Български отбор на RAINFOREST CHALLENGE 2013

[aldr]

От: Български отбор на RAINFOREST CHALLENGE 2013

Ето и първото предаване.Приятно гледане.

http://www.youtube.com/watch?v=KjrAgS2gZME

И,и не ми дава да го постна както трябва.Иначе ми излиза реклама с оплезени мечета и други тъпотии

Хубави " кадри " , чакаме и втора серия...

[Марто (Мартин Христов)]

От: Български отбор на RAINFOREST CHALLENGE 2013

Ами хубаво е направено епизодчето (не успях да го гледам по телевизията). Добре е обяснено какво се случва в кадър и обясненията са от когото трябва! Езика не е прекалено технически и според мен е достатъчно разбираем за широката публика, което е много важно! Стигам до водещата... Красиво дете определено (и на живо впечатленията ми са същите...), ама, е малко неадекватно облечено за предаването което иначе добре води... Вариантите са два - или да е по-малко облечено (джипа сме го виждали всякак, ама водещата гола - не) или да се смени стайлинга (сега оставя поп-фолк привкус в окото)... Чакам с нетърпение следващия епизод, а с още по-голямо нетърпение - ПРОДЪЛЖЕНИЕТО НА РЕПОРТАЖА!!!

[aldr]

От: Български отбор на RAINFOREST CHALLENGE 2013

Марто имах съмнения че водещата ще разсейва близнаците , но те излязоха корави момчета и не се поддадоха на провокациите.

[Марто (Мартин Христов)]

От: Български отбор на RAINFOREST CHALLENGE 2013

Марто имах съмнения че водещата ще разсейва близнаците , но те излязоха корави момчета и не се поддадоха на провокациите.

Абе, ако трябва да бъдем честни - избягват да я гледат в очите (особено в началото)...

[slatanic]

От: Български отбор на RAINFOREST CHALLENGE 2013

И добре правят иначе биха станали съмнителни.
А така всичко е ОК.
Доволно се е получило и наистина за масовата публика е лесно смилаемо.
Аз вече знам какво ще гледам неделя вечер,а и не забравяйте,че чакаме продължението де.

[choko]

От: Български отбор на RAINFOREST CHALLENGE 2013

Абе, ако трябва да бъдем честни...............................................................

[Валентин Исаев]

От: Български отбор на RAINFOREST CHALLENGE 2013

Да подгреем пак-трейлъра на Олег Кабалик качен преди няколко часа:

http://m.youtube.com/watch?v=PWMDG0X...%3DPWMDG0XC0KQ

Това на въжето през реката не е ли нашето момче?

[zzlatev]

От: Български отбор на RAINFOREST CHALLENGE 2013

Бай Иван го има сниман 2 пъти, джипа 4-пъти, веднъж с опнато наше знаме и Пеко веднъж в гръб тича.

[aldr]

От: Български отбор на RAINFOREST CHALLENGE 2013

Да това е бай Иван.

[slatanic]

От: Български отбор на RAINFOREST CHALLENGE 2013

То бай Иван ако не може да се види кой да се види.

[PETER BLIZNAKA]

От: Български отбор на RAINFOREST CHALLENGE 2013

01 декември, Пролог, Ден Втори



ПЕТЪР: Рано сутринта се отправяме към мястото на пролога. Притеснени сме, защото не знаем дали автомобилът ще бъде там. Вчера до късно през нощта подготвяхме екипировката и провизиите, с които разполагаме. Тази вечер след края на пролога тръгваме към Campsite 1 – първия лагер в джунглата.

ТЕОДОРА: Край на хотелите, край на удобствата на цивилизацията и комуникациите. Всички са леко нервни, особено след съобщената информация за Зоната на здрача, а аз от една страна нямам търпение да видя джунглата, а от друга съм притеснително спокойна по всички вселенски и битови въпроси. Така бях и преди да заминем, така съм и сега. Ще ме ядат разни твари, но пък това е биоравновесието. Хубаво е хората да имат тази нагласа, когато тръгват насам. Притесняват ме само хората. Те и напрежението, което са способни да генерират, са най-големия ми страх. Но сега на дневен ред е прогола.

ПЕТЪР: Пристигаме на мястото и виждаме как двама души от асистенцията на Мади спят в състезателния автомобил. При бърз оглед установяваме, че кормилната кутия е ремонтирана по начина, по който им обяснихме вчера – чрез проходни втулки и болтове, които преминават през цялото шаси. От силния удар Пумба е получил като бонус повреди счупена полуоска и ключалка на предния мост. Момчетата не са имали време дори да налеят масло в диференциала и ние се заемаме с това.





