Обява

Свий
Няма добавени обяви.

Скритата и забравена история на България

Свий
X
 
  • Филтър
  • Час
  • Покажи
Изчисти всичко
нови мнения

  • #16
    От: Серия от революции в Африка.

    Първоначално публикуван от Стария Преглед на мнение
    Продължавай да четеш..
    Както казах - не съм историк, дори не съм "изкушен от историята". Просто съм видял туй-онуй преди време.
    Когато опознаеш живота - няма закъде да бързаш...

    Коментар


    • #17
      От: Скритата и забравена история на България

      Колега, възхищавам се на ентусиазма ви! Ясно е, че сме древни, стари и май отиваме вече към ...изхабени. На практика на земята са много малко народите, които хем имат древна история, хем успяват да са по младежки жизнени като нация и държавност. Не мисля, че ние влизаме в този кръг.

      Коментар


      • #18
        От: Скритата и забравена история на България

        Първоначално публикуван от Marto-Novobranko Преглед на мнение
        ..... като корупцията е била третирана като държавна измяна и е наказвана със смърт. Това е гарантирало ефективно функциониране на държавата....
        Е на днешните законотворци това им е сложно/неизгодно за проумяване.

        Интересни четива даваш

        Нямаше ли и Мадара нейде в Афганистан?
        байо, кажи ти моите и аз твоите кривици, па да се поправим и все (за)едно да вървим, ако ще бъдем хора.
        Един луд: на много простите хора всичко им се вижда сложно…
        Суперспам - спама на суперите

        Коментар


        • #19
          От: Скритата и забравена история на България

          Първоначално публикуван от penka Преглед на мнение
          Колега, възхищавам се на ентусиазма ви! Ясно е, че сме древни, стари и май отиваме вече към ...изхабени. На практика на земята са много малко народите, които хем имат древна история, хем успяват да са по младежки жизнени като нация и държавност. Не мисля, че ние влизаме в този кръг.
          Това не е ентусиазъм а любов... А какви да сме от тук нататък зависи от нас, а не от тези преди нас! Всичко друго са оправдания... Имам обяснение и на констатацията в последното ви изречение, но тази тематика не е добре приета в този форум!

          Поздрави

          Коментар


          • #20
            От: Серия от революции в Африка.

            Първоначално публикуван от GN2355 Преглед на мнение
            Златния Иван
            Перефразирам - дайте името на един античен български летописец, оставил ни някакво свидетелство от своето време за великата ни праисторическа култура...

            И не ме разбирайте погрешно - не подценявам културата ни и историята ни.
            Но да търсим под вола теле .... - общо взето изпадаме в ситуацията на съседите ни македонци, които упорито твърдят че произхода им е пряка линия на Александър Велики...

            Иранския е индоевропейски език и като такъв има връзка с всички останали индоевропейски езици...освен това оттам са минали гърци, хуни и монголи, турци - неизбежно е в нашия съвременен език да не влязат много техни думи...друг е въпроса какъв е всъщност днешния ни език и каква част от него е "пра"българска...

            И не става дума за открити могили и крепости по онези места. Става дума за съвсем различни неща...
            Като храним самочувствието си с история нека поне ядем нещо истинско, а не въздух...

            Модераторите да разчистят ако сметнат за необходимо...

            Коментар


            • #21
              От: Скритата и забравена история на България

              Първоначално публикуван от Dobril Dossev Преглед на мнение
              Е на днешните законотворци това им е сложно/неизгодно за проумяване.

