Tweet
Тази сиа нико нещо много познава... Човекът не само е будист, ами и основал Медитационен център на Диамантения път на будизма в Русе, част от голяма международна организация...
-
-
Далай Лама е будист, значи и той ще да е ходил на Петрохан...хм, има нещо гнило тука...
Ford Maverick II 2.3 XLT
Ford Mondeo MK5Коментар
-
Въртят се различни клипове с поклони от Петрохан и обяснения какво точно означават. Най-очевидният е от 21 декември и може да е нещо свързано с посрещането на новото слънце, макар че на повечето места пишат, че така посрещали Калушев, което не знам дали е вярно в конкретния случай... Както и да е - поклоните били будистка традиция, изпълнявали се примерно при пристигане от път, или след като влезе гуруто и се поклони на олтара, учениците след това се покланят три пъти, и при други случаи, разбира се... Ето го видеото, на минута и 16 секунди започват:
Как да се покланяме според тибетския будизъм (като гледам в хижата го правят точно така):
По-подробно обяснение:
Будисткият поклон е жест на смирение, уважение и преданост, използван за намаляване на егото и почитане на Тройния скъпоценен камък. Често срещани форми включват обикновен изправен поклон със събрани длани или пълни, тристепенни поклони към земята, често изпълнявани при влизане в храм или като ежедневна медитационна практика.
Поклонът служи за култивиране на осъзнатост, отказване от егото и отдаване на уважение към учителите и ученията. Той представлява момент на медитиране и физическо, психическо и словесно предаване.
Колениченето и докосването на челото до земята, което се вижда и от записите от камерата пред хижата, изпълнявано от покойните Ивайло Иванов-Ивей, Петър Статев и Дечо Василев, често се прави три пъти, за да се представят Буда, Дхарма и Сангха.
Това не се счита за поклонение на бог, а по-скоро за практика на почитане на потенциала за просветление в себе си и другите.
Последно редактирано от jkd; 24-03-26, 22:04.Коментар
-
Понеже уикипедия излезе, че са доста повърхностни по темата, сега чета нещо по-задълбочено за важраяна тантра диамантената колесница будизъма. Хвърлете един поглед, струва си. Проверих първото най-фрапантно споменаване на разни практики и съвети, да, точно такива са в оригиналните тантри за напреднали... които масово не са познати на последователите, защото практиката е, че им е разрешено да четат само това, което им съответства на нивото по преценка на гуруто.
Сянката на Далай Лама – Част I – 2. Тантрически будизъм (превод гугл транслейт)
The Shadow of the Dalai Lama – Part I – 2. Tantric Buddhism (оригинал)
Коментар
-
"Следователно е невъзможно да се избегне впечатлението, че колкото по-„горещ“ става сексът, толкова по-ефективен става тантрическият ритуал. Дори най- пикантните непристойности не са пропуснати от тези свещени дейности. В „Кандамахаросана Тантра“ например, любимият поглъща с радостна похот водата за промиване , която капе от вагината и ануса на любимата, и се наслаждава без гадене на нейните екскременти, носната слуз и остатъците от храната ѝ, които е повърнала на пода. Пълният спектър от сексуални отклонения е налице, дори и под формата на ритуал. В един текст посветеният извиква мазохистично: „Аз съм твой роб по всички начини, силно активен в преданост към теб. О, Майко“, а „богинята“ – често симулирана от проститутка – отговаря: „Наричат ме твоя господарка!“ (George, 1974, стр. 67-6
."
"Тантрите описват еротични изпълнения без най - малка плахост или срам. В тях могат да се намерят технически инструкции в сухия стил на сексуални наръчници, но също така и екстатични молитви и стихотворения, в които тантрическият учител възхвалява еротичната любов между мъжа и жената. Понякога тази тантрическа литература показва невинна жизнерадост . Инструкциите, които тантрическият Анангаваджра предлага за изпълнението на свещени любовни практики, са директни и поетични: „Скоро след като е прегърнал партньорката си и е въвел члена си във вулвата ѝ, той пие от устните ѝ, които капят с мляко, кара я да гука нежно, наслаждава се на богато удоволствие и оставя бедрата ѝ да треперят.“ ( Бхарати , 1977, стр. 172)"
"На пръв поглед сексуалните роли изглеждат напълно променени в тантрическия будизъм ( Ваджраяна ). Презрението към света на сетивата и унижението на жените в Хинаяна , асексуалността и състраданието към жените в Махаяна , тук сякаш са превърнати в своите противоположности. Всичко това се свежда до експлозия на сексуалност, а идеята, че сексуалната любов крие тайната на вселената, се превръща в зрелищна догма. Еротична среща между мъж и жена получава мистична аура, авторитет и сила, напълно отричани в предходните будистки епохи. Без плахост и страх будистките монаси сега говорят за „почитане на жените“, „възхвала на жените“ или „служене на партньорката“. Във Ваджраяна всяко женско същество изпитва възвисяване, а не унижение; вместо презрение, тя се радва, на пръв поглед, на уважение и високо уважение. В Кандамахаросана Тантра прославянето на женското начало не познава граници: „Жените са раят; жените са Дхарма; ... жените са Буда; жените са сангха ; жените са съвършенството на мъдростта “ ( George, 1974, стр. 82)."
