 2002-2003г.в Черно море ще бъдат открити останки от древна цивилизация,съществувала преди катастрофата --5600г.пр.н.е.
Литература :
1. Уилиям Райан и Уолтър Питман.Ноевият потоп.Новите научни разкрития за събитията,които промениха историята.Изд.Славена-2000. ISBN 954-579-085-7
2. Библия на вехтия и новия завет.Изд.Св.синод на Българската Църква. С. 1925г.
3. Джеймс Фрейзър.Фолкпорът в стария завет .С.1989г.

Копирано от тук: http://seedot.com/civilization/bigprogram.html

[Стария]

От: Серия от революции в Африка.

Нито едното, нито другото. Най вероятно сме живяли заедно. Може би толкова заедно, че имаме общ произход. А може би - не. Не знам, Не съм историк, просто съобщавам един безспорен факт и нищо повече.

Продължавай да четешИ ще научиш от къде сме дошли ние войните на Тангра

Откъде се вее знамето от конска опашка Булгар Акбар

Сабите вънка бесен е тропот копита;
Помитаме вражи редици

и всьо

[Марто (Мартин Христов)]

От: Скритата и забравена история на България

Нека, все пак, четейки тези исторически, да речем, източници не забравяме какво е казал Херодот, Бащата на Историята в своите книги, а именно че голяма част от това, което е написал, е „базирано на слухове, примесени с...моите собствени наблюдения” и нататък „Мое задължение е да повторя това, което е казано, но не и безрезервно да му вярвам, тази забележка важи за цялата ми работа.”

С една дума - "Историята не е това, което се е случило, а това, което съм написал".

Иначе похвално за напъна на колегата. Втори Божидар Димитров никога не е излишен.

Колега! Аз само обосновавам убежденията си, за които в друга тема бях репликиран и предизвикан да докажа! Не задължавам никого да приема това което излагам тук! А що се отнася до Херодот - в тази тема има много малко история под формата на субективни преразкази , ако не сте забелязал! Така, че цитирането му е най-малкото неуместно... Добре е иронията да бъде подплатена с обоснована контра-позиция! Не мислите ли...?!! Крайно време е учебниците по българска история да бъдат пренаписани, защото основната причина за духовната нищета на българите в момента е, че не познават истинската си история!

П.П. учудвам се на самочувствието ви, което поставено срещу мненията на толкова много учени, някак си мигновено олеква...

Поздрави