Трактори антики от младоста на нашите Бащи и Дядовци !

[Asteri]

А китаеца дали ще стане класика? Щях да питам чичката как е в сравнение с другите, но пътьом попаднах на сергия с манджа и ми изхвръкна от главата.





оффRRоуд


Не знам дали само първата бразда е така, но това беше най-бавната оран, която съм виждал. Трактористите прекараха повече време в разчистване и ръчкане, спираха на всеки няколко метра.





Дядото си разчисти цялата бразда с бастуна.



Не мога да си представя ако трябваше да се оре цялото поле с един трактор.












Това рало се водеше с въже

[kbot]

"Това рало се водеше с въже" - Въжето май е за спускане/вдигане на плуга. Ама въжето е лукс, трактористите ползваха тел за бали.

[Кольо]

Относно спирането на всеки няколко метра-ами това е състезание по оран. И имат право на няколко пробни бразди за да си настроят плуговете, зер на всяко поле почвата е различна, и си иска съответните настройки за да стане супер оранта. Затова и спират и и настройват малко по малко плуговете, за да се представят в най-добрата си светлина.

За въжето е вярно,ч е е за вдигане и спускане на плуга. Рботата по вдигане се осъществява от едното колело на плуга. Има си автомат за тази работа, задвижва се от колелото, и с рейка или лостова система повдига целия плуг. Въжето е просто за да изкомандваш автомата кога да се задейства.
За целта може да се използва и лост, и хидравличен цилиндър, просто трябв да се премести едно малко лостче в автомата...
Доста хитро измислена машинка, но с навлизането на хидравликата си е останала като ненужна вещ, и вече е почти забравена.

[Stefan55]

Това въже за храповика повдигащ плуга крие доста опасности за тракториста. Такива механизми за повдигане се поставят предимно на прикачните плугове,а те от своя страна имат предпазни щифтове от претоварване на тегличите и когато се претовари плуга щифта се къса и плуга се отделя от теглича съответно и от трактора и ако тракториста е захванал въжето някъде за трактора при скъсване може да му нанесе травма от удар или го държи вързано за ръката си може и да му откъсне ръката.

[Кольо]

Тогава това е имало-това са ползвали.
И са живели истински хора, а не като днес-лигльовци с бръснати мъде дето най-първото нещо е да се убедят, че всяко нещо което пипнат в ръце е безопасно.

[kbot]

Имах няколко чичовци трактористи. Работеха всичко - оран, косене, жътва, каквото има в сезона. И никой не пострадал от въженцето. Измряха от рак заради химикалите, с които пръскаха.

[Кольо]

Интересно-другите хора които не са се докосвали до химикали-по колко живеят?

[jordanov sv]

Снимките отгоре на колегата ДТ 20 ме подсетиха че и тука в кооперацията на едно съседно село има запазени няколко стари машини на постамент.
За всички тях има отделни теми и по няколко даже във форума, но няма да се въздържа от 2-3 изречения и тоя път, все пак това са трактори които са били масови в България долу горе по две десетилетия.
Пазачът каза, че всичко е в работещо състояние, макар и на открито.







Започвам с българското - Болгар ТЛ30 или 45, колегите ще казват. Това е основната машина за нашето градинарство и лозарство през 60-те и 70-те, в овощарството и оранжериите също. Такава беше и първата машинка която въобще съм подкарвал, макар и не еднолично - дърпам лостовете а отзад на навеса седи чичо Николай...
Друг масов по овощни и зеленчукови градини е ДТ-20, предшественик на Т-25 Владимирец. В моето село ги помня че в средата на 70-те имаше 2-3 броя на доизживяване, ама ей го - след 50 години още има работещи екземпляри по селата.




Работеха и през 80-те години по лозя и консервни заводи с мотокарна уредба на задния навес.
ДТ-54 - тракторът който извършваше основната почвена обработка по нашите земи до средата на 70-те години, голяма част от есенната сеитба, лятно време с него изкарваха сламата от блоковете, тъпчеха силаж в ямите, прибираха царевицата с прикачен комбайн и какво ли не. По кампаниите работа на денонощен сменен режим. А и зимата чистеха сняг - край всяко село имаше дървен триъгълник от дебели талпи - като натрупа, закачат го и бият пъртина. На моето село хората им викаха Дизели на тия машини.
Конкретният екземпляр е чист Алтаец, червен и с хидравлика на задния навес - такива бяха рядкост по селата. На моето село имаше само един, беше и булдозер. Имаше и 4-5 ВТЗ и ХТЗ, единят от тях също беше булдозер и допреди десетина години макар и в лошо състояние работеше към кравефермата. Нещо много характерно в мойто село дето не съм го виждал никъде на друго място - всички бяха "тунинговани" с трети централен фар отпред. Последно оран с такъв дизел наблюдавах есента на 90-та година в едно съседно село.




За съжаление на тоя трактор му липсва навеса, даже и теглич няма, затова не съм снимал отзад. После като тръгнах се замислих, то май и резервоар нямаше, ама се бях развълнувал...

