Раздялата ...

[Ели_88]

От: Раздялата ...

Сериозна тема и сериозен размисъл. Хайде малко по-бодро! Гледам и доста време е минало вече. Аз например ги редувам - след дълга връзка с чернокоса, задължително нещо русо (за разнообразие).
Та така - черно, русо, черно, русо ...
Разбира се, че не се е свършил света.

хаха браво на теб намерил си решение ... Но по принцип наистина трябва и така да е. Колкото по-бързо забравим
ще бъде по -лесно,но много малко хора биха го направили

[господин никой]

От: Раздялата ...

...

Тежък въпрос без еднозначен отговор... Ако става дума за любима жена предпочитам да се разделя възможно по-цивилизовано с нея - най-малкото не искам да се срамувам от думите и постъпките си спрямо нея. Ако става дума за стар приятел... то просто няма да позволя да се стига до крайности. Не ми останаха много приятели и предпочитам да направя каквото мога за да ги запазя всичките. Ако все пак се налага - прегръдка и пожелание за успех!

[Теодор МБ]

От: Раздялата ...

Това със забравянето на лошото е най-нормална човешка реакция! С всичко е тка, не само с връзките. Мозъкът ни функционира така, че след като неприятните неща останат в миналото, те биват изтрити в голяма степен. Забравяме лошото, дор и да си спомняме някакви факти, негативните емоции около тях са премахнати или силно притъпени. Естествено, не става въпрос за нещо ужасно, то обикновено не сезабравя, но обикновените ни неприятни случки и емоции се шкартират от някакъв механизъм в мозъка, така че неща от миналото да не тежят и на настоящето ни. Така е и със стари връзки, работни места, казарма, семейни отношения, изпити и изпитания, приключения и т.н. - лоото изчезва, помни се само хубавото. А лошите неща дори и да останат в паметта, те се съхраняват по някакъв много странен начин, помним ги като факти, но без негативните емоции към тях.
Затова и следва въпросът, правилно ли постъпих, или сграших! Наситина, първо е облекчението, че всичко е свършило. Но в една връзка, колкото и лоши неща да има, винаги има и много хубави. Или най-малкото поне е започнала с хубави. И с времето, когато лошите неща биват изхвърлени дълбоко в килерите на мозъка, човек си припомня само хубавите неща и си казва - дали не направих голяма грешка!
Е да, ама не. В такъв момент според мен човек не бива отново да преценява, дали така е трябвало да стане, така да направи! Защото вече няма обективност - останали са хубавите спомени, лошите в голямата си част не. И преценката при тези условия ще е абсолютно неправилна, изводите ще са тотално погрешни. Просто липсват половината факти, които са довели до конкретното решение и естествено, човек може да реши, че е сгрешил и да се самообвинява и да съжалява. Но това и много погрешно! Затова, вместо отново да преценява старото решение, трябва да направи нещо съвсем друго. Просто да си каже, че нещата са свършили, защото е било нетърпимо, не е можело да продължава така. Че решението е абсолютно правилно, защото е взето на момента, с поглед върху всички факти и върху реалната ситуация. За мен изходът е това, просто да не се опитвам да решавам отново, на базата на само половината доказателства, а просто да си припомня, че взетото тогава решение е правилното!

[cveta68]

От: Раздялата ...

....Че решението е абсолютно правилно, защото е взето на момента, с поглед върху всички факти и върху реалната ситуация. За мен изходът е това, просто да не се опитвам да решавам отново, на базата на само половината доказателства, а просто да си припомня, че взетото тогава решение е правилното!

Абсолютно си прав и изминалите няколко месеца го доказаха !
А отмъщението и лъжите са жалко падение...

[Scrapheap]

От: Раздялата ...

Просто се примири, че "нещо" е свършило и чакай друго "нещо". То непременно ще се случи...

[bochkata]

От: Раздялата ...

