Търся книга от български автор

[T-1000]

От: Търся книга от български автор

Никола Вапцаров го е писал .

[CarTest™]

От: Търся книга от български автор

A Song Of Man

We argued,
a lady and I
on the topic:
"The man of our time".
The lady,
a peevish, excitable lady
impatiently stamped,
answered back.
Overwhelmed me with torrents
of muddled complaint
and a hailstorm of verbal
attack.

"Just a moment, - I said. - Just a moment!
Look here..."
But she cut me short, taking offence:
"I beg you, stop talking.
I tell you - I hate man!
He doesn't deserve your defence."

"I read of a fellow
who took up a chopper
against his own brother
and killed him.
Then washed
and attended a service at church,
and afterwards said he felt better."

I shuddered in horror, and felt none too bright.
But I'm not
very strong
in my theory,
so I quietly said,
as an honest man might:
"Let's make a test case of a story.

The case took place in a village, Mogila.
The father had hidden
some money.
The son got to know of it,
took it by force
and then did away with his father.

But after a month, or
was it a week,
the authorities made an arrest.
But the court
doesn't function to give men a treat,
and sentenced the culprit to death.

They duly conducted the villain
to prison,
they gave him a number and can,
but there in the prison he met honest people,
became
a real man.

I don't know
the leaven that stirred him,
I don't know
the way it was made.
But a song
much more clearly than talking
opened his eyes to his face.
And then he would say:
"O my God, how I floundered!
And here am I waiting
to swing.
When you're hungry
and dizzy
from hardship,
you've only to make a false step and you sink.

"You wait like a bull for the slaughter,
turn about, in your eyes there's
the knife!
How unjust,
how unjust
is world order!
But perhaps we could better our life..."

He struck up his song, sang it quietly
and slowly,
in front of him
life
floated forth like a wonderful vision...
He sang,
fell asleep
with smile...

Outside in the passage
they talk in a whisper.
There follows a moment of calm.
Then somebody cautiously opens the door.
A few people. Behind them a guard.

One of them
spoke
in a fearsome flat voice:
"Get up on your feet, man!" he bawled.
The others looked on,
with vacant expression
examined the dripping grey walls.
The man in the bed
understood that right now
life had finished with him,
and at once
he leapt up and brushed off the sweat from his brow.
Stared back
like a wild staring ox.

But little by little
the man understood
that his fear was no use,
he would die.
And a curious radiance
lit up his soul.
"Shall we go now?" he asked them.
"All right."

He started
and they followed after him,
feeling
a curious
ominous chill.
The soldier thought:
"Let's get it over and done with!
You're a tight corner now, pal."

Outside in the passage
they talked in a whisper.
The corners were hidden in shade.
At last they came down to the courtyard.
Above it
the sky shone with brightening sky
where a star in its brilliance bathed.
And fell to considering deeply his
grievous,
ferocious,
and blind
human
fate.
"My fate is decided,
I'll hang from rope.
But that's far from the end,
I would say.
For a life will arrive that is fairer
than song,
and more beautiful than a spring day..."

He remembered the song,
a thought flashed through his mind,
(In his eyes a small fire was kindling).
He smiled a broad smile full of brightness
and warmth,
braced his shoulders and then started singing.

What's you view of it? Maybe
you think we've discovered
a case of a complex, hysterical?
You can think just whatever you like of the matter -
today, my dear friend,
you're in error.

The man calmly,
sentence by sentence
so firmly recited the song,
that they stared at him
uncomprehending,
and watched him in fear and alarm.

And even the prison
was quaking in terror,
the darkness too panicked and ran.
The stars, smiling happily, shouted for joy,
cried out to him:
"Bravo, young man!"

From here on the story is clear. The rope
skillfully
dropped on the shoulders, then
death.
But still his contorted
and bloodless blue lips
to the words of the song were compressed.

And now we have come to the final denouement.
Well, what's your opinion, reader?
The lady,
had started to sob,
the poor woman
as if in a trance began shrieking:

"How horrid, how horrid! You tell the whole story
as if you'd been there on the spot!..."
What's horrid about it?
The man sang a song -
and that's very fine, is it not?





Повече тук: (клик)

[Паджеровод]

От: Търся книга от български автор

Търся книга отбългарски автор да си купя от Амазон на английски.Кой автор е превеждан? Моля, дайте ми имена.Предпочитам английски превод,но може и иврит, френски, португалски,арабски.Купих Вазов на английски преводът е много, много лош.

