Обява

Свий
Няма добавени обяви.

Сондажни машини,автосонди.

Свий
X
 
  • Филтър
  • Час
  • Покажи
Изчисти всичко
нови мнения

  • От: Сондажни машини,автосонди.

    Първоначално публикуван от vlageo Преглед на мнение
    ...и пресмятанията на телефона ти сега по-точни резулати ли показват?
    Карам на слух!

    Коментар


    • От: Сондажни машини,автосонди.

      Малко като се поразрових в нета намерих по-пълна информация във връзка с тия младежи-сондьори. Правят невероятни неща - сондиране с обратна циркулация, с кондуктори и обсадна колона, септични ями, вятърнозадвижвани помпи, капково напояване, че и тоалетна чиния ще ти отлеят. Всичко по подобен начин. Възхитен съм!

      Коментар


      • От: Сондажни машини,автосонди.

        Първоначално публикуван от st.darakchiev Преглед на мнение
        Правят невероятни неща - сондиране с обратна циркулация...
        Да, наистина сондиране с обратна циркулация е решение на проблема при промиването на сондажи с голям диаметър. Понеже вътрешният диаметър на лоста е много по-малък от диаметъра на сондажа и скоростта на потока необходима да се изнесе шлама през него се постига с много по-малък дебит. Кое е клипчето където това се показва? Защото тя обратна циркулация се постига по различни методи - с нагнетяване, със засмукване, местна и т.н. Като ги гледам момчетата от клипчетата нещо доста оригинално ще е. Навремето не малко курсови проекти дадох по тази тема може да си закачил нещо

        PS Май че го намерих, то Google си е велик. Почвам да го свалям. Наистина интересни момчета, удостоих ги с отделна папка на линковете, наравно със Schlumberger и другите гиганти
        http://wn.com/Well_drilling__suction...method__part_1
        http://wn.com/Well_drilling__suction...method__part_2
        Последно редактирано от Фред; 21-09-10, 22:16.

        Коментар


        • От: Сондажни машини,автосонди.

          Първоначално публикуван от Фред Преглед на мнение
          Да, наистина сондиране с обратна циркулация е решение на проблема при промиването на сондажи с голям диаметър. Понеже вътрешният диаметър на лоста е много по-малък от диаметъра на сондажа и скоростта на потока необходима да се изнесе шлама през него се постига с много по-малък дебит.
          Това важи и за пневмоударно сондиране - спестяваш си големия дебит на компресора, охарчваш се малко повече (два пъти повече всъщност) за RC чук и RC тръби и си готов... После пестиш от гориво и харчиш за консумативи ...
          Интересна сметка - някой правил ли я е?

          Коментар


          • От: Сондажни машини,автосонди.

            Последните 1-2 години водих курсове за сондьори на взривните сондажи в откритите рудници и кариерите та имах контакти в тази сфера. За RC не си спомням да го прилагаха някъде, в лекциите естествено го включих като интересно и перспективно направление. Пред мен представители на Atlas Copco /впрочем бивш мой студент / се опитваха да продадат такова нещо на един голям наш рудник но онези се опъваха заради цената. В общи линии засега в откритите рудници и кариерите при нас за малките диаметри се прилага "горен чук" /Top Hammer така и не му намерих добро БГ наименование/ , за средните - забоен пневмоударник /down the hole hammer DTH/ и за по-големите диаметри ролково сондиране /сондите са едни огромни чудовища заради осовият натиск/. RC безспорно е интересно но цената спира нашите хора. Техниката те вече са я закупили и засега гледат да си избият парите.

            По принцип компресорът е част от сондата и те особено не могат да го избират, основното при него е да захранва пневмоударника а при ролковото сондиране да изнася шлама. Но при малко влошаване на условията на сондиране /каверни, слаби водопритоци при по-ниските хоризонти/ дебита му вече е недостатъчен да изнася шлама, започват прихвати и съответно проблеми. Засега ги решават със добавки към въздуха но не винаги. А както каза компресорите с големи дебити и налягания са доста по-скъпи. По-принцип компресор се прави значително по-трудно и скъпо от промивна помпа. И при откритите рудници важно е бързо и безпроблемно да се сондира за да се гърми и товари. Така че при по-дълбоките хоризонти където са водопритоците доста е вероятно да опитат и RC включително при DTH.

            PS Впрочем значителен интерес при прокарване на сондажи с голям диаметър ще бъде сондирането с пяна, тя има голяма изнасяща способност. Преди доста години това успешно е прилагано в БГ.
            Последно редактирано от Фред; 22-09-10, 22:40.