ПЕТЪР: След малко се появява и Мади, който въпреки уморения си вид намира сили да се усмихне. “Fix good, Peter?“. Провеждам съвсем сериозен разговор с него и го уверявам, че най-важното в момента е да пазим джипа. В предишни издания на състезанието съм виждал как много опитни отбори след счупвания още на пролога ден след ден потъват надолу в класирането или отпадат още на първия етап в джунглата. След вчерашния ден китайците, които също затънаха в SS4, са със строшен преден диференциал и с проблеми в предната лебедка. Преместиха задната лебедка отпред, но това означава, че на практика остават без втора лебедка за етапите далеч от цивилизацията. Казват ни, че ще направят опит да завършат пролога по този начин и да извършат по-сериозен ремонт в първия лагер. Липсва и корейският Wrangler, който счупи автоматична скоростна кутия.

Миг преди да стартираме в SS1 казвам на Мади да кара като малайзиец, но да мисли като руснак. Малайзийците имат страхотни пилотски умения, но малцина от тях могат да изградят адекватна тактика преди щурмуване на дадено препятствие. Руснаците също карат добре, но най-голямата им сила е, че наблюдават и анализират начина, по който преминават другите екипажи и предварително избират подходящи места за захващане на лебедка или котва, което им спестява време в трасето.

Този етап представлява скоростно каране по терен с ниски препятствия. След първите няколко завоя усещам, че Пумба е ремонтиран правилно и е готов за нови подвизи. Както във всеки траял и във всяко трофи, редът на стартиране в даден SS може да даде предимство или да затрудни отбора. В случая ние имаме предимство, защото до края на деня на това място се оформят дълбоки коловози. Мади преминава доста чевръсто и даваме много добро време.



Изхвърчам от седалката и отивам при съдията за попълване на карнета. За голямо мое учудване разбирам, че имаме 10 наказателни точки за изпаднало оборудване в трасето. Бързо оглеждам джипа и виждам, че всичко е на мястото си. Маршалът ми посочва малка бутилка от минерална вода. Сигурен съм, че нито аз нито пилотът сме оставили въпросната бутилка там. Възможно е и някои от публиката да го е направил, защото преди старта доста хора обикалят около състезателните автомобили. Най-интересното е, че шишетата са били две, но Ивайло успява да скатае едното преди съдията да го види. Били са върху резервното колело. Спорим със съдията, наказанието ни отпада, но оставаме с последно предупреждение. Разбирам, че постоянно трябва да оглеждам джипа преди всеки SS за оставени странични предмети. В повечето етапи има съгледвачи на другите отбори и наказание трудно може да се размине.

ТЕОДОРА: Прескачам между SS1 и SS2, за да добия ценна информация. На две сцени се разиграват бързи инженерни дейности с променлив успех. Състезателната битка вече е започнала. За разлика от други състезания прологът в RFC не е само за определяне на стартова решетка. Резултатите, дадени в специалните етапи тук, се прибавят към следващите етапи в джунглата и така се оформя крайното класиране. След пролога обаче състезателите ще бъдат прегрупирани и така ще стартират до края на състезанието. Тъй като по-трудната част на състезанието предстои, е важно в коя група ще попаднем и какви автомобили ще минават пред нас. Особено чувствителни сме към тези с редукторни мостове.

ПЕТЪР: Насочвам вниманието си към SS2, където основното препятствие е вертикална стена. При hard разходки или трофи с общо време не се цепи секундата на две и навигаторът може да избира не толкова екстремни подходи за закачане на лебедката. Понякога в целта си да направи връзката по-бързо, ко-пилотът допуска прибързани грешки или травми, които след това водят до отпадане на екипажа. В някои от етапите въпреки различно подготвените джипове и хора, разликите във времената са части от секундата. Това е лебедкаджийско състезание и общото време за преминаване на етапа зависи в еднаква степен от уменията на навигатора и способностите на пилота за преодоляване на препятствията. Дори в повечето случаи уменията на ко-пилота са по-съществени.



Един от най-гадните моменти е, когато трябва да се качиш по хлъзгав отвес. Въжето и предпазителят също тежат и най-малкото съпротивление на лебедката при изтегляне те свлича надолу. Мокрите дрехи прилепват по тялото и допълнително затрудняват движението. Цялото това напрежение се засилва и от факта, че те следят много хора и камери. Забелязвам, че Рики Ким си е подготвил „котки“, които му помагат да се движи в калта.

