Пак закъснех, но сичкото време е пред нас! Бири, карамели, торти, ядки и снобски питиета... Кой каквото си поиска. Има и музика. Един добър пианист, изпълнява за нас популярни песнички, като, трябва да признаем, прави го добре.
Този Великден съм сам и имах само едно яйце гювеч, което отдавна изедох. Имам още две, ама са с друго предназначение, та не влизат у сметката. Абе, таман се сетих! Кви са тиа яйца у пиано бар?! Сега некой и туршия ще поиска! Недейте ги учи така. Тук се сервират специални специалитети и люти питиета.
Ами музика не требва ли? Те една песничка от 1931 год, ма още актуална.
За всички посетители, (къде са) тази вечер избрах една стара забавна песничка, но такова изпълнение трябва да се чуе. Впрочем, песента е написана за божествения Фред Астер, който я е пеел докато се вихри в неговите си стъпки. Тук си мисля, дали пък Ела и Луис не я пеят по-добре.
Добре че съществува Пиано барът, с качествените напитки и приятна музика.
Като казах музика, та се сетих. Абе, откъде, този човек, вади такива звуци и заедно с Ела правят нечовешки неща?!
Кво да права? Обикалям, обикалям и пак тука се спирам. Ми какво, пиенето пиене, музиката музика, значи, тука е местото!
Като е тръгнало, нека продължава - Пак Ела и пак Луис, в пак стара, (1934) но добра песен!
Коментар