Абсолютно си прав и изминалите няколко месеца го доказаха !
А отмъщението и лъжите са жалко падение...

Колкото по-горчиво е миналото,толкова по-сладко е бъдещето.

[mmtrance]

От: Раздялата ...

Болката от раздялата не е подминала никой...нито мъж, нито жена...

Споделянето на опит в справянето с болката е полезно...никой никога не е застрахован...

Оказва се, че не мога да мразя...не и човек, когото съм обичала...случвало ми се е повече от два пъти...и по-малко от четири пъти /да обичам/. Но след края има само много болка...
Но има хора, за които омразата е логичното продължение след раздялата...Чувала съм, че така по-малко ги боляло...
А другия ?!? Нима няма значение какво причиняваш на човек, когото си обичал до скоро ?! Ако си способен да го мразиш и да му отмъщаваш, дали въобще си го обичал...???

Да мразиш някой който си обичал ми се вижда трудно - почти невъзможно... много правилно задаваш въпроса дали въобще си го обичал, щом с лекота си способен да го мразиш.
След раздяла е много тежко, но времето лекува. Не винаги прекратяването на една връзка означава "сбогом за винаги" в не малко случаи можеш да запазиш добри отношения с бившия (бившата), но това зависи от хората.
При всички случаи обаче е нужно време за да отшуми болката и чувствата, а да забравиш- според мен е невъзможно да забравиш човек когото си обичал и който е бил част от живота ти. Няма как да изтриеш даден период от живота си. Затова се стремиш да помниш само хубавите моменти с дадения човек и да забравиш лошите - по лесно е.
А дали на 22 или на 42 - любовта не гледа егн-то просто се случва и то когато най- малко го очакваш.
За да преживееш една любов и раздяла по лесно помагат добрите приятели, затварянето в себе си не е вариант, защото когато си сам мислиш постоянно за раздялата, а когато си в компания на добри приятели някак вниманието ти се насочва другаде.

[Янита]

От: Раздялата ...

Стигне ли се до раздяла,причините почти винаги са следните:разочарование,предателство,обиди,едва ли съществува човек,който е взел такова решение само от прищявки.След това нахлуват някакви объркани мисли.Всичко изглежда много страшно и объркано,но само така изглежда.В крайна сметка,това е решението и не се знае дали губейки нещо не печелиш друго.Определено има и положителна страна една раздяла.Остават спомените /хубави и лоши/и се захващаме за ежедневните си дела.Сътресението е вече в историята,негативите -също.Човек се ражда сам и умира сам,това са житейските закони.И запомнете:Няма случайни неща,всичко е предначертано!

[cveta68]

От: Раздялата ...

Да мразиш някой който си обичал ми се вижда трудно - почти невъзможно... много правилно задаваш въпроса дали въобще си го обичал, щом с лекота си способен да го мразиш.
След раздяла е много тежко, но времето лекува. Не винаги прекратяването на една връзка означава "сбогом за винаги" в не малко случаи можеш да запазиш добри отношения с бившия (бившата), но това зависи от хората.
При всички случаи обаче е нужно време за да отшуми болката и чувствата, а да забравиш- според мен е невъзможно да забравиш човек когото си обичал и който е бил част от живота ти. Няма как да изтриеш даден период от живота си. Затова се стремиш да помниш само хубавите моменти с дадения човек и да забравиш лошите - по лесно е.
А дали на 22 или на 42 - любовта не гледа егн-то просто се случва и то когато най- малко го очакваш.
За да преживееш една любов и раздяла по лесно помагат добрите приятели, затварянето в себе си не е вариант, защото когато си сам мислиш постоянно за раздялата, а когато си в компания на добри приятели някак вниманието ти се насочва другаде.

