Само за 29 г. и нагоре (спомени от миналото)

[Bogoljub Gagic]

От: Само за 29 г. и нагоре (спомени от миналото)

Но ще ти дам друг пример - искаш да тренираш нещо - отиваш на стадиона, говориш с треньора и тренираш. За да не се случи, родителите ти трябваше да ти забранят, а не да плащат такси като сега. Ама пак не е от строя - държавна политика се нарича.

И те взима треньорът и след десетина тренировки ти заявява, че понеже не ставаш за олимпийска надежда, те изгонва.

[agogov]

От: Само за 29 г. и нагоре (спомени от миналото)

Спарки, красиво си разбил мнението ми. Евала за труда!

[sparkybg]

От: Само за 29 г. и нагоре (спомени от миналото)

И те взима треньорът и след десетина тренировки ти заявява, че понеже не ставаш за олимпийска надежда, те изгонва.

90% от трениращите никога не са имали амбиции за олимпийски надежди, пък и не е като да нямаше избор и на спортове, и на треньори. В класа ми почти нямаше съученици, дето да не тренират нещо. Нали се сещаш че няма как от 30 деца всичките да са олимпийски надежди.

Поне в колективните спортове до ниво юноши младша възраст такива простотии не е имало. Поне не във волейбола в ЦСКА и Септември по-късно. Че и купони за училищния стол осигуряваха, без пари. По 2 спортни лагера годишно минимум и други подобни, пак без пари. А не съм бил нищо особено като дадености и възможности, както и доста други. И амбиции особени не помня да съм демонстрирал.

[Bogoljub Gagic]

От: Само за 29 г. и нагоре (спомени от миналото)

90% от трениращите никога не са имали амбиции за олимпийски надежди, пък и не е като да нямаше избор и на спортове, и на треньори. В класа ми почти нямаше съученици, дето да не тренират нещо. Нали се сещаш че няма как от 30 деца всичките да са олимпийски надежди.

Поне в колективните спортове до ниво юноши младша възраст такива простотии не е имало. Поне не във волейбола в ЦСКА и Септември по-късно. Че и купони за училищния стол осигуряваха, без пари. По 2 спортни лагера годишно минимум и други подобни, пак без пари. А не съм бил нищо особено като дадености и възможности, както и доста други. И амбиции особени не помня да съм демонстрирал.

Трябва да си му от някаква полза на тоя треньор, щом не си плащаш за тренировките - поне за междуучилищни състезания, да отчита актив в "социалистическото съревнование". Общински "спартакиади" се правеха, например между Ленински, Кирковски, Димитровски и прочие райони в столицата и трябваха "шампиони" на това ниво поне. В най-добрия случай те "мести" - от спортна гимнастика във вдигане на тежести "щото имаш тежки кокали" , от джудо в борба и т.н. Но от някои спортове (напр. хокей) няма къде да те прати (определено не пращаха във фигурно пързаляне ) просто ти казва от утре да не идваш на тренировки и толкоз.

[davc]

От: Само за 29 г. и нагоре (спомени от миналото)

90% от трениращите никога не са имали амбиции за олимпийски надежди...

Амбициите (или липсата им) на трениращите, никога никого не са интересували и не са имали значение, освен евентуално за самите тях. Виж, на треньорите амбициите бяха точно такива. Още една принципна разлика с днес - плащаш си, за да играеш каквото си искаш, с каквато си искаш цел, в центъра на процеса си и задаваш линията му. Всъщност, безплатно никога нищо не е имало, разликата е че днес това е директно, като това дава възможност да заемеш позицията, която ти се полага като на плащащ.

[sparkybg]

От: Само за 29 г. и нагоре (спомени от миналото)

Амбициите (или липсата им) на трениращите, никога никого не са интересували и не са имали значение, освен евентуално за самите тях. Виж, на треньорите амбициите бяха точно такива.

Е явно 6 години съм тренирал на луната при марсиански треньори.

Относно спартакиадите и състезанията на ниво "квартали", "градски" и от сорта, по мое време тръгваха от училищните отбори, където ги имаше, и чак после се омешваха с местните отбори (по мое време в моя район Люлин, Славия, Левски, ЦСКА и Септември). Бил съм и от двете страни на "барикадата". Естествено в общия случай училищните, класирали се за по-нагоре (един или 2 отбора, ако помня добре), още на първи мач от "финалите" бяха отупвани набързо от клубните отбори, ама не това е важното. От обкръжението ми почти нямаше нетрениращи нещо.

Още една принципна разлика с днес - плащаш си, за да играеш каквото си искаш, с каквато си искаш цел, в центъра на процеса си и задаваш линията му.

Само дето има доволно количество родители, на които тоя разход режи, при това не малко.

Всъщност, безплатно никога нищо не е имало

Горе уточних - нарича се държавна плитика. То безплатно даже и сиренцето в капана не е.

