Tweet
От: Тук ще пишем кой как се напил!
Напивал съм се по горе/долу същият начин.... 
Но при мен залога беше 20сетак на Бира.................
Но имаше и условие, с което трепех рибата..... Бирата я пиех, за под 5 секунди, най-често в диапазона 3-4... Изпих 10 така и не можах да си тръгна
Първоначално публикуван от cecoa1
Преглед на мнение
Аз по принцип съм за клуба на трезвеника от нЕколко години, и това вЕрно не е за добро, но...Забавна случка от преди няколко години.
Преди около 6-7 години имаше нЕкакъв рокерски събор на летището в Божурище. Беше събота или неделя...след доста бачкане през седмицата, спя близо до обяд. Буди ме телефона, приятелче от казармата, вика - ставай чакам те пред вас, отиваме на мотосъбора... Отиваме, аз гладен на вълк, ни закуска... нищо. Първата работа, кебапчета с хлебче(на съборите са най-вкусни
). Втората, казанлъшки понички с мед(или шоколад беше)... И вече започнах да проглеждам(до тогава още спях), че има веселба наоколо – състезания разни... най-много хора возещи се на мотор, най-бавно каране на мотор, мис нам'ква си, майсторско каране.... и в същия момент водещия обявява състезание за надпиване с бира, а аз съм на точното място...... а пък жаждата от хубавата закуска тъкмо ме беше застигнала... Питам го човека, дали мога да участвам, щото не съм баш рокер(даже хич
), а и няма изгледи да стана... Той само ми посочи да заема позиция около масата.... Викам си, екстра, участвам на олимпийския принцип, зор нЕма да си давам,само ще пийна две бири на аванта и ще гледам какво ще стане в състезанието от близо, вместо да съм в публиката... Дават по пет бири пред човек и който ги приключи пръв печели... награда шлем или нещо подобно... Конкуренцията е впечатляваща на вид – рокери по около два метра, други по над 120кг, имаше и две жени май... едрички и те.... Аз среден на ръст, нормално телосложение и нищо рокерско във външния ми вид, за разлика от другите
. Хубав, равен страт, първата бира влиза като по поръчка на един дъх до дъното... от втората остават стотина грама, когато я свалям и оглеждам масата... До момента водя, ама не се впечатлявам, допивам тази, взимам третата и я дръпвам над половината. Вече не съм толкова жаден но я допивам и взимам четвъртата, от която отпивам лекичко и се заглеждам в конкуренцията. Половината се отказаха, останаха трима или четирима, които с голям ентусиазъм се оливаха с пивото в битка за победата... Викам си, тя играта ще свърши и нема да мога да си изпия всичката бира която е на аванта, та дръпвам набързо(без да разливам де) четвъртата бира и взимам петата... През това време от конкуренцията се отказват още двама и остават само най-ентусиазираните двама... и аз... Заедно си допиваме петите бири, те се оливат, аз кротко отпивам щото си мисля че съм извън класирането... обаче... трето място... и трета награда
А тя беше ,от същата хубава биричка в кутийки по половинка(с каквито и се състезавахме), имах право да си взема колкото успея да нося...И така, взех доста. Част от нея раздадох, друга част ме домързя да я разнасям и взех мъдрото решение да я изконсумирам докато стане време да си ходим... Впоследствие се оказа, че не е било чак толкова мъдро това решение, взе така да ме хваща, че ми се губят моменти, както и бройката на бирите...
Но има житейски извод - човек не трябва да се отказва докато състезанието не свърши.... И втори извод – понякога и да спечелиш награда не е съвсем за добро
Преди около 6-7 години имаше нЕкакъв рокерски събор на летището в Божурище. Беше събота или неделя...след доста бачкане през седмицата, спя близо до обяд. Буди ме телефона, приятелче от казармата, вика - ставай чакам те пред вас, отиваме на мотосъбора... Отиваме, аз гладен на вълк, ни закуска... нищо. Първата работа, кебапчета с хлебче(на съборите са най-вкусни
). Втората, казанлъшки понички с мед(или шоколад беше)... И вече започнах да проглеждам(до тогава още спях), че има веселба наоколо – състезания разни... най-много хора возещи се на мотор, най-бавно каране на мотор, мис нам'ква си, майсторско каране.... и в същия момент водещия обявява състезание за надпиване с бира, а аз съм на точното място...... а пък жаждата от хубавата закуска тъкмо ме беше застигнала... Питам го човека, дали мога да участвам, щото не съм баш рокер(даже хич), а и няма изгледи да стана... Той само ми посочи да заема позиция около масата.... Викам си, екстра, участвам на олимпийския принцип, зор нЕма да си давам,само ще пийна две бири на аванта и ще гледам какво ще стане в състезанието от близо, вместо да съм в публиката... Дават по пет бири пред човек и който ги приключи пръв печели... награда шлем или нещо подобно... Конкуренцията е впечатляваща на вид – рокери по около два метра, други по над 120кг, имаше и две жени май... едрички и те.... Аз среден на ръст, нормално телосложение и нищо рокерско във външния ми вид, за разлика от другите. Хубав, равен страт, първата бира влиза като по поръчка на един дъх до дъното... от втората остават стотина грама, когато я свалям и оглеждам масата... До момента водя, ама не се впечатлявам, допивам тази, взимам третата и я дръпвам над половината. Вече не съм толкова жаден но я допивам и взимам четвъртата, от която отпивам лекичко и се заглеждам в конкуренцията. Половината се отказаха, останаха трима или четирима, които с голям ентусиазъм се оливаха с пивото в битка за победата... Викам си, тя играта ще свърши и нема да мога да си изпия всичката бира която е на аванта, та дръпвам набързо(без да разливам де) четвъртата бира и взимам петата... През това време от конкуренцията се отказват още двама и остават само най-ентусиазираните двама... и аз... Заедно си допиваме петите бири, те се оливат, аз кротко отпивам щото си мисля че съм извън класирането... обаче... трето място... и трета награда А тя беше ,от същата хубава биричка в кутийки по половинка(с каквито и се състезавахме), имах право да си взема колкото успея да нося...И така, взех доста. Част от нея раздадох, друга част ме домързя да я разнасям и взех мъдрото решение да я изконсумирам докато стане време да си ходим... Впоследствие се оказа, че не е било чак толкова мъдро това решение, взе така да ме хваща, че ми се губят моменти, както и бройката на бирите...Но има житейски извод - човек не трябва да се отказва докато състезанието не свърши.... И втори извод – понякога и да спечелиш награда не е съвсем за добро
Но при мен залога беше 20сетак на Бира.................
Но имаше и условие, с което трепех рибата..... Бирата я пиех, за под 5 секунди, най-често в диапазона 3-4... Изпих 10 така и не можах да си тръгна
Коментар