Обява
Свий
Няма добавени обяви.
Снимките на Swartalf
Свий
X
-
Последно редактирано от swartalf; 06-05-14, 22:27.What Orwell feared were those who would ban books. What Huxley feared was that there would be no reason to ban a book, for there would be no one who wanted to read one.
Коментар
-
What Orwell feared were those who would ban books. What Huxley feared was that there would be no reason to ban a book, for there would be no one who wanted to read one.
Коментар
-
Коментар
-
От: Снимките на Swartalf
Ех, Китай и Хонг-Конг са голема работа...
Накратко - малка, едномесечна (почти) разходка в Китай
Кацане в ХК, после с ферибот до Шънджън където попрестояхме седмица и нещо, после с влак (1300км, 12 часа) до Гуилин и известния район с хълмчетата Янгшуо и моткане там с колелета една седмица
От там насетне със спален (!!!) автобус обратно до Шънджън срещу скромните 18 часа път. Няколко дни в Хонг-Конг и после ех, наобратно с "пътническия" самолет на Турските авиолинии.
Оставете американците, китайците кога ще ги стигнем...What Orwell feared were those who would ban books. What Huxley feared was that there would be no reason to ban a book, for there would be no one who wanted to read one.
Коментар
-
От: Снимките на Swartalf
Е тук вече за Китай и тези красоти, които си ни постнал ти завидях...
Страхотна дестинация и невероятни кадри!
Благодаря и...ако има още абонат съм!
Поздрави!NISSAN FOREVER
-----------------------------------------------------------------------------
Или трябва да намерим път,или да си направим......няма назад!!!
Коментар
-
От: Снимките на Swartalf
Благодаря
За съжаление от Шънджън нямам много снимки.
Ето как живеят в повечето от по-бедните блокове там по принцип - прилича малко на затвор. Явно много си падат по хромираните тенекии, понеже всичко което може беше хромирано.
В Шънджън се произвежда по-голямата част от електрониката на целия свят (става дума за платките), която после се асемблира по заводите на истинските фирми. Условията на труд са... не добри. Заплатите варират доста, като работник на най-ниското ниво взима около българската минимална, но храната там е невероятно евтина (и вкусна), като хората успяват дори да заделят пари да пратят вкъщи. Между другото един лев е около четири юана, или пет ХК долара. Между другото в Китай се шофира кошмарно зле - пешеходците изобщо не ги броят за живи хора, такива неща като предимство или съобразяване за разлика в скоростите изобщо не им хрумва, при задръстване се тикат кой откъдето може. Изобщо... ад
Това беше стаята в хостела ни в Янгшуо, областта с хълмчетата. Ние отидохме извън сезона и тълпите бяха относително скромни - примерно навсякъде където отидеш имаше само по 100-200 човека, вместо хиляди както е по принцип в сезона
На по-интересните места разбира се беше пълно до дупка. Хостела беше бивш хамбар за животни, преправен да живеят хора в него и по-конкретно - чужденци. Впрочем чужденците като цяло в Китай много им досаждат - в Шънджън всеки който те срещне на пътя иска да ти говори (колкото може на английски), ако не знае нищо друго освен "hello" казва ти само него. Зяпат те все едно си нещо невиждано, пък то си е и така де - за 2 седмици там видях само две други чужденки освен нас двамата с приятелката ми. Метрото им между другото е като от друга планета - пълно с дисплеи с реклама, супер безшумно, извън него има движещи се с него реклами, които вървят по тунелите, самото влакче спира с точност до сантиметър на спирките точно там където е нарисувано, че ще спре. Но да се върнем на Янгшуо.
Един лодкар с шарени гащи. Срещу скромна сума (не помня колко) се качваш на бамбукова лодка и те возят по реката. Ние прескочихме това, но си взехме колелета под наема за 10 юана дневно и карахме из района. Има доста за виждане, но повечето неща са прекалено прехвалени - все едно някой да рекламира по целия свят Боянския камък на Витоша, в което всъщност изобщо няма лошо. Абе като цяло хората си правят реклама на атракциите и си събират парички, не е зле да се поучим от тях
Местна къща-хотел в Яншуо:
Там има ужасно бедни хора, ето например един живееше така:
Къпеше се в близко езерце, което беше доста мръсно.
Помелото там расте навсякъде, но му беше рано - казаха ни, че около септември е готово за ядене.