              Интересни четива даваш

              Нямаше ли и Мадара нейде в Афганистан?
              1.ПЪРВИТЕ КОННИЦИ
              Първото известно в историята крупно нашествие на племена от индоевропейския ирански клон от Северното Причерноморие към Балканския полуостров извършват кимерийците през VІІІ в. пр.Хр. „Това са, по всяка вероятност, племена, родствени на иранските, а възможно и на тракийските племена, живеещи и впоследствие по бреговете на Черно море.”2 Основно сведение за кимерийците дава Херодот, който посещава Северното Причерноморие в средата на V в.пр.Хр. Той съобщава за топонимите: Боспор Кимерийски, Кимерийското укрепление, селището Кимерик, Кимерийския провлак, останали в този район от кимерийския период в историята му. Произходът на етнонима „кимерийци” е от индоевропейското *morisyo – „море” и предлога *ki – „край”/за място/. Впоследствие гръцките автори наричат кимерийци всички жители на северното Причерноморие.
              Кимерийците, принудени да се изселят под напора на скитите, се движат в две направления. Първото е на юг по Кавказкото крайбрежие на Черно море, към източна Мала Азия. Кимерийската войска се състои само от конница с голяма подвижност и владее непозната до тогава масова коннострелкова тактика. В началото на VІІ в.пр.Хр. кимерийците завладяват Фригия в централна Мала Азия и от там извършват набези в съюз с някои от съседните племена към столицата на Лидия – Сарди и към гръцките полиси по Егейското крайбрежие. „Кимерийците, както изглежда, се съединили с трерите – скотовъдни тракийски племена, проникнали от Балканите в Мала Азия през Босфора и Дарданелите.”2
              Второто направление, по което се движат кимерийците, е по северното крайбрежие на Черно море към Балканския полуостров. През VІІІ в.пр.Хр. едно кимерийско племе прониква на юг от река Дунав и Хемус, преминава в Тракия и се заселва в района Странджа-Сакар. То притежава бързоподвижна, отлично въоръжена конница, строга военно-племенна йерархия и превъзхожда в политическо и военно отношение околните тракийски племена. Образите на кимерийските конници с бягащо куче до тях, с характерните им къси лъкове и качулати шлемове, достигат до нас, изобразени на етруски вази от VІ в.пр. Хр., които са копия от по-стара гръцка вазова живопис.
              Местообитанията на кимерийците могат да се определят по погребалните им традиции. Те, като сродните им племена в Крим и по Северното Причерноморие, погребват мъртвите си в свито положение, като боядисват телата с червена боя, а знатните полагат в долмени, направени от каменни плочи, и насипани с камъни и пръст. При разкопки при селата Ендже, Кюлевча и Мадара/Шуменско/ и Калугерица/кв. на Каспичан/ са открити погребения в свито положение, боядисани с червена боя, с малки глинени съдове и сребърни накити до тях, въз основа на които тези погребения са датирани към VІІІ – VІІ пр.Хр. като кимерийски. В Сакар, Странджа и по-малко в Средна гора се срещат долмени, за които е установено, че са същите като в Крим и в източна Персия и са датирани към VІІІ – VІІ пр.Хр. като кимерийски.10 Въз основа на тези находки, като територия заета от кимерийците през VІІІ в.пр.Хр., може да се определи районът с естествени граници – Странджа и Сакар от юг и Средна гора от север и районът около Шуменското плато. Този район в Тракия съвпада с областта Загора, присъединена към Първата българска държава веднага след създаването й. Вероятна е етимологията на името Загора от авестийското sairinam /персийското sarman/ - област, страна. В Хамбарлийския надпис, изсечен при управлението на кан Крум /802-814г./, същата област е назована „саракт”.
              През месец март 2009 г., край с.Голям Дервент, Елховско при проучване на голям долмен върху входната плоча на гробната камера е открит фриз с изображение на двойна брадва – лабрис, вписана в кръг, датирана от VІІІ в.пр.Хр. Това е най-ранното изображение на двойна брадва в Тракия. Двойната брадва е символ на царската власт в източноиранската и в повечето древни култури. Това доказва, че кимерийците при отсядането си в този район в VІІІ в.пр.Хр. имат държавно обединение от монархичен тип. Това е първата държава, създадена в Тракия в VІІІ в.пр.Хр. Околните тракийски племена по това време са в стадий на разпадане на родовата община. Техните племенни обединения не могат да бъдат наречени държави, а техните племенни вождове не са царе.
              2.ВОДНИТЕ КОННИЦИ
              Богатствата на Тракия привличат гръцките колонисти и македонските царе неудържимо. Обект на техните апетити стават земите заети от кимерийците в Югоизточна Тракия. Като реакция на външния натиск, кимерйският цар Терес/480-450 г.пр.Хр./ подчинява под властта си околните тракийски племена, а синът му Ситалк/450-424 г.пр.Хр./ укрепва новите граници на запад по горна Струма и в Софийското поле и на север до Дунав, където прииждат нови племена от ирански произход – скитите. Според Тукидит владенията на Ситалк започват от Абдера на устието на Места и стигат до делтата на Дунав и той е наречен „цар на траките”. Този израз се споменава за пръв път при Ситалк. Новото в него не е титлата цар, защото и преди него кимерийските владетелите я имат, а уточнението „ на траките”. През V в.пр.Хр. кимерийците обединяват в една държава повечето околни тракийски племена.
              Няколковековното съжителство на кимерийците и траките, до V в.пр.Хр. и след това, води до взаимно влияние между езика, бита и културата на сродните народи. В по-изолираните и планински райони местните тракийски племена запазват независимостта си, а местните вождове властта си. Слабата консолидация на царството в V в.пр.Хр. се дължи на запазване на родово-племенните отношения, наследени от кимерийската аристокрация, която заема главните длъжности в управлението. Царят има и „парадинасти”, както ги нарича Тукидит, които ръководят отделни части от държавата и се ползват с големи превилегии, включително да секат монети с името си. „Столица, главен град на новата държава, е Одриса /Стефан Византийски/ - град, който се идентифицира с Ускудама, по-късно Адрианополис, днес Одрин, разположен на река Марица при вливането на Тунджа и Арда. Името е идентично с названието на реката Одрисус /Хекатей Милетски,Страбон/. ... Племенното название „одриси” е етникон от индоевропейската основа *udr-ωnt-yə - „воден” и окончание *tyoy – „си”.4
              В началото на V в.пр.Хр. народът на обширната държава в югоизточна Тракия е документиран от гръцките историографи като - одриси - „водни”, столицата му - Одриса – „Воден”, а самата държава – Одриско царство. Столицата се намира там, където се вливат трите най-големи реки на Тракия, а първите контакти на гръцките колонисти по Егейското крайбрежие с този народ става по устието на Марица, затова името „водни” им приляга. От друга страна, одрисите прокарват влиянието и властта си всред отдалечените от Черноморското и Егейско крайбрежие тракийски племена по теченията на реките Тунджа и Марица. Само там в равнините и долините конницата им е ефективна и на практика непобедима в Тракия. Затова и останалите траки възприемат одрисите като „водни” конници, които идват по течението на реките.
              Няма нито едно тракийско племе, чийто етноним да се е формирал от повече или по-малко известен топоним. По скоро тракийските етноними формират топоними – Сердика от серди, Бесапара от беси. Племенните названия на околните тракийски племена се формират много по-рано, при различни езикови и политически условия.
              През V и ІV в.пр.Хр. елинистичният свят разполага с мощно оръжие, което му позволява да владее и да се намесва във вътрешните работи на съседните племена и дори да подменя местната аристокрация. Това не са гръцките хоплити и македонската фаланга, а гръцката писменост и книжнина, които ги следват. Доказателство са многобройните и достатъчно трайни елинистични държави по източното средиземноморско и черноморско крайбрежие и в Мала Азия.
              Затова освен противопоставянето с военна сила на гръцките и македонски апетити, Одриските царе през V и ІV в.пр.Хр. всячески се стремят да ограничат гръцкото и македонско културно влияние в Тракия. Въпреки големия брой проучени селища и нагробни могили от този период са известни само три кратки надписа на тракийски език с гръцки букви – върху пръстен от с.Езерово, Първомайско и върху пръстен и сребърни съдове от с.Дуванли, Пловдивско. В Тракия процъфтяват художествените занаяти и живописта. Наивно е да се приеме, че творци, достигнали до шедьоври в изкуството, нямат потребност или не могат да пишат.
              Официалната държавна политика на Одриската династия допуска използването на гръцки букви само във външните отношения и върху сечените от одриските царе монети. Одриската държава не е елинистична държава. Голямата част от художествените произведения, намерени при археологически разкопки в Тракия от този период, са оригинални, характерни за местните култове, ритуали и традиция. Вносни луксозни стоки и керамика се откриват само в некрополи, където са погребани аристократи. „Тълкуването на тракийските имена и епитети на божества дава възможност да се установи, че траките са имали своя собствена оригинална религия, която първоначално е била съвсем независима от гръцката.”4 През VІІІ в.пр.Хр. част от автентичните тракийски култове преминават в Елада. Тракия осъществява износ на култура, паралелно и точно като износ на пшеница, вино и мед. С развитието на външната търговия и особено по време и след македонското нашествие в средата на ІV в.пр.Хр., в Тракия си пробиват път някои елинистични култове и художествени влияния, най вече от гръцките колонии в Халкидика и по долината на река Струма.
              Доказателство за описаното до тук е тракийското изкуство и по-точно настъпилата в началото на V в.пр.Хр. пълна промяна на предметния, декоративния и иконографския репертоари на това изкуство. Гръцкото и македонското културни влияния в Тракия не дават приемливо обяснение за тази промяна. Елинистичното влияние води до поява на монументална скулптура и живопис, каквито по-рано в Тракия не е имало. Гръцки скулптори и художници работят по поръчка на тракийската аристокрация и създават шедьоври – например бронзовия глиган от гробницата в Мезек.
              Но гръцкото влияние не може да обясни защо през V в.пр.Хр., когато започва възходът и териториалното разширение на Одриската държава, траките изоставят старото си „геометрично” изкуство, характерно с декоративни елементи, съставени от геометрични фигури, и се появяват идеи, форми и мотиви, сходни с тези от пред- ахеменидския период на персийското изкуство. Геометризацията като стилов похват се съчетава и заменя от друг стилов похват – схематизацията. Например брадвите с украсена пета, конските амуниции и фигурите на животни са изработени в геометричен стил, но изразяват източноирански идеи, характерни за Анатолия и Северното Причерноморие. Бронзовите, сребърните и златните фиали и канички, намерени при археологически проучвания и разкопки в Мизия и Тракия, и по форма и по декорация следват източноиранската и персийската традиция.
              Действително персийското изкуство има своето отражение в Тракия и това са куполните гробници в архитектурата, съсредоточени най-вече в Подбалканското поле и художествените постижения в торевтиката - нагръдници, украшения на коне и щитове, подобни на персийските. Походът на персийския цар Дарий І в Тракия и Скития не може да обясни това влияние. Армиите по време на поход във враждебна среда не правят и не остават изкуство.
              Тракийското изкуство от началото на V в.пр.Хр. има ясно изразено сходство със скитското изкуство от този период. Те се развиват паралелно предимно като декоративни приложни изкуства, най-вече като украса на отделни предмети и съдове. Те възприемат идеята за украса на конската амуниция с животински изображения и я доразвиват съществено през ІV в.пр.Хр. В основата им стои стилистиката и идеологията, заложена в изкуството на Северен Кавказ от тъй наречения „кимерийски” период. Подобни артефакти, намерени и в други райони на Югоизточна Европа, официално носят названието „кимерийски”. Одрисите кимерийци не могат да създават друго изкуство в Тракия, освен „кимерийско”.
              Културата на Тракия се формира във взаимодействие с влияния от много страни, като култура на синтез, но в основата и стоят две автентични традиции – тракийската и кимерийската.
              След началото на Римската експанзия на Балканите, одриската царска династия приема Рим като естествен съюзник срещу изконните си врагове, за разлика от независимите тракийски племена, които се намират под елинистично и македонско влияние. Одриското царство се ползва със статут на независимо и полунезависимо царство в края на І в.пр.Хр и до 45г.сл.Хр., когато околните елинистични държави са унищожени от римските легиони .
              От гледна точка на горните факти и изводи, употребата по-нататък в текста на понятия като тракийски език, тракийска култура, тракийска ономастика, Тракийски конник, трябва да се разглеждат като условни. Трябва да се има предвид синтезът в някои случаи и диференцирането - в други, на наследството от културите на различните племена, населявали Тракия.

