Обява

Свий
Няма добавени обяви.

Мозъчни донори на палатка или как да не правим лагер. (Сборна дебилиада).

Свий
X
 
  • Филтър
  • Час
  • Покажи
Изчисти всичко
нови мнения

  • Мозъчни донори на палатка или как да не правим лагер. (Сборна дебилиада).

    Мозъчни донори на палатка или как да не правим лагер.
    (Сборна дебилиада от случки- приликите с реални хора или събития не са случайни)


    Идеята подобно на всички гениални идеи се роди спонтанно. На маса в ранните часове на деня след погълването на подходящи количества подкрепителни напитки. Като всички титанични мисли и тази беше проста- защо все пак да не се опитат на практика уменията придобити с прочитането на маса книжнина от раздел „Наръчници за оцеляване”. Това щеше да е и подходящият повод да се изпита натрупаната по килерите екипировка , да се види пускат или не пускат палатките и прочие. Теста щеше да бъде тридневно (с две нощувки) лагеруване на палатка в „дивото” .
    Речено сторено- след няколко седмично изчакване (на принципа „чест е да обещаеш глупост е да изпълниш”) най накрая четата се събра в почти пълен състав и пое .... на лагер.
    Още при товаренето по колите стана ясно, че всеки е имал индивидуален подход при комплектуването на багажа си. Раниците варираха от 30 л.ученически, до 120 л. британски „Бергени”. Минималистите декларираха че „за две нощи и на к... да ги въртят ще изкарат”, максималистите пък от своя страна заявяваха, че то там не се знае и трябва да се носят „достатъчно” вещи. Различен беше подхода и по отношение на храната и напитките – от традиционното „русенско и ляп” до високо технологични американски продоволствени пакети.
    По всеобщо решение лагеруването започна с лек поход... (дето се вика лек лек –колко да е лек), от 15 км по маршрут определен и начертан на картал По време на похода се изясниха няколко неща:
    1. Картата (мамичката и) е плоска и ако човек не гледа „изо линиите ” в един момент бива леко неприятно изненадан , от почти вертикалния баир по който съгласно предварителния план трябва да профучи с 5 км/час.
    2. „Дребните” храсти (да се чете почти непроходим храсталак) не са отбелязани на топографска карта с мащаб 1:50 000 .
    3. Презрамките на ученическите раници не са предназначени за тежки натоварвания.
    4. Маратонките не са обувки за планината, обувките базирани на маратонка също- това че на подметките ти пише Адидас и моделът се казва GSG9 изобщо не значи, че те ходят с тези обувки извън града.
    5. Ако бергена ти е като на САС , той не върви заедно с САС аджията който го носи. Т.е. налага се всичките тези 120 л./23 кг. да си ги мъкнеш сам.

    Крайният резултат беше че първоначалният „лек” преход от три часа продължи пет. Пет изпълнени с мрънкане, стонове, псувни и проклетисване часа. При достигане до крайната точка някак стана ясно че който и да я е избирал явно никога не е бил там. Полянката която се предполагаше да е закътана и прекрасна се оказа всъщност приятно мочурище спането в, което можеше да стане само с неопрени. След кратка дискусия (със средна сила на звука 115 децибела), в която се обсъдиха майката на избралия поляната , майката на водата , майката на самата поляна и майката на всичкото това начинание, се стигна до решението групата да се раздели на три екипа,които да потърсят ново по- подходящо место. Разбира се и тук не мина без леки изненади...
    А... може би се досещате – разделянето лесно – събирането трудно.
    Естествено че имаше радиостанции... три. Проблема беше че те се намираха в един и същи екип. Пък и какво щяха да помогнат? Когато указанието за това „къде се намирате” е от типа „Ми тука на една поляна”- пишещият тези редове е чувал и по добри оказания за местоположение от типа на „Между два хълма на една поляна до един път”).
    Е накрая както се казва „Събрахме се”.
    Тук дойде финият момент – оказа се че само една от палатките е опъвана някога. С другите започна суетене и разучаване напомнящо на сцена от документалния филм „Учени от НАСА сглобяват ракета”. След като се опънаха (костващо още 40 минути и трима прегракнали) палатките се почна и устройването на целия лагер. На първо место беше помислено за външният периметър – след не повече от 40 минути около лагера вече лежеше плътна мрежа от растяжки , примки корди и телове достатъчна да спре напредването на орда от талибани.
    Последва традиционната част- цър пър барбекюто . При неговото разпалване се изясниха две неща- че е много по лесно с магнезиевото огниво да си запалиш палатката отколкото лагерния огън и второ- газовата запалка с камъче е да си палиш цигарите- при опит да запалиш леко влажни разпалки гърми. Както и да е след известни усилия огъня пламна.... Дойде време за веселбата. Натрупаната храна изобщо не изглеждаше като за три дни.... по скоро като за три седмици. Появиха се и полезните за тялото и духа напитки. Първоначалното тихо дъвчене придружено със сумтене премина в оживен разговор, който с напредването на вечерта вече можеше успешно да бъде чут и в съседното село.
    Охранителната система изградена около периметъра се оказа успешна. За вечерта това беше проверено общо четири пъти – около 30% от всички отдалечавания на член от екипа с цел задоволяване на естествените нужди. Най- фамозно се оказа изпълнението на главният баш пиротехнико командосо-сапьор , който в 4(четири) часа през нощта вдигна целия лагер на крака успявайки да задейства общо три от собствените си капани почти едновременно- първия губейки равновесие в клекнала поза а другите два докато изпълнява „брауново движение на електроните” с полу смъкнати гащи. На същият веднага му беше дадена титлата „Бомбата”.
    (Край на първа част).
    Последно редактирано от Mad Dog; 06-03-12, 20:25.
    Този, който заменя свободата за сигурност, не заслужава нито едно от тях.
    No man left's behind !!!!

