От: Смяяяях....
Ха, темата за учителските бисери ме подсети за един реален случай. Зрелия социализъм, нормална софийска руска гимназия, час по биология. Даскалицата - възрастна украинка (прякор Гонзо Велики, заради култова брадавица на носа, придаваща и неповторимо сходство с мъпета), живее в България от хмнайсе години, но така и не научила добре български. Важен детайл - поради напредналата възраст Гонзо е не съвсем в центъра, и леко глуха. Значи Гозно бръмчи урока монотонно, аудиторията се забавлява всеки както може - едни откровено дремят, на задните чинове цакат сварка, идилия. Изведнъж на вратата се чука.... веднъж... втори път... трети път (настойчиво)... Гонзо явно не чува и продължава да си дудне урока. Една инициативна съученичка се обажда "Моля другарко, на вратата се чука". Гонзо (явно изнервена че и прекъсват полета на мисълта) я срязва - Мълчи там, ма, тебя не чукают.
Ха, темата за учителските бисери ме подсети за един реален случай. Зрелия социализъм, нормална софийска руска гимназия, час по биология. Даскалицата - възрастна украинка (прякор Гонзо Велики, заради култова брадавица на носа, придаваща и неповторимо сходство с мъпета), живее в България от хмнайсе години, но така и не научила добре български. Важен детайл - поради напредналата възраст Гонзо е не съвсем в центъра, и леко глуха. Значи Гозно бръмчи урока монотонно, аудиторията се забавлява всеки както може - едни откровено дремят, на задните чинове цакат сварка, идилия. Изведнъж на вратата се чука.... веднъж... втори път... трети път (настойчиво)... Гонзо явно не чува и продължава да си дудне урока. Една инициативна съученичка се обажда "Моля другарко, на вратата се чука". Гонзо (явно изнервена че и прекъсват полета на мисълта) я срязва - Мълчи там, ма, тебя не чукают.
Коментар