Има ситуации, в които пилотът помага на навигатора, но често се стига и до недоразумения, които водят до грешки. С Мади се разбираме, че само в краен случай и двамата ще работим с лебедката.

Теодора наблюдава преминаването на няколко екипажа на този SS преди нашия старт и ми казва, че има странична пътека, по която мога да се кача, вместо да атакувам отвеса директно. Повече ме притеснява обаче точката за захват на лебедката, която е един изгнил дънер. Сега трябва да взема решение дали да загубим много време и сили, докато мъкна котвата или да рискуваме с разклатения пън. В Малайзия дори на пръв поглед здраво дърво излиза като маруля от песъчливата почва при дърпане.



Руските навигатори също се чудят как да подходят в тази ситуация. Ако този дънер се изтръгне, е 100% сигурно, че автомобилът ще се обърне. Това е опасно и за пилота, защото дървото може да полети право към него.



Тактиката ни за преминаване е следната – не приближаваме автомобила много до препятствието, изтеглям въжето и от подстъпа към отвеса го хвърлям нагоре. След това минавам странично и се закачаме с колан за споменатото вече дърво.



Всичко се случва според замисъла и преминаваме препятствието много бързо. Скоростта, с която карданната лебедка изкачва джипа, втрещява бай Иван и Ивайло, които са свикнали да наблюдават работата на електрически лебедки. Отново добиваме самочувствие и се поздравяваме за едно от най-бързите преминавания до момента. На другия полюс е китайският отбор, който заклинва въжето си заради засечка на лебедката и получава DNF.

ПЕТЪР: Задължително условие е след всяко теглене да се отстранят евентуални засечки по намотките на въжето и то да се пренавие правилно. Чувам, че от SS4 публиката се вълнува. Но преди това нас ни очаква SS3 – стръмен сипей, при който се съчетават две от предишните упражнения – проверка за уменията на пилота при бързо каране с разнородни препятствия и изтощителен тест за навигатора по стръмен баир с лебедка. Понякога екипажът може да си почине или да извърши дребни поправки по автомобила и оборудването, а друг път, когато зоната е празна, маршалите пускат отбора веднага, за да не си губи време. Когато две препятствия с изтощителни лебедки са едно след друго, става доста тежко за навигатора. Заедно с Мади обсъждаме стратегията за преминаване преди старта. Нашето въже е около 75 метра и решаваме преди сипея пилотът да ми помогне с опъването. Разстоянието е доста дълго и за да се презастраховаме, взимам и екстенжън каиш. Спорим, защото за пореден път Мади иска да атакува директно препятствието и да го премине на ход. Точно сега не ни трябва задно салто, което ще доведе до напускане на състезанието. Обещавам му, че през следващите няколко дни ще има възможност да се изяви.

Няма начин да се опише напрежението преди старта, затихването на публиката, подканящия знак на съдията. Странно е, защото след старт сигнала, автомобилът всъщност не тръгва. Нещо повече – пилотът излиза от него и аз оставам сам вътре със своето напрежение и колан в ръка. И чакам. А този момент всъщност се разтяга безкрайно във времето и силния напор на адреналина просто ще ме разкъса на две. Това обаче е нищо в сравнение с експлозията, която се отприщва преди препятствието, когато трябва да действам аз. Всичко става като на сън. Изскачам от автомобила с цялото необходимо оборудване в ръце и мигновено избирам най-добрата траектория за движение и най-подходящите точки за захват. Тръгвам целеустремено по баира, като си припомням да дишам. Като при всяко физическо натоварване и тук дишането е най-важната част. В началото лебедката се развива леко. Така е всеки път. След около 30-40 метра усилието се увеличава в пъти. Това е поради три причини: натежава въжето, особено когато е мокро и кално; контактната площ между въжето и земята се увеличава; с всеки оборот на макарата диаметърът на намотките намалява и трябва да се увеличи теглителната сила. Това се случва в момент, когато силите са на предела. Околният свят се размива, не чувам публиката, изчезват дребни детайли. При добре свършена работа, удовлетворението е огромно. След това се виждат възможности от типа на „Можеше“, „Беше“ и „Трябваше“. Следва преглед на състоянието на джипа и оборудването и чак след завършване на деня се броят синините, охлузванията и ожулванията по тялото.