Препоръчвам:
http://www.amazon.com/Historian-Eliz.../dp/0316011770

[vlageo]

От: Търся книга от български автор

Котката е красива ,аз много обичам тази котка. Ne e сбръчкан

Нямах нищо лошо предвид, извинявай...
Сладък е котарака. Такъв един намръщен... ...ама е котка...
Предишния ти аватар имаше някак си по по-персонализиращ вид...


Четенето на стихове в неоригинал е доста подвеждащо в повечето случаи.
Превода винаги отнема част от красотата на оригинала, а при стиховете - направо го осакатява.
А пък Вапцаров е може би най-объркващия от всички превеждани... Той и на български е противоречив...

Някакъв убил баща си,
влязъл в затвора
попаднал на хора
и станал човек...
И го ударил на романтика...
А онези го гледали в страх...
А войничето,
дето го бесело,
му казало,
загазил си брат...
А той пеел човека,
това не е ли прекрасно?

На български стиховете на Вапцаров, поне предизвикват емоция, а на английски - дори и така находчиво преведен, остава само случката. А тя е гадна и е описана неправдиво.

[persuader]

От: Търся книга от български автор

Още като прочетох оная тема където ставаше въпрос за боядисване на стени и слагане на мрежи по прозорците с цел предпазване от лъчения от gsm клетка се усхмних че някой се гъбарка ама сега вече съм сигурен.

[Симеон]

От: Търся книга от български автор

Кой е написал това?

Вивеее, в този сайт се влиза, след като прочетеш половин каруца книги. Инак само ще задаваш глупави въпроси.

А кой е писал това?
" В тази прохладна майска вечер чорбаджи Марко вечеряше..."

[turtey]

От: Търся книга от български автор

А кой е писал това?
" В тази прохладна майска вечер чорбаджи Марко вечеряше..."

Има и други дори по-добри писатели от автора. А и това далеч не е най-добрата му творба.

[artefekt]

От: Търся книга от български автор

Ето ти нещо от Христо Смирненски...

ПРИКАЗКА ЗА СТЪЛБАТА

Посветено на всички, които ще кажат:
"Това не се отнася до мене!"

• • 
    
  
  
