Изливане на форми от смола (спойлери, вежди, прагове...)

[sabin]

Супер информация - МЕРСИ!

[asak_koz]

Гого55
Благодаря много.Сега като се изместя в новата къща и като изчистя гаража ще направя нещата който ми обясня и после първи пробен опит.Благодаря много,много ми беше полезна твоета инфо.Ако се получи нещо ще пиша ако не пак ще пиша.Чао за сега от мен!

[Гого55]

малко по подробно съм описъл технологията със смолите в един друг форум с коренно различна насока от автомобилната,но съм приложил доста снимки и за запознаване както се вика за "обща култура" демек може би ще свърши няква работа и тук в този форум, затова ще направя направо едно копи и пасте,а пък вече който го интересува може да си направи подходящите промяни по матрицата и изделието което ще иска да извади.

КОПИ-ПАСТЕ:

и така тук ще опиша максимално кратко но в същото време и достатъчно ясно как правя матрица и изливам витло за авиомодел ,така че всеки който има желание да може да си прави витлата сам за собствените авиомодели.

който се чувства спец по тази тема начи изобщо да не я чете-тя не е за него,тя е за тези който нямат опит но искат сами да си правят нещата, а не да ходят и да си ги купват.

как започна всичко:от решението да мина от ДВГ на електричка за проба, и щото е "модерно" вече да се карат електрички в града а не да се ходи по поляните на 10 км. извън града.
Избор на вида на витлото:
-витлото е както всяко едно крило на всеки един самолет и за него важат общите закони от аеродинамиката
-ако е за бавна скорост /малки обороти/ под 5хил.се прави с профил вдлъбнато изпъкнал/крило на бавен планер все едно/
-за средна скорост/средни обороти/5-8хил. с профил плоско-изпъкнал /крило на учебен тренер все едно/
-за висока скорост/високи оборти/над 10хил. се прави със симетричен двоино- изпъкнал профил /крило на скоростен самолет все едно/
-ако е за двг се прави по дебело и по здраво за да издържа на вибрациите при двутактовите или 4 тактовите двигатели когато има запалване в цилиндъра на всеки един оборот има и силен удар по витлото-тогава става и по тежко
-ако е за електричка се прави по леко/максимално леко/ защото няма вибрации-имаме постоянно въртеливо ел.магнитно поле,и затова няма нужда от здравината на витлото за двг..


Аз се спирам на витло за електричка сега което ще се завърта от електричен трифазен безколекторен двигател от цдром или от твърд диск с мощност около 20 до 60 вата и обороти около 6 до 8 хил.-това значи да бъде с профил плоско –изпъкнал и диаметър около 18-22см.със стъпка около 8 до 12 см.и тегло под 10 грама,наи добрия вариант е да падне под 8грама витлото за да може да се зъварта от първоначалния импулс на ел.двигателя лесно и като търся тяга на място над 150грама,за да се включа в съотношението 1 към 3 тоест до общо полетно тегло на самолета около 450грама,това витло да бъде от две лопати който по време на спрял ел-двигател да се прибират по тялото на самолета/планера/ за да се намали въздушното съпротивление от витлото при спрял ел.двигател до минимум..
За модел на матрицата-форма на витлото избирам витло оригинално от двг МК-17 защото има добра форма, само дето е с профил двоино-изпъкнал който трябва да променя на плоско-изпъкнал нещо от рода на кларк-и,ин.,и да бъде с тегло около 8-10грама теоретично,променям диаметъра и профила му от двоино-изпъкнал на плоско-изпъкнал.
дрън дрън та пляс....стига толкоз празни приказки и скучна теория минавам направо към изработката това ще е по-интересното си мисля, затова ще си спестя двуседмичния труд от писане на формули и смятане на сложни изчисления да го поствам и него тук.


ИЗРАБОТКА НА МАТРИЦАТА
1.правя корито/кутиика/ която пълня с гипс и налагам витлото/само едната лопата/ в гипса така че да се получи огледален отпечатък в гипса с формата на витлото и изпъкналата част на профила му. Като оставям в гипса и цялата цаст от главината на витлото която да променя после така че да се получи витло с по голям диаметър,мажа обилно витлото със машинно масло за да не залепне за гипса снимка1.



