Изливане на форми от смола (спойлери, вежди, прагове...)

[Радослав Райчев]

И аз мога да споделя малко по тази тема. Нямам претенциите за изчерпателност нито съм професионалист - само любителси познания и толкова.

Става въпрос за мойто хоби като по-млад - авиомоделизъм.
Там телата на самолетите си ги правехме по тази технология по следния ред:
1. Прави се тялото на самолета (или там каквото и да е друго - лодки, корпуси, калници) от обикновено дърво (буково, чамово, липово - каквото има под ръка), след това се шлайфа, лакира, пак шлафйа докато стане огледално гладко.
2. По дървеното тяло се прави шаблон (калъп, матрица) по следната технология: Прави се едно сандъче - така че въпросното тяло да може да влезе вътре. След това се забърква гипс и се пълни сандъчето. Тялото се маже с много тънък слой нещо като вазелин - медицински (купувахме го от аптекита - ама вече не помня какво беше) и се поставя в незасъхналата гипс. Тялото се поставя до половината, така че на няма отрицателни наклони- и да може да се извади спокойно. Внимателно се изравнява гипса. Много е важно в гипса да няма мехурчета - че после е проблем.
3. Като засъхне гипса се вади тялото и става матрица. Ако има неравности и вдлъбнатини от мехурчета - се оправят пак с гипс или сега вече има и по-модерни китове за гипс, силикони и други. Идеята е да стане гладко.
4. Следва изработване на модела. Първо се намазва матрицата с много тъник слой вазелин (или там нещо друго за да не залепва смолата) - нанася се с четка. Импрегнира се един слой стъклопласт със съответната смола (епоксидна, най добре полиестерна) и се полага чрез четка в/у матрицата, така че да я покрия цялата. Ако е с по-сложна форма се налага стъклопласта да се нареже тук там за да може да се положи по всички гънки.
5. Слагат се няколко пласта стъклопласт в зависимост от изисканата здравина. Не си спомням много добре - втория, третия и т.н. пласт кога се слагаха - чакаше ли се да изсъхне първия или не - не си спомням.
6. След като изсъхнат всички пластове се вади от матрицата (калъпа) и се обработва по нататък.,

За по-сложни форми се правеха сдвоени матрици (калъпи), при които за да извадиш това което се получава трябва да разделиш матрицата, но нанасянето на пластовете си остава по същата технология.

Това не е изчерпателна информация, а само спомени, но въпреки това съм направил поне 10-тина самолета (планери) по тази технология.

ПП. Търся стъклопласт - за разни ремонтни работи - ако някой знае магазин да се обади.

[quadra]

Леле ужас!!! Батка, само да не го прочетат това от хората които разбират че ще се застрелят с пушка за глиган! Айде стига вече с тези трабантаджийски технологии. Говорим за хора използващи технологии и материали с които се правят самолети, формули и тн... Не че и при тях няма гипс, но той е само за най-първи и общи преценки. Колко слоя кит и гел има после отгоре - ум да ти зайде. И добре че не си сложил сместа с мехурите, че щеше да изметне 200%.... Ти твоята лодка си я разменил със съседа, а тези хора правят модели за Graupner (дано знаеш какво е), и са по 150-200 евро бройката въпреки че тежат грамове. Защото крайния резултат излиза с такова качество, че ако има дефект в повърхността с размерите на косъмче, цялата работа отива за брак. Така че дай да не слагаме пясъци и тн "технологии". Това което е оправдано за сам човек, не е оправдано за такова производство. Знам че звучи малко голословно, но Стефан дойде и видя. Аз се въртя покрай тях вече от доста години, и въпреки това не мога да кажа че ги разбирам нещата....

[DINI]

а вие какво сте захванали със Стефан да правите?
Ако ви е нужна помощ викайте тъкмо ще натрупаме опит
4ао

[Насов]

верно Стефане, и мен ми е интересно продължението.
казанче си слага човека, ама трябва се удебелява за да може да има носеща конструкция. ама бая дебелшко тряа стане .