  - Кой си ти? - попита го Дяволът...
  - Аз съм плебей по рождение и всички дрипльовци са мои братя. О, колко е грозна земята и колко са нещастни хората!
  Това говореше млад момък, с изправено чело и стиснати юмруци. Той стоеше пред стълбата - висока стълба от бял мрамор с розови жилки. Погледът му бе стрелнат в далечината, дето като мътни вълни на придошла река шумяха сивите тълпи на мизерията. Те се вълнуваха, кипваха мигом, вдигаха гора от сухи черни ръце, гръм от негодувание и яростни викове разлюляваха въздуха и ехото замираше бавно, тържествено като далечни топовни гърмежи. Тълпите растяха, идеха в облаци жълт прах, отделни силуети все по-ясно и по-ясно се изрязваха на общия сив фон. Идеше някакъв старец, приведен ниско доземи, сякаш търсеше изгубената си младост. За дрипавата му дреха се държеше босоного момиченце, и гледаше високата стълба с кротки, сини като метличина очи. Гледаше и се усмихваше. А след тях идеха все одрипели, сиви, сухи фигури и в хор пееха протегната, погребална песен. Някой остро свиреше с уста, друг, пъхнал ръце в джобовете, се смееше високо, дрезгаво, а в очите му гореше безумие.
  - Аз съм плебей по рождение и всички дрипльовци ми са братя. О, колко грозна е земята и колко са нещастни хората! О, вие там горе, вие...
  Това говореше млад момък, с изправено чело и стиснати в закана юмруци.
  - Вие мразите ония горе? - попита дяволът и лукаво се приведе към момъка.
  - О, аз ще отмъстя на тия принцове и князе. Жестоко ще им отмъстя зарад братята ми, зарад моите братя, които имат лица, жълти като пясък, които стенат по-зловещо от декемврийските виелици! Виж голите им кървави меса, чуй стоновете им! Аз ще отмъстя за тях! Пусни ме!
  Дяволът се усмихна:
  - Аз съм страж на ония горе и без подкуп няма да ги предам.
  - Аз нямам злато, аз нямам нищо с което да те подкупя... Аз съм беден, дрипав юноша... Но аз съм готов да сложа главата си.
  Дяволът пак се усмихна:
  - О, не, аз не искам толкоз много! Дай ми ти само слуха си!
  - Слуха си? С удоволствие... Нека никога нищо не чуя, нека...
  - Ти пак ще чуваш! - успокои го Дяволът и му стори път. - Мини!
  Момъкът се затече, наведнъж прекрачи три стъпала, но косматата ръка на Дявола го дръпна:
  - Стига! Спри да чуеш как стенат там доле твоите братя!
  Момъкът спря и се вслуша:
  - Странно, защо те започнаха изведнъж да пеят весело и тъй безгрижно да се смеят?... - И той пак се затече.
  Дяволът пак го спря:
  - За да минеш още три стъпала, аз искам очите ти!
  Момъкът отчаяно махна ръка.
  - Но тогава аз няма да мога да виждам нито своите братя, нито тия, на които отивам да отмъстя!
  Дяволът:
  - Ти пак ще виждаш... Аз ще ти дам други, много по-хубави очи!
  Момъкът мина още три стъпала и се вгледа надоле. Дяволът му напомни:
  - Виж голите им кървави меса.
  - Боже мой! Та това е тъй странно; кога успяха да се облекат толкоз хубаво! А вместо кървави рани те са обкичени с чудно алени рози!
  През всеки три стъпала Дяволът взимаше своя малък откуп. Но момъкът вървеше, той даваше с готовност всичко, стига да стигне там и да отмъсти на тия тлъсти князе и принцове! Ето едно стъпало, само още едно стъпало, и той ще бъде горе! Той ще отмъсти зарад братята си!
  - Аз съм плебей по рождение и всички дрипльовци...
  - Млади момко, едно стъпало още! Само още едно стъпало, и ти ще отмъстиш. Но аз винаги за това стъпало вземам двоен откуп: дай ми сърцето и паметта си.
  Момъкът махна ръка:
  - Сърцето ли? Не! Това е много жестоко!
  Дяволът се засмя гърлесто, авторитетно:
  - Аз не съм толкова жесток. Аз ще ти дам в замяна златно сърце и нова памет! Ако не приемеш, ти никога няма да минеш туй стъпало, никога няма да отмъстиш за братята си - тия, които имат лица като пясък и стенат по-зловещо от декемврийските виелици.
  Юношата погледна зелените иронични очи на Дявола:
  - Но аз ще бъда най-нещастният. Ти ми взимаш всичко човешко.
  - Напротив - най-щастливият!... Но? Съгласен ли си: само сърцето и паметта си.
  Момъкът се замисли, черна сянка легна на лицето му, по сбръчканото чело се отрониха мътни капки пот, той гневно сви юмруци и процеди през зъби:
  - Да бъде! Вземи ги!
  ...И като лятна буря, гневен и сърдит, разветрил черни коси, той мина последното стъпало. Той беше вече най-горе. И изведнъж в лицето му грейна усмивка, очите му заблестяха с тиха радост и юмруците му се отпуснаха. Той погледна пируващите князе, погледна доле, дето ревеше и проклинаше сивата дрипава тълпа. Погледна, но нито един мускул не трепна по лицето му: то бе светло, весело, доволно. Той виждаше доле празнично облечени тълпи, стоновете бяха вече химни.
  - Кой си ти? - дрезгаво и лукаво го попита Дяволът.
  - Аз съм принц по рождение и боговете ми са братя! О, колко красива е земята и колко са щастливи хората!

Превод:
THE TALE OF THE STAIRS

Dedicated to all who will say:
"It was nothing to do with me!"

