БоГлук

[Мещера]

До: Бо

Преди време,във фирмата,в която работех,докараха вещите от някакъв апартамент,който трябвало да се изчисти защото стопанката починала,а вече имал нови собственици(дори,май не и наследници).
Та,интересно нещо са вещите.Гледаш,куп буклуци,а това е бил живота на човека.
Купища снимки,доста и различни книги,стари списания,дрехи,грамофонни плочи,грамофон,стар радиоприемник,телевизор(разбира се стар),покривки,завивки,съдове,чаши,прибори...и не помня още какво...
Гледаш всички тези "боклуци",с които е живял и за които се е борил човека и почваш да си мислиш,колко незначително е всичко и как времето заличава всяка суета,както казват в погребалните песни.
Мен лично,тези стари вещи ме карат винаги да се замислям какво се крие зад тях.И по принцип нищо не е само образ и форма,всяко нещо си има история...
Може да съм нещо повреден мечтател,ама често се улавям,как си съчинявам история за нещата.Дори не само за миналото,ами и за това какво би могло да бъде и бъдещето.
Виждам двойка възрастни хора,които се държат за ръце в метрото и се опитвам да си представя тяхната младост,техния живот...Или пък двойка палави тийнейджъри,които се натискат в автобуса или просто си говорят(в етапа преди да са си станали близки) и си представям,как биха могли да се развият нещата,как биха създали щастливо семейство и как биха се радвали на внуци някой ден...Абе само хубави неща си мисля,а и въображението ми явно не се натоварва в правилната посока,та ще трябва да го центровам при психиатър,но засега се чувствам добре от такива хубави мисли...

Колко ли ценни антики са изчезнали завинаги,защото са сметнати за безполезни боклуци?!Явно всичко е въпрос на нагласа и гледна точка-както се казваше "...няма добро и зло..." и критерий за ценността на вещите и предметите няма общовалиден....

А бе колега,ти да не крадеш по някакъв начин моите мисли?!

Аз също пазя нещата,които "произвеждат" спомени.Имам едно радио,марка TULAN.Едно такова,голямо,като съвременен телевизор.Вътре е бъкано с лампи с марка филипс.Работеше до скоро,но нещо се повреди.Та това радио е било на дядо ми.Той е набор 1899,бог да го прости.Отстрани,там където са двете врътки за станции и звук още стои восъкът,с който са запечатвали радиата "приятелите" комуняги-да се слуша правилната станция...

[Veni1]

До: БоГлук

За да ти дотрябва нещо истински, без да има от къде да го намериш - първо трябва да го изхвърлиш от гаража, където е стояло неупотребявано 20 години - II ЗАКОН на всемирната гадост.

Например - Маткап.

Пази маткапа, ако решиш да го хвърляш - аз съм първия кандидат.

Та,интересно нещо са вещите.Гледаш,куп буклуци,а това е бил живота на човека.


"...няма добро и зло..." и критерий за ценността на вещите и предметите няма общовалиден....

перфектна оценка....

колко пъти, съм си откривал нещо, из материала, или из по-рядко използваните инструменти .
брех, ами аз това го купих еди-кога си, и като го ползвах за първи път, еди-какво си си случи...
Дали съм остарял чак толкова, че да се броя от "старото поколение"?

из законите на Мърфи
" Всяко нещо, което сме съхранявали дълго и грижливо, рано или късно го изхвърляме "

два реда по-надолу

" Всяко изхвърлено от нещо, в момента, в който стане вече недостъпно за нас, ни става крайно необходимо "

и из нашия фолклор..
Починал един възрастен габровец, известен със прибраността си.
Синовете му разделили имотите, и останала къщата. Като отишли, взели да ровят в натурията, и в избата намерили един скрин, или долап ( кой както го знае ) с множество малки чекмедженца.
Съдържанието било описано на малки етикетчета " опашката на котката, дето я отрязахме лани ", "кръгли речни камъчета " и други.

Синовете били стъписани от чекмедженцето с надпис " Къси връвчици, които за нищо не стават "

Впоследствие бил открит и критерия, по който връвчиците се оказвали точно в това чекмедже - това е такава връвчица, която не може да се увие около пръста...