А ето това е спален автобус. Не бях чувал за такова нещо, впрочем и приятелката ми която купи билетите не беше, чак после се зачете в тях (тя говори пИрфектну китайски) и видя, че става дума за "спален" автобус към Шънджън. Голяма забава беше - представете си да спите на пейка широка две педи и половина и дълга метър и 50. Аз лично съм висок 1,90 и краката ми стърчаха от двете страни на главата на този пред мен. След шока като мина около половин-един час чак ми стана забавно. Във всеки случай успяхме дори да се наспим докато стигнем Шънджън, откъдето се влиза в Хонг-Конг. Между другото макар ХК да се води към Китай той е самостоятелна административна единица и за да се пресича границата от местните им трябва виза. За нас влизането в ХК е без проблеми тъй като сме в ЕС, но за Китай също ни трябва виза. След като се побутахме с местните в тълпа от около 5 хиляди човека, организирана в две опашки, се добрахме до ХК. Там всички влизащи ги следяха с термална камера и ако някой има леко по-висока температура го отбиваха настрани за по-изчерпателна проверка - гледат сериозно на пилешкия грип явно.
Това беше стаята ни в хостела в ХК - колкото българска баня. Там повечето стаи са с кажи-речи такъв размер и само изключително богатите имат по-големи къщи и апартаменти, пък и те са извън населените части. Като цяло в ХК е страшна теснотия, обаче някак си има страхотен дух... Плюс това е пълно с чужденци и като цяло всеки говори английски, така че е изключително приятно място
А това беше банята - впрочем фиш-а доста уголемява пространството, но човек се къпеше над тоалетната чиния
Това е гледката от най-високия хълм в ХК (около 550 метра) до който се стига с кабелна железница. Там са се водили доста люти битки втората световна, имат си даже филми по темата.
Пребродихме и местните битаци и пазари, доста е интересно по задните улички. Като цяло уж не посягат много на чужденци, та не се страхувахме много за органите си
Един дебел местен котарак
Изобщо Китай много ми хареса... С удоволствие бих отишъл пак
Но може би не бих живял там, градовете им са прекалено претъпкани и е почти невъзможно да откриеш природа без хора - през всичките пътувания нямаше повече от 100-200 метра свободно пространство между селата, всяка земя която може се обработва. Може би следващия път по на север ще е по-добре, там има доста пустини и приятелката ми която е била там каза, че било страшно красиво. Ще поживеем и ще видим
What Orwell feared were those who would ban books. What Huxley feared was that there would be no reason to ban a book, for there would be no one who wanted to read one.
Коментар
-
От: Снимките на Swartalf
Ами сумарно за двама човека някъде около 1500 лева, включая храна, хотели, обикаляне и накрая покупки за подарък. Храната е изключително евтина там, дори в ХК, където обаче хотелите и дори хостелите са изключително скъпи - основния разход беше за хостел в ХК, където най-евтиния е около 80-100-120 лева на стая за ден, и това дори не е истински хотел. Хостела в Янгшуо беше 20 евро на ден, там храната беше доста скъпа - примерно в Гуилин, обикновен град, в супер скъп "европейски" ресторант (решихме да видим на какво викат "европейско" там) се размазахме от ядене и цената беше 120 юана - към 25 лева, докато даже в най-мизерната кръчма в Янгшуо ("курортен" град) под 100-150 юана трудно се правеше сметка.What Orwell feared were those who would ban books. What Huxley feared was that there would be no reason to ban a book, for there would be no one who wanted to read one.
Коментар
-
От: Снимките на Swartalf
Това включва ли и самолетните билети и визи или те са отделна бира...?
П.П. Ще извиняваш, че те разпитвам, но това е много желана от мен дестинация и всякакво обнадеждаващо инфо би ми било полезно и интересно/особено ако то ме прави по-оптимистично настроен, че все пак едно посещение там няма да е финансов крах на семейството ми!/
Поздрави!NISSAN FOREVER
-----------------------------------------------------------------------------
Или трябва да намерим път,или да си направим......няма назад!!!
Коментар
-
От: Снимките на Swartalf
Не, билетите са отделно - обаче бяха взети в последния момент и бяха скъпи - по 1500 лева отиване и връщане на човек. Ако се вземат по-отрано може би ще стъпят около 600 долара на човек, че и по-евтино според промоциите които могат да се хванат. Визата струваше нещо около 70 лева на човек за Китай, за ХК няма нужда от виза, но пък там е скъпарско спането. Ако можете да намерите каучсърфъри които да ви подслонят за 2-3 дни и да ви развеждат, мисля че може да се спестят доста пари. Ако можете да си го позволите определено е изживяване веднъж в живота
Но за Китай трябва някой с китайски да превежда, там е много рядко да се намери човек с английски изобщо - не просто добър или разбираем английски 
Реално пътят е скъпото нещо, там спокойно се изкарва с една нормална БГ заплата за половин или 3/4 месец. Ако човек кътка една година мисля, че може да се направи такова пътешествие без да се чупи касичката на детето
Последно редактирано от swartalf; 06-01-15, 20:33.What Orwell feared were those who would ban books. What Huxley feared was that there would be no reason to ban a book, for there would be no one who wanted to read one.
Коментар
Активност за темата
Свий
Тук са 2 потребители онлайн. 0 потребители и 2 гости.
Най-много потребители онлайн 8,787 в 17:37 на 21-06-23.
Коментар