На това препятствие допускам грешка при захващането с каиша, който се оплита в ниски бодливи храсти. С всички сили се опитвам да сложа второто ухо на S-образната кука, но каишът така и не помръдва. Увивам го бързо няколко пъти около един дънер без да закача второто ухо на куката. Това е грубо нарушение на правилника, но вече губим много време, а и в тези гъсти шубраци, съдията няма как да ме види. Крещя с пълно гърло “Winch“, но в този момент маршалът ми прави знак, че ще ни накажат, защото предпазителят на въжето е прекалено близо до точката на захват.

ТЕОДОРА: По правилник предпазителят трябва да е във втората третина от общата дължина на въжето.

ПЕТЪР: Отивам да преместя предпазителя. В момента, в който го слагам на правилното място, няколко човека от публиката изкрещяват “Winch“. В миг синтетичното въже се превръща в арматурно желязо. Сега обаче няма кой да държи стегната точката на захват и каишът започва да се размотава от ствола на дървото. Представям си как на мястото, където на Пумба ще му трябва най-голямо теглително усилие, автомобилът в миг ще загуби точката на осигуряване. Връщам се със спринт и скачам с главата напред в бодливите храсти. Каишът се изнизва бързо пред очите ми. Мади има страхотен усет, разбира какво се случва и веднага спира. Тарикатският ми номер не минава и прибавя още 20 секунди към общото време, докато закача каиша правилно. Често пъти навигаторът може да донесе повече наказателни точки или DNF от пилота.



ТЕОДОРА: Освен за неправилно сложен предпазител на въжето отборът може да получи наказание и за движение на автомобила с отворена врата; за излизане на навигатора от маркираното трасе, освен в случаите когато се извършва теглене с лебедка; за прескачане на опънатото въже на лебедката или за движение в SS без каска и ръкавици. Навигаторът трябва да следи и за това автомобилът да не застъпи въжето, защото това също се санкционира по правилник.

Нашият отбор няма разговорни устройства. Затова се налага публиката да помага, а понякога и да пречи на комуникацията между пилота и навигатора. Въпреки че “Winch” и “Wait” не са много близки по звучене, в ситуация на напрежение и доста страничен шум, стават грешки като в игра на развален телефон. Само че играта, която играем в RFC нито е детска, нито е безопасна.



Междувременно забелязвам, че в друг SS екипаж 117 Tan Eng Joo/Tan Choon Hong изпитва някакви затруднения. Очевидно тяхното Suzuki има технически проблем и пилотът иска 15 минути допълнително време за ремонт. Според правилника всеки екипаж може да получи отложен старт, за да отстрани технически неизправности, но това носи наказателни точки. В случай, че автомобилът не успее да стартира в рамките на това време, отборът получава DNF. Наблюдавам как пилотът и навигаторът се опитват да подменят крива ремъчна шайба на хидравличната помпа за кормилната кутия (разбира се по-късно разбрах какво точно съм наблюдавала). За това са необходими специализирани инструменти, с които те не разполагат. Мисля, че са наясно с тези факти, както и с факта, че няма да успеят и ще получат DNF. Въпреки това работят, полагат страхотни усилия, не се отказват и не показват никакво напрежение помежду си. Разбират се с движения на очите, дори не си говорят и след изтичане на времето се поздравяват за усилията. Получават DNF, а се държат все едно са постигнали успех. Но успехът не е един етап, не е победа в едно състезание, успехът е цял пъзел, в който център има отношението между хората. Няма крясъци, викове, хвърляне на инструменти и други познати нам гледки. По-късно разбрах и друга причина за това, че малайзийците и по-общо азиатците, които участват в RFC, не говорят – те пестят своята енергия и въздух, защото ще им трябват за по-критични ситуации.



ТЕОДОРА: Минути преди да стартира нашия отбор с Ивайло и бай Иван коментираме зрителите. Личи си, че публиката не присъства на първото си off-road състезание. Компетентни са, имат представа от движението на автомобилите и опасностите при препятствията. Пазят себе си и не създават никакви грижи на съдиите и състезателите. Не се налага никой да крещи по зрителите и да им казва да излязат от трасето. Много позитивно са настроени към всички отбори и се отнасят с голямо разбиране към усилията, които полагат. Аплодират силно успешните преминавания, опитите на навигаторите и най-вече ситуациите, в които екипажите не се отказват до последно, въпреки предизвестения неуспех, а не само обръщания, пропадания и критични моменти в състезанието. Малайзийците са страхотни фенове на чуждестранните отбори и това не е проява само на гостоприемство. Между етапите се опитват да се запознаят лично с тях, да се снимат и да създадат приятелства. Почти всички хора от публиката знаят каква е причината за нашия смесен отбор, както и подробности за нас, автомобила, който сме направили и защо той не е тук.



