До: Благодаря, Колеги, за новите ми гуми!
При 90км/ч, на Марианка километражът показва 80.
					При 90км/ч, на Марианка километражът показва 80.
							
						





							
						






























 
 
 

))
(гадост неземна, не го пожелавам на никой). Та не отидох в Банско, но пък понеже съм казала мъжка приказка и "жива или мъртва" трябваше да отида на яз.Въча......... събота сутрин запалих трактора (Ферозата на име Мърляча) и газ към яз.Въча. Там работата кипи, лодките препълнени с чували, контейнера ще се пръсне по шевовете и т.н., а аз не мога да вляза в лодките защото ме болят шиб***те бъбреци. Но, веднага ми намират тайна мисия - сложната задача да разходя малкият Ясен, с цел следобеден сън. Как да откажа, той е такъв симпатяга....Преди да ме пратят на мисия обаче, таткото на Ясен (Светльо - skitnik) ми оглежда ферозата... и вика "А, ти със секретни гайки ли си на гумите? Я да видя какъв ти е секретния ключ? А, ама той в жапката ти стои, и т.н. замазванкиии". 
 
 Че аз откъде да знам, аз слушам само "Контейнера е пълен на 90%. Докарайте чували. Я пуснете цигари и т.н." Минават 2 часа, Ясен спи като пън, а аз изминах километри вече 
 И викам да се връщаааааам. Пресрещат ме уж да си прибират Ясен с джипа и да ходим на разходка до паметника, а през това време се сменят гуми и правят пакости онея ми ти багабонти, докато на мен ми замазват очите. Готови са явно и казват по станцията "Светльо къде си? Докарай въжето" - явно аз съм била "въжето" връщаме се и аз виждам, че ферозата ми е преместена, ключовете са в мен и помислих, че са я издърпали с въже или са нарисували някоя глупост знам ли някой по-черен хумор офроудърски. Приближавам се с бойна стъпка и репликата "Абе как сте ми преместили колата и защо?" и започват да ми святкат фотоапарати във физиономията и всички гледат нахилени пред ферозата - поглеждам аз някво накъсано готварско фолио и клонки и трънки (т'ва било украса хахаха), сложили ги по гумите и прозорците. Гледам Ферозата качена на 2 гуми (тези които са свалили) и е с алуминиевите ми джанти, с които съм услужила на някой си и е НЯКАКСИ МНОГО ВИСОКА И ХУБАВА 

. Тук вече виждам новите гуми (кобри) и няква камера ми се забучва в лицето. Коленете и ръцете ми се разтрепераха толкова, че мислех че ще припадна - подпрях се на джипа зад мен и скръстих ръце и питах нещо от сорта "Тези гуми за мен ли са?" чух нещо от сорта "НЕ, сложихме ги за малко, за да ти наснимаме опулената физиономия и си ги вземаме." Хахаха после не помня какво се случи.... исках да прегърна всички наведнъж. Надявам се, че съм казала Благодаря - ако не съм го казвам за пореден път тук - БЛАГОДАРЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯ, КРАЙ!!! 
							
						

							
						
							
						В момента има 1 потребители онлайн. 0 потребители и 1 гости.
Най-много потребители онлайн 8,787 в 17:37 на 21-06-23.
Коментар