              Копирано от тук: http://www.bg-history.info/smf/index...boardseen.html

              Коментар


              • #22
                От: Скритата и забравена история на България

                А за тези на които им е интересна организацията на българската държава ето нещо много интересно и поучително, което донякъде отговаря на въпроса и защо сме такива в момента - защото това в което живеем в момента не е държава в българския и смисъл...



                ДЪРЖАВАТА НА СТАРИТЕ БЪЛГАРИ

                (ОБОБЩИТЕЛЕН АНАЛИЗ)

                В процеса на направените от нас почти 40 годишни изследвания и графичен анализ на писмените знаци на старите българи и реформата им в средата на ІХ в., се наложи да изясним редица исторически обстоятелства. Главен приоритет в този процес имаха археологическите факти. Бяха взети под внимание становищата на техните откриватели. Допълнителен фактор и анализ, съпоставка на достъпни източници, бяха писмените исторически сведения съобразени със скалата за физическото понятие за времето и трансформациите на стария текст в нашето съвремие.

                За наша изненада стигнахме до факти и заключения, че голяма част от историята на Българите е заличена или фалшифицирана!

                Като особено важен източник за възстановяването на истината за нашите предци - българите, намираме издадената в Оренбург, Русия, тритомна история: Бахши Иман, Джагфар тарихы (историята на Джагфар). Свод болгарских летописей, том І, 1993; том ІІ, 1994 и том ІІІ, 1997 г.

