Любопитни факти за уискито

[ПЛАМЕН ТЕНЕВ]

От: Любопитни факти за уискито

Интересна практика е малцуването. При покарването зърната на житните култури от скорбялата си започват да правят захари. В комбинация със дрождите са ключа към производството на алкохол.
Метода е древен, зърното на ечемика се накисва за два дена (48 часа) във вода след което се разстила върху каменен под под който се пали огън като по този начин разбърквайки пласта се получава равномерно загряване на зърното. Горивото е от изключителна важност.Това е торф. Специално се подбира качеството на торфа за да може пушека му да е най-подходящ за целта. Готовото и леко препечено зърно се смила.
Най-финно смления малцов шрот е залог за добив на повече алкохол.
Но преди това трябва да се изготви каша "МЪСТ". Това става чрез варене, постепенно се добавя вода като накрая се получава една сладка каша. Мъст.
После следва ферментацията...

[blago72]

Всъщност до момента на покълването, малца се разбърква за да се охлажда. Със същата цел се отварят и прозорците, както е описано например в този клип: http://laphroaig.com/distillery/distillery-tour/

Загряването слага край на покълването.

Btw, клипчетата са много интересни, включително като рекламен похват.
Всеки може да открие какво липсва в нашата ракия - традицията. И по-точно, липсва в начина, по който я представяме или не я представяме на света.

[Goblin]

От: Любопитни факти за уискито

От миналото лято - река Мононгахела, известна от "Конникът без глава" на Майн Рийд като "...единствената река от чиято вода става читаво уиски...". Също се споменава в "Моби Дик".





























Едно от малкото оцелели в наши дни ръжени уискита с "Мононгахелска" вода е Old Overholt, стара марка от 19ти век, в момента собственост на Jim Beam.

"...В колониалните времена ромът бил предпочитания алкохол. Когато революцията срещу англичаните за известно време прекъснала търговията с ром, жадните американци се огледали за нещо домашно. Теренът се видял благоприятен за ирлански и шотландски заселници в Пенсилвания и Мериленд, които от десетилетия дестилирали ръжено уиски. Малко след 1780та над 5000 малки дървени дистиларни действали в пенсилванските окръзи Файет, Алегени (другата река която заедно с Мононгахела се влива в река Охайо на 500 метра от тия шарани), Уестморланд и Вашингтон (да не се бърка с град или щат Вашингтон) произвеждали миризливото питие извоювало си славата на Мононгахела - ръжено.

След Уискивото Въстание около 1790та - реакция срещу нов данък върху спиртните напитки - доста фермери си опаковали казаните и се преместили в Кентъки, съседния щат, където спомогнали за създаването на царевичното уиски, известно като Бърбън. Ръженото все пак дълго време останало преобладаващо.

С годините се обособили няколко различни стила. По-сладкото и по силно Мононгахела, също така наречено Пенсилванско ръжено - се продавало под марки като Schenley, Old Jupiter, Good Old Guckenheimer’s и Large (което еволюирало в Old Overholt, оцеляло и до днес). Мерилендските ръжени, например Sunnyside, Susquehanna и Maryland Union Club Rye (всъщност произвеждащо се в Ню Йорк), било малко по-светло и с наченки на билков аромат. Когато Сухият Режим спуснал кепенците на дистиларните в САЩ през 1920та, пиячите се обърнали към каквото има, основно към по-леките и по-светли канадски уискита, внасяни нелегално през границата (Канадското уиски до ден днешен се води ръжено, въпреки че от канадските уискита изключително малко са наистина ръжени). Когато Сухият Режим паднал през 1933та, вкусовете вече се били променили, и ръженото се водело питие за старци, евтина скоросмъртница за алуминиевите фласки в гангстерските филми през 30те (както и основна суровина за Филип Марлоу ).

През 90те ръжено уиски в САЩ вече почти не се продавало. Производителите на бърбън продължавали да го правят тук-таме. По думите на един от производителите на бърбън - "В дистиларната на ден разсипваме повече бърбън отколкото произвеждаме ръжено за година. Дори от най-продаваното си ръжено не продаваме повече от 1000 каси годишно, което е капка в морето в сравнение с бърбъна..."


По форумите за варене на историческо уиски (оказа се че има и такива), за мононгахелата рецептата е следната:

Monongahela Whiskey: Неутрален алкохол - четири галона. Мед: три пинти разтворени в един галон вода. Спиртен разтвор на нишесте: един галон. Ром: половин галон. Азотен етер (етилов нитрат): половин унция. Оцветява се по вкус, от прозрачно до червеникаво.

Галон: 3.78 литра, пинта: 0.47 литра, унция: 28 грама.

[stefan stoev]

От: Любопитни факти за уискито

Това че става Уиски от водата на тази река е интересно,както и целия разказ.Но тези шарани направо ми взеха ъкъла.Аз и в развъдник не съм виждал толкова на гъсто!

