Мотокрос на нациите 2007

[sl.daskalov]

До: Мотокрос на нациите 2007

Аз пък не виждам какво толкова се чудите

У дома и стените помагат. Състезанието се проведе на писта на която всеки от американците е правил поне по едно състезание тази година, предвид че имаха кръг от шампионата там. То пък оставаше и да не спечелят.

Що се отнася до моя милост - уви, не успях да се замъкна там. До последният момент се надявах, но от миналия петък се промени йерархията в къщи, и не решавам вече аз кога и къде ще ходя, а голямата шефка (приложена снимка), и ми наложиха вето. За момента не губя надежда, казаха ми че след някое и друго десетилетие пак ще мога да си правя каквото си искам

Честито Goblin! Да ти е жива и здрава щерката, и да я слушаш ей!

[Димитър]

До: Мотокрос на нациите 2007

...Що се отнася до моя милост - уви, не успях да се замъкна там. До последният момент се надявах, но от миналия петък се промени йерархията в къщи, и не решавам вече аз кога и къде ще ходя, а голямата шефка (приложена снимка), и ми наложиха вето. За момента не губя надежда, казаха ми че след някое и друго десетилетие пак ще мога да си правя каквото си искам

Браво!! Честито!! Да ти е жива и здрава!!

А за това че след някое и друго десетилетие ще можеш да си правиш каквото искаш .... хихи... надявай се

[Chinela]

До: Мотокрос на нациите 2007

Колега, честито и от мен да ти е жива и здрава и дано господ да те дари със зет ендураджия

[Жоро Хаджиев]

До: Мотокрос на нациите 2007

Иване, недей така му мисли лошото на човека !

Току-що гледах първвото филмче, за което благодаря на Краси!
Ми той Рикиту все едно, че кара сам за кеф.
Ега ти превъзходство, няма две мнения !

[Goblin]

До: Мотокрос на нациите 2007

Мерси на всички

[Goblin]

До: Мотокрос на нациите 2007

По-добре късно отколкото никога, малко преводче от един чужд сайт. Взех го от кросаджийският форум, зер нали тъка на два стана

*********************************
Отборът на САЩ се наложи на 2007 Red Bull FIM Motocross des Nations.
Водени от Рики Кармайкъл, който постигна позиции 3-1 и с поддръжката на Райън Вилопото (1-1) и Тим Фери (4-2), домакините се представиха невероятно добре. В общото класиране щатският отбор спечели осем точки, Франция бе втора с 34, а Белгия трета с 36 точки.

Прологът в неделя пред 40000 зрители започна с МХ1 и МХ2 заедно, и бе показателен как ще протече остатъка от деня. Райън Вилопото поведе от началото и просто остави останалите на място. С Рики Кармайкъл, капитана на отбора, бе по-трудно - след падане в първата обиколка му се наложи да се изкатери в класацията място по място, като до края на състезанието успя да мине всички освен съотборника си Вилопото и Чад Рийд.

Във вторият манш бяха пуснати заедно категориите МХ2 и Отвореният клас (Open). В това състезание Вилопото отново поведе, докато Тим Фери падна в началото, и също като Кармайкъл в предишния манш малко по малко се изкатери до четвърта позиция. Вилопото отново постигна победата с лекота и по този начин взе първо място в индивидуалното класиране, ставайки мимоходом и първият МХ2 състезател спечелил общото индивидуално класиране.

Последният манш събра заедно МХ1 и Open категориите, и този път и Кармайкък и Фери бяха безпощадни, намествайки се респективно на първо и второ място, и оставайки така до финала. Световният шампион в МХ1 Стив Рамон им се опъна за малко, водейки битка първо с Фери, после с АМА шампиона Грант Лангстън (който също се изкачи в класирането след лош старт). В крайна сметка Лангстън успя да мине Рамон в последната обиколка, успявайки да му вземе третото място.


Рики Кармайкъл:
"Хич не си улесних живота. Карах добре, но ми беше трудно - причината е че трябваше да дойда по-подготвен. Постарах се все пак, а и другите се потрудиха. Тим си скъса задника от каране, и мога да кажа само добро по въпроса. Райън спечели и двата манша в които учавства, и много се радвам за постижението му. Тим ме пусна по вътрешната линия във втория манш и успях да излезна пръв преди първия завой. В първия манш стартирах добре, но на втория завой двама заковаха пред мен, спрях, и някой се удари в мен, при което ми изгасна мотора. Докато запаля, и първите бяха вече далеч. Захапах яко камшика и започнах да наваксвам. Доста дълго ми се видя това състезание - да си призная, мислех си че ще се добера до втора позиция, но Рийд си удържа геройски второто място, а и не ми помогна това че при наваксването не се щадих и накрая бях доста уморен. Виждах че ще е трудно да се изкача в класирането, но все пак се надявах на второ място. Но така или иначе, знаех че Вилопото е пръв, и че водим в класацията.

