Обява

Свий
Няма добавени обяви.

Само за 29 г. и нагоре (спомени от миналото)

Свий
Това е залепена тема.
X
X
 
  • Филтър
  • Час
  • Покажи
Изчисти всичко
нови мнения

  • От: Само за 29 г. и нагоре (спомени от миналото)




    "Шмайзер"-ът още седи [emoji2]

    Тръбата е месингова мисля и се крадеше от Рудметал/Металснаб. Фунийки от списание "Советски съюз" май, гланцирано супер. На върховете кале и карфици.

    TT
    Hyundai Tucson JM 2.0 CRDI 4WD

    Коментар


    • От: Само за 29 г. и нагоре (спомени от миналото)

      И аз имам два подобни шмайзера със пластмасова и стоманена тръба, на съхранение при директорката на 96 то соу.... Така и никой от наще не пожела да бере срама и да ми ги прибере макар и да си ядях честно боя след родителските срещи....
      0-

      Коментар


      • От: Само за 29 г. и нагоре (спомени от миналото)

        Първоначално публикуван от davc Преглед на мнение
        Ти пък - да не би да се имаш нещо уникален!
        Ми не - цялото ми обкръжение бяха такива. След като попаднах в армията с изненада установих, че на някой трябва да им се обяснява какво е експлозив и как да гръмне само когато ние искаме.

        Коментар


        • От: Само за 29 г. и нагоре (спомени от миналото)

          Е сега вълшебната смеска оловен миниум и бронз на прах я знаехме всички родени през 80 те, поне тези дето израснахме сред компанията на връсници навън...
          0-

          Коментар


          • От: Само за 29 г. и нагоре (спомени от миналото)

            Първоначално публикуван от badboy86 Преглед на мнение
            Е сега вълшебната смеска оловен миниум и бронз на прах я знаехме всички родени през 80 те, поне тези дето израснахме сред компанията на връсници навън...
            Помня лошия идеЙ, осенил един приятел, да си мушне такава бомбичка отпред в гащите и да отиде на мач, с цел да я метне на терена. "Щото охраната не препипва там" - каза...
            "An appeaser is one who feeds a crocodile, hoping it will eat him last." Winston Churchill

            Коментар


            • От: Само за 29 г. и нагоре (спомени от миналото)

              Първоначално публикуван от bilbo27 Преглед на мнение
              [IMG]...Фунийки от списание "Советски съюз" май, гланцирано супер. На върховете кале и карфици...
              Фунийките бяха от списание "Жената днес" и без кале и карфици!!! Имаше си и строги правила в тази игра, или в нашТа махала беше така. Ако уцелиш някой над раменете, просто отпадаш от играта. А докато свърши минаваше доста време, защото бяхме много момчета и на никой не му се седеше отстрани да гледа и да върти фунийки за следващата игра. Така поне си пазихме очите донякъде. Играехме по строежи, или стари къщи на които им предстоеше бутане. Играта на фунийки беше много готина
              Only after the last tree has been cut down,
              Only after the last river has been poisoned,
              Only after the last fish has been caught,
              Only then will you find that money cannot be eaten.

              Коментар


              • От: Само за 29 г. и нагоре (спомени от миналото)

                Първоначално публикуван от Bogoljub Gagic Преглед на мнение
                Помня лошия идея, осенил един приятел, да си мушне такава бомбичка отпред в гащите и да отиде на мач, с цел да я метне на терена. "Щото охраната не препипва там" - каза...
                Има и по лоша идея, ние бъркахме сместа на котлона за да изсъхне и да няма празно при бомбандировката.... Да не говорим че веднъж Жоре острото си метна фаса вътре за да впечатли една пеперудка от квартала... Още помня как 17 човека се изнесохме за по малко от две секунди от една барака през прозореца заедно с дограмата, а на готвача само зъбите и очите му се белееха, но нямаше изгаряния само беше опушен.... Това от близо две кила смеска
                0-

                Коментар


                • От: Само за 29 г. и нагоре (спомени от миналото)

                  Вълшебната смес (бял бронз + минум) я бърках твърдо след достигане на полигона, където ще се гърми. Докато се носи в два различни джоба, не гърми никога. А беше една от най-лесно гърмящите след смесване.