[davc]

quadra, спокойно бе човек, аз изобщо не твърдя, че съм постигнал "вечното съвършенство". Просто споделям как като 15-16 годишен съм си направил лодка, която и досега си е лодка, пък и Дини май няма да прави самолет, а "вежди" за автомобил. Изобщо нямам намерение да правя бизнес и да печеля от това. Относно твоите познати, смятам че съм се отнесъл с достатъчно уважение, пък ако съм им смешен, нека се смеят. Радвам се за професионалните им успехи, за които ти си така добър да ме осведомиш!

[Стефан]

Да, за една бройка и за лодката това си е напълно законен подход. Ако няма да има серия, защо му е да даде половин милион за матрици и стапели. Щото примерно толкова струва оборудването за правенето на кабините.
Сега има разни стиродури и други такива евтини и лесни за груба обработка материали, от тях се прави все едно дървеното самолетче. До съвършенство се търка матрицата. Обаче пък се маже с разни отделители, и те са скъпи. Още по-тъпо е че няма малки расфасовки от нищо, а варел 50 кила е 2 000 лева, и това само смолата.
Големите и със сложен профил детайли не стават в гипсова матрица, ще се счупи докато детайла се измъква.
Малки неща за пъв път видях при приятеля на Куадра. Борил съм се с големи - вани всякакви, колички за голф и прочее мебели - големи борби са и голямо блъскане.

[sabin]

Благодарен съм за всичката информация прочетена в тази тема.

[Bugman]

Наистина колеги, не е толкова сложно колкото ви се струва от някой мнения, според мойте разследвания смола и плат (или поне едно от 2-те)се произвеждат в гр.Елин Пелин, за малки количества има по-качествени и скъпи смоли и платове по магазините - супермаркетите за Майстори, калъпите, когато е за малко бройки се правят от гипс, само не мога та открия отделител, но в нета съм виждал да исползват за целта фолио, като това за готвене, може и да стане с нещо мазно или с тънак найлон от тези на ролките в които опаковат в хранителните магазини... Скоро ще ходя при един познат, който се занимава с това да си получавам едни детайли и да правим калъпи за други и ще знам цялата технология, очаквам теории и технолигии и от вас.

[Стефан]

Не, всякаквото фолио се нагъва и разваля повърхността. А в Елин Пелин за съжаление не го правят, само го продават. Просто има склад на едро. Там има всичко.

[D-MAX]

Я дайте няква връзка с тия хора в Елин Пелин, че един приятел се утрепа да ги търси, ама никой от телефоните им не отговаря! Вероятно са сменени.

[DemonS]

Леле... Хора, тука сте способни да си загубите времето с изключително много говорене и май.. малко правене.
Матрицата се прави точно както човека я е описвал. По дискавъри даваха даже как са правили предния калник за мустанга - от кал. За единични бройки какво толкова?
Сега матрицата... кал/глина е по левашкия метод който се използва за големи по размер/обем детайли. По малките може и от депрон на листове които се слепват с малко смола или каквото намериш. Изрязваш, шкуриш до желаната форма и отиваш да купуваш епоксидна смола. 8.50 килото + 2.50 втвърдителя. Стъклените влакна са по скъпи - около 11-15 лева/кв. м. в зависимост от плетката. Който му е скъпо да ползва фибран. Пак са стъклени но с някакъв % полимерно съдържание. За по дебели детайли е незаменим.
Който му е проблем отделянето да напръска матрицата преди това с WD40 или някое по-евтино.
Проста работа, но се иска да се хванеш. Е, и да имаш идея какво искаш да правиш разбира се.
Иначе и аз съм се нагледал на всякакви шмекери дето викат.. а карбонови влакна е, нп. Ама, факт, досега никой не се хвана да вкара система за изпичане на детаийли от кабонови влакна под налягане в тая страна.

[quadra]

Ами ела да ти покажа карбоновите детайли дато ги правят моите хора. Има и кевлар+карбон, много интересна комбинирана плетка. Обаче и цените са...за чужденци...