Първо искам да поздравя Тими - добра работа свърши. Напоследък се изговориха доста лайна по негов адрес - интригите и злите езици са част от мотокроса която никак няма ми липсва като се оттегля. Хората казват че човек е толкова добър, колкото му е добър резултата в последното състезание, но за Тими ще запомня че ме би без проблем на тази писта преди няколко години. Мисля че в общи линии натрихме носовете на всичките. Райън пък изуми всички. Кайроли може да е световен шампион, но той не се състезава в нашия шампионат, и нашите момчета взеха повече от минута преднина пред третия. Кайроли е много добър състезател, но тук темпото е различно - когато се състезаваш с бързи състезатели, ставаш по-бърз. Мисля че Вилопото изплаши всички до смърт, и с право, понеже той е специален. Аз лично не бях в най-добра форма и искам да се извиня на отбора - направих всичко по силите си, но като нищо можеха и да загубят заради мен.

Това е последното състезание в което се очаква някакъв резултат от мен. Остават ми US Open и Bercy. Програмата ми беше доста натоварена тази година, но трябва да си призная че вече не мога да следвам ритъма на тия младежи. Поради което още повече се гордея с отбора си днес.

Мисля че зарадвахме и европейската и американската публика, мисля че това е първото състезание след 11 Септември 2001 в което да се чувствам като в доброто старо време по времето на Роже Дьо Костер и Дейвид Бейли, и се радвам че съм допринесъл.

Малко ме стегна гърлото на подиума, беше великолепна победа, единственият път когато съм се чувствал така беше във Франция през 2000 когато спечелихме, и ни бе простено че си поплакахме. И този път е същото, винаги е приятно да затапиш злите езици. Знам че доста критикувах тази писта по време на националния шампионат, но тогава това беше мнението ми и не можех да го премълча. Сега пистата е в много по-добро състояние, не знам кой я е правил но се нуждаеше от подобрения, и се радвам че подобренията са налице и че са на ниво. В събота пистата беше много по-добра."


Райън Вилопото:

"Тръгнах от вътрешната страна на решетката в първия манш, и безпроблемно взех холшота (първа позиция преди първия завой), и се чудех къде се губи Рики. Мислех си че ще се гоним за първо и второ място. Набрах преднина, и не пуснах газта до края на манша. Минах през старт/финала, през тройните бабуни, и се набих в някакъв тип който беше паднал. Заклещих се в него, забавих се и малко си вдигнах кръвното. Доста ми помогна това че имах може би най-добре подготвения мотор на трасето. По-лесно се впускаш в импровизации и наваксвания когато знаеш че разчиташ на солиден отбор. Добрият старт също помогна. Миналата година ми беше първо състезание на MXDN, и не можех да се отпусна така както сега. Друго си е когато се състезаваш на собствен терен. Много ме е яд че Бен се нарани, мразя да виждам контузии."

Тим Фери:

"Паднах, добре че не ме прегазиха. Оправих си спирачката и продължих. Опитах се да задмина максимален брой конкуренти, и следвах съвета на Рики - "не падай !". Карах комфортно и спокойно. Във втория манш знаех че Рики е пръв, и гледах да се закрепя втори. Рамон е много добър в завой, но и аз съм добър в завой, тъй че беше трудно да го мина, но и на него беше трудно да ме удържи. Отпуснах се, успокоих се и го минах. Не съм чел какви критики са писани преди това по мой адрес, и в случая не ме интересува, тук успехът е отборен.

Спечелих си категорията, по-добро от това не мога да направя на настоящия етап. Мой шанс беше че Джеймс Стюарт се контузи. Радвам се че учавствах - беше ми тежко да гледам белгийците как печелят през 2003, тъй че беше важно да спечелим сега. Знаех че ще сме силни, но не очаквах Райън да скрие топката на всички по този начин. Вече виждаме в кого е бъдещето, а и беше приятно да учавствам в последното състезание на Рики."

Общо класиране (по-малкият брой точки означава по-добър резултат)

1. Team USA 8pts

2. Team France 34pts

3. Team Belgium 35pts

4. Team Italy 57pts

5. Team GB 63pts

6. Team Spain 68pts

7. Team Japan 77pts

8. Team Switzerland 84pts

9. Team Germany 89pts

10. Team Canada 90pts

MX1 класиране (класиране в първи манш - класиране втори манш = общо)

1. Ricky Carmichael 3-1 = 4

2. Steve Ramon 8-4 =12

3. Tanel Leok 7-5 = 12

4. David Philippaerts 6-6 = 12

5. Seb Pourcel 4-9 = 13

6. Billy Mackenzie 11-8 = 19

7. Julian Bill 12-10 = 22

8. Grant Langston 22-3 = 25

9. Jean Roy 17-15 = 33

10. Jonathan Barragan 5-31 = 36

MX2 класиране

1. Ryan Villopoto 1-1 = 2

2. Tommy Searle 9-3 = 12

3. Nicolas Aubin 10-6 = 16

4. Carlos Campano 14-7 = 21

5. Colton Facciotti 16-12 = 28

Open classifications

1. Tim Ferry 4-2 = 6

2. Ken De Dycker 2-11 = 13

3. Yoshi Atsuta 8-7 = 15

4. Pierre Renet 5-14 = 19

5. Marcus Schiffer 11-17 = 28

Челна десетка, индивидуално класиране

1. Villopoto 2pts (за пръв път състезател в МХ2 печели тази категория)

2. Carmichael 4pts

3. Ferry 6pts

4. Searle 12pts

5. Ramon 12pts

6. Leok 12pts

7. Philippaerts 12pts

8. Pourcel 13pts

9. De Dycker 13pts

10. Aubin 16pts

11. Mackenzie 19pts