Tweet
От: Гранд(о)мания - преобразяването на един ZJ
Честита Коледа!
Измина почти година и половина откакто реших да се заема с преобразяването на гранда. Монтирахме най-после и окачването му, което се отвися една година вкъщи.
Мой познат ми предостави терен за действие за монтажа на окачването, защото се очакваше, че може да се наложи да преспи без гуми или части, така че пред гаража ми не бе опция.
Синхронизирахме се с един от най-добрите ми приятели и единственият, с който с удоволствие работя по джипа си и на който имам доверие, въпреки че е строителен майстор, а не авто такъв.
Удоволствието от лично свършената работа е несравнимо и понеже това ми е първото лично монтирано окачване съм горд с постигнатото.
Цяла седмица се приготовлявам за нарочените дни за монтаж. Купувам нужните инструменти - инчови бургии, ключове, различни греси, динамометричен ключ, работя по предварителното асемблиране на окачването и хардуерът му, за да се спести част от работата.
Вкъщи сглобих джойнтовете. Фабричните полиуретанови втулки преработих след консултация с препоръчнан стругар. Мислех да си направя мои втулки, но това може да стане и по натам. Сега ще пробвам колко ще издържат тези след преработката и като цяло, дали Rough Country са си подобрили материалите след множеството оплаквания от издръжливостта на полиуретана им. Иначе ако си купя материал и платя на стругар за изработката на двойките втулки за 8 джойнта, ще ми струва около 160лв. Грубо за тази сума се купува и ремонтния комплект на Ръф кънтри от щатите.
Сглобявам и гресирам джойнтовете
Предните лонг армове
и задните
Ден 1
Гранда претоварен от части, както и втора кола с инструменти пътуваме към мястото за монтаж.
С голямо желание започваме работа. След серия разочарования, проблеми от всякакво естество мигове на радост и въодушевлението нужно да се продължи напред.
Всичко, което ни чака за монтаж. Притесненията ни идваха от демонтажа на старите части, но всъщност се получи по-скоро обратното.
Гараж в стил щатски work shop . Въодушевяваха ни Форд Гран Торино, Форд Бронко, страхотно преработен за офроуд Jeep Wrangler и една моторна лодка за колорит.
Перфектно място за преработки на американски джип.
Последни кадри на гранда с фабричното окачване и височина. Оттук насетне никога няма да бъде същият. Връщане назад няма.
Започваме с предницата стрикно следейки инструкцията на фирмата производител на окачването.
Подсигурявахме се двойно с крикове и стойки, дори и с гумите. Страшничко е да лежиш под 2 тона джип без гуми.
Отвиваме предните амортисьори. Левият преден беше много труден. Гайката му в коша се пада под АБС плетеницата от тръбички, а на всичкото отгоре газаджиите са прокарали оттам доста неща.
Отвиваме и долните два болта на амортисьора
Стар до нов
Идва ред на стабилизиращата щанга и биалетките. Късат се болтове и резби от ръжда.
Стара до нова биалетка. Новите са разкачащи се. Доста важно за добра артикулация на окачването и максимални ходове извън пътя.
Следва предният trac-bar - напречната щанга.
И планката държаща го от страната на купето се сменя.
Предните спирачни маркучи и ABS сензори се удължават, като се освобождават от скобите държащи ги към купето. Купил съм си кевларови удължени маркучи, но сега не е техния ред. Според инструкцията се използват старите маркучи.
Пропускаме и монтажът на кормилния демпфер, който също не е част от кита, но вече съм си го купил. Демпфера го оставяме за смяна като сменя целия преден мост.
Махат се скобите държащи пружините.
Подготвяме се за сваляне на пружините.
Стара до нова предна
Мостът вече без пружини и амортисьори
Старият до новия трак бар
В упътването пише да се маркира положението на ексцентриците на предните долни носачи. Така и не разбрах защо трябваше да го правим. Новите носачи се регилират и ми изглежда излишна тази фабрична настройка на дължината на старите.
Първо сваляме долните носачи.
Долен преден носач до новия носач. Новият се държи едноточково за купето и ползва Y-образна архитектура.
Разликите в теглото и материалите е фрапираща. Фабричния носач буквално е като тенекия от консерва.