            Коментар


            • От: Сондажни машини,автосонди.

              RC е основно геологопроучвателна технология - за взривно сондиране никой няма да тръгне да я ползва (без много сериозна причина). Споменах го защото с един колега от форума коментирахме такъв вариант с цел да вдигнем скоростта на възходящия поток с малък дебит на компресора. В този случай е реална алтернатива пред по-големия компресор, но от гледна точка на риска, че няма да се получи - май ще се отиде на по-голям компресор. А и никой не може да даде сравнителна производителност между DTH и RC защото е като кон и кокошка. В този смисъл - интересно е дали се е намерил някой веселяк да изкара такива данни - на мен ще ми е много любопитно да ги погледна.
              Откритите мини сондират под 30 м, а кариерите още по-плитко. Има регламент ако не се лъжа за възможната височина на забоя и височината на товарещата машина. При такива дълбочини - сериозни проблеми с водоотдаване нямат, а ако там има такива каверни, които да спират циркулацията - просто няма да има кариера.

              Виж водното и нефтеното сондиране е друга бира.

              Във водното сондиране заради многото налични руски сонди - ротационното сондиране си е водещата технология. Като окапят УРБтата - ще започнат да навлизат разни системи от типа на Symetrix, ODEX и т.н за преминаване с DTH през меките пластове (ето задача - що е то overburden drilling) - има много хитри решения между другото...
              Но май цените във водното сондиране нещо не са каквито трябва за да покрият необходимата квалификация и да се капитализират фирмите....

              ... а друга технология, която може би има светло бъдеще е водноударното сондиране - шведите са страшна работа ... Тя е супер за водоотдаващи формации...
              Прикачени файлове
              Последно редактирано от vlageo; 23-09-10, 10:01.

              Коментар


              • От: Сондажни машини,автосонди.

                Първоначално публикуван от vlageo Преглед на мнение
                Откритите мини сондират под 30 м, а кариерите още по-плитко. Има регламент ако не се лъжа за възможната височина на забоя и височината на товарещата машина. При такива дълбочини - сериозни проблеми с водоотдаване нямат
                Под "по-дълбоките хоризонти" в откритите рудници имах предвид дълбочината на самият рудник а не височината на стъпалото. Стъпалото и аз знам че не трябва да е повече от 30м но самият рудник е доста по-дълбок. Нашите открити рудници като Асарел, Етрополе са едни огромни дупки дълбоки поне 500-600м. От взривните работи скалите са доста напукани и водата се дренира надолу така че на по-големите дълбочини на рудника почват вече да се появяват водопритоци, слепване на шлама при взривните сондажи и той се изнася по-трудно. Но засега поне при тази дълбочина на рудника в Етрополе проблемите с водопритоците във взривните сондажи не са големи. За Асарел чета че са обявили търг за отводняване но там скоро не съм ходил. На снимките гледам че дъното му е едно отровно синьозелено езеро. А беше една прекрасна планина /навремето с нашите двустенни тръби ТДГР се извърши проучването му та го знам/.

                Когато на Етрополе преди 1-2г сондираха геологопроучвателно по периферията с ИЯТ за да видят какво ще ги чака като разширяват рудника отгоре точно това им се случваше - пълна загуба на промивната течност заради напуканите скали. Навремето в Горубсо отгоре имаха загуби в сондажите но в подземните сондажи пък имаха силни водопритоци та им разработвахме пакери за да циментират с налягане. Това е общото правило за местата с мини и взривни работи - горе загуби а долу притоци.

                PS Сега прочетох за водноударното сондиране. Знам го това с шведите, има една интересна дисертация от швед. Мислех да му пиша защото руснаците също имат интересни работи и то доста преди тях. Някъде 1977г сондирахме с един руснак /Давид Коган/ с хидроударник Г-7 на обект до Хасковски минерални бани. Поставихме национален рекорд та го отпразнувахме с един прекрасен банкет След това сондирахме така и на Челопеч. Много високи скорости на сондиране но и редица проблеми поради високите ударни натоварвания. Разказвал съм доста интересни истории на студентите от това сондиране и както казваше самият руснак "Все что можна сломать - ломается. Что нельзя сломат - тоже ломается" Все пак в сравнение с опита ми от пневмоударното геологопроучвателно сондиране /пневмоударник РП-130/ като че ли по-малко бяха проблемите.
                Последно редактирано от Фред; 23-09-10, 16:38.

                Коментар


                • От: Сондажни машини,автосонди.