ПЕТЪР: SS4 явно е някакъв кошмар. Отдалече се вижда, че евакуационният багер усилено работи там. Пристигам на място и виждам един от местните отбори, който е в такова тежко положение, че няма никакъв изглед за завършване на етапа в контролното време. В началото на деня някои от джиповете с портални мостове са издълбали толкова дълбоко меката пръст, че преминаването за останалите дори на лебедка е абсолютно невъзможно. Разбирам от съгледвачи на нашия отбор, че повечето от отборите в първите групи са получили DNF за този етап.



Няма да крия, че съм приятно изненадан, че точно на това място шампионът за 2012 Роман Кулбак е допуснал фатална пилотска грешка. Излязъл е с 4-те колела извън ограждащите ленти. От миналата година знам, че този пилот има страхотни пилотски умения, добре подготвен джип и предварително изградена тактика за преминаване на всеки SS. Но руснакът има един огромен недостатък. В целта си навсякъде и на всяка цена да е пръв, така го тресе адреналина, че понякога допуска напълно аматьорски грешки.

В този момент Теди ми казва, че в SS1 шампионът на Малайзия (екипаж 117) е получил технически проблем и последвал DNF. Това ми връща вярата, че въпреки вчерашните неуспехи и при внимателно каране, днес може да се изкачим нагоре в класирането.

Подходът към затварянето на етапа предлага два възможни варианта за влизане. Решаваме да използваме един трик, който през далечната 2006 на Ком-Емине приложихме с Андон Миланов – обръщаме в средата на трасето и се придвижваме на заден ход до конфликтната точка.



ПЕТЪР: Този път предварително оглеждам отблизо мястото за закачане. Скоростта при набиране на карданната лебедка е такава, че 10 см разлика във всяка една посока са амплитудата между обръщането и успешното преминаване. Понякога и най-малкото грешно движение от страна на пилота може да доведе до щети по окачването или лебедката.



Преминаването ни е леко, но от припряност Мади счупи колче. В първия момент много се ядосвам, но след това преценявам, че това е по-приемливо от DNF или сериозна повреда на Пумба.



ТЕОДОРА: Събаряне или счупване на колче = 10 наказателни точки.

ПЕТЪР: SS-ът завършва с рязко изкачване след дълбока кал, което Мади преминава така, все едно го няма. Докато вдигаме пушек към финала, се усмихвам, защото знам, че някои от другите отбори на това място са използвали лебедка.



В същия етап китайският отбор, който строши предно предаване, успява да счупи и втората си лебедка.
Бай Иван и Ивайло малко по-късно ми докладват за проблеми с двигателя на отбор 121, един от основните ни конкуренти в клас механични лебедки.



Това може да означава само едно – ако в оставащите два етапа не допуснем тъпанарска грешка, изкачването ни в класирането е повече от сигурно.



ПЕТЪР: В SS5 имаме късмета пред нас да има три отбора. По този начин добре преценяваме препятствието, подготвяме лебедката и успяваме да си вземем въздух. Самото препятствие е дълбок трап, пълен с кална вода и близо 80 см тиня по дъното. Дупката завършва с много остър бряг, в който предницата на автомобила подпира и при подаване на газ задната част пропада дълбоко в калта. С тревога отбелязвам, че единственият метод на захват е с котва. Спомних си за вчерашния ден, когато при всеки опит котвата излизаше лесно и ехидно ми се кискаше. Отнема ми известно време, докато спра идеите на Мади, който отново твърди, че ще премине препятствието без лебедка. Всъщност то изцяло наподобява пети етап от вчерашния ден, когато ни извади багера. Ако допусна пилота да се забие със сила в брега, това може да доведе отново до щети по предницата и пълна невъзможност за излизане по какъвто и да е начин. Питам Мади дали има под ръка резервна кормилна кутия, полуоски и носачи. Дали би преживял втора нощ без да спи? Той е много категоричен, „С частите бяхме дотук“. По звука от бучащите двигатели разбирам, че последният SS е скоростен и го уверявам, че там е мястото да даваме цялата газ и от него очаквам първо място, но сега трябва да минем по моя начин.



В момента на натискането на старт бутона, докато Мади се качи в автомобила, аз вече развивам въжето на макарата.



