Тази неделя си починах:
След като из-по-на-тръщках глиганите, вечерях сам... вечерях ЛУЧНИК, половин тава (ех, що не беше мусака) само за мен. Ометох я заедно с две люти чушлета. И изведнъж - десертче! Чинийка с тортичка, ама една такава... сладка. Подхванах я и нея, ама що загризах от лютата чушка... Сладко и люто на едно място с обем на устната ми кухина... От очите ми и носа ми текат сълзи, от ушите пАра, стискам устни, че а ги отворих, а влязох в пожарникарската сводка за утре.
Баси, люто и сладко...не правете това!
Наздраве с бира (то човек да не смее да пие една ракия след, като е ял торта)
Способен съм на всичко, стига то да е човешко. Който ме надмине не е човек.
Имате едно наздраве от Тихича. Поговорихме си по телефона, та наздравето е от него, приемете, че сега пише той вместо мен.
Ето и поздрав, той избра песента:
Коментар