2.Във отпечатъка в гипса изливам витло което вече да бъде с профил плоско-изпъкнал това се получава като горната част на витлото която е над нивото на гипса я затварям с няква плоскост която да е идеално равна,или просто си наливам смолата и горната част се самонивелира докато смолата да е още много рядка и течна,а долната част приема формата на гипсовата матрица със съществуващия си оригинален профил от витлото/лопатата/ на двг МК-17.Така се намалява дебелината на съществуващото витло наполовина и от там и теглото му също пада,като се променя и профила му от двоино изпъкнал на плоско-изпъкнал.
Снимка2.



Взимам вече излятата лопата на даденото витло от епоксидна смола/снимка2.1/



с пилене,шкурене и добавяне на смола оформям главината на лопатата да е такава каквато на мене ми трябва така че витлото да може да се прибира по време на полет при спрял ел.двигател към тялото на самолета/планера/-тоест да се сгъва на 90 градуса спрямо оста на двигателя,но да може да си остава и цяло вече според втулката на вала на двигателя-тоест да е универсално .
Като привърша с пиленето,шлаифането и добавянето на еп.смола за пълнеж където трябва, трябва да имам вече готов прототип на лопата за витло с даден размер и форма която ми трябва и която мисля че е универсална защото предварително съм смятал. Със шаблони го правя Klarc-IN от изпъкналата част,а долната част да си остане чисто гладка за максимална подемна сила все едно е крило на тренировачен самолет,или планер- резултата е на снимка2.2



3.Матрица за лопатата на витлото:снимка 3


-на подходящо идеално гладко дървено трупче залепвам тиксо да служи като отделител,на тиксото залепвам с каноколит готовия прототип на лопатата на витлото с плоската страна надоло,правя 4 стени около лопатата за да се получи кутийка на дъното на която кутийка е лопатата,добре замацвам всички процепи и пукнатини с лепило което хем да залепи страните на кутииката към дъното,хем да уплътни херметично кутията така че след това да не излиза рядка смола през тези цепнатини,след изъхване на лепилото много добре намацвам с отделител за смолата/разтворен в бензин пчелен восък докато да се получи течност с гъстотата на боза/,за баровците има в конрад една червена течност която също се води отделител,но аз съм си много по доволен от пчелния восък,след изъхване на отделителя 5 мин някъде, наливам епоксидна смола-максимално рядка-за целта преди да се смеси с втвърдителя се награвя на водна баня до 30-40градуса по целзии, до ниво около 2-3мм. над нивото на лопатата,изчаквам малко да излезне въздуха във вид на мехурчета като помагам с леко разбъркване и пукане на по големите мехурчета със заострена кибритена клечка за да се получи много добро разливане и хомогенизация на смолата

-полагане на слои стъклоплат,топиране с четката за да се пропие много добре плата с епоксидната смола ,втори слои стъклоплат ,еп.смола и т.н. докато да се получи нужната дебелина от около 10-15мм. на калъпа.Сложих 12 слоя стъклоплат,и 70мл епоксидна смола.Снимка 3.1



-след много добро изъхване разделяне на двете части на калъпа-тоест чупене за по-бързо на четирите стени на дървената кутиика и изваждане внимателно и с почукване, и леко дърпане на готовия калъп от дървената кутия,запълване със смола на евентуално появилите се дупцици,пукнатини и неравности по калъпа, много добро шлаифане и полиране на калъпа/матрицата/-това е ,готов съм-снимка 3.2



при мене не се наложи нищо да запълвам и оправям,но понякога се налага да се правят кръпки-животът е такъв просто

идва един от важните моменти-значи как ще се вади вече готовата лопата от матрицата?Аз се спрях на един много лесен и практичен вариант,по точно-правя отвор в матрицата с диаметър 5мм там където е наи дебелата част от лопатата,в този отвор с метчик 6мм. навивам резба М6Х1 стандартна за всеки един болт М6 дето е ,и навивам там първия попаднал ми болт М6,целта на занятието е когато искаме да извадим лопатата от матрицата ,тъи като горната част на матрицата и лопата ще бъдат една равна плоскост,и няма как да се бръкне под лопатата, то тогава като навиваме този болт в матрицата тои ще избута новоизлятата лопата от матрицата.