Закачам S-образната кука за котвата и преминавам бързо отстрани на калния трап. По този начин се гарантира сигурно преминаване на джипа през цялата дупка и се предотвратява възможността лебедката да се побие в брега без възможност за изваждане. Трябва да се внимава, защото ако навигаторът или част от оборудването скъсат лента, отборът получава наказателни точки.



Сега трябва само да избера място за котвата и да се моля тя да издържи. Руските отбори вече са завършили всички зони и с интерес наблюдават нашето преминаване. Явно и те са разбрали, че за този ден се движим повече от добре.



Пумба внимателно навлиза в тинята, промени си звука и уверено забута напред. Малайзийците за разлика от другите отбори усещат разликите в различната кал и с кожата си. Например Мади на такива терени кара с бързо редуване на подаване и отнемане на газта. Кракът се вдига от педала секунда преди автомобилът да започне да затъва. За първи път когато това се наблюдава, несвикналите с тези терени си мислят, че това е грешен подход, който забавя движението на джипа. Разбира се бензинов или дизелов агрегат се управляват по коренно различен начин.



В началото на дърпането предницата се изкачва много добре. След това се получава кофти ъгъл в триъгълника между котвата, точката на монтаж на лебедката и задните гуми. По този начин в целта си да се измъкнем, ние сами се окопаваме все повече.



Разбира се котвата изпуска още при първото по сериозно натоварване. Всеки път когато се извади, е необходимо пръстта, която е натрупана по забиващата се част да бъде отстранена. Понякога е много трудно, защото тя е така слепнала от натиска, че повечето от силите ми се изпиват още при чистенето.



ТЕОДОРА: Изтръпвам, защото тази ситуация е като римейк на вчерашния ден. Контролното време неумолимо тече. Руснаците ни наблюдават мълчаливо и очакват Петър или Мади да допуснат грешка. Отстрани багерът дебне в очакване на следващия си „клиент“. Със всяко следващо забиване на котвата движенията на Петър се забавят все повече, защото енергията му намалява и опасността от DNF започва да ни притиска.



ПЕТЪР: Точно когато си мисля, че всичко свършва, някой зад гърба ми извика на руски език „В ляво от теб има дърво“. Подсказването от публиката също не е разрешено, но всичко го правят. По най-бързия начин и с последните ми останали сили забивам котвата в основата на дървото. Пумба започва да пръхти, сякаш издува бузи и изскача зъл и мърляв от ямата. Сега трябва да си събера акъла и да продължа с начертаната стратегия.



Стартът и финалът са на едно място с двойно преминаване на въпросния трап. Докато Мади обикаля трасето, аз подготвям следващата точка за обратно изваждане. Моля се само малайзиецът да не допусне грешка и да не затъне някъде по трасето, защото нямам сили да тичам дотам с котвата. Той обаче минава на ура и бързо скача обратно в калната локва.



Още при влизането си джипът потъва почти на място. Това е опасен вид препятствие и трябва да излезем бързо, защото всякакви клечки, кал и камъни могат да се заврат между ремъците и ремъчните шайби.



Започвам да издърпвам въжето, но в един момент макарата спира и не може да помръдне повече. При предишното издърпване основната линия се е вклинила жестоко в останалите намотки. В такъв случай единственият начин да се освободи засечката е посредством завързване на въжето и двигателна тяга назад. Но сега нямаме възможност за контра точка. Започвам да се чудя защо Мади не слиза, за да може двамата с общи усилия да се опитаме да извадим въжето. В този момент той поглежда през мрежата на вратата и извиква “Peter, use the second winch“. Обърнах внимание на тази лебедка още на паркинга пред хотела и знаех, че тя е неприлично ръждясала, а прокъсаното въже минава поне през 4 ролки под автомобила. Няма никакъв шанс сам да я размотая.



Слагам синтетичното въже на държача и откачам втората лебедка. Тя започва да се развива с учудваща лекота. О, Боже, какъв кеф. Мислено благодаря на механика, който я е монтирал. Тази лебедка има жестоко предимство при такъв тип препятствия, защото нейната линия минава през водач под предния мост. По този начин при дърпане мостът се повдига и преминаването на вертикални препятствия е детска игра.



Мади е изключително доволен, защото и той схвана сериозността на препятствието. Въпреки водата цялото ми тяло прегрява и всичко ме боли, но знам, че това е последният за деня навигаторски етап. Тази сутрин имах ужасна мускулна треска и след днешния ден дори не мога да си представя как ще бъда утре. Препятствията не са нищо особено, но скоростта, с която трябва да бъдат изпълнени, плюс жегата, задухът и напрежението натоварват организма и психиката.

