Tweet
Тази тема я мътя вече трета година. Оригинално идеята тръгна по времето на темата "Подводницата ни" когато се тюхкахме че подводниците ни отиваха за скрап, и се питахме колко би струвало да станат музей.
Какво стана с подводницата ни не знам, но ето как се прави подводница музей.
Ще пускам снимки и коментари. Следете първите публикации, ще ги попълвам, накрая ще изтрия излишното.
Въпросната подводница е USS Growler (SSG-577). Кръстена на предшественика си USS Growler (SS-215) - потопена през 1944та, две години след пускането си в експлоатация.
Growler е част от музейния комплекс състоящ се от самолетоносача USS Intrepid, подводницата, и някои други глезотии.
Към тази подводница изпитвам съжалителни топли чувства, в смисъл че още на времето си май е била запъртък. Дали е била морално остаряла още при пускането си на вода, дали просто тогава прогресът в тази област се е развивал прекалено бързо - но въпросната е един необходим етап в тогавашното развитие на тези гадини по времето когато атомните подводници са подавали нос зад ъгъла.
По тази причина въпросният екземпляр е прослужил само шест години (от 1958ма до 1964та), преди да бъде пратен в запас и в последствие превърнат в музей, минавайки на косъм от претопяването.
Така или иначе - това я прави почти идеален кандидат за кораб музей, предвид че по всякакви критерии шест години за подводница са си нищо.
Визитата започва от градинката на кея...
Тук е и описана част от историята на подводницата:
Казват си го без бой хората - кратък технологичен етап в историята. Ракетоносец, с ракети Регулус.
Между другото описвам и инвентара, за да дам идея какво трябва за да се направи кораб - музей. Ето и ограниченията за посещение:
Да си здрав, да не страдаш от клаустрофобия, да си висок поне метър, да си държиш децата под контрол, никакви детски колички, сори - никакви инвалидни столове, и храната - в торбата, не в ръката. По понятни причини.
Още едно условие. Можеш ли да минеш от тук ? Не ? Сори, няма как да стане:
Понеже съм гаден, няма да пусна снимка на цялата подводница чак до края
Входа за посетители е през ракетния отсек. На палубата се мъдри ракета Регулус I. Смешна по днешните стандарти, но все пак си е носела ядрена глава. Проекта е тръгнал през 1943та, тъй че не знам до колко немските трофейни техника и мозъци имат пръст в това творение. Това точно е макет. По някакви странни причини оригинални регулуси са останали много малко и наистина са кът:
А това са и ракетните отсеци. Два на брой:
Изглед от входа:
Ракетните отсеци отблизо и отвътре:
Както услужливо ни информира табелката - това са само трюмове за превоз. Пускането на ракетата се извършва от установката на палубата. Подводницата изплува, отсека се отваря, ракетата се вади, монтира се на установката. Подводницата се наглася по инерционно-навигационната, ракетата се донаглася пак по нея, и тогава се изстрелва. В лошо време пари давам да видя как ще стане, но - това са имали, това са ползвали...
Тези етикетчета много ги харесвах. Супер култови са. В общо линии са "Не барай - ке пукнеМ" на английски. Естествено - сложени са за посетителите, не оригинално за подводничарите.
Тази табелка обаче си е оригинална. "Ако звънне звънеца и светне зелена светлина - омитай се". В превод - "...Не прескачай оградата, освен ако не можеш да пробягаш 100м за 8.90 секунди. Бика ги бяга за 9.00..." :
Отсека слиза надолу към самата подводница. Това е предната и част. Заради отсеците гадта прилича на кашалот, с много издута предница:
Ето го и профила на подводницата. Както и списък на прослужилите. Като цяло екипажа (85 човека) ми се вижда бая народ за такава теснотия, но казва ли ти някой.
Иначе машината е много благо място за хората които мразят чипове :
Предното торпедно:
Ако случайно си имате в къщи торпедо ползващо за гориво "навол" (перхидрол демек) - ето ви таблица за боядисване на гащите. Ползва се по следния начин:
- По абсцисата имате температурата в торпедното отделение по Фаренхайт.
- По ординатата имате брой мехурчета в секунда.
