Блусарска тема

[Bogoljub Gagic]

cecoa1 коментира
Вчера, 23:27
...
Преди две години лежах в болница с един унгарец, който живее в моето градче, той прави собствени китари-уникати(и ремонтира всякакви китари). Тогава можех да го питам разни такива прости въпроси, но въпросите ми идват чак след някои обяснения в тази тема (та го питах само още по-лаишки неща )
Между другото, ето един клип с тестване на негова китара, в който гледам на китарата един шалтер като голямо цк-ключе, дали и той не превключва настройките донякъде замествайки друга китара? https://youtu.be/zxUhO5kkfKs
Освен това, гледам и тия като някакви копчета долу трите, и тях нещо ги пипа... https://youtu.be/QJDeUEM6Hsg
Мноо сложно, верно дяволска работа са тия инструменти.

Копчетата общо взето са - две за тона на двата "адаптера" (pick-ups) - близкия до грифа и този, близък до прагчето на китарата, т.е. "предния" и "задния", третото копче е за силата на звука, ЦК-ключето изключва по един от адаптерите или и двата изобщо (ако си на сцената е полезно, за да не издаваш идиотски звуци, докато се движиш, преди да почнеш да свириш), понякога има две кръгли копчета за сила на звука - за всеки адаптер поотделно и заедно с тези за тона стават четири.
"Адаптерите" са намотки с магнитна сърцевина, които възприемат трептенето на стоманените струни и го трансформират в електрически импулси. "Гибсън" навремето патентовали т.нар. "хъмбъкъри" (humbuckers) - едни по-широки адаптери, защото били с двойна намотка и така намалявали бръмченето и паразитните шумове. Звукът при тях обаче бил по-нисък и плътен. "Фендер" си останали на класическите еднонамотъчни. Има и оптични адаптери, преобразуващи трептенето на пластмасови струни, струни "от котешки черва" и прочие неметални такива.
Елементарна технология някъде от началото на 20-ти век, почти не е мръднала оттогава. Брайън Мей от "Куин" например сам си прави китарите.
Важно е обаче качеството. Българска електрическа китара (не знам дали правят още) бръмчи яко, като я включиш в усилвател и общо взето трябва да си държиш ръцете на струните, за да я "заземяваш" да не бръмчи, а от китайска направо бие ток Истински "Гибсън" или "Фендер" са като някакви бижута, а за това, което твоят унгарец прави - направо нямам думи...

[cecoa1]

Някои неща ги пишеше в различни статии в уикито, но повечето, не. Някъде споменаваха за гриф без прагчета, но това май при някакви редки бас-китари(че четенето ми естествено мина и през тях). Твоите обяснения са логични, и така казано са близко до акъла, но няма как сам да се сетя.

А унгареца не го знам колко е добър, просто и тогава доста ме впечатли с какво се занимава, а сега разбирам още по-добре колко далеч не проста работа е това.
Беше стабилен чичка- Томас Корози (не е тоя свирещия от клипа), даже даде контакти и ме канеше да ходя на барбекю, но с моята смотана работа, така и не му се обадих, после мина време, и така си остана. Сетих се за него покрай темата, явно още се занимава.
Даже има и скромен сайт, който му направил сина(на немски е, и не вярвам да го броят реклама)- http://www.angelfield-guitars.com/html/guitars.html

[Bogoljub Gagic]

Някъде споменаваха за гриф без прагчета...

Всички сериозни струнни инструменти (без пианото, щото и то по традиция се води струнен инструмент) са без прагчета - цигулки, виоли,чела, контрабаси. Иска се талант и слух, за да налучкаш къде да поставиш пръстите си, за да изкараш верния тон. Бас-китарата е по произход контрабас и обикновено читавите басисти могат да свирят и на контрабас, вкл. с лък.

Китарата обаче е "несериозен" инструмент, не е била за професионалисти. Вагнер например саркастично определя "оркестъра на Пучини" (демек музиката на оперите му) като "една голяма китара" - т.е. става за акомпанимент към пеенето и толкова.

Китарата е "бедняшкото пиано" и винаги е имала прагчета, че даже и "точки" - маркери, "inlays", на трето, пето, седмо и т.н. прагчета, които ако ги няма под струните (което придава "сериозен вид" на китарата), обикновено ги има отгоре на ръба на грифа, че да ги вижда свирещият Служат за лесна настройка (може да имат и други функциЙ, ама аз не ги знам) - първата (най-тънката) струна при "италиански лад" се настройва с камертон (издаващ тона "ла"), когато е натисната на прагчето с първата точка (трето прагче) трябва да дава същия звук, а "празна" - ненатисната ще дава "ми", втората струна, натисната на същата "точка" трябва да звучи като "празна" (ненатисната) първа струна и т.н. Разбира се в днешно време е пълно с електронни уреди и програми за компютър, за да си настроиш струните и без да имаш никакъв слух, дори да си глух.