                  Впрочем сега се сещам че RC /обратна циркулация/ се сондираше навремето в Горубсо. Нагнетяваше се промивката /вода/ в сондажа /за целта устието се уплътняваше/ и тя излизаше през лоста /на ИЯТ/ носейки със себе си ядката. Т.е. сондиране с хидравличен транспорт на ядката при който се избягват доста СПО. Затова им трябваше ликвидирането на загубите и пакерите при циментацията. Сондажите бяха подземни хоризонтални от галериите. Както виждате доста прогресивни технологии сме прилагали Смея да заявя че бяхме на второ място по сондиране в бившият СИВ и на първо на Балканският полуостров, жалко че не го използвахме по-добре

                  PS И сега се сетих че всъщност сондиране с обратна циркулация беше и хидроударното сондиране. Между ядковата тръба и хидроударника имаше задействан от промивката ежектор. Той създаваше вакуум който засмукваше ядката в ядковата тръба. Т.е. сондиране с местна обратна циркулация. Доста добре работеше, обираше ядката и целият шлам.
                  Последно редактирано от Фред; 23-09-10, 19:42.

                  Коментар


                  • От: Сондажни машини,автосонди.

                    Първоначално публикуван от Фред Преглед на мнение
                    Както виждате доста прогресивни технологии сме прилагали Смея да заявя че бяхме на второ място по сондиране в бившият СИВ и на първо на Балканският полуостров, жалко че не го използвахме по-добре
                    ...дето се казва - с колкото пари - толкова. Няма как след като половината мини (всъщност цял един сектор от минния бранш) са били приватизирани с Работническо Мошеническа Приватизация със самоковски привкус нещата да се наредят, както трябва. Добре поне, че другата половина работи все още като хората... Или по скоро - вече започва да работи пак като хората...

                    Водноударното сондиране, очевидно не е лесно да се измисли в икономически изгоден вариант. В света в момента има реално само един производител, който е в състояние да предложи решение, подлежащо на някаква комерсиализация. Фирмата е създадена 1988 като част от шведска минна компания (LKAB Kiryna - подземен рудник за желязна руда). Предполагам, че разработката е от малко преди това... Казват, че сериозно им е свалила разходите
                    За работа с воден чук 4" иска водна помпа 320 л/мин и 210 бара (доста сериозна машина), която обаче харчи три пъти по-малко гориво от еквивалентен въздушен компресор (по техни сметки, разбира се). Останалото е малка модификация на стандартната сонда (каквото и да значи това).

                    Коментар


                    • От: Сондажни машини,автосонди.

                      Колега,може ли да се намери малко повече инфо за този водноударник? с вода ще е много по ефективно шламоотнасянето.Загубил съм характеристиката на НБ32,но мисля ,че горе долу отговаря на условията.Остава въпроса с резервните части и подръжката на тези ударници,също цената не е за испускане,щом е един производител,са много скъпи и не практични за наще условия.

                      Коментар


                      • От: Сондажни машини,автосонди.

                        Първоначално публикуван от sparow Преглед на мнение
                        Колега,може ли да се намери малко повече инфо за този водноударник? с вода ще е много по ефективно шламоотнасянето.Загубил съм характеристиката на НБ32,но мисля ,че горе долу отговаря на условията.Остава въпроса с резервните части и подръжката на тези ударници,също цената не е за испускане,щом е един производител,са много скъпи и не практични за наще условия.
                        От западните компании действително само шведите ми са известни с хидроударници. Руснаците имат много силна школа в това направление, аз затова исках да пиша на шведа защото от дисертацията му излизаше че те са единствени а не е така.

                        По принципа на действие хидроударниците биват с право, обратно и комбинирано действие. По начина на разпределяне на потока с клапани и плунжери. Руските Г-7 са клапанни с право действие а шведските плунжерни с право действие. Според мен поради плунжерите шведските са значително по-капризни и взискателни към очистването на промивката докато руските си работят с доста мръсна промивка включително глинеста. Правото действие също значително повишава надежността и параметрите им.

                        Литература за руските има доста. Когато дойдеш в София иди в библиотеката на МГУ и потърси в каталозите. Водещи автори са Коган Д.Й. и Ясов В.Г. Всичко естествено е разработено преди перестройката, те доста закъсаха след това. Старите бяха с наименование Г-7 и Г-59, сега ги произвеждат под наименование Г-76 и Г-59 за съответните диаметри. Пусни едно търсене в Google примерно на думи "гидроударник г-76" и ще те залее с информация включително цени. Гледам че един хидроударник Г-76 го предлагат за 120,000 рубли т.е. някъде към 4800 евро.