                Главна цел на нашето изследване бяха писмените знаци на българите, но се оказа, че те не могат да бъдат разглеждани и анализирани откъснато и изолирано от времето и историята на техните носители, българите и тяхната държавност. Затова ние тук си позволяваме, макар и в най-общи черти, да възстановим някои от принципите на тази държавност.

                В българската историография тук-таме се споменава за законите на кан Крум /802-814 г./. Липсват обаче детайлите и анализ, както на неговото законодателство, така и на старата религия на българите. В том ІІІ на българските летописи /стр.111-124/, намираме сведения за религиозната митология, обрядите и основните закони на старите българи, записани във времето на кан Урус Айдар /805-855 г./, владетел на Киевско-Волжка България. Има основание да се приеме, че те са еднакви и в Дунавска България. От Прил. І. 8. се вижда, че майката на кан Урус Айдар е сестра на кан Крум, а неговият син Будим е първият по държавна власт след Айдар, тархан на Ак-Урус, Прил. ІІ. 16. Записът на тези сведения е направен преди 840-та година, от държавният секретар Шамс.

                Според чл.10. и чл.11 от основният закон “Торе” върховният управленчески орган на българската държава е “Кинеш”, т.е. демократично избрано Народно събрание, в което броят на избраните представители не надвишава 500 народни представители.

                Този орган избира упълномощени представители, изпълняващи функциите на съдебна власт. Върховен изпълнител на властта в държавата е канас ювиги, който получава тези права и задължения по родово наследие. Нарушаването на това родово наследие не се допуска, освен при изключителни случаи. В изпълнение на своите права и задължения канът разполага с правителство от 30 боляри от които 12 са “велики” и изпълняват функциите на оперативен съвет, отговорност за съответните региони от държавата и за осъществяването на необходимите действия. Канът е върховен военен, съдебен и религиозен предводител. За измяна на държавата или на религията всички са равноотговорни и според чл.8. подлежат на смъртно наказание не само те, а и най-близките им родственици. Такива случаи намираме при кан Гостун = Кущан = Гордас от род Ерми /527-528/, който е убит заради опит за подмяна на старата религия с християнство и кан Сабин /764-765/, който за да се спаси от тази санкция избягал с близките си в Константинопол. Логично е да се мисли, че и в двата горецитирани случая решението за санкция е право на Кинешът = Народното събрание. Други аналогични сведения за ролята и значението на този върховен орган в управлението на държавата на българите са следните:

                “…кан Чиляр, син на кан Кубан (152-146 г.пр.н.е.) бил свален от престола…”. /том ІІІ.стр.88/.
                “…кан Алан, внук на кан Кубан (140-107 г.пр.н.е.)…след 6 години разпокъсаност на държавата отново я обединил…” . Текстът на стр. 88 дава основание за тълкуванието, че това е станало след сериозни промени в състава на основният държавен орган “Кинеш”.
                “…кан Артан, син на Кубар… забранил търговията...неговото управление било жестоко и разбойническо, поради което го намразили… загинал в 150 г.от н.е. при единолично сражение (по настояване на българските тархани и дори и неговата сестра) с наетият от него на българска служба хунски военноначалник Агарджа…сестрата на кан Артан, след неговата смърт, се омъжила за Агарджа, а българските тархани го провъзгласили за кан…” /том ІІІ. Стр. 89-90/. Така възникнало началото на родът Дуло. След този брак, представители на хунски родове добиват правото на участие със свои представители в основния държавен орган на българската държава - “Кинеш”. Следи от това тяхно право намираме в текста на чл. 10 записан в първата половина на ІХ в. по времето на кан Урус Айдар. Следи от този принцип откриваме и в сведението на византийския хронист Никифор относно събитията в Дунавска България свързани със смъртта на кан Телец (762-764) /Прил. І. 1/. Подобно право на участие с представители в управлението на Българската държава, значително по рано (ІV в. пр.н.е.) от хуните са имали родови представители на масагетите.
                Има доказателства, че дори и след смяната на старата религия на разделената българска държава (Старата Велика България), основният държавен орган за управление по древни традиции е Кинешът = Народният събор = Народното събрание. Доказателство за това са сведенията за кан = княз Борис, когато той е вече бивш владетел на Дунавска България и е предал държаваната си отговорност на своя син Владимир.

                В 893 г. бившият владетел на Дунавска България кан = княз Борис (842-889г.), чрез решение на Народният събор = Кинеш = Народно събрание, свалил от държавна власт и отговорност своят първороден син Владимир.
                Има легенди, че наказателната санкция спрямо Владимир не е била смъртна присъда, а той е лишен от зрение чрез избождане на очите заради опит да възстанови старата религия на българите.

                До тук само частично представихме: Устройството, ролята и значението на върховния управленчески орган на Българската държава. Според Българските летописи тази практика за управление на държавата намира приложение около 16 хилядолетия и е модел и пример за поредица възникнали и отминали във времето други държавности и цивилизации, които в нашето съвремие са представени чрез археологически артефакти, писмени знаци и писмени източници.

                Моделът за върховно управление би могло да бъде сравняван с Ареопагът на Гърците или Сенатът на Римляните. В нашето съвремие, би могло да се сравнява с т.н. “парламентарна монархия” със следните различия:

                КАНАС ЮВИГИ - Задължително е от древният управленчески родов корен на българите. Единствените изключения са Агарджа и Баламбер, които са от хунски произход, но бръкът им с български принцеси е сключен и утвърден от закона и демократично избраното Народно събрание съгласно чл.10 от закона = конституцията “Торе”.

                КАНАС ЮВИГИ = ИМПЕРАТОР - Изпълнява решенията на Кинеш = Народното събрание = Сенат, но при извънредни ситуации има права и задължения за самостоятелни решения. Това обстоятелство е регистрирано от поредица византийски и латински хронисти във фразата: “…господарят на Българите…”. За самостоятелните решения канът е давал отчет пред Кинеша.

