Обикновено, когато в планината срещнем друг джип, сме склонни да приемаме отсрещния като колега и едва ли не приятел.
За съжаление, далеч не всички са такива и днес имах съмнителното удоволствие да го установя по трудния начин.
Решихме днес да се възползваме от хубавото време и да направим една лека разходка пешком във Витоша.
Качихме се с Галопера на 1,5-2 км нагоре над района на ресторант "Белите брези", оставихме колата край пътя на първата равна поляна и продължихме нагоре пеша.
Малко преди 15 ч. покрай нас мина синьо Паджеро І, бензинов двигател V6, вътре с 4-ма младежи на видима възраст около 20-те. Дойдоха някъде от високата част на планината и се движеха в посока асфалтовия път за Ярема.
Малко след това решихме да променим първоначалните си намерения и лека-полека да се връщаме към колата. По случайност решихме да направим едни шорткът и да минем напряко през една полянка. Докато се оглеждахме за някоя гъба, чух отдалеч звук от автомобилна аларма.
Когато вдигнах поглед, видях, че през един баир на малко над километър отсреща се вижда поляната, на която бях оставил Галопера. А до Галопера беше спряло синьото Паджеро.
Комбинацията от чутото и видяното ни изпълни с лоши мисли. По най-бързия начин се смъкнахме до пътя и с ускорено темпо се отправихме обратно към колата. Естествено, с ясното съзнание, че времето, което ми трябваше за да измина около 2-та километра, е достатъчно дълго за да съм безнадеждно закъснял да попреча на каквото и да правеха бандитчетата.
Когато най-сетне стигнах до колата, установих, че на мястото на ключалката на шофьорската врата зее дупка, патронът се търкаляше в тревата, а предният капак е отварян и сирената на алармата е откъсната.
След беглия първоначален оглед реших да се обадя на 112 за да ме свържат с подходящото полицейско управление. Така и направих. Благодаря на девойката, която прие обаждането, за бързите действия, с които ми осигури директна връзка с дежурен от полицията, на когото да съобщя за случая и да уточня какви действия да предприемем.
Първоначално бяхме решили, че апашите са били стреснати от минаващи хора (имаше доста народ днес във Витоша, а наблизо се чуваха и мотори или АТВ).
Много скоро разбрах, че предположението ми е било грешно. Отдолу се чу приближаващ се шум на джипов двигател и вече не бях изненадан, когато иззад завоя се появи синьото Паджеро. Явно, след като са отворили колата, на офроуд бандитите не са им стигнали инструменти или умения за да запалят двигателя, а само бяха повредили ключалката на контактния ключ, поради което са отскочили до долу (базата им ще да е някъде много наблизо в района) за да си попълнят липсите, а след това са се върнали, за да довършат започнатата кражба.
Общо взето, ситуацията не беше от най-приятните. Съотношение 4:1 в моя вреда някакси не ми хареса. При това положение единственото, което можех да направя, е демонстративно да вкарам патрон в цевта и да държа желязото добре видимо с ясното намерение да бъде използвано, ако се наложи.
Е, не се наложи да влизаме в криминалните хроники със стрелба и ръкопашен бой. Минаха с газ покрай мене, изгледахме се от упор, след което Паджерото се спусна надолу към асфалта. При това установих, че номерата на регистрационните табели отпред и отзад са различни.
Последва ново обаждане до 112, но, както после разбрах, най-близкият полицейски патрул е бил твърде далеч за да може да прехване веселата компания.
Та това е положението. Явно около София и големите градове дори и в планината няма отърване от боклуците.
Трябва си повишено внимание, а едно желязо на кръста се оказва необходим атрибут за околоградския турист ...

Моля колегите, които карат по-често в района на Железница, "Белите брези", вилната зона "Ярема", да се оглеждат за дърто синьо Паджеро и, ако мернат такова, да се опитат да запомнят номера и т.н. подробности.