                        Бяха разработили и високочестотни хидроударници тип ГВ с идеята да прилагат слаби високочестотни удари на диамантената корона и така да повишат скоростта на сондиране но не си струва.

                        Навремето Г-7 го прилагахме с помпа НГР-250/50 която е с дебит до 250 л/мин и налягане до 50 атм. Помпата НБ 32 напълно отговаря на изискванията. И накрая добрата новина - чертежите на Г-7 естествено ги свалихме и ги имаме в БРВ-Асеновград Така че евентуално може да го произведат в бившите БРВ или ГРМП-Асеновград.

                        Малко инфо:

                        1. Едни доста хубави руски учебници, вътре има и за пневмоударниците и хидроударниците включително чертежи, параметри и т.н. Заслужава си да си ги свалите. Също и една добра статия за съвременното състояние при пневмо и хидроударниците.
                        http://portal.tpu.ru:7777/SHARED/r/R...ab/posobie.doc
                        http://portal.tpu.ru:7777/SHARED/r/R.../praktikum.doc
                        http://library.stroit.ru/articles/burenie2/index.html

                        Помпи НБ 32
                        http://www.neftemash.ru/products/20/130/index.htm
                        http://www.izhneftegaz.ru/oborud/nasos/nb.html
                        http://www.sarmash.ru/product/product15/nb32.html

                        Руски цени
                        http://tractor.ru/board/board.asp?no...upID=0&page=11

                        Накратко, руският език може да ви бъде доста полезен. Като бях навремето в Хюстън в една водеща американска компания един американец с голяма гордост ми каза, че учи руски език. Виждал съм обява на Шел че си търсят преводач на техническата си документация заплата $120,000 годишно! Английският е задължителен но него го знае цял свят докато на Запад руският език го знаят малко. И когато дойде време за тежките условия в Сибир малко им са хората, там е нашето място. Имам немалко колеги работещи за западни компании в Сибир, Казахстан и подобни места. Там са истинските пари. Просто бизнес, няма никаква идеология в това.

                        Бъдете здрави, надявам се да ви е било полезно.

                        Коментар


                        • От: Сондажни машини,автосонди.

                          Високите технологии си искат високотехнологично оборудване. Не си мислете, че ще вържете една помпа с един хидроударник, и ще отскочите. Хиляди метри и години работа на един обект могат да оправдаят подобно начинание, според мен. Сами си правим повечето неща.
                          Например естествено е в подземен рудник сметката да излезе - голямо перо икономии ще дойдат от отпадане на вентилирането. Нали си представяте какво става като се сондира с пневмоударник. Освен това въздуха там е скъп(вкарва се принудително), а водата - бол(изкарва се принудително), предполагам. След като висока производителност се постига с ударно сондиране - защо да не заместим въздуха с вода. А и цените на хидроударниците вероятно с увеличаване на диаметъра растат в геометрична прогресия. Иначе не съм против високите технологии, но практическата приложимост би трябвало да е водеща.
                          Това обаче си е мое мнение, а аз съм в някаква степен деформиран от практиката.
                          Знанието на руски език си е богатство, наистина. И английския не пречи, обаче!

                          Коментар


                          • От: Сондажни машини,автосонди.

                            Това е специфична система, подходяща за специфични условия, и както казваш - изплаща се при много метри.
                            Предвидена е да дупчи отвор до 165 мм и обсадна колона до 194 мм. Освен по-ниската консумация на мощност - казват, че прави много прави дупки защото лоста е ударника е в постоянен контакт със стените на сондажа, а промивката минава нагоре по канали .Очевидно е и икономически смислена при терени с високо водоотделяне. Затова е и намерила пазар на север. В скандинавия навсякъде е торф върху гранит и шлюзове и езера навсякъде... Дали ще намери пазар на юг зависи от глобалното затопляне...
                            Състои се от хидроударник (искащ специални тръби и специални корони), водна помпа, седиментационен контейнер и шламова помпа. Не съм проверявал цените - но предполагам, че не е чак толкова драстично скъпа в сравнение с ново DTH оборудване, просто не е доказана още - има я само от 20 години, все пак... Оборота на фирмата е 5 млн евро, което е сравнимо с общите продажбите в България на един скандинавски производител на сонди и трошачки - т.е. не са се скъсали да ги продават тия хидроударници извън LKAB и сравнението с колосите в бранша е немислимо...
                            Обаче Sparow - мисля, че все пак е достатъчно скъпа, за да не мислиш за нея, а втора употреба ще се появи чак след 10 и повече години. Тепърва започват да я вграждат разни северни производители (CUBEX са пионерите в това отношение).
                            Когато и изтекат патентите, ще тръгне и по-масово, освен ако преди това АС или Сандвик не купят фирмата... Мисля, че една от придобитите от Сандвик фирми също е имала подобна разработка, така че нищо чудно да излезе нещо подобно и от големите...
                            Ето и детайли за системата: най-малкия и най-големия чук, системата за сондиране в строителството и системата за набиване на обсада.
                            Прикачени файлове
                            Последно редактирано от vlageo; 24-09-10, 10:01.