4.Матрицата е готова,след мацане със отделител и наливане на смола със нужната броика/примерно 2/ слоеве ровинг,стъклоплат,карбон,кевлар или каквото там сме се спряли за арматура на смолата и последващото им топиране за доброто им пропиване със смолата,така значи аз реших да използвам обикновен ровинг с обикновенна българска смола за по евтино първо, и второ защото има с пъти по голяма здравина от нужната за едно такова витло,или спрямо здравината на едно купешко подобно витло също е с няколко пъти повече /снимка 4 и снимки 4.1,4.2,4.3/,









притискаме отгоре намазана с отделител идеално гладка повърхност-например пак дървена дъска, или парче гетинакс,притягаме го с обикновенна дърводелска стяга или няква скоба към матрицата /снимка 4.4/



бавно,и осторожно, като гледаме да избликне от всички страни равномерно тази смола която е в повече-при мене отиде 5мл смола като избликва някъде около1-2мл,бършем излишната смола с парцал напоен със спирт, и печем в пеща на около 50-60 градуса за около 2 часа,след изпичането вадим от пеща,разделяме внимателно с почукване и дърпане матрицата от плоската дъска/гетинакса/,след това също много внимателно вадим и лопата от матрицата,като първо навиваме леко болта,почукваме от всички страни матрицата и така докато лопатата да излезне цяла и невредима-по принцип щом се махне стягата всичко се разделя самичко веднага от собствената си тежест и като се тръсне леко, но понякога може да се наложи да навием и малко болта.Вече имаме първата излязла лопата за нашия винт която след шлаифане със водна шкурка за да се награпави малко поне колкото да хване боята,и изчистване на евентуалните мустаци ако има такива, полиране и довеждане до точен грамаж на електронна везна,или обикновенна саморъчно направена везна с точно установена тежест на другия и краи например 3грама,като установим теглото на още не боядисаната лопата,боядисваме, и пак чрез броя на слоевете боя довеждаме да точно предварително определено тегло на вече готовата лопата,така че да се получи идеално балансиран въздушен винт с нужния брои лопати.Ако искаме да си икономисаме боядисването слагаме оцветител-няква акрилна или автобоя с подходящия цвят в смолата и тогава лопата си излиза с точно определен цвят.

5.Втори начин за още по здраво витло:
-Значи в свободното си време когато не се занимавам с авимоделизми правя и витла за мотопараплани,мотоделтаплани,на въздушна възглавница, и други подобни хвърчила на които се лети с хора на борда.Та за целта там си имам една технология която реших да използвам и тук за моделизмите.Първо мацаме тънък слои смола по матрицата,после полагаме едно парче стъклоплат или какъвто там плат сме се спряли може и стари или нови дънки,брезент,дамски чаропогащници,марля,бинт,и т.н. –пак става, не че не става, но има разлика в якостните характеристики само, които при тази малка лопата за модел нямат голямо значение освен ако не ходим на световно състезание и всеки един грам да е особено важен,върху този плат след като го топираме много добре за да се пропие от смолата слагаме още малко смола,в нея слагаме нишки ровинг,пак смола ,още един слои стъклоплат,топиране,още малко смола и притискаме.снимки 5,и 5.1,





отново пъхаме в пеща на 50-60градуса по целзии за 2 часа и имаме вече много по здраво витло със същото тегло като предишните дето беха без плат,отново ръзбърках 5мл смола и пак излезна от матрицата при притискането и около 2-3мл. навън.Като извадим от пеща и извадим от матрицата виждаме това-снимка5.2,



със скалпел изрязваме стърчащия стъклоплат ,шлаифаме малко със ситна шкурка и сме готови за боядисване.Първите няколко лопати е добре да се боядисват за да може с теглото на боята да се балансират,а след това когато имаме опит и ги вадим без да се замисляме изобщо –механично както се вика, тогава може и с боя в смолата да си излизат оцветени и да нямат нужда от шлаифане и баланс.

Цялата философия отнема около 10 мин докато да сложим в пеща и като извадим от пеща още около 10 минути ,материала е 5мл.по точно 3мл. ,но винаги е добре да се забърка малко повече епоксидна смола,и малко арматура за смолата-1-2грама от тази която сме решили да ползваме.