да не ми се обиди някой габровец, де

[bojitch]

До: Бо

Имам едно радио,марка TULAN

Аз си запазвам ТULAN-а. Та ако решиш да го хвърляш, викай силно!

[Мещера]

До: БоГлук

Спомен ми е,Божич.Няма как да стане.Мисля да го ремонтирам някой ден.

[sparkybg]

До: БоГлук

Спомен ми е,Божич.Няма как да стане.Мисля да го ремонтирам някой ден.

Мога само да ти кажа че надали е някоя лампа. По-скоро разсъхнал/и се кондензатор/и. И аз имам едно дърто на тавана на село (или поне до скоро беше там) даже с грамофон от старите - със сменяеми стоманени иглички. Дори си имаше и кутия с резервни.

[Dobs]

До: БоГлук

Симпатична тема

Ето нещо по въпроса:
http://www.youtube.com/watch?v=MvgN5gCuLac

[dino412]

До: БоГлук

От скоро пребивавам в апартамента НИ, в който до скоро си седеше свекърва МИ. До преди да ми падне пердето нищо не пипах, че да не се обиди височайшата особа... Сега разбрах, че Плюшкин е блед символ, бледоумието- добър казус да изкараш до 99 години, персийските килими от Сърбия - най-сериозното депо за прах, секции на 90 % от жилищната площ - медал за интеграция в обзавеждането, а ретро фотото идеал за рамка от гипс. Надяваики се да не попадна на Рамзес 2-ри, започнах от терасата...Мама мия...да ви кажа ли каквo имаше там, освен какво нямаше...: гасена вар в бидон, наилонови чували на топка, стъкла по един метър , разкачени дървени щипки, праисторически моловки- изсъхнали- ама да стоят!, ластик от 10 чифта гащи, три парчета тротоарни плочки, керемида за подгряване на кръста, речен камък за зелето - около половин кубик, празен бидон, легени - 3 броя, тояга...къде метър, пръчки някакви 5-6 бая дебели, отрязано дъно на гума с пръст вътре, 4 метли, 3 от които само дръжки, кофа с незнайно съдържание, ръждясала тел на обръч. Черешка на тортата - скелет от антена, голяма колкото.....траверса до Варна. Какво ли ме чака, ако реша да вляза и отворя гардероба...Боже помилуй! Вие как се справяте с подобен проблем...Кажете, щото аз всичко хвърлих.

Значи не е само у нас така.Само че ти си добре с един апартамент а представи си къща на два етажа с двор 400кв.м и две пристройки.Добре че имам самосвал с ремарке та като дойде времето поне от транспорта ще спеста.А при мен са двама старци.....

[Dan7]

До: БоГлук

Значи не е само у нас така.Само че ти си добре с един апартамент а представи си къща на два етажа с двор 400кв.м и две пристройки.Добре че имам самосвал с ремарке та като дойде времето поне от транспорта ще спеста.А при мен са двама старци.....

Само че в апартамента дойдох от къща, в която преди това също бе живяла ТЯ. И наистина позна - хвърлях с камион стародавни вехтории, трупани на купища по кьошетата, стотици торбички и пликченца с парцалки, копченца, пиронченца, ръждиви кабърченца, стари изрезки от вестниченца, шлиферченца, счупени рамки от очилца...Колкото и умиление да вкарам, не мога да не призная, че имаше момент, в който очаквах в някое парцалче да открия събрано от шкафа "ако" от мишки - що пък да се хвърля, може да се ползва за тор например! Ужас! Мебелите подарих, защото нямаха антикварна стойност, бяха грозен соц с изтъркан лак, продънени матраци и изобщо - БоГлук, на който някой се кланят с години. Казах да си прибере любимите неща и запазих естествено стойностните вещи като "портрета от стената", красиви прибори за хранене, газена лампа със синьо дъно, плетени на една кука покривки и тъкани от бабчето кенари. То не бяха клетви, то не беше чумосване! Аз обаче бях "пуснала пердето" и за пръв път не ми пукаше ни на тая ни на оная работа /да ме прощават модераторите/, защото човек не може цял живот да диша нафталин и да живее според кефа на другите. Когато къщата заприлича на дом, след години тя огледа и накрая каза "Добре, че беше непослушна..."