Без долни носачи
Приятелчето реже фабричните планки на долните носачи. Ще пречат на движението на новите носачи.
Планките са изрязани.
Първата нова част е монтирана :-)
Ухото за захвата на предните биалетки.
Започваме работа и по cross member-а - централната греда под раздатката.
Както биха се изразили янките, разликата между фабричния крос мембър и новият е като разликата между деня и нощта.
5 mm стомана. Захватът й за рамата не е вече 4 точков, а 12 точков.
Ето я гредата и отвътре
Малко почивка за похапване и топло кафе. Черпим вдъхновение от муцуната на Гран Ториното. Сърцето му е 5.8 литра, почти колкото моя "убавец" с 5.9. Американски страсти някакви ни обвземат.
Планката вече е позиционирана с фабричните 4 болта. Следва направата на отвори за още 8 точки на захват.
Мдаааа....Гранда на патерици
Вече и с нови захвати. Става все по здраво, както се иска.
Монтираме и защитата на раздатката. Преди години, когато излезна този кит за ZJ тази планка беше къса за 249 раздатките. Ставаше само на 231 и 242. Ръф кънтри работят доста по подобряване на качеството си и имиджа си и както се вижда планката вече е преработена и затваря перфектно и 249 раздатките, каквато е и моята.
Дръж се момче!
Скоро ще имаш нова ходова част, а като те изправим и на големи колела, няма да ти се подиграват вече, че си просто едно високо комби :-)
Това са "пишките" както ги кръстихме на жаргон. В комплекта има около 10 такива, всяка една с различен номер и дължина на ухото. Идеята им е да се вкарат в кухината (тунела) на рамата и да се завият определени болтове. Определено доста пипкава, прецизна и изнервяща работа. Имахме "удоволствието" в късните часове на един от дните да изпуснем две от тях в тунела. Не пожелавам на никого да разбере как се вадят обратно.
Ето пример как се хващат, но тук се виждат най-късите - лесните. Има и гайки с 10 см рамена.
Дозавиваме и сме готови със средната част на окачването. Тя ни бе най-неприятна поради малкия просвет - липсата на канал или подемник.
Закачаме вече основното рамо на предните носачи.
Красота
Горните носачи. За тенекията нещо споменах ли?
Неусетно се изтъркаля цялия ден.
Ден 2:
Готово, новите предни носачи вече носят моста.
Разпробиваме дупки за самонарезните винтове на удължителите на предните бъмпстопове, Оригиналният стоп е от горната страна на пружината, но от Ръф кънтри монтират това удължение от долната.
Изпръскваме със защитна боя пространството зад пружините. Сега е моментът.
1 инчовите полиуретанови подложки (всъщност стоят над пружината), заедно с фабричните и бъмстопът.
Вече монтирани
Завиваме новата планка за предния трак-бар
Идва ред и на новите пружини. Избегнахме позлването на копресор за пружини, за да не им надерем защитното покритие. На стария ми джип майсторите бяха поодрали пружините и след първата зима вече бяха ръждясали.
Това горе долу е максималният ход на пружината. За моите нужди и желание е повече от добре.
Завиваме новите удължители на бъмстопа. Вече сме окачили и новите биалетки на стабилизиращата щанга.
Амортисьорът покри напълно максималния ход на пружината. Това е хубавото на китовите системи - че са сметнати.
От другата страна по същия ред. Полиуретановите втулки са точно по размера на конуса и се набиват с чук. Помежду другото тези подложки не са към кита. Поръчах си ги отделно.
Част от наглед пълния хаос по пода.
Стари железа и тенекии
Хващаме и трак бара
И една много неприятна работа, Нахлузването на прахозащитните маншони на предните амортисьори. Също си ги поръчах отделно, защото в кита няма предвидени такива. Трудното се провира двойното ухо за захват от долната страна на амортисьора през 3-пъти по-малката дупка на маншона. Добре, че е супер здрав и еластичен и понася сериозно разтягане без да се скъса.
Почти сме готови с предницата.
Всичко пасва много добре. Наглед изглежда, че ще има колизия между преден кардан и ляв носач, както и между генерацията и десен, но няма никакви проблеми.
Предницата е готова. Отне ни ден и половина.
В 14:00 часа от втория ден бяхме напълно готови с нея.
Дежурната хумористична снимка.