- Между А и С: Приемлива скорост на разлагане на горивото.
- Между В и С: Скоростта на разлагане е над приемливата. Продължавайте наблюдението през 30 минути. Перхидрола все още може да бъде да бъде изхвърлен/източен, стига да остане в тези граници и при условие че торпедото не се пренася от студено на топло място.
- Между В и D (тъмната защрихована част): Извършете поправителни мерки по процедурата описана в OP-2116 или OP-2058
- D : Граница след която започва самозагряването. Извършете поправителни мерки по процедура кафеви гащи.
Дежурните химици да кажат какво що. NAVOL = Hydrogen Peroxide.
Мазане на торпедните тръби:
Койки. Само за дебелаци, като всичко останало в подводницата :
Моето етикетче - отново :
Последователност при ползване на ежектора:
Направо до тук - ще си кажеш че и второкласник ще се справи
Тук беше първото истинско разочарование, и неоспоримо доказателство за горубленска следа: Километража ми изглежда пипан !!! И тук ли бе...
Въпреки че като се замисля - горублянци ако бяха пипали тука километража щеше да е кукла. Тук е аматьорска работа
Така. Минаваме в навигационното:
Това (същото е и на горната снимка в ляво) май беше част от инерционно навигационната система. SINS (Ship Inertial Navigation System). Ще ви излъжа, но май това са "компютрите" и, и част от серво механизмите плюс жирокомпасите на ИНС (на долната снимка в ляво).
Центъра за управление на ракетите. Ракетите са били ако не се лъжа с дистанционно управление, или поне - наблюдение, и са се прехвърляли от един център за управление на друг през двеста-триста километра.
Произволни джаджи. Май пак са от центъра за управление. Спомените ми са объркани. Старост нерадост...
На втори прочит - да. На тази снимка е панела за информация и контрол на горивото на ракетата.
GPM - Галони в минута предполагам. Един галон - 3.66 литра.
На двата бутона долу - горивен клапан - ляв бутон отворен, десен - затворен.
На белия циферблат да бяха нарисували една бензинова колонка...
На левия панел - контрол на управляващите плоскости и прочее.
На втория - електрики (спрягат се някакви 28 волта прав ток).
На третия - управление на серво механизмите.
Четвъртия за съжаление не мога да го разчета, мръднал съм с апарата и е мътно.
Естествено, тези неща ги чета на оригиналните снимки. На някой ако му трябва оригинал - ще му пратя, след показване на подводничарска книжка. Или обещание за бира с кренвирши. Според зависи.
Стартова площадка за още по-мощни ракети:
Жичкаджийски радости:
А това ми се види управление на посоката. Ярдове в секунда, ляво, дясно, посока, обхват...
И още един важен инструмент: Микрофона по който да се караш, и превключвателя на кого да се караш...
До тук миналите през казармата може би са забелязали че разликите между "тия" и "ония" на прима виста се свеждат до това че при "ония" повечето стандартни детайли гордо носят табелката на производителите си...
А. Ето най после. В подводница сме
Офицерското. Я кви койки. Гъзари...
И пак офицерското. Отвора в стената е към манджата да им подават по-бързо мезетата:
А това е на баш шефа:
Ако превода ми е точен - това е фатмашкото отделение. Галено наречен "Шкафа с козите".
Пак ако превода ми е точен - "офиса" на корабния писар:
Нагоре, нагоре... Тук май сме под кулата. Не знам дали така се казваше, или си имаше име на подводничарски. Кула ? Платно ?
Мостика. Мостик ли се казва ? Абе - управление и контрол.
Е те тука е ръчната спирачка. Между другото гадая какви са тия сложнотии зад облегалките. Окачване ? Колко ли друса една подводница
А ето я и пералнята. Жирокомпаса. На височина мисля че беше колкото казан за боклук софийски модел. Но по-дебел.
Сонара:
Всъщност това не съм сигурен дали е от сонара или от радиорубката...
Но това е към сонара. Май
Радиорубка:
И тук прескок към... Дали беше към машинното...
Тц. Към камбуза.
Бюфетното:
Столовата:
И задължителната кафемашина:
И пак нагоре...