  • #2
    От: Мозъчни донори на палатка или как да не правим лагер. (Сборна дебилиада).

    И азъ вамъ г~лю: просите и дастсѧ вамъ: ищите, и ωбрѧщете: толцыте, и ωтверзетсѧ вамъ: всѧкъ бо просѧй прiемлетъ, и ищѧй ωбретаетъ, и толкоущемоу ωтверзетсѧ

    Коментар


    • #3
      От: Мозъчни донори на палатка или как да не правим лагер. (Сборна дебилиада).

      Малеее! Това последно съм до изживявал през 1974 бре. Ама бомби нямахме. Иначе за квиченето и незнанието, как се опъва палатка, или как се пали огън -неам думи.

      п.с. Верно ли това е нивото?

      Коментар


      • #4
        От: Мозъчни донори на палатка или как да не правим лагер. (Сборна дебилиада).

        Летят миФки!
        Go on...
        Your conscience is all you can take to your grave.

        Коментар


        • #5
          От: Мозъчни донори на палатка или как да не правим лагер. (Сборна дебилиада).

          Много актуално за много интернет "сървайвери"........

          Може ли да го отмъкна в един друг форум?
          Ни шакл, ни, тем более веревоньки, рваться не должны!!! Все должно быть настолько прочно чтобы отрывало мосты!
          Ει ςεγα ςι εδα μαματα ςαβςεμ

          Коментар


          • #6
            От: Мозъчни донори на палатка или как да не правим лагер. (Сборна дебилиада).

            Първоначално публикуван от Пенчо Преглед на мнение
            Малеее! Това последно съм до изживявал през 1974 бре. Ама бомби нямахме. Иначе за квиченето и незнанието, как се опъва палатка, или как се пали огън -неам думи.

            п.с. Верно ли това е нивото?
            То забавното беше, че поне трима са с опит ама се гледаше сеир.
            Този, който заменя свободата за сигурност, не заслужава нито едно от тях.
            No man left's behind !!!!

            Коментар


            • #7
              От: Мозъчни донори на палатка или как да не правим лагер. (Сборна дебилиада).

              Първоначално публикуван от Злой Преглед на мнение
              Много актуално за много интернет "сървайвери"........

              Може ли да го отмъкна в един друг форум?
              Хахах само с цитиране на източника.
              Този, който заменя свободата за сигурност, не заслужава нито едно от тях.
              No man left's behind !!!!

              Коментар


              • #8
                От: Мозъчни донори на палатка или как да не правим лагер. (Сборна дебилиада).

                Няма да мога да си легна без продължението!
                "...колко ли скучен ми би бил живота без мотоциклета и без прекрасното, истинско усещане за Пътя..." - Бат Димо - R.I.P.

                Коментар


                • #9
                  От: Мозъчни донори на палатка или как да не правим лагер. (Сборна дебилиада).

                  Хее, готино е..
                  Почти няма някой, дето като младеж не е почнал да учи азбуката по тоя начин...

                  Интересно, защо ли се сетих за една скорошна тема - взриватели, детонатори, мини, и подобни неща от НВО-то навремето в училище, или от гланцираните корици на някои книжки - в по-сегашно време..

                  Давай по-нататък - приятно е.

                  Коментар


                  • #10
                    От: Мозъчни донори на палатка или как да не правим лагер. (Сборна дебилиада).

                    Абонирах се! Виждал съм го на живо (подобно нещо), но разказът кърти!
                    edoors.bg- Джаджи за врати и врати

                    Коментар


                    • #11
                      От: Мозъчни донори на палатка или как да не правим лагер. (Сборна дебилиада).

                      Изплющяването на първата част беше изключително грубо и без предупреждение. Още кашлям и едвам си поемам дъх - добре, че има с какво да преглътна

                      Коментар


                      • #12
                        От: Мозъчни донори на палатка или как да не правим лагер. (Сборна дебилиада).

                        Първоначално публикуван от Mad Dog Преглед на мнение
                        То забавното беше, че поне трима са с опит ама се гледаше сеир.
                        Опит, опит, ама какъв опит? И готовността за какво? Че мен ме е затрупвал сняг в Рила, докато опъваме катуна. На 01.08.Това,че бяхме по тениски, не значеше,че шубите не са на сгодно място.

                        Коментар


                        • #13
                          От: Мозъчни донори на палатка или как да не правим лагер. (Сборна дебилиада).

                          Със съдържащи ламелен или сферичен графит над 2,14% не разговарям.

                          Коментар


                          • #14
                            От: Мозъчни донори на палатка или как да не правим лагер. (Сборна дебилиада).

                            Коментар


                            • #15
                              От: Мозъчни донори на палатка или как да не правим лагер. (Сборна дебилиада).

                              Първоначално публикуван от Mad Dog Преглед на мнение
                              Хахах само с цитиране на източника.

                              Естествено.... Че то няма друг начин...... Поне за мен.
                              Ни шакл, ни, тем более веревоньки, рваться не должны!!! Все должно быть настолько прочно чтобы отрывало мосты!
                              Ει ςεγα ςι εδα μαματα ςαβςεμ

                              Коментар

                              Активност за темата

                              Свий

                              В момента има 1 потребители онлайн. 0 потребители и 1 гости.

                              Най-много потребители онлайн 7,747 в 10:48 на 20-03-21.

                              Зареждам...
                              X