Tweet
От: Кой потопи лодката в скалите пред Созопол?
Попаднах съвсем случайно на темата и просто не можах да не я извадя от дъното, което за съжаление не може да се направи и с яхта Олимп.
Изчетох всичко, но никой не е бил достатъчно запознат, за да изясни случая. Аз за съжаление съм до болка запознат със случая. В своя защита ще кажа, че не съм бил на лодката в последното й плаване, но я познавах до болка и искам да започна с това, че техническото й състояние беше съизмеримо с това от 1979, когато е докарана чисто нова в България. Оборудвана беше с идеята от следващата година да вземе позволително за плаване в 20-милната зона, според наредба 68 на МА, за да се отиде с нея до Егейско море. На гардероба й с ветрила можеше да завиди всеки един уважаващ себе си ветроходец, но в конкретната ситуация, до ветрила така и не се е стигнало.
На борда са били Иван Иванов, известен още като Иван Дървото, внукът му, няколко служители и студенти от ТУ-София и едно местно момче от Созопол. Целта на плаването е била риболов и събиране на миди на о-в Св. Иван. Дървото е стоварил Мидоловците близо до скалите и е останал на борда сам – с внука си. През цялото време се е движел на двигател, който наскоро преди това беше напълно сервизиран. Моторчето работеше безупречно, а дори и след като го извадиха от дъното запали от половин оборот на манивелата. След като е стоварил хората на брега, Дървото е преместил лодката на мидарниците до острова, където се е забавлявал с риболов и е чакал да му се обадят, че са напълнили торбите с мидите. Още преди да отплават от Созопол е било повече от ясно, че времето ще се разваля, но нашето момче нали е с Дървена глава, освен това както беше отбелязано – има 25 години стаж (не е отбелязано само - като какъв го има този стаж), така че него такива прогнози не го плашат, на него морето през всичките тези 25 години му е било до колене.
Както и да е, когато му се обаждат, че са готови със събирането на миди, вятърът вече започва да се засилва и Дървото решава да поизчака, докато отслабне (напомням, че прогнозата не е била за отслабване, а за засилване на вятъра). След като поизчакал малко и видял, че по-добре няма да стане, „Капитанът” пали мотора и се запътва към скалите, където го очакват Мидоловците. Решил да подходи на заден ход плътно до камъняците, за да могат онези да му подадат торбите с мидите и да се качат по стълбата в лодката.
По думите на Иван Дървото, когато е дошла съдбоносната вълна, той не посмял да даде преден ход, за да не закачи с винта краката на човека, който в момента се качвал по стълбичката. Който познава модела Картер 30, ще си каже, че това е пълно безумие, но аз вече казах, че това са думи на самия „Капитан”. Въпросната вълна е повдигнала лодката и я е прехвърлила през един камък, който аз лично ходих по-късно да разгледам и видях, че е на около 30-40см под повърхността. За протокола, Картер 30 гази 1.6 метра. Така лодката се е озовала заклещена между въпросния камък и скалистия бряг. Дървото обаче е мъжко момче и не се е обадил веднага за помощ. Вместо това е пратил един член от екипажа с плуване да отнесе една котва навъте в морето, с чиято помощ да се изтеглят срещу вятъра и вълната, през 30 сантиметровата скала. Опитът естествено се е оказал неуспешен, а времето междувременно се влошило още повече, в следствие на което лодката започнала отчайващо да се блъска в камъните. Едва тогава се обадили за помощ и малко по-късно едно момче дошло от Созопол с един мощен Зодиак. Закачили лодката и Зодиакът, направо невероятно, успял да я прехвърли през плиткия камък и да я извади в дълбоката вода, макар и вече пробита и потрошена. Тогава обаче се опънало котвеното въже, което нашите момчета преди това пуснали, но по-късно не се сетили да откачат или отрежат. Въпросното въже издържало, за разлика от влекалното въже, което се скъсало и Олимп се метнала отново през въпросния камък и започнала вече безнадеждно да се лашка в брега. Тогава Дървото издал най-мъдрата заповед, а именно – всички да седнат на камъните и да подпират лодката с крака (отново за протокола - Картер 30 тежи около 3.5 тона). За щастие, никой не го послушал и се наложило той сам да прави това самоубийствено упражнение, в следствие на което паднал между лодката и камъните. Дървото обаче е удивително устойчив материал и опитният мореплавател се разминал само с навехнат глезен.
Малко по-късно мореплавателите отишли пешком до малкото пристанче на острова, откъдето ги „спасили” и ги откарали в Созопол. На следващия ден, части от лодката са намирани чак до Райския залив. Сигурен съм, че и сега, ако се разходя по камъните, ще намеря я някоя пластмаска, я някоя дървенийка от прекрасната лодка Олимп.