Големият успех на китарата е, че е "портативна", много по-евтина от другите музикални инструменти, не изисква по дефиниция музикален талант, а електрифицирането ѝ отваря безкрайни хоризонти. Извън всякаквите дисторшъни, ревербератори и други приставки към електрическата китара, достатъчно е да я навреш достатъчно близо до високоговорителя на усилвателя ѝ, за да се получи feed-back - звукът от него кара струните да трептят, адаптера възприема трептенето, праща го пак в усилвателя и така можеш да свириш само с пипане на струните с едната ръка, без да е нужно да ги дърпаш с другата ( вместо това можеш да я вдигнеш в победеносен поздрав към куфеещата публика например )

[Кольо]

Бай Бого, първа и шеста струна са на еднаква нота-Ми, само дето са през октава. Средното им Ми е на четвърта струна, трето прагче.
А Ла двете струни дават на пето, а не на трето прагче. Малко си се объркал демек

Като лапе си купих адаптер за "Орфея", свързвам го към касетофона(като усилвател), и имах електрическа китара. Само дето не може да се задържа дълго един тон, че ставаше ужасна микрофония(дад де, не е микрофония, ама самовъзбуждане някакво), та се налагаше да правя някакви импровиузации в които няма дълги тонове.
А като си направех двупръстието-излизаше звук почти като китарата на Волф Хофман...Голям кеф беше.

[cecoa1]

Пише, че тия без прагчета, можело да се извличат по-различни ефекти.

А това, че е лесно и не иска талант...ммм, не знам... може би не трябваше да гледам този клип преди малко - https://youtu.be/OG__SwkV3wg

[Bogoljub Gagic]

Бай Бого, първа и шеста струна са на еднаква нота-Ми, само дето са през октава. Средното им Ми е на четвърта струна, трето прагче.
А Ла двете струни дават на пето, а не на трето прагче. Малко си се объркал демек

Бе, аз,че съм ги забравѝл, съм ги забравѝл. Ама първа струна като е ми ("празна"), като я натиснеш на трето прагче, не трябва ли да даде "ла" Или броЙм и полутоновете по прагчетата и трябва на пето прагче да се търси съзвучие с камертона?
Синът ми си беше купил някакво чудо - слага се на ключа, дето се върти, за да опъва струните, натискаш "1-ва струна" на уреда, дрънваш първата струна и то хо-о-о-оп - онуй нещо навива или отпуска ключа, докато звукът стане "ми". После откачаш уреда, слагаш го на ключа за втора струна, натискаш на дисплейчето "2-ра струна", дрънваш я и онуй навива пак, докато изкара звука...

[Кольо]

На първо прагче е Фа. На трето прагче дава Сол.
На пето Ла, на седмо Си, и т.н.
Това заради полутоновете, и те си трябват, всъщност са си много важни, точно колкото и целите тонове.

[Bogoljub Gagic]

Иначе точно на блусарите дължим появата на електрическата китара и електрическия орган, по-точно "електромеханическия", с въртящ се барабан:

[bojitch]

Пускам нещо за Кольо, пък може и да му хареса. Песента е била бестселър за онова време!

[Кольо]

Ми харесва ми. Не ми къса парченца душа, но не е и за изхвърляне.

[Bogoljub Gagic]

Пускам нещо за Кольо, пък може и да му хареса. Песента е била бестселър за онова време!

Само долният версиЙ вАжи :

[Bogoljub Gagic]

Само долният версиЙ вАжи :

Абе, чудя се аз на какво ми прилича горната песен, а то какво било! Това помните ли го (или захласнати по мльадата Силви Кристел, сте пропуснали музиката)?

[Bogoljub Gagic]

Марк (к)Нопфлер обЕснява някоЙ работи за китарите, вкл. и електрическите. Трябва да се погледа - след 4-та минута става по интересно:

А, Цецо го бил пуснал вече по-горе това ( #48.2 )

[сто]

Гагич, на тоя съм му фен от 80-та някъде, ма и до утре да ми обяснява кое-как, няма да се науча да го правя
Няма и защо, стига ми понякога да го слушам как свири и пее.
Впрочем в тая блусарска тема основно говориш за китари. Пиано-блусът къде го?

[Bogoljub Gagic]

сто коментира
Днес, 12:58
....
Впрочем в тая блусарска тема основно говориш за китари. Пиано-блусът къде го?