Няколко изречения и за "въженцето".
Значи през 19 век, като почват да механизират селското стопанство тягата е жива /да речем коне/ и работникът на машината си управлява впряга /ако е до 2-4 животни/ а машината я командва с лостове и педали като или върви отзад или е седнал на машината. Ако има някои постоянно движещи се механизми, прим. при жътварки, косачки и т.н. те получават задвижване от едното колело на машината което си има шипове или някакви профили, другото колело може и да е гладко.
Когато Форд, Маккормик и другите започват да създават трактори с ДВГ които освен за стационарна работа стават и за полска, изкарват по един вал за отдаване на мощност и назад. Така вече основното задвижване може да идва от трактора и по това са се различавали "тракторните" от "конните" инвентари и като прибавим малко по-големите работна ширина и скорост ще отидем на друга производителност. Само че - работникът е станал механизатор и се е качил на трактора, а машината трябва да я управлява втори човек - помощник или прикачвач му викаха на село.
Тука вече са се намесили инженерите /или де да знам - може и счетоводителите, хаха/ и са извели някои от управленията на инвентара с едно, две или три въжета напред към механизатора, за да отпадне прикачвача. Прикачните плугове за горното ДТ-54 например добре ги помня - имаха си седалката за прикачвач и двата волана за регулировки но си се вдигаха и смъкваха по обръщалото вътре от кабината. Влизаше една тел, която си беше леко хлабава, вътре с широка кожена каишка, която я дърпаха направо в движение. Процесът съм го наблюдавал отблизо многократно, но никога не са ми давали аз да дръпна иначе зад лостовете съм сядал...
Между другото, по горе в пост 118 съм качил клип с едно кадънче в Анадола дето работи с навесна тракторна жътварка. Хидравлика има но добре се вижда - платформата я разтоварва с въженце.

[мариновдт20]

Здравейте, комбайн НИВА СК5 и Зилчо в царевичака. Клас Доминатор 80 в едно село между Свищов и Русе оператора малко се изложи. Т55 от с. Екзарх Йосиф, все е трактор малко поосакатен, мислех си че са по- внушителни. И малко други нещица пак от там.

[jordanov sv]

Понякога си трябва и прикачвач, и въженце...

https://www.youtube.com/watch?v=q01V0fKQoR0&t=15s

[Кольо]

Това за два на два километра са го видели от американците. То кое ли друго не са де...
По американски обаче е миля на миля(1600х1600 метра).
Отвори гугъл карти, иди на Айова(или съседните му щати) и гледай разчертана страна на правилни квадрати със страна по една миля. И това не е от вчера, нали...

[jordanov sv]

Оххоо, гледал съм и гледам постоянно за Америка.
Даже и "Животът по Мисисипи" от Марк Твен съм чел няколко пъти...
Много пъти съм казвал тук у форума че за тях пример са Америка и Германия. Самите руснаци си го казват с гордост, другото е болшевишка пропаганда, а там не съм фен, сори.

[davc]

Направеното в Казахстан е активно мероприятие за дезинформация.

[Alexr]

Снощи си развалих сънят с това фимче https://www.youtube.com/watch?v=WWHSRQK6YEI, което ми изкочи в тубата, На руски е. Снимал си го е един руснак, живеещ в Ню Джърси. Възхищавам им се на хората - да имат желанието и възможността да поддържат в работещо състояние техника, дето е по-стара от най-старата, все още стояща изправена, къща на рода ми. Дълго е, разхвърляно е, но на мен ни беше интересно.

[kbot]

Интересно е. Днешните машини, като им умре електрониката и нищо не става от тях. Един датчик да се скапе, 10-тина години след като е спряна от производство, нито може да си го направиш, нито има откъде да се купи.
Обаче имам някакви спомени, че джебедаята не използват техника. Явно не са удържали

[Кольо]

Абе когато се появява нещо ново в техниката-все не ни харесва, защото ни е непонятно, сложно за разбиране или трудно за ремонт. Така е било и с парните машини, така е било и с първите ДВГ, сега недоволстваме от електрониката.
След 50-100 години сегашния плач и страх от електрониката ще се струва смеше на пра-пра внуците ни, също както на нас сега ни е смешно как хората са се страхували от тока в кабелите на свешите преди 100 години.

Но живота си върви, техниката се развива, затова има прогрес, а не стоим на едно нива.

[kbot]

О, мене не ме е страх. Лично съм си правил електронно запалване, по времето, когато още не беше компютър. Компонентите се продаваха в магазина. Обаче я си направи компютър за трактор ...
Внуците ще хвърлят цялата машина, ако нещо, дори и елементарно се повреди.
А по старата техника всичко може да се направи с прости универсални машини. Те затова и още работят.

[jordanov sv]

Може и само с въжета явно

https://www.youtube.com/watch?v=ILeDOucUKvw

[jordanov sv]

. Т55 от с. Екзарх Йосиф, все е трактор малко поосакатен, мислех си че са по- внушителни. И малко други нещица пак от там.

За с. Екзарх Йосиф някъде четох тия дни че сериозно са се заели да оформят хубава сбирка. Живот и здраве напролет ако имам път тъдява ще ги разгледам и аз тия неща.

[jordanov sv]

Край едно наше село, пред един стопански двор са тези :


Локомобил, в добро състояние според мен, Будапеща





Табелките му запазени, даже и стъкълцето за водата стои, 8 атмосфери. Жлако че го няма пищния комин, сигур 3-4 метра е бил.
Преди стотина години и повече с тях са въртяли основно вършачките. По разкази на дядо между харманите в наше село са ги придвижвали с по два чифта биволи, първо едната, после другата машина. Горят всичко, разбира се по жътва - предимно слама или царевичак. После, с появата на първите трактори, тия локомобили остават предимно за стационарните машини - мелници, дараци, банцизи и т.н. Така си доработват даже и през втората половина на миналия век, някои и само като генератор за пара.
Другото е остатък от Универсал, ВТЗ, доста ограбен. При достатъчно ентусиазъм все пак, мисля че може да се възстанови поне до музеен вид.

[Николай Колев]

Красавици...!