Колеги, аз имам една луда идея. Не за конкретна дата, но ще Ви я споделя. След като мине първата вълна снегове, да направим едно нощно изкачване донякъде на високо, да запалим огромен огън и да си седнем около него на лаф. Не знам колко ще натрупа, но ако става, Мургаш ми изглежда добра цел. Представете си, първо нощно снежно каране, после огромен огън, гледка към София в ниското и ние на сладка приказка. Да доста е екстремно, но ще е гот и ние ще има за какво да си спомняме. Как Ви звучи?
Поради комплекс от проблеми, идеята не се осъществи, уви! Отидохме, но пътя не хванахме.
Изпълнихме програма минимум. Всъщност началната точка на разходката /с.Радуил/ стана крайна. А оффроуда си го взехме по нашата "перфектна" пътна мрежа. Това е световен прецедент : да караш офф по магистрала. По едно време бяхме само двата джипа на магистралата.
Аз се бях подготвил за закъсване някъде по чукара / джек+..., ГПС, брадва,лопати, бензинова резачка /без бензин-Вельо каза да не взимаме/, радиостанции, резервни дрехи, сигнални ракети, ракетник/ забравих пищова/. Абе цялата работа си отиваше на пълен провал. 2 пъти мислихме да правим кръгом, но последно продължихме към Радуил/част от проекта Суперборовец/. Вельо се убеди, че такъв път няма/планирания/, така че нямаше как да го хванем,а и времето не позволяваше. После почивка, и обратно към София през Боровец и Самоков. Даже успях да се върна на работа към 17.00.
От всяка подобна случка трябва да се извлече полза и/или поука. Намерихме маршрут в района, който ще пробваме напролет, като Белмекен ще е отправна точка.
ПС Забравих да спомена, че карах без вентилатор на парното, и при така създалата се ситуация - 5-10км/ч или на място вътре е кучи студ, а Мадона се цепеше по радиото : Ю Фрооооозен.
Прикачени файлове
За жалост продадох старото муле след 12 годишна езда. Утехата е, че отива при ловец.
Колеги, аз имам една луда идея. Не за конкретна дата, но ще Ви я споделя. След като мине първата вълна снегове, да направим едно нощно изкачване донякъде на високо, да запалим огромен огън и да си седнем около него на лаф. Не знам колко ще натрупа, но ако става, Мургаш ми изглежда добра цел. Представете си, първо нощно снежно каране, после огромен огън, гледка към София в ниското и ние на сладка приказка. Да доста е екстремно, но ще е гот и ние ще има за какво да си спомняме. Как Ви звучи?
Аз съм "ЗА"! Кога и къде? Първия сняг замина засега... Освен на Белмекен? Или чакаме следващия близо до София?!
Това е един връх до Драгоман, от асфалта се стига с десетина минути приятно оффче и тази събота пак ще отидем, защото наблизо е и годечката мандра, а там има "безброй жадувани неща". Който иска, може да се заиграе из околностите. Да - това е поканата.
За тази неделя замислям едно благонравно "дотам и обратно" с невръстни дечица, но все още не знам докъде. Едва ли ще е на повече от 100км. в едната посока. По-късно или утре ще напиша цел. Ако има мераклии - също да дават предложения!
Чудесен ден, дечурлигата се изкефиха, но пътят надолу беше истинска тръпка - лед като стъкло. При положение, че стрелката не отчиташе скорост, около 70 метра ABS-а "тракаше" активно, докато най-накрая спрях встрани по опесъчена ивичка. Ники, вероятно, ще разкаже своите преживявания.
Докато ние возихме децата с шейни в тази гора,
Velio, много благодаря за чудесно изкарания ден, малката като разбра че се прибираме в къщи и заплака.
Ето така започна, сред красиви гледки и с нетърпение у децата:
Малко преди копитото:
Ето ги и участниците, начело с най-малкия:
После малките се повозиха на шейните и играха в снега:
После се върнахме при машините:
А на връщане пътя беше като огледало, гумите не държаха, спирачките не държаха, дори обувките не ни държаха прави :
Имаше закъсал автомобил пред нас и спряхме, а хората в едно червено Диско решиха, че като са с джип всичко е наред и препречиха пътя за известно време. Нямам снимки, защото трябваше да спираме колите идващи отгоре, да не го блъснат.
Завършихме на по топла супа в Тихия кът, а след това малката заспа в колата, изтощена от разходката:
Коментар