Следва задницата.....
Честита Коледа!
Измина почти година и половина откакто реших да се заема с преобразяването на гранда. Монтирахме най-после и окачването му, което се отвися една година вкъщи.
Мой познат ми предостави терен за действие за монтажа на окачването, защото се очакваше, че може да се наложи да преспи без гуми или части, така че пред гаража ми не бе опция.
Синхронизирахме се с един от най-добрите ми приятели и единственият, с който с удоволствие работя по джипа си и на който имам доверие, въпреки че е строителен майстор, а не авто такъв.
Удоволствието от лично свършената работа е несравнимо и понеже това ми е първото лично монтирано окачване съм горд с постигнатото.
Цяла седмица се приготовлявам за нарочените дни за монтаж. Купувам нужните инструменти - инчови бургии, ключове, различни греси, динамометричен ключ, работя по предварителното асемблиране на окачването и хардуерът му, за да се спести част от работата.
Вкъщи сглобих джойнтовете. Фабричните полиуретанови втулки преработих след консултация с препоръчнан стругар. Мислех да си направя мои втулки, но това може да стане и по натам. Сега ще пробвам колко ще издържат тези след преработката и като цяло, дали Rough Country са си подобрили материалите след множеството оплаквания от издръжливостта на полиуретана им. Иначе ако си купя материал и платя на стругар за изработката на двойките втулки за 8 джойнта, ще ми струва около 160лв. Грубо за тази сума се купува и ремонтния комплект на Ръф кънтри от щатите.
Сглобявам и гресирам джойнтовете
Предните лонг армове
и задните
Ден 1
Гранда претоварен от части, както и втора кола с инструменти пътуваме към мястото за монтаж.
С голямо желание започваме работа. След серия разочарования, проблеми от всякакво естество мигове на радост и въодушевлението нужно да се продължи напред.
Всичко, което ни чака за монтаж. Притесненията ни идваха от демонтажа на старите части, но всъщност се получи по-скоро обратното.
Гараж в стил щатски work shop . Въодушевяваха ни Форд Гран Торино, Форд Бронко, страхотно преработен за офроуд Jeep Wrangler и една моторна лодка за колорит.
Перфектно място за преработки на американски джип.
Последни кадри на гранда с фабричното окачване и височина. Оттук насетне никога няма да бъде същият. Връщане назад няма.
Започваме с предницата стрикно следейки инструкцията на фирмата производител на окачването.
Подсигурявахме се двойно с крикове и стойки, дори и с гумите. Страшничко е да лежиш под 2 тона джип без гуми.
Отвиваме предните амортисьори. Левият преден беше много труден. Гайката му в коша се пада под АБС плетеницата от тръбички, а на всичкото отгоре газаджиите са прокарали оттам доста неща.
Отвиваме и долните два болта на амортисьора
Стар до нов
Идва ред на стабилизиращата щанга и биалетките. Късат се болтове и резби от ръжда.
Стара до нова биалетка. Новите са разкачащи се. Доста важно за добра артикулация на окачването и максимални ходове извън пътя.
Следва предният trac-bar - напречната щанга.
И планката държаща го от страната на купето се сменя.
Предните спирачни маркучи и ABS сензори се удължават, като се освобождават от скобите държащи ги към купето. Купил съм си кевларови удължени маркучи, но сега не е техния ред. Според инструкцията се използват старите маркучи.
Пропускаме и монтажът на кормилния демпфер, който също не е част от кита, но вече съм си го купил. Демпфера го оставяме за смяна като сменя целия преден мост.
Махат се скобите държащи пружините.
Подготвяме се за сваляне на пружините.
Стара до нова предна
Мостът вече без пружини и амортисьори
Старият до новия трак бар
В упътването пише да се маркира положението на ексцентриците на предните долни носачи. Така и не разбрах защо трябваше да го правим. Новите носачи се регилират и ми изглежда излишна тази фабрична настройка на дължината на старите.
Първо сваляме долните носачи.
Долен преден носач до новия носач. Новият се държи едноточково за купето и ползва Y-образна архитектура.
Разликите в теглото и материалите е фрапираща. Фабричния носач буквално е като тенекия от консерва.
Без долни носачи
Приятелчето реже фабричните планки на долните носачи. Ще пречат на движението на новите носачи.