И напред
Тоест - погледнахме нагоре, и продължихме напред. Не е като да сме се качили на горния етаж и да сме продължили напред. То горен етаж май...няма...
Какво стана с подводницата ни не знам, но ето как се прави подводница музей.
Ще пускам снимки и коментари. Следете първите публикации, ще ги попълвам, накрая ще изтрия излишното.
Въпросната подводница е USS Growler (SSG-577). Кръстена на предшественика си USS Growler (SS-215) - потопена през 1944та, две години след пускането си в експлоатация.
Growler е част от музейния комплекс състоящ се от самолетоносача USS Intrepid, подводницата, и някои други глезотии.
Към тази подводница изпитвам съжалителни топли чувства, в смисъл че още на времето си май е била запъртък. Дали е била морално остаряла още при пускането си на вода, дали просто тогава прогресът в тази област се е развивал прекалено бързо - но въпросната е един необходим етап в тогавашното развитие на тези гадини по времето когато атомните подводници са подавали нос зад ъгъла.
По тази причина въпросният екземпляр е прослужил само шест години (от 1958ма до 1964та), преди да бъде пратен в запас и в последствие превърнат в музей, минавайки на косъм от претопяването.
Така или иначе - това я прави почти идеален кандидат за кораб музей, предвид че по всякакви критерии шест години за подводница са си нищо.
Визитата започва от градинката на кея...
Тук е и описана част от историята на подводницата:
Казват си го без бой хората - кратък технологичен етап в историята. Ракетоносец, с ракети Регулус.
Между другото описвам и инвентара, за да дам идея какво трябва за да се направи кораб - музей. Ето и ограниченията за посещение:
Да си здрав, да не страдаш от клаустрофобия, да си висок поне метър, да си държиш децата под контрол, никакви детски колички, сори - никакви инвалидни столове, и храната - в торбата, не в ръката. По понятни причини.
Още едно условие. Можеш ли да минеш от тук ? Не ? Сори, няма как да стане:
Понеже съм гаден, няма да пусна снимка на цялата подводница чак до края
Входа за посетители е през ракетния отсек. На палубата се мъдри ракета Регулус I. Смешна по днешните стандарти, но все пак си е носела ядрена глава. Проекта е тръгнал през 1943та, тъй че не знам до колко немските трофейни техника и мозъци имат пръст в това творение. Това точно е макет. По някакви странни причини оригинални регулуси са останали много малко и наистина са кът:
А това са и ракетните отсеци. Два на брой:
Изглед от входа:
Ракетните отсеци отблизо и отвътре:
Както услужливо ни информира табелката - това са само трюмове за превоз. Пускането на ракетата се извършва от установката на палубата. Подводницата изплува, отсека се отваря, ракетата се вади, монтира се на установката. Подводницата се наглася по инерционно-навигационната, ракетата се донаглася пак по нея, и тогава се изстрелва. В лошо време пари давам да видя как ще стане, но - това са имали, това са ползвали...
Тези етикетчета много ги харесвах. Супер култови са. В общо линии са "Не барай - ке пукнеМ" на английски. Естествено - сложени са за посетителите, не оригинално за подводничарите.
Тази табелка обаче си е оригинална. "Ако звънне звънеца и светне зелена светлина - омитай се". В превод - "...Не прескачай оградата, освен ако не можеш да пробягаш 100м за 8.90 секунди. Бика ги бяга за 9.00..." :
Отсека слиза надолу към самата подводница. Това е предната и част. Заради отсеците гадта прилича на кашалот, с много издута предница:
Ето го и профила на подводницата. Както и списък на прослужилите. Като цяло екипажа (85 човека) ми се вижда бая народ за такава теснотия, но казва ли ти някой.
Иначе машината е много благо място за хората които мразят чипове
:Предното торпедно:
Ако случайно си имате в къщи торпедо ползващо за гориво "навол" (перхидрол демек) - ето ви таблица за боядисване на гащите. Ползва се по следния начин:
- По абсцисата имате температурата в торпедното отделение по Фаренхайт.
- По ординатата имате брой мехурчета в секунда.
- Между А и С: Приемлива скорост на разлагане на горивото.