                            Коментар


                            • От: Сондажни машини,автосонди.

                              Да, за Wassara ставаше дума при шведите.

                              По принципа си на действие хидроударниците биват два типа - обемни и динамични. При обемните чукът е едновременно и плунжер и потока го движи надолу /за удара/ и нагоре /т.е. с комбинирано действие е/. Плунжерен разпределител подава потока под и над чукът за движението му. Разчита се на кинетичната енергия на чука за целта той трябва да има скорост а тя се постига с достатъчен дебит на промивната течност но и на налягането и. Предимство е високата енергия на удара и кпд, недостатък необходимостта от много добро очистване на промивната течност за да не задерат плунжерите /едрина на замърсяванията под 100 микрона/ и не може да работи с глинеста промивка. Шведските хидроударници са от този тип.

                              При динамичните хидроударници един клапан периодично прекъсва потока на промивната течност. В момента на прекъсването се получава явлението "хидравличен удар" с рязко повишаване на налягането на промивната течност понеже кинетичната енергия на движещата се промивна течност се преобразува в налягане. Ако помпата е натоварена с 20-30 атм то налягането на хидравличният удар е 100-150 атм. Това налягане придвижва надолу чукът а обратният му ход се осъществява от пружина /право действие/. Предимство е че не са чувствителни към замърсяванията на промивната течност /няма плунжери/ , могат да работят и с глинеста промивка. Недостатък е по-малкият кпд и енергия на удара. Руските хидроударници Г-7 са от този тип.

                              Ако направим една съпоставка между енергията и честота на удара при Wassara и Г-76У ще видим че по най-важният параметър енергия на удара шведите имат 8 пъти по-добър показател а и честотата на ударите е 2 пъти по-голяма. Т.е. 16 пъти по-голяма енергия подавана към забоя! Вярно че диаметъра на корпуса при руснаците е 70 мм а при шведите 96 мм но все пак разликите са значителни. Също и че при шведите са необходими значително по-голям дебит и налягане на помпата но при помпи те се постигат значително по-лесно отколкото при компресори. И отново подчертавам, че промивната течност трябва да се очиства изключително добре /100 микрона/ а това никак не е лесно особено при нашите условия.

                              Хидроударниците Г-7 и пневмоударниците РП-130 с които аз съм работил бяха за ядково сондиране. Т.е. разрушаваше се пръстеновиден забой с корона и следователно енергията им на удара ще е недостатъчна ако се разрушава цял забой с длето. Е, при по-меки скали може и да е достатъчна. Лично аз не ги препоръчвам за ядково сондиране защото ядката доста се натрошава и геолозите се мръщят. Поради тази причина не намериха приложение при нас, по-качествена е ядката при диамантеното сондиране а тя е целта при ядковото сондиране.

                              Коментар


                              • От: Сондажни машини,автосонди.

                                Явно има планирано износване на плунжерите, защото консумацията на вода расте с износването на хидроударника. Друг е въпроса как става равномерното износване и колко време изкарва...
                                Ключа на ефективността на системата е точно в това, че високите налягания и дебити се постигат много по-лесно и евтино с вода, отколкото с въздух...

                                А за "нашите условия" - хм, както казват - няма неподходяща техника - има подходяща цена...

                                Предполагам, че седиментационния контейнер, който влиза в системата се грижи за филтрацията. Но определено не можеш да си вържеш хидроударника към водната помпа на УРБто и така да стане... а и това е приложимо за такива сондажи дето едва ли ще тръгнеш да ги правиш с УРБ...

                                Коментар

                                Активност за темата

                                Свий

                                Тук са 2 потребители онлайн. 0 потребители и 2 гости.

                                Най-много потребители онлайн 8,787 в 16:37 на 21-06-23.

                                Зареждам...
                                X