                Според закона Торе:

                Чл. 13. “…неговите синове от наложниците не принадлежат на царския род, а на родът на техните майки.”.

                Чл. 16. “…има право да взема данък 10% от търговците…”

                При военни отбранителни или нападателни действия канът е главнокомандващ и е длъжен да спазва, както и да контролира спазването на следните принципи:

                Чл. 37. “...пленените не подлежат на убийство...”

                Чл. 36. “...телата на загиналите велики войни на противника вътре в границите на Държавата, не бива да се заравят в земята, защото техните души ще останат на нашата земя и ще ни отмъстят...техните тела трябва да се изгарят...”.

                Като върховен съдия канът разглежда и взема решения по дела, свързани с нарушения на договорите за междудържавните отношения, както и спрямо несправедливо издадени присъди от упълномощените съдии.

                Чл. 52. “...Ако някой чуждоземен владетел откаже да плати на Българската държава данък...канът има право да употреби сила...”.

                Чл. 53. “... Ако някой избяга от даржавата в друга страна, то за това се наказват охранителите на този участък от границата...”.

                Като върховен религиозен водач канът възглавява народните молебени към Тангра.

                Чл. 30. “...преди битка се извършва молебен към Тангра...след успешна битка се извършва благодарствен молебен...”

                ОБЩЕСТВОТО:

                При своето пребиваване в столицата на кан Атила от род Дуло (434-453) в Панония, летописецът на тази епоха Приск казва за него следното: “...крупен държавен деятел извършил велики дела...”. Както Приск, така и други негови съвременници, констатират, че в държавата на кан Атила (Тохол = АвеТохол) няма робство и тежки данъчни задължения и че чужденците могат да живеят спокойно, а различните вероизповедания не са подложени на преследване. В най-общи черти това означава, че не е имало кражби, насилия и разбойничество.

                Как е било осигурено обществото в държавата от такава опасност?

                За неговия родственик, също от род Дуло, кан Крум, в историографията почти имагинерно се споменава за неговите строги закони. Не са за пренебрегване и фактитите, че преди да поеме държавната отговорност, кан Крум идва от региона на Панония, а синът му Будим е първи държавен ръководител (Урус тархан ) на зет му кан Урус Айдар от род Дуло.

                В българската историография битува твърдение, че кан Крум е водил войни срещу аварите...и ги покорил! В нашето изследване установихме, че Крум, син на кан Азан = Асен Тукта и внук на аварския каган Улаг е нелогично да води война срещу войските на своя дядо. Логиката и фактите сочат, че първите войни с участие на Крум Велики са срещу агресията и войските на Карл Велики в региона на Панония.

                Законите във времето на кан Атила, кан Урус Айдар, и кан Крум, които гарантират необходимия ред и спокойствие на обществото в българската държава са много по-древни и са строго спазвани в продължение на хилядолетия. Тук цитираме част от тях, които засягат обществото в Българската държава:

                Чл. 44. “...крадецът се осъжда да върне окраденото в десеторен размер. Ако той не е в състояние...се взема от близките му родственици...”.

                Чл. 45. “...ако на крадецът му е първи път, освен върнатото в десеторен размер, той е длъжен да се закълне, че вече няма да краде. Ако му е за втори път, освен върнатото в десеторен размер му се отрязват носа и ушите и се подлага на бой като безчестен човек...ако бъде заловен в кражба трети път...освен горните наказания му се пречупват краката...”.

                Чл. 38. “...убийците се предават на рода на убития, а те сами решават да го убият ли или да му позволят да живее срещу откуп...откупът за убиец мъж е 1000 овце или 100 камили или 300 коня, а за убиец жена, два пъти по-малко...”.

                Чл. 39. “...ако убийството е извършено чрез отравяне...с отровителите се постъпва както с убийците...и ако е чрез вино се унищожават лозята на убиецът...ако е чрез месо се унищожават и животните на убиецът...”

                Чл. 41. “...на убиец на свойте родители или близки родственици...не се разрешава откуп...него го убиват вързан... със стрели...”.

                Чл. 51. “...Бременна жена се освобождава от наказания...”.

                За правилата на поведение в обществения живот в държавата на българите немаловажно значение имат и следните клаузи от закона “Торе”:

                Чл. 25. “...във всички случаи трябва да бъде даден откуп за невестата, даже и ако тя е взета насила... ако при нейното похищение...някой от похитителите е убит... никой не носи отговорност”.

                Чл. 32. “...Войн, проявяващ неуважение към своето оръжие, се лишава от него”.

                Чл. 32. “...Войните призовани на сбор, която се явят в непълно въоръжение и не изпълняват заповедите...или побегнат от полесражението, се наказват от своите военноначалници”.

                Чл. 55. “...Ако някой се опита да избегне присъденото му наказание ... го убиват “.

                Чл. 51. “...Жена, имаща деца, при раздяла на имуществото получава не само своята част, но и частта на децата...бащите на децата могат да бъдат различни, но майката е една. Нека децата не забравят това и да се покланят на майката преди да приветстват бащата”.

                Според митичната част на споменатите по горе български летописи, още през десетото хилядолетие преди новата ера е имало графичен знак на Бог Тангра. Това е по времето на българският владетел Улят (Лут), том ІІІ с.82 . Този знак е изглеждал така:



                Знак на Бог Тангра

                Графичната форма на знака е еднаква с формата на знак № 50 от таблица № 1 (Писмените знаци на старите българи). Освен него, според същия източник, те са имали и знак-герб на българската държава Идел, изобразяващ основния покровител Алп Бури. В различните фази на развитие на българската държава гербът е имал следните графични варианти:



                Знак- герб на Българската Държава

                Графичната форма на втория и третия варианти съвпадат с формата на знак № 67 от таблица № 1 с фонетично звучене АН. Същият знак е запазен и в Кирилицата, под название АСЪ, а също и в модифициран вид в Глаголицата. Неслучайно знакът присъства и в монограмите върху пръстените на кан Кубрат.