[Nik Nikolov]

До: БоГлук

Много повече от вещи :
Заравям се в килера.
Намирам футболна топка, кожена, чисто нова. Ако я изхвърля - това означава, че съм си признал - Никога вече няма да играя футбол, стар съм.
Намирам, новичък стик за хокей, чешки - дадоха ми го преди 30 години........... ?
Намирам брезентов Анурак и раница - Планина има ли планина, която все още мога да изкача ?
Намирам акордеон - ходих на първите три урока с голям ентусиазъм, за разлика от цигулката, която също е тук.
Жена ми се раздели с мен, но чайника, който си купихме от сватбеното пътешествие в Унгария стои. Стои и кубчето на Ерньо Рубик. Ще ги изхвърля ли ?
Никога !
И така........ .

[Dan7]

До: БоГлук

Много повече от вещи :
Заравям се в килера.
Намирам футболна топка, кожена, чисто нова. Ако я изхвърля - това означава, че съм си признал - Никога вече няма да играя футбол, стар съм.
Намирам, новичък стик за хокей, чешки - дадоха ми го преди 30 години........... ?
Намирам брезентов Анурак и раница - Планина има ли планина, която все още мога да изкача ?
Намирам акордеон - ходих на първите три урока с голям ентусиазъм, за разлика от цигулката, която също е тук.
Жена ми се раздели с мен, но чайника, който си купихме от сватбеното пътешествие в Унгария стои. Стои и кубчето на Ерньо Рубик. Ще ги изхвърля ли ?
Никога !
И така........ .

Аз също не бих хвърила неща с емоционална стойност, тромпета на баща ми стои в стаята на щерката, един стар зелен тиган с черно дъно от баба ми - още е в кухнята. Писалка и стъклена мастилница от дядото - също, и разни подобни, като например първата ми панделка и тефтерът на майка ми от студентските години. Но други неща, които са ми безлични и ненужни и ми пречат определено, просто ги махам или предлагам на този, който много си ги обича да си ги прибере, защото е вероятно да са важни за него.

[lazarlk]

До: БоГлук

Същото ще е и след нас. Хайде, не в къщата, ама в гаража.....Ще влезе сина и ще каже-"кви са тия части, бе, кви са тия парчета от джипове. Я камиона и на вторични. Ама тва било настолен струг-я стига бе, има вече всичко по магазините. Пък и аз съм с 2 леви ръце....." Ежедневието колкото повече се забързва, толкова по-малко време за емоции ни остава-ядеш, спиш и бачкаш. Пари трябват, мечти се гонят. Кой да ти гледа и събира предмети със сантиментална стойност. Пък после ще се знае че си живял само ако се провери в регистъра-интересно кво ли ще остане след нас.

[Тропчо]

До: БоГлук

Скоро имах подобно упражнение. Техниката е следната :
1. Преравят се внимателно всички джобове на дрехите, барабар с хастарите (през скъсания джоб да не е паднало нещо). Писма със сантиментална или историческа стойност, интересни монети и т.н.
2. Всички шкафчета и чекмедженца се преравят за същите интересни предмети.
3. Половин час по- късно ти пада пердето и всичко отива на купчината, без дори да отваряш чувала с вехториите, в очакване на клечката кибрит.
Не са малко случаите на унищожаване на ценни документи, интересни разписки за заем, нотариални актове и т.н.
А иначе пътят на всяка непотребна вещ е отдавна начертан. Първо отива в мазето за 10-15 години, после на село за още толкова и чак тогава на боклука. По- пряк път не са измислили нито Декарт, нито Евклид, нито Ломоносов. Мърфи само е констатирал последиците.

[lazarlk]