Попаднах съвсем случайно на темата и просто не можах да не я извадя от дъното, което за съжаление не може да се направи и с яхта Олимп.
Изчетох всичко, но никой не е бил достатъчно запознат, за да изясни случая. Аз за съжаление съм до болка запознат със случая. В своя защита ще кажа, че не съм бил на лодката в последното й плаване, но я познавах до болка и искам да започна с това, че техническото й състояние беше съизмеримо с това от 1979, когато е докарана чисто нова в България. Оборудвана беше с идеята от следващата година да вземе позволително за плаване в 20-милната зона, според наредба 68 на МА, за да се отиде с нея до Егейско море. На гардероба й с ветрила можеше да завиди всеки един уважаващ себе си ветроходец, но в конкретната ситуация, до ветрила така и не се е стигнало.
На борда са били Иван Иванов, известен още като Иван Дървото, внукът му, няколко служители и студенти от ТУ-София и едно местно момче от Созопол. Целта на плаването е била риболов и събиране на миди на о-в Св. Иван. Дървото е стоварил Мидоловците близо до скалите и е останал на борда сам – с внука си. През цялото време се е движел на двигател, който наскоро преди това беше напълно сервизиран. Моторчето работеше безупречно, а дори и след като го извадиха от дъното запали от половин оборот на манивелата. След като е стоварил хората на брега, Дървото е преместил лодката на мидарниците до острова, където се е забавлявал с риболов и е чакал да му се обадят, че са напълнили торбите с мидите. Още преди да отплават от Созопол е било повече от ясно, че времето ще се разваля, но нашето момче нали е с Дървена глава, освен това както беше отбелязано – има 25 години стаж (не е отбелязано само - като какъв го има този стаж), така че него такива прогнози не го плашат, на него морето през всичките тези 25 години му е било до колене.
Както и да е, когато му се обаждат, че са готови със събирането на миди, вятърът вече започва да се засилва и Дървото решава да поизчака, докато отслабне (напомням, че прогнозата не е била за отслабване, а за засилване на вятъра). След като поизчакал малко и видял, че по-добре няма да стане, „Капитанът” пали мотора и се запътва към скалите, където го очакват Мидоловците. Решил да подходи на заден ход плътно до камъняците, за да могат онези да му подадат торбите с мидите и да се качат по стълбата в лодката.
По думите на Иван Дървото, когато е дошла съдбоносната вълна, той не посмял да даде преден ход, за да не закачи с винта краката на човека, който в момента се качвал по стълбичката. Който познава модела Картер 30, ще си каже, че това е пълно безумие, но аз вече казах, че това са думи на самия „Капитан”. Въпросната вълна е повдигнала лодката и я е прехвърлила през един камък, който аз лично ходих по-късно да разгледам и видях, че е на около 30-40см под повърхността. За протокола, Картер 30 гази 1.6 метра. Така лодката се е озовала заклещена между въпросния камък и скалистия бряг. Дървото обаче е мъжко момче и не се е обадил веднага за помощ. Вместо това е пратил един член от екипажа с плуване да отнесе една котва навъте в морето, с чиято помощ да се изтеглят срещу вятъра и вълната, през 30 сантиметровата скала. Опитът естествено се е оказал неуспешен, а времето междувременно се влошило още повече, в следствие на което лодката започнала отчайващо да се блъска в камъните. Едва тогава се обадили за помощ и малко по-късно едно момче дошло от Созопол с един мощен Зодиак. Закачили лодката и Зодиакът, направо невероятно, успял да я прехвърли през плиткия камък и да я извади в дълбоката вода, макар и вече пробита и потрошена. Тогава обаче се опънало котвеното въже, което нашите момчета преди това пуснали, но по-късно не се сетили да откачат или отрежат. Въпросното въже издържало, за разлика от влекалното въже, което се скъсало и Олимп се метнала отново през въпросния камък и започнала вече безнадеждно да се лашка в брега. Тогава Дървото издал най-мъдрата заповед, а именно – всички да седнат на камъните и да подпират лодката с крака (отново за протокола - Картер 30 тежи около 3.5 тона). За щастие, никой не го послушал и се наложило той сам да прави това самоубийствено упражнение, в следствие на което паднал между лодката и камъните. Дървото обаче е удивително устойчив материал и опитният мореплавател се разминал само с навехнат глезен.
Малко по-късно мореплавателите отишли пешком до малкото пристанче на острова, откъдето ги „спасили” и ги откарали в Созопол. На следващия ден, части от лодката са намирани чак до Райския залив. Сигурен съм, че и сега, ако се разходя по камъните, ще намеря я някоя пластмаска, я някоя дървенийка от прекрасната лодка Олимп.
Коментар