                  Също за фунийки с лепило или карфици, използване по време на игра, следваше набиване на канчето. Понякога твърде нелюбезно. Какво да се прави? Квартала ми беше пролетарски и ние се гордеехме с това!

                  Коментар


                  • От: Само за 29 г. и нагоре (спомени от миналото)

                    Първоначално публикуван от badboy86 Преглед на мнение
                    ...ние бъркахме сместа на котлона за да изсъхне...
                    Това е при ползване на "течен бронз"? Щото се намираше, макар и по-трудно, сух на прах.
                    "An appeaser is one who feeds a crocodile, hoping it will eat him last." Winston Churchill

                    Коментар


                    • От: Само за 29 г. и нагоре (спомени от миналото)

                      При сух колега течия не ставаше.... Като се замисля сега ми се разтреперват та....те ама тогава...
                      0-

                      Коментар


                      • От: Само за 29 г. и нагоре (спомени от миналото)

                        Първоначално публикуван от badboy86 Преглед на мнение
                        При сух колега течия не ставаше.... Като се замисля сега ми се разтреперват та....те ама тогава...
                        Сушили сте суха смес? Пачэму?
                        "An appeaser is one who feeds a crocodile, hoping it will eat him last." Winston Churchill

                        Коментар


                        • От: Само за 29 г. и нагоре (спомени от миналото)

                          Първоначално публикуван от Bogoljub Gagic Преглед на мнение
                          Най-хубавите тръби за фунийки бяха... стъклени. Крадяха се от магазините за лабораторна стъклария, по-скоро направо се взимаха от изхвърлените зад магазина в някакъв специален контейнер, не обикновена кофа за боклук. Естествено, здраво се увиваха отвън с лейкопласт или изолирбанд и след това се "монтираха на приклада".
                          Двуцевка от дръжки на подочистачки. Никой не ми излизаше на открит бой. Сред трофеите 3 врабчета и две спукани глави...и нито едно око пу, пу,пу.
                          Това което ни липсва ни кара да мечтаем.

                          Коментар


                          • От: Само за 29 г. и нагоре (спомени от миналото)

                            Първоначално публикуван от agogov Преглед на мнение
                            Двуцевка от дръжки на подочистачки. Никой не ми излизаше на открит бой. Сред трофеите 3 врабчета и две спукани глави...и нито едно око пу, пу,пу.
                            Първоначално публикуван от Alexr Преглед на мнение
                            Вълшебната смес (бял бронз + минум) я бърках твърдо след достигане на полигона, където ще се гърми. Докато се носи в два различни джоба, не гърми никога. А беше една от най-лесно гърмящите след смесване.

                            Също за фунийки с лепило или карфици, използване по време на игра, следваше набиване на канчето. Понякога твърде нелюбезно. Какво да се прави? Квартала ми беше пролетарски и ние се гордеехме с това!
                            Към сместа добавяхме няколко речни камъчета, дето правят искри, викахме им живак. Вероятно кварц някакъв бял и много твърд камък. При удар гърмеше.


                            ПП 2в1 мнение не ми се получи....
                            Това което ни липсва ни кара да мечтаем.

                            Коментар


                            • От: Само за 29 г. и нагоре (спомени от миналото)

                              Първоначално публикуван от Bogoljub Gagic Преглед на мнение
                              Сушили сте суха смес? Пачэму?
                              Понеже иначе искрите от камъчетата явно не бяха достатучно за да гръмне и матряла ходеше зян... След 5 минути на слаб огън ставаше барут...и като се омоташе стегнато с изолирбант няма днешна пиратка с тая сила... Пък и шрапнели хвърчаха...
                              0-

                              Коментар


                              • От: Само за 29 г. и нагоре (спомени от миналото)

                                Калиев перманганат се купуваше от аптеката. Батковците ме бяха научили да казвам, че е нещо за кокошките. Не знам за какво и по колко се дава на кокошки, но аз купувах редовно и направо индустриални количества. Като влезех и аптекарката директно ме питаше "Пак ли кокошките?". Познаваше нашите и много добре знаеше, че нямаме кокошки...
                                Прави каквото трябва, пък да става каквото ще!

                                Коментар

                                Активност за темата

                                Свий

                                Тук са 3 потребители онлайн. 1 потребители и 2 гости.

                                Най-много потребители онлайн 8,787 в 16:37 на 21-06-23.

                                Зареждам...
                                X