До: БоГлук

Между другото, струва ми се, че това е проблем повече на жените. Ако се обади някой мъж или това му дойде до главата, то ще е щото жена му го е накарала, т.е. му е мрънкала. Каква е ситуацията в къщи-живея в къща на 2 етажа, напълно обзаведена от наще в соц стил, така е било на времето просто. Живеем си на втория етаж с жената, на първия са те. И кво става ся-почва да мрънка тя-хола не ми харесва, тия секции са демоде, това трябва да се изхвърли, онова...А тя не е донесла нищо в къщи, само куфар с дрехи. Техните нищо не са и дали. Ама иска. И забележете-не живея в София или в голям град , а в провинцията. А тука е беднотия, няма работа, парите кът.....И почват разправийте със старите-може да са грозни тези неща, но те си знаят-някога как са ги карали с москвича, от къде, как са се записвали да ги намерят..все такива неща. А са и здрави-ама.....грозни били. Говоря за секции,спални, холови гарнитури, разни такива работи, не за неработещи боклуци. Накрая приложих радикалното решение на проблема-казах на жената-щом искаш да сменяваш-ок, плащаш ти. И работата утихна. Щото с една нейна заплата от 350лв чисто....няма за мебели като приспадне разходите. И сега да видиш как живеем и така. Грозно-но здраво. А някои приятели купиха нови мебели и след 5 год ги смениха пак. Особено спалните. Живот....кво да прайш. Много хора във форума са така, ама......не казват.

[Мещера]

До: БоГлук

Между другото, струва ми се, че това е проблем повече на жените. Ако се обади някой мъж или това му дойде до главата, то ще е щото жена му го е накарала, т.е. му е мрънкала. Каква е ситуацията в къщи-живея в къща на 2 етажа, напълно обзаведена от наще в соц стил, така е било на времето просто. Живеем си на втория етаж с жената, на първия са те. И кво става ся-почва да мрънка тя-хола не ми харесва, тия секции са демоде, това трябва да се изхвърли, онова...А тя не е донесла нищо в къщи, само куфар с дрехи. Техните нищо не са и дали. Ама иска. И забележете-не живея в София или в голям град , а в провинцията. А тука е беднотия, няма работа, парите кът.....И почват разправийте със старите-може да са грозни тези неща, но те си знаят-някога как са ги карали с москвича, от къде, как са се записвали да ги намерят..все такива неща. А са и здрави-ама.....грозни били. Говоря за секции,спални, холови гарнитури, разни такива работи, не за неработещи боклуци. Накрая приложих радикалното решение на проблема-казах на жената-щом искаш да сменяваш-ок, плащаш ти. И работата утихна. Щото с една нейна заплата от 350лв чисто....няма за мебели като приспадне разходите. И сега да видиш как живеем и така. Грозно-но здраво. А някои приятели купиха нови мебели и след 5 год ги смениха пак. Особено спалните. Живот....кво да прайш. Много хора във форума са така, ама......не казват.

...едно време имаше един лаф:правено по руски тертип-грубо,но здраво!
Та,колега,ако не си повтория,или жена ти да е баят по-малка от тебе...я й ...почерпи едно шампанско "Искра"!
Аз лично,изхвърлям това,което вече не "служи".Приветствам те за това,че си запазил соца-с малко фантазия и "тунинг",дето викат нашите жипари,става мебел та дрънка!Може даже да й завидят на жена ти.Има из нета идеи.
Аз да кажа друго-ей така,РОВЕЙКИ,под едно вътрешно дървено стълбище на нашата къща пълно с невъобразими вехтории,набарах стара дамска чанта-ама стара,от 30-те години.Аз съм тогава 6-7 клас,когат става НАМИРАНЕТО.Пренебрежително прокарвам пръсти по дъното и......нещо като зарче....вадя го...ЗЛАТНА КОРОНКА ОТ КЪТНИК!!!Сцепена по средата от едната страна,тоест ми се стори/или после ми се наби/,че е изтръгната...
/щото баща ми ми е разправял,че срещу нас са живели на квартира двама немски войници-Ханс и...не помня другия.та си мисля-дали мойта баба Гица нещо,а?!и после-Коронка!
Та така,това е ЕДИНСТВИНИЯТ ПЪТ В ЖИВОТА МИ,КОГАТО НАМЕРИХ ЗЛАТО.Направихме халките за сватбата ми едно време от нея коронка.Сега не нося халка-не ми позволява ОФРОУДХАРАКТЕРА ми.-нещо да ме стяга по пръстите.
Сега със същата ми жена спим на спалнята на дядо ми-това е мебел,която...бе няма да изхвъля.
Айде стига.
Извод: ДОБРЕ СИ ПРОВЕРЯВАЙТЕ БОКЛУЦИТЕ ПРЕДИ ДА ГИ ДАДЕТЕ НА ПРОМЕТЕЙ.