Като стана въпрос - преди седмица си напълних главата на фрезата с диференциално масло до средата на пробките, и очаквах да текне като лейка. Да ама не - не тече. Явно тече само когато се смаже долния лагер с масло през пробката. ПО тоя повод все-повече клоня към варианта да набухам тоя лагер с грес, предвид че не е със семеринг, а с О-пръстен, който просто няма шанс да уплътнява масло без да протече за дълго.
Долните твари, измислили перверзията Erlang, имат "много здраве" от мен. Болезнено!
Ами под зъбното колело на шпиндела има една маншета, ако е повредена ще започне да минава масло от плискането, от там отива в ролковия лагер и после ставаш на петниста хиена
Аз не съм гледал документацията на моята фреза защото няма такава, но мисля че ролковия лагер трябва да е смазан с грес.
Документация за главата на ФУ321/251 също няма. Има каталог с чертежи и резервни части, но къде с какво се смазва така и не съм намерил. За самата фреза има, но за главата - не.
Долните твари, измислили перверзията Erlang, имат "много здраве" от мен. Болезнено!
И горния ли е с грес? Реглажната му гайка (на чертежа изглежда върху него) ли трябва да отвия, за да го смажа? Горе е съчмен, радиално-аксиален, под него е чисто аксиален - той предполагам се смазва от маслото, защото не виждам да има някакъв друг достъп за смазване? Из темите някой твърдеше че и най-горния (аксиално-радиалния) се смазва от пръските масло от зъбното колело на шпиндела. Масльонка има само за долния лагер, който или е двуредов ролков или са 2 едноредови, ролкови (снимката на чертежа не е до там ясна че да преценя).
ПП: Изрових някакво ръководство. Явно някой ми го е пращал, и после съм забравил. С грес се смазват само най-горния и най-долния. И тая работа ще свърша.
Последно редактирано от sparkybg; 16-12-15, 17:06.
Долните твари, измислили перверзията Erlang, имат "много здраве" от мен. Болезнено!
На времето в стария завод двата водещи вала на сушилните бяха дълги 5 метра с лагерните опашки и тежаха към 3 тона и то при положение че бяха кухи . Наварявахме лагерните опашки и ги стържехме на С 13 правен по поръчка за нас с междуцентрово разстояние 5 метра . Лагерните опашки бяха някъде към 180 - 200 мм и дълги около 400 мм . Една стружка на навареното минаваше за повече от 2 часа. Единя вал го работехме от двете страни обикновено за поне 3 - 4 дена . Една сушилна имаше два такива вала а в завода имаше 4 сушилни . На тая дължина за да няма провисване се слагат специални ролкови подпирачи . Като се стържат валовете на турбините за централите или се стържат без прекъсване или като се спре машината вала се подпира веднага защото освен че увисва почва да подбива леглото в центъра . Всичко това са стотни ама при вал който ще се върти примерно с 5 - 6 000 оборота в минута е много .
Без цигари и алкохол ще съм най здравия труп в гробищата .
Коментар