До: Идиотски катастрофи
вдигна се едно 2-3 метра във въздуха падна на крака и взе да бяга



) чудно двутонен мерцедес движещ се с 60 та е толкова трудно забележим.....казвах му на татко да не взима кола с такъв "стелт" цвят ама той-"добре си му е цвета...."
... за к'во да викаме КАТ ???
... за к'во да викаме КАТ ???
... за к'во да викаме КАТ ???
... за к'во да викаме КАТ ???
. Бяхме вече на равното, когато почуствах че левият ми крак започва да се схваща. Не ми се смейте, на Лагуните съединителя дори и нов да е, пак си е доволно тежичък. Та както бях на първа, с натиснат съединител, решавам да си поизпъна малко крака и да се наместя по-удобно на седалката. Явно съм си изкривил малко крака, защото изведнъж педала се изплъзна и колата подскочи напред. И, естествено, фраснах Полото. От удара то подскочи на около 30-ина сантиметра напред, та чак видях как главите на двете мацки се люшват силно назад. Рекох си ... стана тя, каквато стана. Сега разправии, КАТ, вадене на портфейли... и тоя дъжд, отиде ми деня! Хубаво, ама гледам че тия нито спряха, нито отбиха, само малко забавиха и.... си продължиха. Викам си... ми продължавам и аз, може някъде по-нататък да спрем и да се разберем. Ама така и не спряха никъде. Надолу след Владая движението се поотпуши и ги задминах. От удара бронята на Полото беше спукана на две, през средата, това само успях да видя. През целия път към къщи си мислех колко ли ще се изръся за фарове, броня..., но никъде не спрях да погледна. Каквото и да е станало, станало е. Вече като паркирах пред нас излизам със свито сърце да видя какви са пораженията... нищо! А удара си беше доволно силен. Само съвсем леки драскотини по декоративната решетка. И те така.
. Идваме от Спортната палата към Попа и надясно по Патриарха. На Попа, както и до ден днешен, преминаването по релсите си беше преживяване, особено ако си с по-висока скорост и без нито един здрав амортисьор. А тогава освен всичко друго беше и паваж. Абе направи ми впечатление че Москвето нещо много дрънчи, не е като друг път, ама не се обаждам. И на Попа, няколко метра след релсите Ковровеца изхърка и... спря. Шофьора рече "баф маа му, кво ти стана пак ся!?" Баща ми се обажда " да не е пак делкото!?" "Не бе, нещо съединителя ли, скоростите ли, ба ли му мамата!?" "Ми... да бутаме!?" " Миии... давай да бутаме!" Слизаме всички, бутаме, дойдоха и 1-2 от зяпачите, ама Ковровеца едвам помръдва, само като че ли нещо стърже долу по паветата. Някой се обади: "бе кво е това под колата, вода ли е, масло ли е!?" Дигаме капака и... двигателя паднал на земята!


В момента има 1 потребители онлайн. 0 потребители и 1 гости.
Най-много потребители онлайн 8,787 в 17:37 на 21-06-23.
Коментар