Търся книга от български автор

[мишоци]

От: Търся книга от български автор

Само да попитам - ''Под игото'' не беше ли най-превежданата българска книга по Света изобщо?
Иначе аз лично не съм чел нещо по-хубаво /от българската литература, де/ от ''Железния светилник'' трилогия.

[turtey]

От: Търся книга от български автор

Железният светилник е част от тетралогия, демек са четири книги

[мишоци]

От: Търся книга от български автор

"Под игото" от Иван Вазов-преводът е много лош

То по принцип е така - при превода литературата губи от разкоша си.
Опитвам се да си представя как ли ще звучи на китайски

''Гарванът грачи грозно, зловещо
псета и вълци вият в полята
старци се молят Богу горещо
жените плачат, пищят децата'' .........

А иначе на български ............ за вас незнам, ама на мене винаги ми щръква перушината като го чуя .

[vivee]

От: Търся книга от български автор

Кой е написал това?Харесва ми.

[мишоци]

От: Търся книга от български автор

Железният светилник е част от тетралогия, демек са четири книги

Божичкоооооооооооо, оле майко . Така не се бях излагал отдавна!!!!!!
Моля за извинение! Всички вас!

Понякога главата не работи ......................
Още веднъж се извинявам, току-що се връщам от полицията - тази вечер са откраднали една кола, която продадох на клиент преди 3 месеца, та ме викнаха за справка.

Гоблин, Ясене, колеги, моля за извинение, срам и резил!

[мишоци]

От: Търся книга от български автор

Кой е написал това?Харесва ми.

Христо Ботев

http://liternet.bg/publish5/hbotev/poezia/levski.htm

ОБЕСВАНЕТО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ

web

О, майко моя, родино мила,
защо тъй жално, тъй милно плачеш?
Гарване, и ти, птицо проклета,
на чий гроб там тъй грозно грачеш?

Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,
затуй, че ти си черна робиня,
затуй, че твоят свещен глас, майко,
е глас без помощ, глас във пустиня.

Плачи! Там близо край град София
стърчи, аз видях, черно бесило,
и твой един син, Българийо,
виси на него със страшна сила.

Гарванът грачи грозно, зловещо,
псета и вълци вият в полята,
старци се молят богу горещо,
жените плачат, пищят децата.

Зимата пее свойта зла песен,
вихрове гонят тръни в полето,
и студ, и мраз, и плач без надежда
навяват на теб скръб на сърцето.

[vivee]

От: Търся книга от български автор

Опитвам да преведа.He намирам милно какво е.

[мишоци]

От: Търся книга от български автор

Опитвам да преведа.He намирам милно какво е.

милно - жално, тъжно, болно.

[vivee]

От: Търся книга от български автор

псета?

[мишоци]

От: Търся книга от български автор

псета?

псе - безпризорно куче, скитащо куче, бездомно куче

[vivee]

От: Търся книга от български автор

Ти си чудесен. БЛАГОДАРЯ

[мишоци]

От: Търся книга от български автор

Ооооооо, поласкан съм ! Покорно благодаря, желая ти здраве и щастие!

[vivee]

От: Търся книга от български автор

Много бе приятно общуване с теб.Утре продължавам с превод.Лека нощ

[T-1000]