                В периода на първото хилядолитие пр. н. е. и първото хилядолетие от н. е. държавата на българите е модел и пример за морал, закон и организация на възникналите в този период други държавности.

                Коментар


                • #23
                  От: Серия от революции в Африка.

                  Проф. Асен Чилингиров изкуствовед: Да изправим историята си с главата нагоре
                  П.П.Късно видях че е отворена нова тема.
                  Последно редактирано от maks; 21-02-11, 22:28.

                  Коментар


                  • #24
                    От: Серия от революции в Африка.

                    Първоначално публикуван от vlageo Преглед на мнение
                    Перефразирам - дайте името на един античен български летописец, оставил ни някакво свидетелство от своето време за великата ни праисторическа култура...

                    И не ме разбирайте погрешно - не подценявам културата ни и историята ни.
                    Но да търсим под вола теле .... - общо взето изпадаме в ситуацията на съседите ни македонци, които упорито твърдят че произхода им е пряка линия на Александър Велики...

                    Иранския е индоевропейски език и като такъв има връзка с всички останали индоевропейски езици...освен това оттам са минали гърци, хуни и монголи, турци - неизбежно е в нашия съвременен език да не влязат много техни думи...друг е въпроса какъв е всъщност днешния ни език и каква част от него е "пра"българска...

                    И не става дума за открити могили и крепости по онези места. Става дума за съвсем различни неща...
                    Като храним самочувствието си с история нека поне ядем нещо истинско, а не въздух...

                    Модераторите да разчистят ако сметнат за необходимо...
                    Колега чувал ли си Отец Паисий и Черноризец Храбър...?!!!! Само питам..?!!

                    П.П. би ли дефинирал думата "въздух" в смисъла на който я използваш...?!!

                    Поздрави

                    Коментар


                    • #25
                      От: Скритата и забравена история на България

                      Първоначално публикуван от Marto-Novobranko Преглед на мнение
                      Колега! Аз само обосновавам убежденията си, за които в друга тема бях репликиран и предизвикан да докажа! Не задължавам никого да приема това което излагам тук! А що се отнася до Херодот - в тази тема има много малко история под формата на субективни преразкази , ако не сте забелязал! Така, че цитирането му е най-малкото неуместно... Добре е иронията да бъде подплатена с обоснована контра-позиция! Не мислите ли...?!! Крайно време е учебниците по българска история да бъдат пренаписани, защото основната причина за духовната нищета на българите в момента е, че не познават истинската си история!

                      П.П. учудвам се на самочувствието ви, което поставено срещу мненията на толкова много учени, някак си мигновено олеква...

                      Поздрави
                      Когато човек разсъждава с емоциите си обикновено не го прави с разума си. Иначе би забелязал, че противоречие между мен и написаното (пардон - прекопираното) няма. Противоречията ги открива този, който подхожда с конфликтно подсъзнание дори по една толкова сериозна тема. Сериозността е толкова голяма, че адски много се учудвам на лекотата, с която употребявате "истинска история", "духовна нищета" и прочие ниско-вестникарски термини. След като се ангажирате с толкова сериозна тема то забравете емоциите си - те са неуместните в случая и могат да доведат до олекване на иначе интересните съждения на тези учени. В интерес на истината мене ми е много кеф, когато чета или слушам такива неща. Това, че ми е кеф не означава, че им вярвам обаче. Това са различни неща.
                      А вметката ми за Херодот е абсолютно уместна. Ако аз и Вие застанем на едно кръстовище като пешеходци и стане ПТП между 2 автомобила и двамата дадем свидетелски показания, даже не двамата а всички присъстващи - ще се учудите, че 2 еднакви мнения няма да има! И всички са верни!
                      Така е и историческите източници.
                      Понеже съм чел малко и философия ще Ви кажа нещо - Истина няма. Има гледни точки!
                      Интересно е да генерирате големи пасажи обаче никой няма да ги прочете (или пренебрежимо малко). И не защото са верни или неверни, не защото са интересни или безинтересни, ами защото го правите като спам.
                      Пак казвам - тематиката ме кефи, ама когато някой развее байрака на "абсолютната истина" малко нещо ми напомня за ранните демократични години, където "абсолютната истина" се оказа откровена лъжа, ама да не навлизам в тази тематика...
                      Когато опознаеш живота - няма закъде да бързаш...

                      Коментар


                      • #26
                        От: Скритата и забравена история на България

                        Колега не бяхте ли вие дето ме изпратихте в Иран да разгледам и дадохте пример с 3000 ирански думи в българския език, че ме питате къде виждам противоречие..?!!Колега, правете разлика между спам и цитат! Спам са мненията преместени тук от модераторите - от други теми! Човек за да цитира трябва да притежава две неща! Познания и достатъчно морал да не преписва на себе си чужди заслуги и знания! Аз не разсъждавам с емоциите си, защото това е практически невъзможно - двете неща се случват в различни дялове на мозъка! Научно доказан факт! Щом ви е кеф да четете такива неща - заповядайте! Ако пишете - пишете по темата, макар и с различна гледна точка! А, че сте чели философия ви личи...!! Велика наука - майка на всички науки и на много дървени философи...! Ако ще философстваме нека отворим друга тема, а тази да остане за историята... Що се отнася до термините които използвам - щом ви се набиват в очите, значи са правилните, независимо как ги квалифицирате. И за финал - ако не искате да подхождат конфликтно към вас, контролирайте сарказма и иронията си, особено в теми различни от философията и политическите коментари (защото гледам от две години само там се подвизавате), където имате претенцията да сте авторитет тук!