"Във Ваджраяна последното се превръща в религиозен проблем от най-висш порядък, задължително условие за просветление. Въпреки че хомосексуалността не е била необичайна в будистките манастири и понякога дори е била считана за добродетел, „голямото блаженство на освобождението“ е било фундаментално схващано като съюз на мъжа и жената и съответно е било изобразявано в култови образи.
Въпреки това, двамата тантрически партньори се срещат не като двама естествени човека, а по-скоро като две божества. „Мъжът (вижда) жената като богиня, жената (вижда) мъжа като бог. Чрез съединяването на диамантения скиптър [фалоса] и лотоса [вагината], те трябва да си правят подношения“ четем в цитат от тантра (Shaw, 1994, стр. 153). Сексуалната връзка е фундаментално ритуализирана: всеки поглед, всяка ласка, всяка форма на контакт получава символично значение. Но дори възрастта на жената, външният ѝ вид и формата на половите ѝ органи играят важна роля в сексуалната церемония." -
"Гуруто като манипулатор на божественото
С оглед на гореспоменатия дисонанс между праджня и упая , трябва да се запитаме кой е този авторитет, който чрез „метода“ използва енергията на мъдростта за свои собствени цели. Този въпрос е още по-уместен, тъй като във видимата реалност на тантрическите религии – например в културата на тибетския ламаизъм – Ваджраяна никога не е представен като двойка равни, а почти изключително като неженени мъже, в много редки случаи като неженени жени. Двамата партньори се срещат само за да извършат ритуалния сексуален акт и след това се разделят.
От вече описаното следва категорично, че именно мъжкият принцип осъществява манипулацията на женската мъдрост. Той се появява в образа на „тантрическия учител“. Познаването му на свещените техники го прави „йогин“. Винаги, когато поема ролята на учител, той е известен като гуру (санскрит) или лама (тибетски).
Как възниква изключителната позиция на власт на тантрическия учител? Всеки последовател на Ваджраяна практикува така наречената „Йога на Божеството“, в която Аз-ът се представя като божество. Вярващият разграничава две нива. Първо, той медитира върху „празнотата“ на цялото битие, за да преодолее своите телесни, умствени и духовни нечистотии и „блокове“ и да създаде празно пространство. Ядрото на този медитативен процес на разтваряне е отказът от индивидуалното его. След това в въображаемото съзнание на йогина се формира живият образ ( йидам ) на конкретното божествено същество, което трябва да се появи в подходящия ритуал. Неговото или нейното тяло, цвят, поза, облекло, изражение на лицето и настроения са описани подробно в свещените текстове и трябва да бъдат пресъздадени точно в ума. По този начин не се занимаваме с упражнение на спонтанно и творческо свободно въображение, а по-скоро с точно възпроизвеждане на кодифициран архетип.
Практикуващият може да екстернализира или проектира йдама , така че той да се появи пред него. Но това е само първата стъпка; в следващите той си представя себе си като божество. Така той заменя собственото си лично его с това на свръхестествено същество. Йогинът вече е преодолял човешкото си съществуване и конституира „до последния атом“ единство с бога ( Glasenapp , 1940, стр. 101).
Но той никога не бива да губи от поглед факта, че божеството, което си е въобразил, не притежава автономно съществуване. То съществува чисто и изключително като еманация на неговото въображение и по този начин може да бъде създавано, поддържано и унищожавано по желание. Но кой всъщност е този тантрически учител, този манипулатор на божественото? Неговото съзнание няма нищо общо със съзнанието на обикновения човек, то трябва да принадлежи на сфера, по-висша от тази на боговете. Текстовете и коментарите описват този „висш авторитет“ като „висшия аз“ или като първичния Буда (АДИ БУДА), като изначалния, произхода на цялото битие, с когото йогинът се идентифицира."
-
.
Коментар