От: Бихте ли издали?
Ако става дума само за секс и спадане на това напрежение – добре. Жалкото е, че малко успяват да сложат разграничител и се появяват емоционални симпатии, привързаности и пр. към страничния партньор и рано или късно това започва да пречи на семейството (ако има такова) или на основната връзка. Освен това се усеща и от съпруга/съпругата и от децата (макар обикновено да нямат представа за какво точно става дума), защото изневеряващият се променя, дори и да не го иска.
Имам няколко познати които си позволяват да кривват, намирайки си различни извинения (най-вече за пред себе си) и моите наблюдения са, че това не води до добро за никого – да, получават за известно време някакво удоволствие, начесват си егото и пр., но тези чувства са толкова излюзорни и преходни, че не си струва човек да руши стабилната си връзка, заради нещо подобно. Да не говорим за болестите с които могат да те възнаградят и съответно да принесеш в семейството, някои от които съвсем не безобидни и от които дори и презервативи не спасяват (по последни данни пропускат вирусните заболявания, един от които папилома вирус-доста вреден и опасен)!
Относно чувството за собственост – да, има го, но мили наши мъже, колкото и да ви е кофти, ние не сме израснали с арабско възпитание или свикнали с полигамията от малки! Пък и да ви питам дали ще ви е приятно, ако вие сте в позицията на благородния елен?
По темата - аз лично много говоря на моите изневеряващи познати, представям им нещата от всички възможни страни, за да разберат, че всеки може да получи подкрепа, емоции и любов в семейството/връзката си, вместо да “бяга” и да търси заместители – само, че също трябва да положи усилия за това!
Ако става дума само за секс и спадане на това напрежение – добре. Жалкото е, че малко успяват да сложат разграничител и се появяват емоционални симпатии, привързаности и пр. към страничния партньор и рано или късно това започва да пречи на семейството (ако има такова) или на основната връзка. Освен това се усеща и от съпруга/съпругата и от децата (макар обикновено да нямат представа за какво точно става дума), защото изневеряващият се променя, дори и да не го иска.
Имам няколко познати които си позволяват да кривват, намирайки си различни извинения (най-вече за пред себе си) и моите наблюдения са, че това не води до добро за никого – да, получават за известно време някакво удоволствие, начесват си егото и пр., но тези чувства са толкова излюзорни и преходни, че не си струва човек да руши стабилната си връзка, заради нещо подобно. Да не говорим за болестите с които могат да те възнаградят и съответно да принесеш в семейството, някои от които съвсем не безобидни и от които дори и презервативи не спасяват (по последни данни пропускат вирусните заболявания, един от които папилома вирус-доста вреден и опасен)!
Относно чувството за собственост – да, има го, но мили наши мъже, колкото и да ви е кофти, ние не сме израснали с арабско възпитание или свикнали с полигамията от малки! Пък и да ви питам дали ще ви е приятно, ако вие сте в позицията на благородния елен?
По темата - аз лично много говоря на моите изневеряващи познати, представям им нещата от всички възможни страни, за да разберат, че всеки може да получи подкрепа, емоции и любов в семейството/връзката си, вместо да “бяга” и да търси заместители – само, че също трябва да положи усилия за това!
, аз см преживял доста в това отношение, изневери от моя страна, от страна на жена ми (бивша вече, разбира се не заради изневерите и/ми). Но всъшност има нещо друго важно и то е, че понякога правиш нещата абсолютно инстинктивно, и всъшност това те кара да видиш правилния път, да разбереш отговора на доста въпроси, които сам човек си задава и си мисли че отговора е ясен, а всъшност не е точно така. Всъшност понякога ти трябва време да разбереш истината за човека до себе си, понякога ти трябва време, за да преодолееш раздялата с детето си, което е най-важната част от разделите!
Коментар