                        Поздрави

                        Коментар


                        • #27
                          От: Скритата и забравена история на България

                          Историята е хубаво нещо. Бъдещето е нещо различно.
                          Животът най-дълъг в Смолян, най-къс в Сливен
                          148 села без жители
                          Други 361се обитават само от двама-трима човека



                          СОНЯ АНГЕЛОВА
                          08.06.2010



                          Монитор: За 15 години се очаква да се стопим с милион и половина.


                          От 148 български села останаха само табелките, показват последните данни на Националния статистически институт. През 2009 г. още 4 населени места загубиха всичките си жители и преминаха в миналото. Други 328 села имат по десетина жители, а 361 - и по-малко, отчете Красимира Кръстева, която следи демографските процеси в института. Най-много са мъртвите селища в Габровска и Великотърновска област, съответно 61 и 39. На другия край на скалата са Пловдивска и Видинска област с по 2 и Пернишка - само с едно село без хора. Но според НСИ в 43 живее само по един човек, в 54 - по двама, в 33 - по трима. Въпрос на време било те също скоро да попаднат в скръбния списък. Общо населените места у нас в момента са 5304, като 253 от тях са градове. През 2009 г. те са нараснали с още два - Черноморец и Ахелой. Все така вътрешната миграция тече главно от малките градчета към големитеБлизо 60 200 човека са последвали тази посока, докато едва 32 500 са заменили пасторалния живот на село за градския. С най-много нови граждани се е сдобила столицата, където само за година са дошли 21 000 човека. Сред предпочитаните места за живеене се оказват също Варна и Бургас. В същото време най-много хора са се изселили от Враца, Монтана, Видин и Кюстендил.За последната година българите са намалели с 43 000 човека. 27 112 са заради отрицателния прираст, при който смъртността надвишава раждаемостта, а останалите са емигрирали в чужбина. Пак според сметките на статистиката най-дълго живеят хората в Смолян, там средностатистически жените дочакват почти 78 г., а мъжете - 75,1 г.Въпреки стреса столицата осигурява втория по продължителност средностатистически живот - 74,6 г. Най-кратко се радват на пенсия в Сливен, където дочакват едва 71,2 г., следвани от Добрич и Шумен. Според сметките на Световната банка до 2025 година 18% от българите ще се стопят, което ще рече, че за 15 годиниоставаме с милион и половина по-малкоТогава 21% от хората ще са над 65 г., а работещите ще са намалели със 750 000. души. Съотношението на активната работна сила в България е с 6 на сто по-ниско от средното за 25-те от ЕС при възрастовата група от 25 до 34 години и 9% при хората от 55 до 59 години. Демографският срив, освен че ще доведе до намаление на БВП, и ще разбалансира напълно фискалната политика, много скоро ще постави и сериозни социални проблеми. До 2050 г. 5% от населението ще се нуждае от дългосрочни грижи, което може да погълне до 4% от БВП, ако държавата осигури болници и необходимите социални заведения, предупреждава Световната банка.
                          .
                          Айдемир по-голям от 140 града
                          Най-голямото българско село си остава силистренското Айдемир с 6655 жители. След него се нареждат софийското Лозен с 6128 души население и Казичене с 5010 жители. Айдемир е по-голям от 140 града в страната, показват данните на Националния статистически институт. Най-малкият град си остава Мелник със своите 364 души следват, Маджарово - 590 и Плиска с 1051 жители.


                          http://www.monitor.bg/article?id=247328
                          http://paper.standartnews.com/bg/art...article=358347
                          http://www.marica.bg/show.php?id=28393

                          Държавна политика : Българи : Майчинство 2 години, първата 80% от РЗ, втората - минималната РЗ за страната. Детски :35 лв./месец. Памперс : 94бр. - 24,80лв.

                          Коментар


                          • #28
                            От: Скритата и забравена история на България

                            Първоначално публикуван от Marto-Novobranko Преглед на мнение
                            Има доказателства, че дори и след смяната на старата религия на разделената българска държава (Старата Велика България), основният държавен орган за управление по древни традиции е Кинешът = Народният събор = Народното събрание. Доказателство за това са сведенията за кан = княз Борис, когато той е вече бивш владетел на Дунавска България и е предал държаваната си отговорност на своя син Владимир.

                            В 893 г. бившият владетел на Дунавска България кан = княз Борис (842-889г.), чрез решение на Народният събор = Кинеш = Народно събрание, свалил от държавна власт и отговорност своят първороден син Владимир.
                            Има легенди, че наказателната санкция спрямо Владимир не е била смъртна присъда, а той е лишен от зрение чрез избождане на очите заради опит да възстанови старата религия на българите.
                            Aко вникнем във фактите ... май до цар Борис е в сила "държаното устройство" на българите. Имайки предвид горното (самият факт, че не е убил синът си говори за еднолично вземане на решения, противоречащи на закона), както и по-долу написания цитат, както и изколването на "възстаналите боляри" разбирай "кинеш", то с пълно основание можем да кажем, че цар Борис I не само е направил преврат, унищожавайки българската аристокрация, но и с един замах е направил национално предателство, унищожавайки държавността на българите като такава. Все пак от това е зависело физическото оцеляване на него и семейството му. Да не забравяме култовата реплика от българското кино - "Главата му искам и смърт на рода му - жената, децата, слугите и целият му род".
                            Първоначално публикуван от Marto-Novobranko Преглед на мнение
                            Този орган избира упълномощени представители, изпълняващи функциите на съдебна власт. Върховен изпълнител на властта в държавата е канас ювиги, който получава тези права и задължения по родово наследие. Нарушаването на това родово наследие не се допуска, освен при изключителни случаи. В изпълнение на своите права и задължения канът разполага с правителство от 30 боляри от които 12 са “велики” и изпълняват функциите на оперативен съвет, отговорност за съответните региони от държавата и за осъществяването на необходимите действия. Канът е върховен военен, съдебен и религиозен предводител. За измяна на държавата или на религията всички са равноотговорни и според чл.8. подлежат на смъртно наказание не само те, а и най-близките им родственици. Такива случаи намираме при кан Гостун = Кущан = Гордас от род Ерми /527-528/, който е убит заради опит за подмяна на старата религия с християнство и кан Сабин /764-765/, който за да се спаси от тази санкция избягал с близките си в Константинопол. Логично е да се мисли, че и в двата горецитирани случая решението за санкция е право на Кинешът = Народното събрание. Други аналогични сведения за ролята и значението на този върховен орган в управлението на държавата на българите са следните:
                            П.П. Колега Marto-Novobranko, какво можеш да кажеш за произхода на думата "вендета"?
                            П.П.П. Вендолите = вандалите = бангарите = българите??? кое прави това твърдение по-малко вярно от "ан=на"
                            Последно редактирано от upi; 21-02-11, 23:52.
                            Ако не свършва добре, значи не е свършило!
                            0888 315 794
                            LZ1UPI
                            A1 (Rh+)