- Между В и С: Скоростта на разлагане е над приемливата. Продължавайте наблюдението през 30 минути. Перхидрола все още може да бъде да бъде изхвърлен/източен, стига да остане в тези граници и при условие че торпедото не се пренася от студено на топло място.
- Между В и D (тъмната защрихована част): Извършете поправителни мерки по процедурата описана в OP-2116 или OP-2058
- D : Граница след която започва самозагряването. Извършете поправителни мерки по процедура кафеви гащи.
Дежурните химици да кажат какво що. NAVOL = Hydrogen Peroxide.
Мазане на торпедните тръби:
Койки. Само за дебелаци, като всичко останало в подводницата
:Моето етикетче - отново
:Последователност при ползване на ежектора:
Направо до тук - ще си кажеш че и второкласник ще се справи
Тук беше първото истинско разочарование, и неоспоримо доказателство за горубленска следа: Километража ми изглежда пипан !!! И тук ли бе...
Въпреки че като се замисля - горублянци ако бяха пипали тука километража щеше да е кукла. Тук е аматьорска работа
Така. Минаваме в навигационното:
Това (същото е и на горната снимка в ляво) май беше част от инерционно навигационната система. SINS (Ship Inertial Navigation System). Ще ви излъжа, но май това са "компютрите" и, и част от серво механизмите плюс жирокомпасите на ИНС (на долната снимка в ляво).
Центъра за управление на ракетите. Ракетите са били ако не се лъжа с дистанционно управление, или поне - наблюдение, и са се прехвърляли от един център за управление на друг през двеста-триста километра.
Произволни джаджи. Май пак са от центъра за управление. Спомените ми са объркани. Старост нерадост...
На втори прочит - да. На тази снимка е панела за информация и контрол на горивото на ракетата.
GPM - Галони в минута предполагам. Един галон - 3.66 литра.
На двата бутона долу - горивен клапан - ляв бутон отворен, десен - затворен.
На белия циферблат да бяха нарисували една бензинова колонка...
На левия панел - контрол на управляващите плоскости и прочее.
На втория - електрики (спрягат се някакви 28 волта прав ток).
На третия - управление на серво механизмите.
Четвъртия за съжаление не мога да го разчета, мръднал съм с апарата и е мътно.
Естествено, тези неща ги чета на оригиналните снимки. На някой ако му трябва оригинал - ще му пратя, след показване на подводничарска книжка. Или обещание за бира с кренвирши. Според зависи.
Стартова площадка за още по-мощни ракети:
Жичкаджийски радости:
А това ми се види управление на посоката. Ярдове в секунда, ляво, дясно, посока, обхват...
И още един важен инструмент: Микрофона по който да се караш, и превключвателя на кого да се караш...
До тук миналите през казармата може би са забелязали че разликите между "тия" и "ония" на прима виста се свеждат до това че при "ония" повечето стандартни детайли гордо носят табелката на производителите си...
А. Ето най после. В подводница сме
Офицерското. Я кви койки. Гъзари...
И пак офицерското. Отвора в стената е към манджата да им подават по-бързо мезетата:
А това е на баш шефа:
Ако превода ми е точен - това е фатмашкото отделение. Галено наречен "Шкафа с козите".
Пак ако превода ми е точен - "офиса" на корабния писар:
Нагоре, нагоре... Тук май сме под кулата. Не знам дали така се казваше, или си имаше име на подводничарски. Кула ? Платно ?
Мостика. Мостик ли се казва ? Абе - управление и контрол.
Е те тука е ръчната спирачка. Между другото гадая какви са тия сложнотии зад облегалките. Окачване ? Колко ли друса една подводница
А ето я и пералнята. Жирокомпаса. На височина мисля че беше колкото казан за боклук софийски модел. Но по-дебел.
Сонара:
Всъщност това не съм сигурен дали е от сонара или от радиорубката...
Но това е към сонара. Май
Радиорубка:
И тук прескок към... Дали беше към машинното...
Тц. Към камбуза.
Бюфетното:
Столовата:
И задължителната кафемашина:
И пак нагоре...
И напред
Тоест - погледнахме нагоре, и продължихме напред. Не е като да сме се качили на горния етаж и да сме продължили напред. То горен етаж май...няма...
Коментар