[Goblin]

От: Любопитни факти за уискито

Снимано е от мостчето към пирса. Това е зад пирса, отворено е към реката и от двете страни но май все пак по някакъв начин ги привличат за радост на децата. Някакъв еко проект беше или нещо подобно. В смисъл - не са затворени, но май са свикнали да замезват. Тези от снимката конкретно яко кълвяха на пуканки.

[n960]

От: Любопитни факти за уискито

... и патицата не плува , тя ходи по ... шарани.

[ПЛАМЕН ТЕНЕВ]

От: Любопитни факти за уискито

Всъщност до момента на покълването, малца се разбърква за да се охлажда. Със същата цел се отварят и прозорците, както е описано например в този клип: http://laphroaig.com/distillery/distillery-tour/

Загряването слага край на покълването.

Btw, клипчетата са много интересни, включително като рекламен похват.
Всеки може да открие какво липсва в нашата ракия - традицията. И по-точно, липсва в начина, по който я представяме или не я представяме на света.

Та значи, пода на помещението се загрява ДО Определена температура и по време на покълването се разбърква с лопата наречена shiel за да покълнат равномерно зърната. След достигане на определена дължина на кълна, започва сушенето. Тогава се покачва работната температура на пода.

[blago72]

Може, не споря. Слушах господина от клипчето какво обяснява. Никога не съм виждал процеса на живо, а ми е интересно.
Но съдейки по начина на загряване, чрез запалване на пещта долу, ми е интересно как загряват пода?

[ПЛАМЕН ТЕНЕВ]

От: Любопитни факти за уискито

Пода е таван на пещ. Нещо такова

[Адриан]

От: Любопитни факти за уискито

...... в този клип: http://laphroaig.com/distillery/distillery-tour/

Всъщност, това е начин, по който се прави Айли уиски /islay whiskey/ Характерно за тях, е че торфа се използва по този начин.
Айли, всъщност е област (географска), в който се прави определен вид уиски. Другите области (може и да изпускам някоя) са: Хайленд, Лоуленд и Кампбелтаун.
Айли е остров(острова се казва Остров /Islay/), от който тази традиция се пренася в съседство - Айли ъф скай (islay os sky). На въпросният Айли остров има (до колкото си спомням) девет дестилаторни. Лафройг е една от тях. За тази марка е интересно, че е единственото уиски, което на етикета има изписан надпис By appointment to her royal majestythe prince of wales
Според мен (лично мнение) това (Лафройг) е най-мекото от този регион. Препоръчвам го

[blago72]

От: Любопитни факти за уискито

Мога да се присъединя към препоръката.
Бих добавил Lagavulin и Ardbeg.

[ПЛАМЕН ТЕНЕВ]

От: Любопитни факти за уискито

Прекалено ми е торфено. Предпочитам Оубън или Макалан

[windwarrior]

От: Любопитни факти за уискито

Мога да се присъединя към препоръката.
Бих добавил Lagavulin и Ardbeg.

Talisker е Истината и Пътят, господа офицери. Е, може и Lagavulin. Всичко друго е от Лукавого...

P.S. Освен на мама троянската сливова, ъф корс.

[blago72]

От: Любопитни факти за уискито

Страхотен Dalmore 18 ми подариха, от по-меката страна на нещата.
Dalhwinnie също ми допадна.

Yamazaki беше отвратително, обикновеното Glenmorangie гррргх, боклук.

[ivied]

От: Любопитни факти за уискито

Aaaa, страхотна тема сте си заформили тука! Поздравления!
И за паралелите с "нашенската ракия" - то верно, че няма как да се направят много, за съжаление! Щото всеки разбира, всеки прави нещо...
За областа Glen нищо не споменавате - моята "любима" , след като бях там и опитах това-онова, спрях да пия уиски, не искам да си развалям вкуса... Но е вярно, че там имат по-различен вкус от тези в "магазините" да го кажем...
А вкуса иска време! Наздраве!

Glen Elgin (2)
Glen Garioch (
Glen Grant (1
Glen Keith (1)
Glen Mhor (1)
Glen Moray (
Glen Ord (3)
Glen Spey (3)
Glenallachie (3)
Glenburgie | Glencraig (9)
Glencadam (7)
Glendronach (7)
Glendullan (1)
Glenfarclas (25)
Glenfiddich (10)
Glenglassaugh (1)
Glengoyne (13)
Glenlivet (11)
Glenlossie (4)
Glenmorangie (6)
Glenrothes (10)
Glentauchers (3)
Glenturret (4)
Glenury Royal (1)

това последното направо не го гледайте
И никой не споменава, как точно и в какви чаши го пият шотландците ама за това друг път...