Tweet
От: Ладога 2010 и BG Мисията
И ето, някак неусетно и за съжаление „Ладогата” свърши и дойде вечерта(нощта) на награждаването и закриването на „Ладога-трофи 2010”.
Равносметка и изводи за цялото ни приключение още не съм си правила. Все още духом съм ТАМ(може би и почти ежедневната ми работа по материала за Ладога продължава да ме държи „във въздуха”) или просто не ми се иска да се „приземявам”.
Написах за списанието някои неща, които ми дойдоха „отвътре”, ще ги споделя и с вас тук, за да почувствате, ако е възможно чрез думите, повече за „атмосферата” на състезанието: ...Предизвикателство, изпитание, борба за оцеляване…, съперничество, но и взаимопомощ! Живееш по „Законите на джунглата”, но си и сред „себеподобни”, наречени екип или сред хората, които срещаш „в гората”! „ По делата ще ги познаете” е най-показателният критерий…! Интуитивно, или в един миг, или с един поглед разбираш „кой, кой е” като неподправена и неприкрита, но вече изградена с времето и от „живота” нечия, собствена ценностна система… и преоценяваш смисъла на понятията „Човечност” и „Приятелство”…!
Руският език има много хубави и истински показателни термини за това какво е „джиперский дух” и „территория общения” За мене лично, те са непреводими на български (а сигурно и на други езици). И не заради конструктивните, граматическите или всякаквите други особености на езика, а заради богатия смисъл и съдържание, което руснаците влагат в тези понятия!
В крайното класиране заехме 7-мо място от 20 записали се и участвали джипа в категорията ни, но то-класирането, не ни интересуваше особено, а и не това беше най-важното…а да преодолеем себе си и да се справим – ние петимата заедно… С ВСИЧКО. И това беше най-трудното. Мисля, че успяхме, напук на някои типични черти от народопсихологията ни, петима българи(по мое скромно мнение всеки от нас заклет индивидуалист, без да е егоист )загърбихме егото си се борихме и живяхме като отбор. За мене това беше най-ценната победа!
Тази година награждаването на победителите и закриването на състезанието се проведе последната вечер в лагера, а не както обикновено в Санкт Петербург. Цермонията започна точно в полунощ и продължи до сутринта.
Ето няколко момента, които успях да заснема, докато се забавлявах, а снимките …след ден- два.
И ето, някак неусетно и за съжаление „Ладогата” свърши и дойде вечерта(нощта) на награждаването и закриването на „Ладога-трофи 2010”.
Равносметка и изводи за цялото ни приключение още не съм си правила. Все още духом съм ТАМ(може би и почти ежедневната ми работа по материала за Ладога продължава да ме държи „във въздуха”) или просто не ми се иска да се „приземявам”.
Написах за списанието някои неща, които ми дойдоха „отвътре”, ще ги споделя и с вас тук, за да почувствате, ако е възможно чрез думите, повече за „атмосферата” на състезанието: ...Предизвикателство, изпитание, борба за оцеляване…, съперничество, но и взаимопомощ! Живееш по „Законите на джунглата”, но си и сред „себеподобни”, наречени екип или сред хората, които срещаш „в гората”! „ По делата ще ги познаете” е най-показателният критерий…! Интуитивно, или в един миг, или с един поглед разбираш „кой, кой е” като неподправена и неприкрита, но вече изградена с времето и от „живота” нечия, собствена ценностна система… и преоценяваш смисъла на понятията „Човечност” и „Приятелство”…!
Руският език има много хубави и истински показателни термини за това какво е „джиперский дух” и „территория общения” За мене лично, те са непреводими на български (а сигурно и на други езици). И не заради конструктивните, граматическите или всякаквите други особености на езика, а заради богатия смисъл и съдържание, което руснаците влагат в тези понятия!
В крайното класиране заехме 7-мо място от 20 записали се и участвали джипа в категорията ни, но то-класирането, не ни интересуваше особено, а и не това беше най-важното…а да преодолеем себе си и да се справим – ние петимата заедно… С ВСИЧКО. И това беше най-трудното. Мисля, че успяхме, напук на някои типични черти от народопсихологията ни, петима българи(по мое скромно мнение всеки от нас заклет индивидуалист, без да е егоист )загърбихме егото си се борихме и живяхме като отбор. За мене това беше най-ценната победа!
Тази година награждаването на победителите и закриването на състезанието се проведе последната вечер в лагера, а не както обикновено в Санкт Петербург. Цермонията започна точно в полунощ и продължи до сутринта.
Ето няколко момента, които успях да заснема, докато се забавлявах, а снимките …след ден- два.
!... Ама, нали съм си от КГБ
Коментар