[asak_koz]

Хора някой може ли да ми каже имито на смолата и материалите който се използват.Гледал сам как правят разни такива обаче искам и аз да се опитам.Благодаря предварително.

[quadra]

Ти търговската марка ли търсиш или каква е всъщност?

[Гого55]

използват се два вида смоли-полиестерна или епоксидна,полиестерната е от три компоненнта ,епоксидната е от два.
Полиестерната се използва за големи детаили които да не са толкоз много здрави като споилери,вани и други подобни защото е по евтина,епоксидната е по скъпа и се използва за здрави детаили.За армировка се използва стъклен плат,ровинг,кевлар,и т.н. та чак до обикновен брезент.след като се сложи детаила в матрицата ако трябва да се търси максимална здравина се слага в пещ къдете се поче според вида на смолата от 2 до 6 часа при температура от 50 до 120градуса по целзии.При мене пеща е от стар хладилник заради топлата топлоизолация която има и лесното вдигане и подържане на нужната температура с електрически термометър които да включва и изключва реотаните през обликновенно релеК-1.За полиестерната смола нямам почти никва информация защото е по слаба от епоксидната,епоксидните смоли са хиляди видове и модели,наи съм доволен от здравината от една австрииска ламинатна с която правят лопатите на онези големите вятърни генератори дето витлата им са по 40 метра дълги и цената и идва около 20 до 50лв за кг в зависимост от къде ще я купиш и каква надценка са и сложили.За отделител се използват много готови такива като в конрад има -червена течност на цвят с ужасно висока цена,но има и един евтин и много практичен отделител за българи които аз ползвам от доста години-пчелен клеи/прополис/разтворен с обикновен бензин става една кафеникаво-жълта течност с гъстота като на диференциално масло.калъпа си го правя от обикновена българска смола АП със брезент за усилване-става достатъчно здраво така че с чук да не се чупи при достатъчно слоеве на брезента.последно преди да се вкара в пеща всичко се вакуумира за да излезне въздуха от смолата и да се получи максимално притискане и пресоване на датаила -за целта аз получавам вакуума от обикновен зилов компресор от въздушния му филтър,които иначе ми служи за пръскане и боядисване.Вакуума се регулира от термостата и от един кран свързан с атвосферата които като се отвори малко пуска малко въздух в системата и вакуума пада.Бъркането на смолата с дрелка за да стане бързо и в тава или подходящ съд където да има повече площ и малка дълбочина,ако се бърка в цилиндрична кутия от боя например или консерва така че дълбочината да е повече от 2-3см се втвърдява много бързо и понякога завира и се самозапалва защото втвърдителя много бързо я загрява да критична температура.също така ако се използва тефлон за матрицата-няма нужда от отделител защото смолата не залепва за тефлона и процеса се ускорява много/икономисва са мацането на отделителя/,а тефлона е идеално гладък и извадената повърхност също е идеално гладка.Ако човек има повече от две гънки в мозъка, подходяща работилница с инструменти и компресор,две сръчни ръце и да прочете малко техническа инхормация както и да даде към 50-100лв за материали за опити бързо се научава.наи важното е пеща но може да се направи и с подръчни материали, или ако всичко и се купва идва около 150лв.за любителско ниво,другия агрегат които е нужен е компресора или вакуум помпата,бормашина или дрелка със стоика сигурно всеки маистор си има.Добре е помещенията да са две-едното за пекане с пеща,другото за работата с добра аспирация/вентилаця/.
Ако нужната здравина на готовия детаил не е много важна, или критична може да се използва и рафия,бинт,брезент,копринен или памучен плат,стари дънки,може и нови ,и кото ви доиде под ръка за опитите, като се прави първата броика да е опитна която да се изпробва след това на якост и опън и т.н., и ако издържи за това за което е предвидена няма проблем,ако не -бъркате по дълбоко в джоба и си търсите кевлар,карбон или стъклен плат. В нета е пълно със сравнителни таблици на смолите и пълнежите им където си пише каква смола със каква арматура на какво натоварване издържа в наи различни мерни единици-другото е елементарна математика преди първите опити.
успехи на всички които сами си правят нещата.