ТЕОДОРА: Този етап е много благодатен за снимане. Звездният медиен миг на навигаторите. Заедно с Ели снимаме от ръба на голямата локва, която екипажите преодоляват. Той е журналист от Ливан, който за първи път присъства на RFC. Дошъл е сам и без много предварителна подготовка. Не че аз съм експерт. По време на цялото състезание се движим заедно и много си помагаме. При повторното преминаване на нашия екипаж, Пумба зрелищно се бухна в калта и прави невероятна вълна. Ели успява да я снима, но уви мен само ме заля. Снимаме с техника, подходяща за силен дъжд и близки снимки, която за съжаление се представя доста незадоволително откъм скорост на снимане в сравнение с професионалните огледално-рефлексни фотоапарати. Но както всички знаем, пълно щастие няма.



Междувременно екшънът по трасето продължава, но асистенцията започва да се подготвя за тръгване към първия лагер в джунглата.



ПЕТЪР: Разбира се RFC не е само състезание, а място за изграждане на нови приятелства. Ивайло с Олег Кабалик. Още помня как през 2012 руският оператор без никакво оборудване и с тежкия статив и камера премина Зоната на здрача през нощта сам и само с един малък начелник, който му бяхме дали със Събин.

SS6 представлява скоростно преминаване на няколко плитки заблатени местности, които се редуват с дълбоки коловози. Общо взето по критериите на hard офроудърите си е чиста „друсни полянка“. Интересно е, че на едно място навигаторът трябва да слезе и да отвори врата от ленти и след преминаването на джипа да я затвори и да скочи обратно в него.

Давам пълна свобода на Мади да се развихри и той управлява джипа почти като на рали. С изключение на калните буци, които ни биеха в лицата, се кефя на студения полъх, който влиза през амбразурите.



Започвам да си мисля, че това е страхотен ден, когато едно от момчетата от нашата асистенция ми прави знак да спрем. Не помня на малайски как е думата за „котва“, но съм я чувал много пъти и когато той започва да ми говори, веднага разбирам какво е станало. Скапаната котва е паднала около 20 метра назад в трасето. Този път аз съм виновен, защото след тегленето от калната яма, не съм изчистил добре повърхността на котвата и механизмът за захващане не я е сработил добре. Дори и в елементарни етапи се случват тъпи грешки, които водят до забавяне във времето за преминаване. След като бутаме маркера за финал, съдията идва да провери дали съм със закопчан колан. След като поставям котвата, Мади тръгва прибързано и една секунда преди маршалът да ми отвори вратата, аз успявам да щракна механизма.

От този ден научавам три урока:
1. Винаги да оглеждам за оборудване, което може да изпадне.
2. Винаги да захващам сигурно точката за теглене.
3. Трябва да контролирам пилота и да се налагам при избора на метод за преодоляване на препятствията.

Като бонус си отбелязвам, че дори и най-коравите и опитни екипажи не са безгрешни и застраховани от технически проблеми.



ТЕОДОРА: Малайзия е удивителна за off-road. Последните три специални етапа са само на няколко метра един от друг, а предоставят коренно различни терени, като цвят, релеф и повърхност. Всичко това е естествено, както природата го е създала, а сякаш сме в различни географски области.



ПЕТЪР: Оглеждаме набързо джипа, измиваме се криво-ляво и след час с помощта на полицейски ескорт дългата колона поема към Лагер 1.



ПЕТЪР: Пътуваме заедно в нашата Toyota. През цялото време по пътя споделям с останалите от българския отбор впечатленията си от днешното представяне. Всеки един от тях пък се надпреварва да ми разказва за различни преживявания.





ТЕОДОРА: Градският пейзаж неусетно остава зад нас. През палмови плантации навлизаме в подстъпите на джунглата. Водата вече е навсякъде около нас. Наводненията са доста сериозни. Прогнозите предвещават силни дъждове.



Преминаваме през портата на национален парк и навлизаме в дъждовната гора. Проблемите започват още на метри след портата. Стигаме до малък ручей, който дори първият автомобил не успява да премине. Трябва да се направи импровизиран мост. Чакаме доста време, а започва да се мръква. Короните на дърветата са високи, защото се борят за светлина и мракът започва да настъпва много бързо, още преди залез. Вместо да чакаме в колона по един преминаването на водещия автомобил, се връщаме, за да потърсим друг път.