6.Готови витла:
-имаме значи 3 лопати-снимка 6:
1.Австрииска ламинатна смола +ровинг
2.Българска епоксидна смола + ровинг
3.Българска епоксидна смола + ровинг + стъклоплат 0,1мм дебел



Теглото им идва доста по малко спрямо това витло което ползвах за формата а здравината им е няколко пъти повече като ги огъвам на ръка.
Оригинално витло от ДВГ МК-17 тежи 10грама по моита везна която не е много точна но е там някъде плюс минус 1 грам,тези лопати идват по 2грама едната,или около 4грама за едно витло.
Размера е : дължина 97мм.,ширина в наи широката част на хордата 23мм.,дебелина от 5мм в основата до 1,5мм. в края,от тях може да стане витло с диаметър от200мм/8инча/ до 245мм/10инча/ и променлива стъпка от 0 до колкото си решим-тоест витла за основните видове не скоростни авиомодели с размах от 70см. до 2 метра и тегло от 200гр до 4кг би трябвало да могат да се ползват чрез промяна на стъпката,и, или диаметъра от втулката на самия вал на мотора.

Сега значи имаме си лопати но може би не знаем още как да ги закрепим към вала на двигателя,има няколко начина според моите знания,първия и наи лесен е да си купим готова цанга-снимка7,



но този начин го оставяме за тези които искат само да литкат без нищо да правят.Втория начин както аз съм решил е да си направя сам захващането към вала на мотора така че хем да може да се сгъва витлото по тялото на самолета за да се намалява челното съпротивление което при свободно въртящо се витло е равно на спирачен парашут с такъв диаметър какъвто е самото витло,хем да може да му променяме и стъпката така че да може да се използва при различни двигатели с различна мощност и обороти.
След няколкодневно дълбокомислено размишление ми доиде една идея която да може да се направи изцяло в домашни условия с подръчни материали.
Така както забелязваме основата на лопата е правилен правоъгълник с размери8,5Х8,5Х5,5мм.тое и сложен там точно за тази цел.
1.Дупчим един отвор напречно на дължината на лопата точно в средата на този правоъгълник с диаметър 2,1мм. чрез които отвор и едно болтче М2 от цдром изпаднало ще се захваща лопатата към ламаринката.
2.Взимаме една ламарина от корпус на цдром която е дебела 0,5мм. и режем от нея една лента с дължина 62мм. и ширина 5мм.После тази лентичка я режем наполовина за да се получат две ламаринки 31Х5Х0,5мм.начертаваме на тези ламаринки по две черти на 11мм от двата им края така че да се получи разделяне на ламаринката на три части 11+9+11/8мм витло+3мм.глава на болта/ ,на всяка една част намираме точния център и дупчим по един отвор 2,1мм-общо по 3 отвора на ламаринка,средния отвор след това го разпробиваме на 3мм.
3.взимаме едни клещи и едната ламаринка и точно по чертита които я разделят на три части я огъваме така че да се получи буквата П с вертикали по 11мм и хоризонтала 9мм.,оставяма двете огънати на буква П ламаринки до двете лопати
4.намираме от някъде една втулка от бронз или каквото там доиде нещо като цилиндър с отвор в средата по малък или равен от 3мм.при мене се намери едно парче бронз с външен диаметър 12мм,вътрешен отвор 3мм и дължина 12мм.Вътрешния отвор е важен защото в него влиза вала на двигателя които при мене –двигател от цдром е с диаметър 3мм.удряме един център по средата на тази втулка и дупчим отвор напречно/на 90 градуса/ спрямо вътрешния и отвор/ със свредло 2,4мм,на този отвор с метчик навиваме резба за обикновен болт М3Х0,5
5.Взимаме два болта М3Х20 например или по дълги или по къси,4шаиби,4 гаики,промушваме болтовете през ламаринките и с гаиките притягаме максимално здраво,навиваме и втората гаика на същия болт и го завиваме във втулката, която предварително сме нахлузили на вала на двигателя,с притягането на болтовете застопоряваме втулката към вала на двигателя,притягаме с гаиката за да не се самоотвият и взимаме лопата,мушкаме я в П образната ламаринка и с болт М2 я притягаме леко,с горната гаика на болт М3 охлабваме съединението болт-ламаринка и променяме стъпката на витлото колкото си искаме-при всеки един двигател и вид летало това трябва да се регулира така че да се получи наи добрата тяга и минимално потребление на ток в няква граница-демек правим си опити за достигане на наи оптималната стъпка на витлото.
Снимка 8 –готов възел-витломоторна група без кок все още.

[Стефан]

Малиии! Голям труд. Браво!

