От: Акция за доставка на провизии до родопски села
"Ние очаквахме нещо с верижна техника да дойдете, с тея АТВ-тата с веригите или с триосни машини някакви, ама то нали всичко е политика сега..."
"Е, то не е достатъчно за навсякъде, но по спешност ще го местим, където има спешна нужда ..."
"Не, не момчета. Те до довечера ще го пуснат тока, пък и ние и без туй не го ползваме много , щото ..."
" Е, ние добри пари взимаме там с нея - 300 лв. на месец, но като му сложиш и квартитата и ... къде му излиза кирията..."
"А, нарамваме кабелите и железата, тръгваме нагоре през преспите и след час - два сме там. Ще го отремонтираме и после се връщаме да готвим следващия."
"А, таман ще може да пуснем помпите на парното, да заработи котлето да им е топло на децата ... и лампите"
"А, той брат и като си дойде, той знае как ще се оправи - той е техничарче, вие не се притеснявайте как ще се справим.."
"Пък то няма - нито ток, нито път, нито телефон, нито вода, нито можеш да излезеш от двора ... нищо няма! А детето не може да диша ... и ние какво да правиме? КАЖИ МИ ТИ, КАКВО ДА ПРАВИМ НИЕ???"
Нямам в мен снимки от нашия ден, само образи. Селата, които посетихме са с простички имена. Надали някой ще ги запомни. Километрите зад волана и през снега също не ми е важно колко бяха. Това по-горе са някои от гласовете на различни хора, които мога простичко да си споделя с вас. Отчета със сухите данни ... не мога да го правя сега.
"Ние очаквахме нещо с верижна техника да дойдете, с тея АТВ-тата с веригите или с триосни машини някакви, ама то нали всичко е политика сега..."
"Е, то не е достатъчно за навсякъде, но по спешност ще го местим, където има спешна нужда ..."
"Не, не момчета. Те до довечера ще го пуснат тока, пък и ние и без туй не го ползваме много , щото ..."
" Е, ние добри пари взимаме там с нея - 300 лв. на месец, но като му сложиш и квартитата и ... къде му излиза кирията..."
"А, нарамваме кабелите и железата, тръгваме нагоре през преспите и след час - два сме там. Ще го отремонтираме и после се връщаме да готвим следващия."
"А, таман ще може да пуснем помпите на парното, да заработи котлето да им е топло на децата ... и лампите"
"А, той брат и като си дойде, той знае как ще се оправи - той е техничарче, вие не се притеснявайте как ще се справим.."
"Пък то няма - нито ток, нито път, нито телефон, нито вода, нито можеш да излезеш от двора ... нищо няма! А детето не може да диша ... и ние какво да правиме? КАЖИ МИ ТИ, КАКВО ДА ПРАВИМ НИЕ???"
Нямам в мен снимки от нашия ден, само образи. Селата, които посетихме са с простички имена. Надали някой ще ги запомни. Километрите зад волана и през снега също не ми е важно колко бяха. Това по-горе са някои от гласовете на различни хора, които мога простичко да си споделя с вас. Отчета със сухите данни ... не мога да го правя сега.
Коментар