Отварям тази тема с ясната цел всеки Бесарабски Български студент дошъл в България да може да потърси тук нужната му помощ!
Ще си позволя да цитирам учасник в един Украински форум
Децата пристигнаха късно вечерта, навън валеше и никой не ги чакаше. Автобусът, с който са пътували от Украйна, се беше счупил и 50 км до Варна са пътували без спирачки, а и след това и другия автобус, с който трябвало да пристигнат в София от Варна, им е направил проблем, като в Шумен са преместили децата в друг. Автобусът пристигна със закъснение и през цялото време нямаше никава връзка с децата (никой си нямаше мобилен телефон). Пристигнаха в София към 10 вечерта. София наистина ги посрещна само с вятър и дъжд. Когато пасажерите започнаха да излизат от автобуса, не ни напряви голям труд да намерим тези, които пристигат в София за пръв път. Видяхме двайсетина изплашени погледа и разбрахме кои са те. Никой не ги чакаше. Някакъв човек имаше на гарата, който ни каза, че трябвало да пътуват до накакъв департамент. Било Департамент за усъвършенстване на учители. Разбрахме от него, че имало места за тях. Никой не знаеше къде и какъв е този Департамент, но накрая, след 100 обаждания по различни места, успяхме да ги качим в 7 таксита и да ги изпратим до там. Изслушахме доста неща от таксиджиите, поради тежките куфари на новопристигналите студенти, а и самите те също (това, предполагам, беше един от първите им разговори в България. Какво ли не се наслушаха?! това го разбрахме после.) А и самите деца ни гледаха някак странно и изплашено, чудейки се какви сме ние, че ги качваме на такси и ги пращаме кой знае къде. Пиша го, защото съвсем случайно тогава се оказахме там. И не мога да си представя какво щяха да правят те с огромите си куфари онази нощ.
__________________
Знам че тук има много хора които с радост ще им помогнат
Ще си позволя да цитирам учасник в един Украински форум
Децата пристигнаха късно вечерта, навън валеше и никой не ги чакаше. Автобусът, с който са пътували от Украйна, се беше счупил и 50 км до Варна са пътували без спирачки, а и след това и другия автобус, с който трябвало да пристигнат в София от Варна, им е направил проблем, като в Шумен са преместили децата в друг. Автобусът пристигна със закъснение и през цялото време нямаше никава връзка с децата (никой си нямаше мобилен телефон). Пристигнаха в София към 10 вечерта. София наистина ги посрещна само с вятър и дъжд. Когато пасажерите започнаха да излизат от автобуса, не ни напряви голям труд да намерим тези, които пристигат в София за пръв път. Видяхме двайсетина изплашени погледа и разбрахме кои са те. Никой не ги чакаше. Някакъв човек имаше на гарата, който ни каза, че трябвало да пътуват до накакъв департамент. Било Департамент за усъвършенстване на учители. Разбрахме от него, че имало места за тях. Никой не знаеше къде и какъв е този Департамент, но накрая, след 100 обаждания по различни места, успяхме да ги качим в 7 таксита и да ги изпратим до там. Изслушахме доста неща от таксиджиите, поради тежките куфари на новопристигналите студенти, а и самите те също (това, предполагам, беше един от първите им разговори в България. Какво ли не се наслушаха?! това го разбрахме после.) А и самите деца ни гледаха някак странно и изплашено, чудейки се какви сме ние, че ги качваме на такси и ги пращаме кой знае къде. Пиша го, защото съвсем случайно тогава се оказахме там. И не мога да си представя какво щяха да правят те с огромите си куфари онази нощ.
__________________
Знам че тук има много хора които с радост ще им помогнат
Коментар