[quadra]

Матрици тип "Бордюр"...ама без пълнител...грешка. Иначе е вярно.
Имай впредвид че за нещата които обикновенно искат да направят хората от форума тази технология е неподходяща. Стефан видя какви МАТРИЦИ се правят

[Стефан]

Чакай бе, ония хора имат производство.
Отлично го е написал. По това ръководство верно всеки вече може да си направи самолетче. Колко самолета мислиш че прави за цял живот един човек ...

[Гого55]

Матрици тип "Бордюр"...ама без пълнител...грешка. Иначе е вярно.
Имай впредвид че за нещата които обикновенно искат да направят хората от форума тази технология е неподходяща. Стефан видя какви МАТРИЦИ се правят

въи въи голяма грешка,посипвам си главата с пепел ,ся ко да правя-да го триина щом не е добро?,ако беше прочел поне по диагонал щеше да видиш че може и да има пълнител,ако беше прочел малко по подробно щеше да прочетеш че това не е написано за хора който се мислят за спецове,и ако беше прочел поне малко още, щеше да разбереш че това е само за обща култура ,очаквам следващата много по хубава статия да е написана от тебе за да видим и твоя опит какъв е,аз толкоз съм решил да напиша като за първоначално изкарване на нещо от смола от хора който хал хабер си нямат,но искат да си направят нещо сами,по натам може да пусна и няква тема с любимите ти супер сложни карбоново-кевларени матрици и детаили, стига да има кои да чете и да има интерес,или не-ще оставя на куадра това по специалното таи много повече ги разбира, къде съм тръгнал и аз да си правя труда да пиша и да си губя времето при положение че имало такъв голям спец.

[quadra]

Въх че си докачлив. Мойто е дълеч по-малко от твоето изказване и пак не го прочете внимателно - казах вярно
Всъщност, пробвал ли си да направиш матрици за по-големи и сравнително дебели детайли, така че да не се измятат (и матриците и детайлите)? Щото ако си и си успявал да постигнеш резултат от който си доволен, и споделиш това с нас обещавам че ако прочета нещо нередно ще напиша какво мисля. А сега всичко е правилно, само дето по тази технология може да правим веждички за фарове и други дреболийки. Дай да говорим за броня, спойлер или шнорхел и тогава се ядосвай.

[Стефан]

Най-страшни са кутиите. Затворени кухи детайли. Посягат да се смачкват като цигарена кутия, усукват се. Ужасия.

[quadra]

Нали видя че затова обикновенно ги правят от две и повече части и ги слепват

[Стефан]

Да, ма не може винаги. Виж мойте колонки. Един плат, след пет дена още един ... Около 20 дена за цялата кабина. И после още 20 - на стапела. Отлежава. Иначе става като настъпени цигари.

[quadra]

Абе според мен и там не е минало без слепване или изваждане на някакъв пуасон отвътре. Не съм ги заглеждал де, ама гледам как правят лодките, ако няма да се бърника вътре, а просто им трябва ребро за здравина със сечение на кутия просто го правят от стиропор и го облепват с плат или мат.

[Стефан]

Кухо е. Нали сега пробивах за дръжките.

[Гого55]

според мене ,не че съм голям спец де, ако ви трябва да извадите кухо тяло има и един доста лесен начин ,смята се нещо като фермена конструкция и на мястото на стрингерите и лонжероните/силовите елементи рамки и прочие/ се лепят ленти стъклоплат така че да се получи фермената конструкция въху парче стироформ което предварително се прави в нужната форма.Когато това парче стироформ е вече облепено с нужния брои ленти с нужната дебелина за да има нужната предварително сметната здравина се облича с няколко слоя стъклоплат и смола и ако се пече на 70-80 градуса стироформа се стопява и си остава кухо,ако не се е стопил през една дупцица се налива по малко коресилин от този дето авто бояджиите си мият ръцете и тои перфектно разяжда всичкия стироформ/стиропор/ и даденото тяло си остава кухо и достатъчно здраво ако е сметнато както трябва-демек с две прости думи всичко е елементарна математика и малко работа .

[Стефан]

Това е малко по-голямо от УАЗ. И първата работа на пиндосите като плячкосаха завода беше да нарежат оборудването за правенето на тия кабини. Сега там правят пластмасови нужници. На Пиндостан това по му трябва.