Абсолютно си прав!
В този форум има много свестни Човеци ! Благодаря на Стефан, че ми каза за него. Радвам се, че тук намерих добри приятели. Надявам се да открия още! В тежки моменти самотата прави ситуацията още по-нетърпима.Но с добронамерени хора наоколо всичко е някак по-леко. Животът продължава!
Тук и опонентите, и съмишлениците са еднакво ценни. Така един проблем може да се види през много очи и да се преосмисли. Благодаря !

[Янита]

От: Раздялата ...

Моят съвет/от личен опит/,иначе без опит лесно се дават съвети,а той е:Само позитивни мисли,среща с позитивни хора,интересно четиво и колкото по-малко се връщаме назад,толкова по-добре .Мисля,че не е невъзможно.Времето лекува всички травми!Въпроси от рода на :"Дали нямаше да е по-различно ако......","Къде сбърках?","Има ли някой вина?"......много са....това се прави преди да се стигне до РАЗДЯЛАТА.Физическата раздяла не е толкова страшна.В моят случай е точно така:силна емоционална връзка-там раздяла няма.

[Тихомир]

От: Раздялата ...

Моят съвет/от личен опит/,иначе без опит лесно се дават съвети,а той е:Само позитивни мисли,среща с позитивни хора,интересно четиво и колкото по-малко се връщаме назад,толкова по-добре .Мисля,че не е невъзможно.Времето лекува всички травми!Въпроси от рода на :"Дали нямаше да е по-различно ако......","Къде сбърках?","Има ли някой вина?"......много са....това се прави преди да се стигне до РАЗДЯЛАТА.Физическата раздяла не е толкова страшна.В моят случай е точно така:силна емоционална връзка-там раздяла няма.

А моят съвет е да не се дават съвети. Всеки човек преживява раздялата по свой собствен начин и никой не може да се постави точно на неговото място, да изпита неговите чувства за да му дава съвети. Понякога той самият не иска. Понякога не може. Спасението е само в неговите ръце, душа и ум. Всичко останало като пожелания, съвети, матрици е бошлаф.

[cveta68]

От: Раздялата ...

....предпочитам да се разделя възможно по-цивилизовано с нея - най-малкото не искам да се срамувам от думите и постъпките си спрямо нея.

Без съмнение така би трябвало да става...
Но ми се струва, че раздялата е точно един от случаите, при които човек показва истинската си същност. Да приемеш случилото се, да понесеш отговорност за грешките си и да продължиш напред, запазвайки достойнството си е единственото разумно поведение в такива случаи.
Отмъщението, омразата, клеветите са унижение единствено за автора. Когато отношенията са стигнали ръба на пропастта, единственото което може и трябва да се спасява е достойството. Всичко друго е грозно и недостойно...и адски излишно.

[господин никой]

От: Раздялата ...

Отмъщението, омразата, клеветите са унижение единствено за автора.

Както гласи една азиатска поговорка "Ако обидите са дарове, които не желаеш за кого остават те?".

[Янита]

От: Раздялата ...

А моят съвет е да не се дават съвети. Всеки човек преживява раздялата по свой собствен начин и никой не може да се постави точно на неговото място, да изпита неговите чувства за да му дава съвети. Понякога той самият не иска. Понякога не може. Спасението е само в неговите ръце, душа и ум. Всичко останало като пожелания, съвети, матрици е бошлаф.

Тихомир...тук си прав,но все пак темата е пусната в публичното пространство и всеки пише поглеждайки от собствената си камбанария.Аз споделих моята гледна точка,което не е миродавно.Тук си пишем за нещата от живота.Не виждам нищо лошо в това да се сподели.Поздрави!

[manQK78]

От: Раздялата ...

Тихомир...тук си прав,но все пак темата е пусната в публичното пространство и всеки пише поглеждайки от собствената си камбанария.Аз споделих моята гледна точка,което не е миродавно.Тук си пишем за нещата от живота.Не виждам нищо лошо в това да се сподели.Поздрави!

Да , така е...
темата е публична и определено обижда човека срещу когото е адресирана , защото и той пише в този форум...
Монетата има две страни........