Представям си, че ще има нещо като голямо равно или почти рано място, където всички ще разположим тентите и леглата си. Така и не стигаме до мястото, определено от организаторите за Campsite 1.



Пръсваме се и на малки групи и заемаме на практика всички възможни места за паркиране и връзване на тенти. Стигаме до мястото, където са се разположили медиите и маршалите. Решаваме да се настаним там. Един от организаторите ни посреща и ни спира. Донякъде на шега, донякъде сериозно ни обяснява, че това не е лагера за състезатели. Малайзиецът едва ли предполага, че при нас ситуацията е доста изнервена, защото сме решили да бивакуваме в джунглата с парче неподходящ найлон и 20 метра връзки за обувки.

Борим се с изграждането на българския лагер по тъмно, под неописуемо силен дъжд и вятър и за съжаление съвсем предвидимо напрежение. Знаете приказката за сговорната дружина. Е, в нашия случай слепи ги ражда. Криво-ляво закрепваме найлона под някакъв наклон във формата на „гащите на Софиянски“ (справка Централна гара в София).



Под несигурната тента схемата за настаняване е следната: първо се опъват походните легла и след това от водонепромокаемите чанти се вади вече влажния багаж. Всяко нещо, извадено от чантите, започва на секундата да поема вода. Понасям леко несгоди и трудности, но не и безсмислени разправии. Не ми се отразяват добре. Ивайло е решил, че малайзиецът ни е забавил фатално и умишлено и затова бивакът ни е толкова зле организиран. Заканва се, че въпросният човек ще спи в реката, а той в неговото легло. Петър е толкова изморен, че дори не се опитва да го спре. В резултат на създадената ситуация успявам да заключа Toyota-та с ключовете на таблото. За щастие багажникът не е бил добре затворен и влизам през него. Добре, че силата на дъжда заглушава част от думите и помислите, които се вихрят в пространството. Като за капак тентата вече започна да пропуска вода. Абсолютно невъзможно е в тази среда да запалим огън и това действа доста демотивиращо. Няма начин да се стоплиш и да запазиш нещо сухо. Сега се сетих защо в багажа, който подготвяхме за тук, отделихме особено внимание и място за различни помощни средства за запалване на лагерен огън.



Като за първа вечер решаваме набързо да хапнем и пробваме храната, която получихме при регистрацията в Куала Лумпур. Супи с нудели и още нещо, което е напълно без значение, защото лютият им вкус убива всичко останало. Налага ни се често да преправяме тентата, защото не разполагаме с никакви колчета и сме я вързали импровизирано за дървета и храсти.

Петър ни предупреждава, че вече не сме върха на хранителната верига и трябва внимателно да се оглеждаме и да премисляме действията си.
Същата вечер чуваме и първите падащи дървета. Въздишка и грохот. Въпреки, че огледахме внимателно мястото, където разположихме бивака си, в нощта е стряскащо да чуеш такъв шум. Звуците в джунглата са surround и в първия момент не можеш да локализираш източника им.
По-студено е от очакванията ни. Това е заради проливните дъждове, които охлаждат въздуха. Изморени от този дълъг и тежък ден всички неусетно заспиваме.

Този репортаж достига до вас благодарение на Киров АД, Kirov High End, Snake, 2R, Gladiator Offroad-Technik, Lucky Bansko, Extreme Sport, Off-Road.bg, Offroad-Bulgaria.com, Camouflage.bg. Следва продължение.

[sergej]

От: Български отбор на RAINFOREST CHALLENGE 2013

Уникално !!!!

[bochkata]

От: Български отбор на RAINFOREST CHALLENGE 2013

Благодаря за споделянето!
С нетърпение чакам продължението!

[Марто (Мартин Христов)]

От: Български отбор на RAINFOREST CHALLENGE 2013

Крайно време е и в България да се правят състезания и трасета, които трябва да се "четат" от навигатора и той да е този, който "води хорото", а не да се вози като куфар и да се гледа на него, като на "селския разсилен". Миналата година на офроуд фестивала опитахме точно това (не успяхме да се справим напълно), но болшинството не успяха да го разберат - тук на този спорт все още се гледа като на "чист сеир", а всъщност той е за умни и съобразителни хора...

[slatanic]

От: Български отбор на RAINFOREST CHALLENGE 2013

Добре казано Марто.А относно разказа то там просто нямам думи.Евала за което.