П.П. И да изпреваря въпросите. Да, колата има валидно пълно Каско в "Армеец".
За съжаление, далеч не всички са такива и днес имах съмнителното удоволствие да го установя по трудния начин.
Решихме днес да се възползваме от хубавото време и да направим една лека разходка пешком във Витоша.
Качихме се с Галопера на 1,5-2 км нагоре над района на ресторант "Белите брези", оставихме колата край пътя на първата равна поляна и продължихме нагоре пеша.
Малко преди 15 ч. покрай нас мина синьо Паджеро І, бензинов двигател V6, вътре с 4-ма младежи на видима възраст около 20-те. Дойдоха някъде от високата част на планината и се движеха в посока асфалтовия път за Ярема.
Малко след това решихме да променим първоначалните си намерения и лека-полека да се връщаме към колата. По случайност решихме да направим едни шорткът и да минем напряко през една полянка. Докато се оглеждахме за някоя гъба, чух отдалеч звук от автомобилна аларма.
Когато вдигнах поглед, видях, че през един баир на малко над километър отсреща се вижда поляната, на която бях оставил Галопера. А до Галопера беше спряло синьото Паджеро.
Комбинацията от чутото и видяното ни изпълни с лоши мисли. По най-бързия начин се смъкнахме до пътя и с ускорено темпо се отправихме обратно към колата. Естествено, с ясното съзнание, че времето, което ми трябваше за да измина около 2-та километра, е достатъчно дълго за да съм безнадеждно закъснял да попреча на каквото и да правеха бандитчетата.
Когато най-сетне стигнах до колата, установих, че на мястото на ключалката на шофьорската врата зее дупка, патронът се търкаляше в тревата, а предният капак е отварян и сирената на алармата е откъсната.
След беглия първоначален оглед реших да се обадя на 112 за да ме свържат с подходящото полицейско управление. Така и направих. Благодаря на девойката, която прие обаждането, за бързите действия, с които ми осигури директна връзка с дежурен от полицията, на когото да съобщя за случая и да уточня какви действия да предприемем.
Първоначално бяхме решили, че апашите са били стреснати от минаващи хора (имаше доста народ днес във Витоша, а наблизо се чуваха и мотори или АТВ).
Много скоро разбрах, че предположението ми е било грешно. Отдолу се чу приближаващ се шум на джипов двигател и вече не бях изненадан, когато иззад завоя се появи синьото Паджеро. Явно, след като са отворили колата, на офроуд бандитите не са им стигнали инструменти или умения за да запалят двигателя, а само бяха повредили ключалката на контактния ключ, поради което са отскочили до долу (базата им ще да е някъде много наблизо в района) за да си попълнят липсите, а след това са се върнали, за да довършат започнатата кражба.
Общо взето, ситуацията не беше от най-приятните. Съотношение 4:1 в моя вреда някакси не ми хареса. При това положение единственото, което можех да направя, е демонстративно да вкарам патрон в цевта и да държа желязото добре видимо с ясното намерение да бъде използвано, ако се наложи.
Е, не се наложи да влизаме в криминалните хроники със стрелба и ръкопашен бой. Минаха с газ покрай мене, изгледахме се от упор, след което Паджерото се спусна надолу към асфалта. При това установих, че номерата на регистрационните табели отпред и отзад са различни.
Последва ново обаждане до 112, но, както после разбрах, най-близкият полицейски патрул е бил твърде далеч за да може да прехване веселата компания.
Та това е положението. Явно около София и големите градове дори и в планината няма отърване от боклуците.
Трябва си повишено внимание, а едно желязо на кръста се оказва необходим атрибут за околоградския турист ...


Моля колегите, които карат по-често в района на Железница, "Белите брези", вилната зона "Ярема", да се оглеждат за дърто синьо Паджеро и, ако мернат такова, да се опитат да запомнят номера и т.н. подробности.
П.П. И да изпреваря въпросите. Да, колата има валидно пълно Каско в "Армеец".
Коментар