Всъщност може и да се окаже безплатно, ако се пести от здравни разходи в следствие на затлъстяване, дрогиране, наливане с енергийни напитки по кафенетата и пред компютъра и други безделности от сорта. А и разходите за това поне до възрастовата граница "юноши младша" (не знам сега как се водят), където именно е най-ползотворно, съвсем не са толкова непосилни, даже и за по-бедни от нас държави.

[davc]

От: Само за 29 г. и нагоре (спомени от миналото)

Е явно 6 години съм тренирал на луната при марсиански треньори.

Откъде е явно! Поне в казаното от мен (защото персонално ми отговаряш).

[Bogoljub Gagic]

От: Само за 29 г. и нагоре (спомени от миналото)

Точно пък за спортни игри и колективни спортове треньорът си избира кои да са му в отбора. Дебеланковци не играеха в училищния отбор по хандбал, нито по баскетбол. А имаше такива и може би "сърцето им е било в баскетбола", ама никой не им е дал да тренират. В гимназията имах дребен на ръст съученик, доста жилав и енергичен - умираше си да играе баскетбол, щото някой му беше внушил, че "така ще порасне". Отделно колекционираше картинки на някакви НБА-звезди, за които никой не беше чувал по онова време, знаеше всичко за актуалното състоянние на световните състезания по баскетбол - еми, изобщо не го допуснаха в отбора, казаха му да избира да представлява училището или в спортна гимнастика или в лека атлетика и "Чао!".

[sparkybg]

От: Само за 29 г. и нагоре (спомени от миналото)

Ми не е имало гонени, и не е имало чанч на всяка цена. Имаше нормативи за покриване, които съвсем не бяха нещо непостижимо и в общи линии всички ги минавахме без особен зор.

Няма клубен требьор без амбиции, но и нещата изобщо не са били по начина, по който ги описвате, поне от това, което аз съм видял. Да, имаше местенца, до които за да се докопаш наистина трябваше да ставаш за нещо, но да тренираш каквото искаш никога не е било проблем.

[Ясен]

От: Само за 29 г. и нагоре (спомени от миналото)

...
Всъщност може и да се окаже безплатно, ако се пести от здравни разходи в следствие на затлъстяване, дрогиране, наливане с енергийни напитки по кафенетата и пред компютъра и други безделности от сорта.

За съжаление, точно оттам не пести, ама никак. Няма изобщо да почвам от темата къде се зароди и утвърди у нас цяло едно поколение престъпници и защо събирателното им название беше свързано с 2-3 конкретни спорта.

Това дето се нарича държавна политика по същество е намеса в решенията на хората и води всички логични последствия. А в семейството си имам двама на практика инвалидизирани от "масовия спорт с амбиции".

[turtey]

От: Само за 29 г. и нагоре (спомени от миналото)

Атнасительна. Аз като лапещак исках да тренирам карате. Да обяснявам ли защо не се получи?

[sparkybg]

От: Само за 29 г. и нагоре (спомени от миналото)

Точно пък за спортни игри и колективни спортове треньорът си избира кои да са му в отбора.

Кой да е в отбора и кой тренира с отбора са 2 различни неща, обаче.

За другото - поинтересувай се за биографията на Верка Стоянова например. Много ясно че като нямаш дадености трябва да компенсираш с друго, ако можеш.

Сега, кинта и двайсе баскетболист няма как да стане по съвсем естествени причини, освен ако не скачаш по метър и пе'есе, което трудно се получава. И на мен ми се е искало да се мятам като тия в спортната гимнастика, но съм бил съвсем наясно че няма как да се случи.

[sparkybg]

От: Само за 29 г. и нагоре (спомени от миналото)

Това дето се нарича държавна политика по същество е намеса в решенията на хората

Я пак? Някой някого е вкарал насила в залата? Иде реч за достъпност, не за нещо друго.

А в семейството си имам двама на практика инвалидизирани от "масовия спорт с амбиции".

Заради чии амбиции, треньорските или техните лични?

[Ясен]

От: Само за 29 г. и нагоре (спомени от миналото)

Я пак? Някой някого е вкарал насила в залата?

За съжаление точно такъв спомен имам и за себе си, и за един от братята си.

[Чавдар (V93)]

От: Само за 29 г. и нагоре (спомени от миналото)

За съжаление, точно оттам не пести, ама никак. Няма изобщо да почвам от темата къде се зароди и утвърди у нас цяло едно поколение престъпници и защо събирателното им название беше свързано с 2-3 конкретни спорта.

Това дето се нарича държавна политика по същество е намеса в решенията на хората и води всички логични последствия. А в семейството си имам двама на практика инвалидизирани от "масовия спорт с амбиции".

Нещо май си омешал масовия спорт със спортните училища, които имаха насоченост към т.нар. "високо спортно майсторство". И аз нямам спомен някой някого да е влачил насила да го прави "олимпийска надежда". Напротив. За някои спортове имаше голямо натискане да се "уреди" детето. Пискането как треньорите ги тормозели идваше после.