От: Търся книга от български автор

• ПЕСЕН ЗА ЧОВЕКА
  • • Ние спориме
      двама със дама
      на тема:
      "Човекът във новото време".
      А дамата сопната, знаете -
      тропа, нервира се,
      даже проплаква.
      Залива ме с кални потоци
      от ропот
      и град от словесна
      атака.
      - Почакайте - казвам, - почакайте,
      нека... -
      Но тя ме прекъсва сърдито:
      - Ах, моля, запрете!
      Аз мразя човека.
      Не струва той вашта защита.
      Аз четох как някой
      насякъл с секира,
      насякъл сам брат си, човека.
      Измил се,
      на черква отишъл
      подире
      и... после му станало леко. -
      Смутено потръпнах. И стана ми тежко.
      Но аз
      понакуцвам
      в теория
      и рекох полека,
      без злоба,
      човешки,
      да пробвам със тази история. -
      Тя, случката, станала в село Могила.
      Бащата бил скътал
      пари.
      Синът ги подушил,
      вземал ги насила
      и после баща си затрил.
      Но в месец, или пък
      във седмица само
      властта го открила и... съд.
      Ала във съдът
      не потупват по рамото,
      а го осъждат на смърт.
      Отвели тогава злодея
      злосторен,
      затворили този субект.
      Но във затвора попаднал на хора
      и станал
      ч о в е к.
      Не зная с каква е
      закваса заквасен,
      не зная и как е
      замесен,
      но своята участ
      от книга по-ясна
      му станала с някаква песен.
      И после разправял:
      "Брей, как се обърках
      и ето ти тебе
      бесило.
      Не стига ти хлеба,
      залитнеш
      от мъка
      и стъпиш в погрешност на гнило.
      И чакаш така като скот
      в скотобойна,
      въртиш се, в очите ти - ножа.
      Ех, лошо,
      ех, лошо
      светът е устроен!
      А може, по-иначе може..."
      Тогава запявал той
      своята песен,
      запявал я бавно и тихо
      Пред него живота
      изплаввал чудесен -
      и после
      заспивал
      усмихнат...
      Но в коридова
      тихо говорят.
      Сетне секунда покой.
      Някой полека вратата отворил. -
      Хора. Зад тях часовой.
      Някой от групата,
      плахо и глухо,
      казал му:
      "Хайде, стани."
      Гледали хората
      тъпо и кухо
      сивите, влажни стени.
      Онзи в леглото
      разбрал, че живота
      е свършен за него,
      и в миг
      скочил, избърсал потта от челото
      и гледал с див поглед
      на бик.
      Но лека-полека
      човека се сетил -
      страхът е без полза,
      ще мре.
      И някак в душата му
      станало светло.
      - Да тръгнем ли? - казал.
      - Добре.
      Той тръгнал. След него
      те тръгнали също
      и чувствали някакъв хлад.
      Войникът си казал:
      "Веднъж да се свърши...
      Загазил си здравата, брат."
      Във коридора
      тихо говорят.
      Мрак се в ъглите таи.
      Слезнали после на двора,
      а горе
      вече зората блести.
      Човекът погледнал зората,
      в която
      се къпела с блясък звезда,
      и мислел за своята
      тежка,
      човешка,
      жестока,
      безока
      съдба.
      "Тя - моята - свърши...
      Ще висна обесен.
      Но белким се свършва
      със мен?
      Животът ще дойде по-хубав
      от песен,
      по-хубав от пролетен ден..."
      Споменал за песен
      и нещо се сетил.
      В очите му пламък цъфтял.
      Усмихнал се топло, широко и светло,
      отдръпнал се, после запял.
      Как мислите, може би
      тука се крие
      един истеричен комплекс?
      Мислете тъй както си щете,
      но вие
      грешите, приятелко, днес. -
      Човекът спокойно, тъй - дума
      след дума
      и твърдо редил песента.
      Онези го гледали
      с поглед безумен,
      онези го гледали с страх.
      Дори и затвора
      треперел позорно,
      и мрака ударил на бег.
      Усмихнати чули звездите отгоре
      и викнали:
      "Браво, човек!"
      Нататък е ясно. Въжето
      изкусно
      през шията, после
      смъртта.
      Но там в разкривените,
      в сините устни
      напирала пак песента.
      И тук започва развръзката, значи.
      Как мислиш, читателю, ти? -
      Тя, бедната дама, започна да плаче,
      започна във транс да крещи:
      "Ужасно! Ужасно! - Разказвате,
      сякаш
      като че там сте били!"...
      Какъв ти тук ужас?! -
      Той пеел човека. -
      Това е прекрасно, нали?

Нека се пробваме .

[vivee]

От: Търся книга от български автор

Кой е написал това?