До: Совалката и управлението и в космоса?
Което и правят за малко. Те летят примерно на 300 километра отгоре, и остатъците от атмосферата не са пренебрежими. Аеродинамичното забавяне причинява падане със стотици метри на денонощие, при мощни слънчеви изригвания, когато атмосферата се нагрее и разшири, тая беля може да стигне до примерно 30 километра за една седмица. За оправяне на работата, за смяна на орбитата с по-висока и за да е безкраен полетът, се използват маршовите двигатели. Тия на опашката, които духат право назад по оста на кораба. За забавяне, то и снижаване на орбитата и за кацане, корабът обикновенно се обръща с опашката напред по курса и се използват пак маршовите двигатели. Или двигателите за ориентация. Те обикновенно са на носа и могат да духат напред по курса или перпендикулярно на него. Така пък може да се мени наклона на плоскостта на орбитата спрямо екватора. Или коръбът да се върти около осите си, като новите Мигове и Су-та. Макар че обикновенно това се прави с жироскопите, в които има запасена достатъчно енергия. Те и осигуряват корабът да се държи като слънчоглед, и слънчевите му батерии винаги да са насочени към Слънцето.
Което и правят за малко. Те летят примерно на 300 километра отгоре, и остатъците от атмосферата не са пренебрежими. Аеродинамичното забавяне причинява падане със стотици метри на денонощие, при мощни слънчеви изригвания, когато атмосферата се нагрее и разшири, тая беля може да стигне до примерно 30 километра за една седмица. За оправяне на работата, за смяна на орбитата с по-висока и за да е безкраен полетът, се използват маршовите двигатели. Тия на опашката, които духат право назад по оста на кораба. За забавяне, то и снижаване на орбитата и за кацане, корабът обикновенно се обръща с опашката напред по курса и се използват пак маршовите двигатели. Или двигателите за ориентация. Те обикновенно са на носа и могат да духат напред по курса или перпендикулярно на него. Така пък може да се мени наклона на плоскостта на орбитата спрямо екватора. Или коръбът да се върти около осите си, като новите Мигове и Су-та. Макар че обикновенно това се прави с жироскопите, в които има запасена достатъчно енергия. Те и осигуряват корабът да се държи като слънчоглед, и слънчевите му батерии винаги да са насочени към Слънцето.
. За да илюстрира по-просто примера с реактивния двигател, защото май продължава да има недоразбрали нека заменим пушката с арбалет
. Значи обръщаш се и стреляш с арбалета. Стрелата полита към нещото си, което вече от гледна точка на нашия експеримент е безинтересно. В същото време сила равна на тази изстреляла стрелата те запраща в противоположна посока. И тъй като няма гравитация и въздушно съпротивление ще продължиш да се носиш така докато не се блъснеш в нещо (а дано да е кораба). Ако искаш да ускориш още малко можеш да изстреляш още една стрела в същата посока. Ако искаш да си промениш курса в друга посока, като трябва да смяташ векторите на предишните изстрели и новия, за да определиш точната посока. Та от там и тайната как им стига на совалките горивото. Налага се да го ползват само при маневра. В една посока могат да се движат и с изключени двигатели.
Има една специална ръчка, с която могат бързо и за кратко да намалят налягането вътре два пъти, за да свършат бързо някоя финна работа.
Коментар