"Who are you?" The Devil asked him.
"I am a plebeian by birth and all ragged folk are my brothers. How terrible the world is, how wretched the people are!"
It was a young man who spoke with head erect and clenched fists. He stood at the foot of the Stairs - a high white staircase of rose-flecked marble. He gazed fixedly into the distance where the grey crowds of poverty stirred like the turbid waters of a swollen river. The crowds surged and seethed, raised a forest of thin black arms, thunderous cries of wrath and indignation rent the air and the echo faded slowly and solemnly like distant gun-fire. The crowds grew and grew nearer in clouds of yellow dust, single silhouettes showed more distinctly against the grey horizon. An old man approached, bent low to the ground as if seeking lost youth. A barefoot little girl clutched his ragged clothes and stared at the high Stairs with mild cornflower-blue eyes. Stared and smiled. Then thin grey figures came all in rags, singing a long-drawn funeral chorus. Someone whistled shrilly, somebody else thrusting his hands in his pockets laughed loud and harshly and insanity blazed in his eyes.
"I am a plebeian by birth and all ragged folk are my brothers. How terrible the world is, how wretched the people are! But you there, you at the top there…"
It was a young man who spoke with head erect and fists clenched in manace.
"So you hate those up at the top," the Devil asked, and styly leaned forward towards the young man.
"I shall have my revenge on those nobles and princes. I shall cruelly avenge my brothers - my brothers whose faces are as yellow as sand and who groan more bitterly than the blizzards of December. See their naked bleeding bodies, hear their groans! I shall avenge them. Let me go!"
The Devil smiled: "I am the guardian of those at the top and without a bribe I shall not betray them."
"I have no gold. I have nothing with which to bribe you… I am poor, a youth in rags… But I am willing to give up my life…"
Again the Devil smiled: "O no, I do not ask as much as that. Just give me your hearing."
"My hearing? Gladly… May I never hear anything any more, may I…"
"You still shall hear," the Devil assured him, and made way for him. "Pass!"
The young man set off at a run and had taken three steps in one stride when the hairy hand of the Devil caught him.
"That's enough! Now pause and listen to your brothers groaning below."
The young man paused and listened.
"How strange! Why have they suddenly begun to sing happy songs and to laugh light-heartedly?…" Again he set off at a run.
Again the Devil stopped him. "For you to go three more steps I must have your eyes."
The young man made a gesture of despair. "But then I shall be unable to see my brothers or those I go to punish."
"You still shall see them…" The Devil said. "I will give you different, much better eyes."
The young man rose three more steps and looked back.
"See your brothers' naked bleeding bodies," the Devil prompted him.
"My God, how very strange! When did they manage to don such beautiful clothes? And not bleeding wounds but splendid red roses deck their bodies…"
At very third stair the Devil exacted his little toll. But the young man proceeded, willingly giving everything he had in order to reach his goal and to punish the well-fed nobles and princes. Now one step, just one last step remained and he would be at the top. Then indeed he would avenge his brothers.
"I am a plebeian by birth and all ragged folk…"
"Young man, one last step still remains. Just one more step and you shall have your revenge. But for this last step I always exact a double toll: give me your heart and give me your memory."
The young man protested.
"My heart? No, that is too cruel!"
The Devil gave a deep and masterful laugh: "I am not so cruel as you imagine. In exchange I will give you a heart of gold and a brand-new memory. But if you refuse me, then you shall never avenge your brothers whose faces are the colour of sand and who groan more bitterly than December blizzards."
The young man saw irony in the Devil's green eyes.
"But there will be nobody then more wretched than I. You are taking away all my human nature."
"On the contrary, nobody shall be happier than you. Well, do you agree: just your heart and memory?"
The young man pondered, his face clouded over, beads of sweat ran from the furrowed brow, in anger he tightened his fists and through clenched teeth said: "Very well, then. Take them!"
…And like a swift summer storm of rage and wrath, his dark locks flying in the wind, he crossed the final step. He was now at the very top. And a broad a smile suddenly in his face, his eyes now shone with tranquil joy and his fists relaxed. He looked at the nobles revelling there and looked down to the roaring, cursing, grey ragged crowds below. He gazed, but not a muscle of his face quivered: his face was radiant, happy and content. The crowds he saw below were in holiday attire and their groans were now hymns.
"Who are you?" the Devil asked in a low sly voice.
"I am a prince by birth and the gods are my brothers. How beautiful the world is and how happy are the people!"
1923 г.

[Scrapheap]

От: Търся книга от български автор

Има и други дори по-добри писатели от автора. А и това далеч не е най-добрата му творба.

Подкрепям!

[vlageo]

От: Търся книга от български автор

А за този какво мислите?
http://www.amazon.com/Chicago-Back-A.../dp/9549308243

Мен специално цената доста ме впечатли...

[Scrapheap]

От: Търся книга от български автор

А за този какво мислите?
http://www.amazon.com/Chicago-Back-A.../dp/9549308243

Мен специално цената доста ме впечатли...

Актуален и днес... За жалост.