                            Коментар


                            • #29
                              От: Скритата и забравена история на България

                              Всъщност прозвището което Борис I си спечелил сред народа по време на покръстването е "Българоубиец"! С византийските попове в България е влязла и 20 000 ромейска войска, за да обезпечи покръстването и физическото му оцеляване! Избиването на 52 болярски рода до девето коляно (много християнска постъпка, наистина и страхотен личен пример за останалите), практически обезглавява държавата и това слага началото на края на Велика България... Според закона "Торе", след трите неуспешни войни водени от Борис, държавата е била в страшен икономически упадък и той е трябвало да бъде ритуално удушен (защото Кан-ската кръв е свещена и не трябва да се пролива) и Кинеша да издигне нов Кан! На мястото на избитя елит, Борис поставил свои маши, с чиято помощ сваля от престола Боян-Расате, направил опит да върне изконната българска религия и поставя на престола сина си Симеон, който е единствения български владетел успял по време на военни действия да отвори вратите на Константинопол (уплашените ромеи ги отворили сами) и вместо да го изравни със земята или да го превърне в своя столица, целунал задниците на ромеите за до го провъзгласят за Севастократор - титла, която за българите не значела нищо! Златния век се е изразявал в масово погърчване на населението и е само в главите на лумпени - историци, пишещи художествени романи! Всъщност този период е края на блясъка на държавата ни...

                              Що се отнася до думата "вендета" - произхода и е от италианския език и означава отмъщение, кръвопролитие, но предполагам ме питаш за друго, което не ми е известно, но ми любопитно да науча..!!

                              П.П. И като знак, че България се управлява от "българи", преди няколко години издигнаха доста внушителен паметник на Борис I в Плиска. Ако ви е интересно - поинтересувайте се кои организации застанаха зад тази инициатива...

                              Поздрави
                              Последно редактирано от Марто (Мартин Христов); 22-02-11, 00:32.

                              Коментар


                              • #30
                                От: Скритата и забравена история на България

                                Първоначално публикуван от Marto-Novobranko Преглед на мнение
                                Всъщност прозвището което Борис I си спечелил сред народа по време на покръстването е "Българоубиец"! С византийските попове в България е влязла и 20 000 ромейска войска, за да обезпечи покръстването и физическото му оцеляване! Избиването на 52 болярски рода до девето коляно (много християнска постъпка, наистина и страхотен личен пример за останалите), практически обезглавява държавата и това слага началото на края на Велика България... Според закона "Торе", след трите неуспешни войни водени от Борис, държавата е била в страшен икономически упадък и той е трябвало да бъде ритуално удушен (защото Кан-ската кръв е свещена и не трябва да се пролива) и Кинеша да издигне нов Кан! На мястото на избитя елит, Борис поставил свои маши, с чиято помощ сваля от престола Боян-Расате, направил опит да върне изконната българска религия и поставя на престола сина си Симеон, който е единствения български владетел успял по време на военни действия да отвори вратите на Константинопол (уплашените ромеи ги отворили сами) и вместо да го изравни със земята или да го превърне в своя столица, целунал задниците на ромеите за до го провъзгласят за Севастократор - титла, която за българите не значела нищо! Златния век се е изразявал в масово погърчване на населението и е само в главите на лумпени - историци, пишещи художествени романи! Всъщност този период е края на блясъка на държавата ни...

                                Що се отнася до думата "вендета" - произхода и е от италианския език и означава отмъщение, кръвопролитие, но предполагам ме питаш за друго, което не ми е известно, но ми любопитно да науча..!!

                                П.П. И като знак, че България се управлява от "българи", преди няколко години издигнаха доста внушителен паметник на Борис I в Плиска. Ако ви е интересно - поинтересувайте се кои организации застанаха зад тази инициатива...

                                Поздрави
                                Ще ти кажа моето мнение не като модератор, а като пълноправен участник на години.Дали ще се засегнеш ме боли целия.
                                По@ра се от пействаници и нищо не каза, не и нещо, изглеждащо като твое виждане по въпрос/тема, създадени от теб.
                                Накрая се напъна да напишеш нещо сам и какво - Борис - боклук, Симеон - боклук, ти, байно, ако не бяха тези боклуци, щеше да си доста различен от сега.
                                Да, има вариант да не ти допада какъв си - ами ЛК, паспорта и където ти е кеф.

                                Каквото и да напишеш като отговор на този пост, няма да ти отговоря.Мисли си каквото искаш, пиши си простотиите на воля.Махно никога не ми е бил любимец, наследниците му също.

                                п.п.да ти имам източниците за тия фермани, май търсиш каквото ти изнася да четеш.А другите?
                                Последно редактирано от maxxx; 22-02-11, 01:29.

                                Коментар

                                Активност за темата

                                Свий

                                В момента има 1 потребители онлайн. 0 потребители и 1 гости.

                                Най-много потребители онлайн 8,787 в 17:37 на 21-06-23.

                                Зареждам...
                                X