По-горе има пуснати от други участници клипове? . А теоретично и на практика пиано-блусът е вторичен, след китарния. Пианото, макар и да изглежда "като пишеща машина" - имаш клавиш, натискаш, свири съответната нота, е "елитарен", не е "народен" инструмент като китарата. Първо не можеш да "си носиш пианото" по горички и полянки, на памучните поля, "на тръстиката" и да забавляваш уморените си другари по съдба край огъня вечерно време. Второ - на пиано да свириш се иска грамотност (нотната си е по-сложна от езиковата), за китара - не. Може да си "слухар", да мажеш с гърлото на бутилка по струните, да чукаш по корпуса, да късаш струни, да стържеш с някакви предмети по тях, накрая да удариш някого с китарата по главата . Затова блусът е възникнал като китарна ("народна") музика и до ден-днешен си остава предимно такъв.

[сто]

Е, голямо било... Ми хармониката е по-малка от китарата и няма нужда чак да си нотно грамотен за да свириш. Вярно че няма как хем да "духаш" в двете посоки, хем да пееш, ма се побира в малкия джоб

[Bogoljub Gagic]

Е, то хармониката си е вторият по значение блусарски инструмент. Но не става с такава от музикалния магазин, освен ако не си купиш "блус-хармоника". Не знам точно каква беше разликата, знам само, че блус-хармониките са по-елементарни от класическите устни хармоники и са в предварително зададена тоналност, т.е. трябват ти поне десетина Нещо като "блусарските" настройки, дето ти трябват няколко предварително настроени по различен начин китари.

[Bogoljub Gagic]

Като стана дума за "неграмотни" китаристи, се сетих за Дик Дейл (най-известен у нас с "песента от филма "Криминале"", т.е. гръцката "Мизирлу", де не се бърка с мисирките на Б.Б. ). Не е неграмотен, де, вкл. и музикално, но е самоук "слухар", свирещ с "обърната китара". Известни са музиканти-леваци, като Пол Маккартни и Джими Хендрикс, дето натискат струните с дясната ръка, а ги дърпат с лявата, обратно на класическата постановка, при която грифът на китарата се държи с лявата и с нея се натискат струните, а "се дрънка" с дясната ръка. При тях обаче струните са пренаредени - пак първа, най-тънка, е отдолу на грифа и нагоре към последната шеста стават все по-дебели. При Дик Дейл просто китарата е обърната, без да се пренареждат струните и захватите му са доста странни. Ето един блус от него

[prascho]

По-горе има пуснати от други участници клипове? . А теоретично и на практика пиано-блусът е вторичен, след китарния. Пианото, макар и да изглежда "като пишеща машина" - имаш клавиш, натискаш, свири съответната нота, е "елитарен", не е "народен" инструмент като китарата. Първо не можеш да "си носиш пианото" по горички и полянки, на памучните поля, "на тръстиката" и да забавляваш уморените си другари по съдба край огъня вечерно време. Второ - на пиано да свириш се иска грамотност (нотната си е по-сложна от езиковата), за китара - не. Може да си "слухар", да мажеш с гърлото на бутилка по струните, да чукаш по корпуса, да късаш струни, да стържеш с някакви предмети по тях, накрая да удариш някого с китарата по главата . Затова блусът е възникнал като китарна ("народна") музика и до ден-днешен си остава предимно такъв.

Мда, точно заради това се научих да свиря на китара - нямаше как да си мъкна пианото "на тръстиката" (въпреки, че имам 1-2 попиляни синтезатори точно така ). Накрая се сдобих с играчката от клипчето, която много лесно се носи по джемове.

Поздравявам ви всичките с изпълнението и моля за снизхождение - за първи път я докосвах на този запис и определено е много зле, но дава представа как пианист може да свири блус в полеви условия

[сто]

Супер!
Само си сложи и едно сгъваемо столче в раничката при свирката, та да ти е лесно и удобно.

[old tramp]

Някой спомня ли си Otis Redding, любим ми е - за жалост, отишъл си трагично много млад. Имам негови парчета, но не мога да кача - не ми се разрешава, защото били Flack Extension, е тогава фак атеншън

[bojitch]

Що не може?

https://www.youtube.com/watch?v=l7T9HKmERv0

[сто]

Когато започнах да се заслушвам в музика, различна от тази дето ми я пееше баба ми, бяха минали доста "златни орфеи" Съвсем логично няма как да помня историята на спиричуъла, блуса или джаза от първо лице. До към почти осемдесета единственият източник на информация за мен си беше "Хоризонт" с Тома Спространов или Данчо Стълбицата. После се появиха ролки и касети, дошли незнайно как отвъд завесата. Тогава чух Клептън, Пинк Флойд, Ролинг Стоунс и много други в цялото им великолепие. Може би само Бийтълс бяха някакво изключение през онези години, още си пазя някъде техен плакат, купен от ЦУМ някъде около 1975-та.