От: Как работи МВР
Ще си позволя да ползвам темата на колегата, за да дам пример как работи МВР.
Споделям истински случай, в който съм лично потърпевш.
Имах микробус "Мерцедес Вито". Един ден го паркирах на паркинга на "Била" в Надежда, имах среща с колегата от форума "taran".
Свършихме работа с човека и аз си тръгвам. Междувременно някакъв човек, който имал същия микробус, успял да го огледа на паркинга, записал номера
и след два дни получавам призовка за не помня кое районно - някъде след Гара Искър беше.
Задължително да се явя с буса за справка, иначе мамата. Глоба, насилствено докарване, етцетера.
Аз, като човек уважаващ закона и(дотогава) донякъде МВР, си вземам един ден неплатена и в уречения час се явявам на мястото.
Регистирам се на портала, че съм дошъл при следовател еди кой си(не помня името) и сядам в буса да чакам. Минава около половин час. В един момент идва някакъв униформен и ми казва, че не мога да спирам на паркинга на районното, така че, къш. Обяснявам най-учтиво, че съм извикан с колата за проверка.Той се озъбва, ич не го бригало това, да съм се махнел. Показвам призовката, той не я и поглежда. Слизам от колата, заключвам я и му казвам, че щом преча, ще се махна, но само аз, не и колата. Добре, че междувременно излиза негов колега и ме вика да съм отидел при следователката. Тя ме чака долу, завежда ме в една канцелария и започва да ми задава някакви странни въпроси. (За протокола отбелязвам, че рядко съм виждал толкова хубаво момиче). В един момент стигаме до буса. Оказа се, че на въпросния човек са му откраднали същия бус - едно към едно като моя. Цвят, модел, тапицерия - абе близнаци. Затова съм извикан, да се провери дали бусът не е същият. Излиза една бригада от трима души, придружени от потърпевшия и започват да ровят в него. Аз се опитвам да кажа, че при регистрацията в КАТ е проверено, че колата не е крадена. Глас в пустиня, злобни погледи. Проверяват с някакъв уред дали не са пренабивани номерата на мотора и купето - оказва се, че не са. Обаче потърпевшият продължава да дудне, че това е неговият бус и иска да се свали тапицерията на вратите - той знаел нещо там, при монтажа на тонколоните. Виждам, че на ченгетата започва да им писва, на мен също и аз отказвам да ми разглобяват колата. И изведнъж ми идва една гениално проста мисъл - питам го пред следователката и полицаите кога му е откраднат буса. Той казва - през януари 2009 г.
И тук ... започва шоуто. Просто аз съм купил моя бус 6 месеца преди да бъде откраднат неговия. Споглеждаме се, следователката се изчервява като божур(явно е нова и все още го може това), смотолевя нещо под нос и изчезва в управлението. Ченгетата се подхилват, техниците са ядосани, на мен ми и е и смешно, и ме е яд.
Естествено никой не намира за нужно поне да се извини, аз съм навъртял 40 км за тоя дето клати гората, назад съм с една надница и съм загубил нерви и време като за една работна седмица. И защо? Защото хубавата мома, преди да прати призовката, не е съпоставила две дати.
Та така работи... МВР.
Ще си позволя да ползвам темата на колегата, за да дам пример как работи МВР.
Споделям истински случай, в който съм лично потърпевш.
Имах микробус "Мерцедес Вито". Един ден го паркирах на паркинга на "Била" в Надежда, имах среща с колегата от форума "taran".
Свършихме работа с човека и аз си тръгвам. Междувременно някакъв човек, който имал същия микробус, успял да го огледа на паркинга, записал номера
и след два дни получавам призовка за не помня кое районно - някъде след Гара Искър беше.
Задължително да се явя с буса за справка, иначе мамата. Глоба, насилствено докарване, етцетера.
Аз, като човек уважаващ закона и(дотогава) донякъде МВР, си вземам един ден неплатена и в уречения час се явявам на мястото.
Регистирам се на портала, че съм дошъл при следовател еди кой си(не помня името) и сядам в буса да чакам. Минава около половин час. В един момент идва някакъв униформен и ми казва, че не мога да спирам на паркинга на районното, така че, къш. Обяснявам най-учтиво, че съм извикан с колата за проверка.Той се озъбва, ич не го бригало това, да съм се махнел. Показвам призовката, той не я и поглежда. Слизам от колата, заключвам я и му казвам, че щом преча, ще се махна, но само аз, не и колата. Добре, че междувременно излиза негов колега и ме вика да съм отидел при следователката. Тя ме чака долу, завежда ме в една канцелария и започва да ми задава някакви странни въпроси. (За протокола отбелязвам, че рядко съм виждал толкова хубаво момиче). В един момент стигаме до буса. Оказа се, че на въпросния човек са му откраднали същия бус - едно към едно като моя. Цвят, модел, тапицерия - абе близнаци. Затова съм извикан, да се провери дали бусът не е същият. Излиза една бригада от трима души, придружени от потърпевшия и започват да ровят в него. Аз се опитвам да кажа, че при регистрацията в КАТ е проверено, че колата не е крадена. Глас в пустиня, злобни погледи. Проверяват с някакъв уред дали не са пренабивани номерата на мотора и купето - оказва се, че не са. Обаче потърпевшият продължава да дудне, че това е неговият бус и иска да се свали тапицерията на вратите - той знаел нещо там, при монтажа на тонколоните. Виждам, че на ченгетата започва да им писва, на мен също и аз отказвам да ми разглобяват колата. И изведнъж ми идва една гениално проста мисъл - питам го пред следователката и полицаите кога му е откраднат буса. Той казва - през януари 2009 г.
И тук ... започва шоуто. Просто аз съм купил моя бус 6 месеца преди да бъде откраднат неговия. Споглеждаме се, следователката се изчервява като божур(явно е нова и все още го може това), смотолевя нещо под нос и изчезва в управлението. Ченгетата се подхилват, техниците са ядосани, на мен ми и е и смешно, и ме е яд.
Естествено никой не намира за нужно поне да се извини, аз съм навъртял 40 км за тоя дето клати гората, назад съм с една надница и съм загубил нерви и време като за една работна седмица. И защо? Защото хубавата мома, преди да прати призовката, не е съпоставила две дати.
Та така работи... МВР.
Коментар