Планките са изрязани.
Първата нова част е монтирана :-)
Ухото за захвата на предните биалетки.
Започваме работа и по cross member-а - централната греда под раздатката.
Както биха се изразили янките, разликата между фабричния крос мембър и новият е като разликата между деня и нощта.
5 mm стомана. Захватът й за рамата не е вече 4 точков, а 12 точков.
Ето я гредата и отвътре
Малко почивка за похапване и топло кафе. Черпим вдъхновение от муцуната на Гран Ториното. Сърцето му е 5.8 литра, почти колкото моя "убавец" с 5.9. Американски страсти някакви ни обвземат.
Планката вече е позиционирана с фабричните 4 болта. Следва направата на отвори за още 8 точки на захват.
Мдаааа....Гранда на патерици
Вече и с нови захвати. Става все по здраво, както се иска.
Монтираме и защитата на раздатката. Преди години, когато излезна този кит за ZJ тази планка беше къса за 249 раздатките. Ставаше само на 231 и 242. Ръф кънтри работят доста по подобряване на качеството си и имиджа си и както се вижда планката вече е преработена и затваря перфектно и 249 раздатките, каквато е и моята.
Дръж се момче!
Скоро ще имаш нова ходова част, а като те изправим и на големи колела, няма да ти се подиграват вече, че си просто едно високо комби :-)
Това са "пишките" както ги кръстихме на жаргон. В комплекта има около 10 такива, всяка една с различен номер и дължина на ухото. Идеята им е да се вкарат в кухината (тунела) на рамата и да се завият определени болтове. Определено доста пипкава, прецизна и изнервяща работа. Имахме "удоволствието" в късните часове на един от дните да изпуснем две от тях в тунела. Не пожелавам на никого да разбере как се вадят обратно.
Ето пример как се хващат, но тук се виждат най-късите - лесните. Има и гайки с 10 см рамена.
Дозавиваме и сме готови със средната част на окачването. Тя ни бе най-неприятна поради малкия просвет - липсата на канал или подемник.
Закачаме вече основното рамо на предните носачи.
Красота
Горните носачи. За тенекията нещо споменах ли?
Неусетно се изтъркаля цялия ден.
Ден 2:
Готово, новите предни носачи вече носят моста.
Разпробиваме дупки за самонарезните винтове на удължителите на предните бъмпстопове, Оригиналният стоп е от горната страна на пружината, но от Ръф кънтри монтират това удължение от долната.
Изпръскваме със защитна боя пространството зад пружините. Сега е моментът.
1 инчовите полиуретанови подложки (всъщност стоят над пружината), заедно с фабричните и бъмстопът.
Вече монтирани
Завиваме новата планка за предния трак-бар
Идва ред и на новите пружини. Избегнахме позлването на копресор за пружини, за да не им надерем защитното покритие. На стария ми джип майсторите бяха поодрали пружините и след първата зима вече бяха ръждясали.
Това горе долу е максималният ход на пружината. За моите нужди и желание е повече от добре.
Завиваме новите удължители на бъмстопа. Вече сме окачили и новите биалетки на стабилизиращата щанга.
Амортисьорът покри напълно максималния ход на пружината. Това е хубавото на китовите системи - че са сметнати.
От другата страна по същия ред. Полиуретановите втулки са точно по размера на конуса и се набиват с чук. Помежду другото тези подложки не са към кита. Поръчах си ги отделно.
Част от наглед пълния хаос по пода.
Стари железа и тенекии
Хващаме и трак бара
И една много неприятна работа, Нахлузването на прахозащитните маншони на предните амортисьори. Също си ги поръчах отделно, защото в кита няма предвидени такива. Трудното се провира двойното ухо за захват от долната страна на амортисьора през 3-пъти по-малката дупка на маншона. Добре, че е супер здрав и еластичен и понася сериозно разтягане без да се скъса.
Почти сме готови с предницата.
Всичко пасва много добре. Наглед изглежда, че ще има колизия между преден кардан и ляв носач, както и между генерацията и десен, но няма никакви проблеми.
Предницата е готова. Отне ни ден и половина.
В 14:00 часа от втория ден бяхме напълно готови с нея.
Дежурната хумористична снимка.
Следва задницата.....
Коментар